Напоследък думата „съвети“ като че ли напряга родителите, вероятно защото станаха повечко „съветниците“. В хаоса от препоръки и „златни“ правила за възпитанието обаче има ценен опит, който може наистина да бъде полезен. Юлия Хипенрейтер е професор доктор по психология. Академичната й дейност е свързана с катедрата по обща психология в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“. Работи в сферата на експерименталната психология, системната семейна психотерапия. Автор на много публикации по психология и на бестселъра „Как да общуваме с детето“, издаден у нас от „Колибри“. Майка е на три деца.

1. Кои са успешните хора? Те обичат живота и работата си. Живеят играейки, получават удоволствие от всичко, което правят. Те притежават ценен комплекс от качества: оптимизъм, доброжелателност, отсъствие на завист. Имат малък кръг от истински приятели, обичат и са обичани в семействата си, имат добра самооценка и себеуважение. Всички деца могат да бъдат такива хора, в тях е заложен потенциал от жизнени и творчески сили. Как да поддържаме тези сили? Като дадем на детето свободата да се развива. Не критикувайте, не подсказвайте, уважавайте неговите усилия и опити. Въпросите са по-важни от съветите – не бързайте да мислите, предлагате и правите вместо детето.

2. Не си задавайте въпроса „как да направя така, че то….да се научи да яде с лъжица, да прибира играчките си, да спре да изпада в истерия?“ Еднозначни отговори няма. Детето и неговият родител са сложна система с техните мисли, емоции, навици, нагласи, липса на знания и разбирателство помежду им. Не бива детето да се принуждава да прави нещо, тъй както не бива да се изисква същото и от възрастния.

3. Защо се изгубва мотивацията? Заради принудата, заради постоянното „трябва“. Животът започва с желанието и ако го няма, изгубва смисъла си. Бъдете съюзници и в желанията на детето. Ако тийнeйджърът не желае да учи, не подготвя уроците си, търси повод да се скара с вас – оставете го на мира. Ако не иска да ходи на училище, нека не ходи, след три-четири дни ще тръгне сам. Ако кажете: „Аз съм до тук, повече няма да се занимавам с проверка на домашни и уроци!“ скоро всичко ще се нареди.

4. Ако детето във всичко слуша родителите си, ще стане потиснато и неинициативно. Да, послушното дете е „удобно“ но после ще започнете да се питате: защо не иска да прави нищо?; защо не знае с какво да се занимава?; уж е отличник, а не му е интересно да живее. Това дете няма да бъде щастлив човек, защото майка му и баща му твърде пристрастно са подхождали към възпитанието му.

5. Не принуждавайте детето на всяка цена да се извини за постъпките си. Морализаторстването не води до нищо полезно: моралът се възпитава чрез семейната атмосфера, с примера на родителите и вашето уважение към детето. Майката настоява детето да се извини на баща си, защото се е държало грубо, но бащата вероятно се е отнесъл по същия начин с него, иначе не би имало конфликт. Ако вие не го предизвикате – то няма да ви нагруби, ако не крещите – няма да крещи. Но винаги трябва да знае, че има правила, измислени от хората, за да живеят без конфликти.

6. Не питайте какви оценки и получило детето в училище. Попитайте го дали му се е случило нещо интересно днес. По-добре да получи слаба оценка, но да му е било любопитно в час. Така му отправяте посланието: „Живей пълноценно!“. Тогава ще започнат да се развиват истинските му способности, не тези които вие му натрапвате, и ще се формира като личност. По-добре е да бъде щастлив куриер, отколкото невротичен академик.

7. Ако общуването ви с детето е водено от вслушването в потребностите му, всички методи на възпитание са работещи. Да приемеш желанието му – означава да го изслушаш. Да му помогнеш да разбере – означава да изслушаш какво не разбира. Не бързайте да изказвате мнение! Изслушайте, помълчете и помислете.

Превод: Янка Петкова