Попаднах на интересен материал на психотерапевтката Виктория Прудей в този блог. Тя споделя, че сред най-честите оплаквания на родителите са следните - децата ни скучаят в училище, липсва им търпение, лесно се предават и искат всичко на момента.  Според нея днешните деца са емоционално неспособни да учат поради някои фактори в съвременния начин на живот. Ето кои са те и как можем да помогнем на децата да ги преодолеят. 

Аз съм професионален терапевт, с години опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на учителите, че децата ни се влошават в много аспекти. Чувам едно и също от всеки учител, с когото се срещна. В практиката си продължавам да виждам редуциране на социалните, емоционалните и академичните функции на децата, както и рязко увеличаване на умствените увреждания и свързаните с тях диагнози.

Както знаем, мозъкът е податлив на въздействия. Околната среда може да ни помогне да направим ума си по-силен или по-слаб. Убедена съм, че въпреки огромните ни усилия, за нещастие преструктурираме мозъците на децата си в погрешната посока. Ето защо:

1. Технологиите

Да използваме технологиите като „безплатна детегледачка”, всъщност не е никак евтино. Рано или късно плащаме „сметката“. Плащаме с нервната система на децата си, с тяхното внимание и със способността им да се чувстват удовлетворени. В сравнение с виртуалната реалност, ежедневният живот е скучен. Когато децата влязат в класната стая са изложени на звука от човешките гласове и адекватното визуално стимулиране, което е в пълна противоположност на това да бъдат бомбардирани с графичните експлозии и специалните ефекти, които са свикнали да виждат на мониторите си. След часове виртуална реалност, обработването на информация в класната стая става много по-сериозно предизвикателство за децата ни, защото мозъците им свикват с високите нива на стимулация предоставяни от видео игрите. Неспособността да обработват по-ниски нива на стимулация прави децата ни уязвими срещу академични предизвикателства. Технологиите прекъсват емоционалната връзка на децата със семействата им. Споделените емоции са основна „храна“ за детския мозък. За съжаление, постепенно лишаваме децата си от нея.

2. Децата получават всичко желано на момента

 „Гладен/а съм!!” - „Ей сега ще минем за храна“; „Жаден/а съм!“ - „Ей сега ще ти налея.“; „Скучно ми е!“  - „Вземи телефона ми!“
Способността да забавяме удовлетворението е един от основните фактори за бъдещ успех. Имаме най-добрите намерения – да зарадваме децата си, но за съжаление като ги задоволяваме за кратко, ги правим нещастни в дългосрочен план. Да можеш да отложиш удовлетворението значи да можеш да функционираш под стрес. Децата ни постепенно стават все по-неспособни да преодоляват дори и най-дребните източници на стрес, което постепенно се превръща в голяма пречка за успеха им в живота.

Неспособността да отложиш удовлетворението често проличава в класни стаи, молове, ресторанти и магазини за играчки в момента, в който детето чуе „не“, защото родителите са програмирали мозъците на децата си да получават, това което искат незабавно.

3. Децата управляват света

 „Синът ми не обича зеленчуци.“; „Тя не обича да си ляга рано.“; „Той не обича да закусва.“; „Тя не харесва играчки, но е много сръчна със своя iPad“; „Той не иска да се облича сам.“; „Тя е твърде мързелива, за да се храни сама.“ Това чувам от родители непрекъснато. Откога децата решават как да ги отглеждаме? Ако им предоставим това право единственото, което ще правят, ще бъде да ядат пица и течен шоколад, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и никога да не спят. С какво им помагаме като ги оставяме да правят каквото ИСКАТ, знаейки че НЕ е добро за тях? Без правилно хранене и добър вечерен сън децата ни отиват на училище раздразнителни, неспокойни и невнимателни. Освен това с подобно поведение им изпращаме грешно послание. Те се учат да правят това, което искат, но не и това, което не искат. Концепцията „трябва да се направи“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, се налага да свършим това, което е нужно, а то невинаги е това, което искаме. Ако детето иска да бъде отличник, трябва да учи усилено. Ако иска да е успешен футболист, трябва да тренира ежедневно. Малчуганите знаят добре какво искат, но им е много трудно да направят нужното, за да постигнат целта си. Това завършва с неосъществени цели и разочаровани деца.

4. Безкрайно забавление

Създали сме изкуствено забавен свят за децата си. Без периоди на скука. В момент на затишие, бързаме да ги забавляваме отново, защото иначе се чувстваме виновни, че не изпълняваме родителските си задължения. Живеем в два отделни свята. Те имат своя „забавен“ свят, а ние нашият „работен“ свят. Защо децата не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не си подреждат играчките? Това е основна монотонна работа, която тренира мозъка да работи и да функционира при „скука“. Това е същият онзи „мускул“, който е нужен в училище. Щом децата тръгнат на училище и е време да пишат отговорът им е: „Не мога. Много е трудно. И твърде скучно.“ Защо? Защото работещият „мускул“ не се тренира с безкрайни забавления. Тренира се с работа.

5. Ограничено социално взаимодействие

Ние сме вечно заети, затова даваме на децата си дигитални устройства, за да ги „ангажираме“ с нещо. Преди те играеха навън, където в неструктурирана, естествена среда придобиваха и упражняваха социалните си умения. За жалост, технологиите изместиха времето „навън“. Освен това направиха родителите по-малко способни на социално взаимодействие с децата си. Повечето успешни хора имат чудесни социални умения. Това е приоритет!

Мозъкът е точно като мускул, който трябва да бъде непрекъснато трениран. Ако искаш детето ти да може да кара колело – трябва да го научиш. Ако искаш детето да може да чака, трябва да го научиш на търпение. Ако искаш детето да умее да се социализира, трябва да го учиш на социални умения. Същото се отнася за всички други умения. Няма разлика!

Тренирайте мозъка

Можете да направите промяна в живота на детето като тренирате мозъка му така, че то да може да функционира успешно на социално, емоционално и академично ниво. Ето как: 

1. Ограничете технологиите и подновете емоционалната връзка с децата си

- изненадайте ги с цветя, шегувайте се с тях, гъделичкайте ги, оставете бележка „с обич“ в раницата или под възглавницата им;
- заведете ги на обяд в учебен ден, танцувайте заедно, търкаляйте се заедно, бийте се с възглавници; 
- организирайте си семейни вечери, състезания с настолни игри, карайте колело, излизайте на разходки с фенерчета през нощта.

2. Упражнявайте отложеното удовлетворение

- оставете ги да чакат!!! Добре е да скучаят от време на време – това е първата стъпка към креативността;
- постепенно увеличете времето на чакане между „искам“ и „получавам"; 
- избягвайте употреба на технологии в коли и ресторанти и вместо това ги научете да чакат докато разговаряте или се забавлявате.

3. Ограничете постоянното похапване

- не се бойте да поставите лимити. Децата се нуждаят от лимити, за да израснат щастливи и здрави!!
- направете график на хранене, сън и ползване на компютър или смартфон; 
- мислете какво е ДОБРО за тях – не какво ИСКАТ/НЕ ИСКАТ. В бъдеще ще ви благодарят за това. 
- родителството е трудна професия. Трябва да бъдеш креативен, за да накараш децата да правят, това което е добро за тях, защото през повечето време то е точно обратното   на това, което искат. 
- децата се нуждаят от закуска и полезна храна. Имат нужда да излизат и да си лягат по едно и също време, за да отиват на училище способни да учат!

4. Превърнете нещата, които не обичат да правят в стимулиращи емоциите игри

- научете детето си да върши монотонна работа от ранна възраст, защото това е в основата на бъдещата му работоспособност и упоритост: сгъване на пране, подреждане на играчки, простиране на дрехи, подредба на покупки, слагане на масата, правене на обяд, оправяне на леглото; 
- бъдете креативни - направете тези дейности стимулиращи и забавни, така че мозъкът на детето да ги свързва с нещо приятно.

5. Учете ги на социални умения

- научете ги да се редуват, да споделят, да губят, да печелят, да правят компромиси; 
- научете ги да правят комплименти, да казват „моля“ и „благодаря“.

От опита си професионален терапевт знам, че децата се променят, в момента, в който родителите променят възгледите си за възпитанието им. Помогнете на децата си да успеят в живота като тренирате и укрепвате мозъка им, и колкото по-рано започнете, толкова по-добре.

Препоръчваме ви още:

Защо е нужен режимът? 
8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен 
Дали родителите са свръхтолерантни?