Опитвам се да си представя как непознатите възрастни изглеждат в очите на децата. Не, не става дума за съвсем непознати хора от улицата. Говоря за наши далечни приятели или роднини, които децата ни срещат за първи път, а те от сърце им се радват, и ги пощипват по бузките, искат целувки, хубаво ги размачкват, теглят им ушите, тупат ги по гърба и изобщо се държат толкова фамилиарно и мило, а мама и татко се чувстват неудобно и нищо не казват, за да не ги обидят. Признайте си, нямате ли такива ситуации? Сватба на далечен роднина? Случайна среща на улицата? Голяма семейна сбирка? Ние, възрастните, го правим с най-добри чувства, но децата понякога ужасно се смущават от демонстрации на близост или неловки въпроси от страна на хора, които виждат за първи път.

Попитах моите хлапета кои въпроси мразят най-много. Ето какво ми отговориха.

1. Кого обичаш повече – мама или татко?

Опитайте се да си спомните хората, които ви задаваха този въпрос като малки? Не се ли изпълвахте веднага с неприязън към тях и с ужасно неудобство, защото и двамата ви родители в този миг са се вторачили във вас и ви се струва, че от отговора ви зависи дали те ще продължат да ви обичат? Алекс е твърде малък да формулира защо мрази този въпрос, но винаги се засрамва, когато му го зададат и не реагира както например, ако го запитат: Какво обичаш повече - шоколад или сладолед?

А иначе, на горния въпрос хитрите дечица отговарят „мама“, ако мама е там, или „татко“, ако татко е наоколо. А искрените дечица отговарят „и двамата“. От време на време, ако мама и тате са в немилост, може да се чуе „баба“, „дядо“ или „кучето“. :)

При всички положения никое детенце няма нужда да му се втълпява, че е нормално да обича повече единия от родителите си. Какво бихте отговорили вие, ако някой ви попита: Кое от децата си обичате повече - голямото или малкото?

2. Ти на татко ли приличаш, или на мама?

Всичките ми момчета приличат външно повече на мен, но на този въпрос задължително отговарят „на татко“, защото се опитват да са като него във всичко, той е мъжът, спортистът и моделът им за подражание. При което човекът отсреща започва да им обяснява, че всъщност много приличат на мама, те оспорват, а аз се чувствам като един много недостоен „за приличане“ човек, само защото съм мама на момченца, а не на момиченца.

Може би трябва да подхвърля на момчетата една идея. Нека следващия път да отговорят: „На съседа, ама мама не дава да казвам на никого.“ Поне да има за какво да се посмеем.

3. Ти помниш ли ме?

Този въпрос им е просто любим. „Не те помня, защото съм бил на 2 годинки, когато си ме щипала по бузките и си ми казвала колко сладко детенце съм. Или съм бил на 12 и умът ми е бил на далеч по-интересни места от това да запомня тринайсетата братовчедка на леля ми, която съм видял един-единствен път на сватбата на племенницата на вуйчо по женска линия.“

4. Как върви училището?

„Всъщност училището никак не върви, то си стои на място откакто си е построено.“

Така отговори моят отличник Косьо, когато веднъж за пореден път го попитаха това. Независимо дали училището върви или не, децата намират за скучен този въпрос. Попитайте ги по-добре каква музика слушат, а ако искате да сте наистина модерни, кой е любимият им влогър/ютубър или какви игри играят.

5. Как са гаджетата? Върви ли любовта?

„Чии гаджета? Гаджетата на всички хора по света или тези, дето ги нямам? Ако си имам гадже, последния човек, на когото разказвам за това, е майка ми и нейните приятелки. Ако си нямам, последния човек, на когото разказвам за това, е майка ми и нейните приятелки.“

6. Кога ще обръснеш мустака?

„Когато си реша, дявол го взел! Да, знам, че имам мустак и изпитвам смесени чувства към него. От една страна се гордея, че пораствам, от друга ме дразни тази четинка, набола над горната ми устна. Няма нужда да ми се напомня за нея. Все още не съм решил какво да я правя. А ти кога ще го обръснеш твоя?“

Слава богу, никой от моите не е отговарял така на възрастните ми лели, които задават този въпрос. Но го виждам в погледите им. И треперя, че някой ден ще се изпуснат.

7. Расте ли пишката?

Всъщност това е въпросът, заради който ми хрумна и тази малка „анкета“. Онзи ден се засякохме с един мой далечен братовчед на улицата и той го зададе на едно от момчетата ми, което ужасно се смути. Трябва да му разкажа непременно как веднъж батко му отговори на подобно запитване и сложи край на всички дискусии по темата.

„Повече от това няма накъде“.

Освен това не обичам някой да кара децата ми да вършат каквото и да било, само за да угодят на някого. "Отиди да целунеш старата си леля, тя много ще се радва. Изяж баницата със спанак, защото иначе ще я обидиш." Децата не са маймунки в цирка или играчки на пружинка.

Мили далечни братовчеди, пралели и вуйни, уважавам ви, но ако искате децата ми да ви харесват, ще трябва да ги спечелите сами. Ако не можете, гушкайте си вашите и питайте тях кого обичат повече и дали чорката им расте. На моите това не им е приятно.

Може би ще ви е интересно да прочетете още:

Мамо, може ли да го сменим за кученце? 

Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш 

Убийци на мечти