Автор: Миряна Захариева

Вчера Филип за първи път си закопча копчетата на ризата (без най-горното, но то за всички е трудно). Беше толкова щастлив, и цял ден се държеше толкова уверено и грижовно, че се замислих колко важни са тези постижения и колко лесно е да ги пренебрегнем и дори да ги потиснем.

Не е лесно да се приучават децата към самостоятелност. Създава допълнително работа и изисква доста търпение, но си заслужава. Честно казано, аз нямам търпение за голяма част от нещата, които децата правят. Определено не съм от най-хладнокръвните по паркове и градинки, но някак се наслаждавам на нескопосаните опити на малкия човек да порасне. 
Преди няколко дни, в един форум, майка попита дали на 3 години детето вече е достатъчно голямо, за да започне да се включва в домакинските задължения. Не исках да я хокам, че досега го е изолирала, но си го помислих. Та реших, да опиша по-подробно на каква възраст какво започнахме да учим вкъщи.

Филип е на 4 години и 4 месеца, а Дамянчо почти на 3. Вкъщи те се чувстват равни на възрастните (противно на страховете на майките, това важи повече за чувството за отговорност, отколкото за претенциите за свобода) и с радост се включват във всичко, което ги кара да се чувстват „големи”.  Не знам при момичетата как е, но за момчетата да си „голям“ е основна ценност. Както и да си силен, и на всяка цена - пръв.

Полезна информация и табличка

какво могат да правят децата,

ще откриете в Домакински задължения по възраст.

Ето как вкъщи въвеждаме включването в домашните задължения от съвсем малки.

До 1 година

Яденето е първото нещо, което започнаха да правят сами, още със самото захранване. Постепенно вдигахме нивото. На мен лично да храня бебе ми е изключително досадно и първоначалният период беше кошмар, но с даване на отговорност бързо се научиха и двамата да се справят сами.

На 1 година и половина, горе-долу след като започнаха да стъпват смело и двамата, можеха да носят покривката до масата (може и хляба, и друго леко и меко нещо). Естествено, случва се често някой да падне или да се разсее с нещо по-интересно по пътя до масата, но по-важно е, че допринасят за храненето на цялото семейство. В началото е истинска привилегия за тях да бъдат включени в задълженията и никога не отказват. С времето се случва да откажат да сложат масата, но поне разбират, че идва време за ядене. Така разделянето с игрите не е толкова шоково и докато стане време за хранене, децата вече са се настроили.

Горе-долу по същото време започнах да оставям столче до мен, докато готвя, за да може детето да се качи и да „помага”. Помагането обикновено е суетене наоколо, но поне си прекарваме времето заедно и детето не се чувства пренебрегнато, че съм го зарязала, за да правя нещо, което не го касае.

Филип (на 1 и половина) помага на дядо Гого да прави фреш

Според Монтесори, между година и половина и три години, детето е податливо на приучаване към ред. С Филип не знаех това навреме и чак като наближаваше три години започнах да прилагам тези съвети. Едно от нещата беше детето да започне да си подрежда играчките. Кътчето ни за игра е пригодено така, че всичко, с което се играе, да е достъпно. Подреждаме заедно, разбира се. В началото е истински тормоз за родителя, но ако започнем достатъчно навреме (преди да се налага да бързаме за миенето на зъби например), може дори да е приятно прекарване на време заедно.

Дамян, още преди да проходи (на около 10 месеца), се разпорежда с книжките на батко си

Преди да навърши две години Дамян вече можеше да съблича всичките си дрехи и да се облича, ако дрехите са му приготвени удобно. Филип започна малко по-късно,  но предполагам, че като имаш батко се научаваш по-бързо.

2 години
Филип и Дамян вече слагат повече неща на масата, включително прибори, празни купички и други. Включват се и в отсервирането на празни чинии и купички.  На около две започнах и да разрешавам рязане на продукти за готвене. С тъп нож и под надзор, Филип обожаваше да реже гъби, варени картофи и други. Излишно е да казвам и с какво удоволствие си изяждаше яденето, след като е помогнал.

Когато Дамян стана на две, вече ходеха и двамата на градина и сутрешните ритуали бяха по-стегнати. Тогава започнах да изисквам от тях да си подреждат пижамите (от хола, където се обличат, до под възглавничките в спалнята).

В банята се мият сами със шампоанчето (с всички подробности), четкат зъбите (макар след тях да минаваме и ние), а Филип дори сменя кърпите (Дамян вече също). Те са на ниска закачалка в банята, а праните на нисък рафт и като му кажа, че е станала мръсна кърпата, той веднага действа.

Филип (почти на 3) и Дамян (на 1 и 5м) мият зъби качени на столче.

Ходят до тоалетна сами. Могат да си свалят и вдигат седалката, да пишкат прави и да сядат на седалката, когато си поставят „по-високи цели“. И двамата се научиха да си свалят памперсите, преди да се научат да не пишкат в тях, та около втората годинка сутрин сами отиваха в банята, сваляха ги, пишкаха и се нареждаха за миене на зъби.

3 години

Правят всичко от наученото до момента. Вече се включват, когато подреждаме багаж за път. Пазарим се, разбира се, за количеството играчки, но като видят, че няма място за гащи например проявяват разбиране.

В кухнята правят сладки с формички, режат по-твърди зеленчуци и други подобни. Филип прави мекички от тестото на баба си, когато ѝ ходим на гости. Обсъждаме и някои покупки, за да почнат да разбират, че нещата струват пари.

В този период Филип се научи сам да мие ръцете си, а Дамянчо дори малко по-рано.

На 4 години Филип вече сам си оправя леглото, закопчава си копчетата на ризата (без най-горното), сам избира коя книжка ще четем вечер, сам си сипва чаша вода. И двамата могат да светват и гасят лампата (с примъкване на стол до мястото). Това означава, че ако в стаята е тъмно, не отказват да влязат и не чакат някой възрастен, да дойде да им светне.

Като цяло, съм убедена, че включването на децата в домакинството е ключово за изграждането им като автономни личности, които могат да се грижат за себе си и да се справят с трудностите. Затова, не се бавете!

От същия автор можете да прочетете За майките-орлици и конфликтите на детските площадки и Какво учат децата, когато е мръсно и опасно.