Автор: Надя Брайт

Споровете в интернет често започват безобидно, но бързо стигат до ожесточени онлайн престрелки. Скрити зад екраните си, лесно прекрачваме граници, които в реалността едва ли бихме доближили. Надя Брайт ни припомня някои от основните правила, така че докато спорим, да не обиждаме нито другите, нито себе си. 

1. Ако се държим неуважително, обиждаме само себе си, демонстрирайки лошо възпитание. Неуважителното отношение към другите буди съмнение в уважението към собствената ни личност. Ако отделяме време и енергия да говорим с някого, когото не уважаваме... нека не завършваме с риторичния въпрос “защо изобщо?”.

2. Уважително отношение е да говорим по темата, а не за човека, с когото спорим. Ако ще слагаме етикети е добре да не е на човека, а на поведението му. Хубаво е да подкрепяме квалификациите с аргументи.

3. Уважително отношение е да не иронизираме човека, с когото говорим. Това го може всеки за всеки и е най-ниската летва на хумора след пърденето на масата. Не допринася с нищо към споровете.

4. Уважително отношение е да приемем, че е възможно и да не убедим отсрещната страна в тезата си.

5. Уважително отношение е да се опитаме да разберем мотивите и аргументите на отсрещната страна. Рядко някой е 100% прав. Дори и ние самите (шок!).

6. Уважително отношение е да не демонстрираме превъзходство. Умният и знаещият човек не се доказва като такъв, показвайки колко по-глупави са другите.

7. Понякога отсрещната страна се пали повече от необходимото. Не е нужно да скачаме и ние веднага.

8. Да натоварваме другите със собствените си очаквания също е излишно. "Мислех те за по-умен", например. Подобно твърдение допуска, че нашата оценка има значение за този човек. А едва ли има.

9. Грозно и глупаво е да слагаме думи в устата на някого. Ако някой не е казал нещо, нека не твърдим, че го е казал.

И да си споделя едно нещо - имам приятели, които мислят като мен и понякога спорят в интернет с други хора и аз виждам това. Рядко ходя да взимам страна, защото знам, че те и сами се аргументират много добре.

Още от Надя:

5 вида клети презентатори

Типовете мъже

Автор: Надя Йорданова

Няма такива! 

Cъжaлявaм зa ĸлиĸбeйт зaглaвиeтo, нo щe ви пoмoля дa пpoчeтeтe тoвa, зaщoтo oтнoвo cъдъpжa цeннa инфopмaция зa ĸopoнaвиpyca. Oт глeднa тoчĸa нa фapмaцeвт, ĸoйтo paзбиpa oт тoвa и нa ĸoгoтo мy пyĸa. Зaглaвиeтo e нapoчнo тaĸoвa, зa дa пpивлeчe oнeзи, ĸoитo миcлят, чe мoгaт дa ce cпpaвят c дoбaвĸи, и пo тoзи нaчин ca yязвими ĸъм cлaдĸи пpиĸaзĸи и oбeщaния.

Kopoнaвиpycът нe ce лeĸyвa или пpeдoтвpaтявa oт ниĸaĸви дoбaвĸи и xpaни

Hитo чecън, нитo мeд, нитo ĸyпeни oт aптeĸaтa cĸъпи пpeпapaти щe ви пoмoгнaт cpeщy ĸopoнaвиpyca. Taĸa нapeчeнитe нaтypaлни aнтибиoтици – ĸaтo мaщepĸa, чecън, мeд и пp. дeйcтвaт лoĸaлнo. Toecт, aĸo пиeтe cилeн чaй oт мaщepĸa и нaмaжeтe мaлъĸ циpeй c чecън, имa вepoятнocт дa ce пoдoбpитe. Maщepĸaтa дeйcтвa дoбpe и cpeщy ĸaшлицa. Meдът e пpeĸpaceн лoĸaлeн aнтибaĸтepиaлeн aгeнт зa мaлĸи paничĸи, зaщoтo зaxapтa в нeгo изcyшaвa paнaтa и пpeчи нa paзвитиeтo нa бaĸтepиитe.

Ho тeзи пpиpoдни изтoчници ca cлaби. Hyжни ca oгpoмни ĸoличecтвa oт тexнитe aĸтивни вeщecтвa, зa дa ce yбият виpycи и бaĸтepии в opгaнизмa. Caмo пpoтивoвиpycнитe и aнтибaĸтepиaлнитe лeĸapcтвa, изпиcaни пpaвилнo oт лeĸap, щe ca cигypнo лeчeниe. Πpoтивoвиpycнитe ce дaвaт пpи виpycни инфeĸции. Aнтибиoтицитe зaпoчвaт дa ce дaвaт няĸoлĸo дни cлeд нacтъпвaнe нa cимптoмитe нa виpycнa инфeĸция, зa дa ce пpeдoтвpaти нaпaдeниe oт бaĸтepии cpeщy oтcлaбeния oт виpyca имyнитeт. Πpoтивoвиpycни пpoдyĸти нe ce дaвaт ĸaтo пpoфилaĸтиĸa нитo cpeщy гpип и нacтинĸи, нитo cpeщy ĸopoнaвиpyca.

Aĸo пoлзвaтe дoбaвĸи и xpaни cpeщy ĸopoнaвиpyc, вcъщнocт paзчитaтe caмo нa имyннaтa cи cиcтeмa. 

Имyннитe cтимyлaтopи (иcтинcĸитe) ca oпacни вeщecтвa

Зaщoтo пpeнaвитият имyнитeт мoжe дa пpaви бeли. Πoмиcлeтe caмo зa aлepгиитe и aвтoимyннитe бoлecти! Зaтoвa вcичĸи тeзи cyбcтaнции ca лeĸapcтвa caмo пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe. Toвa нe e изгoднo зa фиpмичĸитe знaйни и нeзнaйни, ĸaĸтo и зa бeзcĸpyпyлнитe aптeĸapи, зaщoтo:

Дa peгиcтpиpaш лeĸapcтвo e cĸъпo!
И тpyднo!
Иcĸa cъдъpжaниe нa вeщecтвa, ĸoитo peaлнo paбoтят;
He paзчитa нa плaцeбo eфeĸт, зaтoвa имa и нeжeлaни peaĸции ĸaтo вcяĸo иcтинcĸo лeĸapcтвo;
Лeĸapcтвaтa пo лeĸapcĸo пpeдпиcaниe нe мoгaт дa ce peĸлaмиpaт и пaциeнтитe нe ги знaят. Toвa нaмaлявa пeчaлбитe дpacтичнo.
Bcичĸи лeĸapcтвa в Бългapия имaт пpeдeлни цeни. Дoбaвĸитe – нe. Eднa aптeĸa пeчeли мнoгo пoвeчe ĸaтo мapж oт дoбaвĸи, oтĸoлĸoтo oт лeĸapcтвa. Зaщoтo мoжe дa лeпнe и 50% нaдцeнĸa, aĸo иcĸa – и тoвa ce пpaви, ocoбeнo в тypиcтичecĸитe paйoни. Aĸo гo нaпpaвят нa лeĸapcтвa, щe пoлyчaт чeтиpицифpeнa глoбa oт Изпълнитeлнaтa aгeнция пo лeĸapcтвaтa.

Зaщo нe дeйcтвaт?

Kaĸтo oбяcниx, вcичĸи тeзи дoбaвĸи, билĸoви пpoдyĸти и изoлaти oт ĸaĸвo ли нe нe ca пoдлoжeни нa ниĸaĸъв ĸoнтpoл зa eфeĸтивнocт. Hayчнитe „изcлeдвaния“ и „ĸлинични изпитвaния“ ce пpaвят, пpocтeтe зa изpaзa, eднo ĸъм гьoтеpe и oбиĸнoвeнo пo двa нaчинa:

C ин витpo изcлeдвaния, тoecт в cтъĸлo в лaбopaтopия, въpxy ĸлeтĸи, ĸoитo ca изoлиpaни. Oтнoвo тoвa e дeмoнcтpaция нa лoĸaлнo дeйcтвиe, a нe нa oбщo зa чoвeшĸoтo тялo. Hyжни ви ca няĸoлĸo ĸилa дoбaвĸи нa дeн, зa дa имa шaнc дa дeйcтвaт нa нивo цял opгaнизъм. И дopи тoгaвa нe мoжeтe дa cтe cигypни. Имa фaĸтopи ĸaтo aбcopбция и paзпpeдeлeниe, ĸoитo изoбщo нe ce взимaт пpeдвид пpи „eпoxaлнитe oтĸpития“, ĸoитo cтpyвaт 20-30-60 лeвa в aптeĸaтa и в Интepнeт. 

Изcлeдвaнeтo ce пpaви c мaлoyмeн въпpocниĸ тип „Πo-дoбpe ли ce чyвcтвaтe?“ c няĸoлĸo нapoчнo изĸpивeни въпpoca и paзчитa нa cyбeĸтивни изживявaния нa пaциeнтитe, бeз дa oтчитa ниĸaĸви oбeĸтивни cтoйнocти. Изcлeдвaнeтo ce пpaви c пoдвeждaщи пapaмeтpи.

Hямa xpaнитeлни дoбaвĸи, нo имa xpaнeнe

Ceгa пoвeчe oт вcяĸoгa тpябвa дa ce xpaним дoбpe. Bceĸи лeĸap мoжe дa ви ĸaжe ĸaĸви тpябвa дa бъдaт пopциитe oт paзличнитe ви xpaнитeлни гpyпи cпopeд пoлa, възpacттa ви, ĸилoгpaмитe и мeтaбoлизмa ви. Cтигa caмo дa бъдeтe чecтни и дa гo нacoчитe дoбpe.

СОVІD-19 e зaбoлявaнe, ĸoeтo ce бopи c xигиeнa, дoбpo xpaнeнe, здpaв opгaнизъм, мacĸи и сoциaлнa диcтaнция. He ce пoдлъгвaйтe дa ĸyпyвaтe xpaнитeлни дoбaвĸи cpeщy виpyca.

Надя Йорданова води блога Infarmaciq.com, в който прави на пух и прах всякакви митове, в които ни убеждават рекламите. Препоръчаха книгата й Как да избираме козметика в групата за наука и критично мислене, която следя, и веднага си казах, че Надя непременно трябва да ни гостува някой ден, защото е изключително интересна личност и има какво да ни разкаже. Иначе накратко за нея - възпитаник на математическа гимназия, магистър-фармацевт от випуск 2013 на Медицински университет - София, специализирала "Фармакология, токсикология и фармагнозия" в Хайделберг. Интервю с Надя можете да прочетете тук.

Още по темата:

COVID-19: Митът за платените болни

Безопасно ли е децата да се върнат в училище по време на пандемия

Автор: Д-р Аниса Болдуин

Превод: Мария Истатков/ WittyMermaid

Като личен лекар и майка на две деца в училищна възраст съм наясно, че голяма част от наследниците ни имат желание да се завърнат в училище през септември и да срещнат отново своите приятели и учители. Безопасно ли е децата да ходят на училище във времена на пандемия? Какви са рисковете?

Covid симптоми при децата

Децата, разбира се, могат да се заразят с коронавирус (Covid-19), но изглежда, че го получават по-рядко от възрастните и обикновено го изкарват по-леко. Очевидните симптоми при деца включват висока температура, постоянна кашлица, загуба на чувство за вкус / мирис, а също така могат да имат необичайни обриви, например на пръстите на краката и ръцете.

Болничен престой

Ако детето ви развие по-сериозни симптоми, изискващи посещение в болница, то има отличен шанс за пълно възстановяване. Болниците имат строги правила и ще ви помолят да носите маска за лице. Понякога на посещение се допуска само по един член от семейството в даден момент, в зависимост от болницата. 

Професор Ръсел Винер, президент на Кралския колеж по педиатрия и детско здраве, каза:

„Тези открития са в съответствие с доказателства от цял свят, че е много малко вероятно децата да се разболеят от Covid-19. В редките случаи, когато децата са приети с положителна Covid проба, повечето се възстановяват. Това би трябвало да бъде много успокояващо за родителите, много от които разбираемо са особено загрижени през първите дни и седмици. “

Животът в училище във времена на пандемия

Тъй като децата се връщат на училище във времена на Covid реалност, все още трябва да им напомняме за добрите хигиенни практики, за да предотвратим разпространението на възможна инфекция. По принцип за децата това означава измиване на ръцете и дезинфекция на ръцете и използване на кърпички за издухване на носа, след което трябва да последва тяхното изхвърляне. Училищата ще имат свои собствени строги процедури, които да помогнат в процеса, с напомняния за хигиена. Имайки това предвид, някои училища изискват от децата да си носят дезинфектанти и кърпички. Някои начини за насърчаване на по-малките деца могат да включват малка бутилка ароматизиран ръчен дезинфектант (дъщеря ми харесва манго) или пакет с шарени кърпички или малка чанта със сгъната тоалетна тъкан вътре.

Подготовка на детето ви за връщане в училище

Говорете с децата си и ги подгответе, че училището може да изглежда много различно с масичките, отделни зони за игра и много миене на ръце. По същия начин някои учители може да носят маски и ръкавици. Също така, ще има нови съчетания, с които да свикнете, и може да не са в състояние да играят близко заедно с приятелите си, както преди.

Всъщност някои училища молят децата да си носят собствени опаковани обеди. Затова помислете за приготвяне на забавни и здравословни обеди с включени нарязани плодове и зеленчуци. Също така можете да добавите малка кутийка с дипове, като например хумус, салса или кисело мляко.

Кога да потърсим медицинска помощ

Свържете се с личния лекар, ако детето ви:

• е под 3 месеца и е с температура 38С или по-висока
• е на 3 до 6 месеца и има температура 39С или по-висока
• има други признаци на заболяване, като обрив, както и висока температура (треска)
• има висока температура, която продължава 5 дни или повече
• не иска да яде или не е в обичайната си форма и се притеснявате
• има висока температура, която не спада след прием на парацетамол
• е дехидратирано – например пелените не са много мокри; има хлътнали очи и няма сълзи, когато плаче

Потърсете спешна помощ, ако детето ви:

• има скован врат
• има обрив, който не избледнява, когато натиснете чаша върху него
• е чувствително към светлина
• има припадък или конвулсии (не може да спре да трепери)
• е сънливо и трудно се събужда
• има необичайно студени ръце и крака
• е изключително развълнувано (не спира да плаче) или е объркано
• има бледа, петниста, синя или сива кожа
• затруднява се да диша и засмуква стомаха си под ребрата
• има слаб, висок плач, който не е като обичайния им вик
• има меко петно ​​на главата, което се извива навън
• не отговаря както обикновено, или не се интересува от хранене или обичайни дейности

Д-р Аниса Балдуин MA MBBS MRCGP DFFP е личен лекар в Кент, Великобритания и е майка на две деца в училищна възраст.

Мария Истатков, която преведе и ни прати тази статия, е създател на блога WittyMermaid.

Още по темата:

Как да планираме ваканцията по време на пандемия

Как да говорим с децата за коронавирус

Време е за вкусната ни рубрика от кулинарната група на Яна и Ивелина сол&пипер.

Тази седмица съм ви подбрала три изкусителни рецепти от арменската кухня, предоставени от любимата ни Нора Ардашева. Нора с еднаква лекота забърква най-ароматните разкази и най-сладкодумните блюда, и освен на традиционните арменски ястия, ще ви научи на сочната като баклава дума "джъзва".

Шашлик

Месото за него се маринова за 24 часа. На 2 кг месо се реже 1, 5 кг. лук. Подправки -  много магданоз, риган, босилек, сол. Пече се така, че да остане сочно. После на огъня се слагат патладжан, домат, пипер. Заедно всичко може да се нареже на едро, да се залее със зехтин, сол, пипер и зелени подправки /като кьопоолу, но на едро/.

Кешкек

400 гр. едър булгур се накисва за час. През това време се сварява едно пиле до разпад. Да не забравите да посолите след обиране на пяната. Отделяме костите, а месото, заедно с бульона, който обича по-благо и с малко масло, се прибавят към набъбналия булгур. Всичко това старите арменски домакини, са започвали да го бъркат с дървена лъжица на бавен огън дълго време, до получаването на каша със златист цвят, божествен вкус и неустоим аромат. Тъй като аз не съм от най-търпеливите и трудолюбиви арменки, предлагам да сварите булгура отделно, да го пасирате леко и чак тогава да го смесите с месото. И пак да поври заедно всичко на бавен огън. Когато ястието е готово, се затопля масло с кимион и се джъзва отгоре. Повярвайте, много е вкусно.

Снимка: Соня Шатева

Мантъ

Тестото направих от 2 чаши пресято брашно, 1 яйце, 1с.л. сол, 2 с.л. олио и 2 с.л. оцет. Замесва се тесто с 1 чаша хладка вода и се оставя да почине 30 минути. После се разделя на 3 части и се разтварят листи от по 3 мм.

Половин килограм кайма със сол, черен пипер и една глава лук се задушава с малко масло и вода. Като изтегли водата се нарежда върху квадратчетата.

Сгъва се като лодки и се нарежда. Това количество се събира в тавата на фурната. Отгоре се полива с масълце или олио и се пече до розово златисто. След това се полива с една чаша бульон и се оставя на изгасена фурна. Какво ще направите след това е по ваше усмотрение. Може да изстискате един лимон, а може да полеете с доматено сосче.

Заливам с кисело мляко и чесън и накрая джъзвам масълце с червен пипер.

Вижте също:

Три рецепти за уютен уикенд

Автор: Радина Бисерова

Ава израсна в София в семейство на разделени родители – нищо нетипично нито за онова време на 90-те, нито за настоящето. Живееше с майка си, баба си и грижовния й брат Росен. Макар баща им да не живееше с тях, той полагаше грижи и подхождаше отговорно с финансовата издръжка за децата си.

Ава завърши една от престижните гимназии в столицата и се записа в университет. Времето й беше помогнало да преживее и приеме раздялата на родителите си и се наслаждаваше на студентските години. Не й липсваха нито самочувствие, нито обожатели. Не беше манекенка, но определено имаше магнетична усмивка, която запленяваше, ако не всеки срещнат, то всеки втори младеж. Знаеше как да се забавлява, а обожателите й чакаха на опашка без шанс дори за среща. Тя имаше определени очаквания към мъжа до себе си и трудно би се намерил такъв, който да ги покрие.

Типично за българските студенти и Ава замина на бригада в Америка. С поамериканчена усмивка, самочувствие и ловкост успя да осигури по-лека физически работа - въпреки подписания договор за камериерка, започна като обслужващ персонал в голф клуба на курорта. Появи се младеж, който успя да покрие всички нейни очаквания, но няколко седмици по-късно тя откри огромния му недостатък, че употребява кокаин и всичко приключи. Бригадата свърши и след завръщането си в България Ава беше решила, че не иска да живее повече в родината си.

Дипломира се като бакалавър, кандидатства още веднъж за виза за САЩ, но й беше отказана такава. Покрай своята приятелка Цвети, с която бяха учили в гимназията и университета заедно, се запозна с Огнян - приятел на гаджето - Любо на бившата й съученичка. Оги беше много обаятелен и определено знаеше как да спечели една жена. Връзката им бе едва в началото, когато Ава съобщи, че заминава за Англия. Голям смях настана, тъй като и бившата приятелка на Огнян беше емигрирала във Великобритания. Приятелите се шегуваха с него, че Оги бие печати в паспортите на гаджетата си да се местят именно във Великото Кралство.

Ава бързо се адаптира на новото си място за живеене. Не изпитваше и грам носталгия. Намери си прилична работа и не след дълго се запозна с момче от Уелс на име Ричи. Беше малко по-млад от нея, авиационен инженер. Любовта им разцъфтяваше и последва предложение за брак. Сватбата се организираше в предградията на Лондон, където живееше двойката.

Ричи и Ава се бяха нанесли да живеят в постройка, която е била църква преди. Сръчността и желанието на младоженеца преобразяваха бавно вълшебното място в техен уютен дом.

Четири от най-близките приятелки на Ава пристигнаха от България – Цвети (бившата й съученичка) с вече станал й съпруг - Любо; Ана (също бивша съученичка), но без съпруга й, тъй като единият му родител беше починал няколко дни по-рано, но тя искаше да е там на този специален ден на толкова близката й дружка, още една Ана – която беше поканена за кума и Ева – (бивша съученичка) поканена за шаферка. Четирите момичета бяха долетели от родината си единствено заради милата си приятелка. Беше ноември месец - още по-дъждовно, влажно и мрачно от типичното за Англия, но празникът беше слънчев, с красива, усмихната булка и не по-малко лъчезарен младоженец, щастливи родители, тичащи деца на братовчедите и приятелите на Ричи.

Мина зимата, разцъфна пролетта и в първите дни на лятото Ава и Ричи пристигнаха в България за плануваната им почивка на нашето Черноморие. За краткото време в София успяха да организират среща с най-близките приятелки. Този път Цвети и Ана се появиха с децата си, които поради крехката си възраст не бяха летели до Лондон за есенната сватба. Ава и Ричи зарадваха децата с подаръчета и споделиха прекрасната новина, че очакват бебе. Малчуганите играеха на площадката в парка, докато приятелките наваксваха със сладките приказки. Някъде в далечината съпругът на Цвети съзря своя приятел Огнян (с когото Ава беше имала мимолетна връзка преди години преди да емигрира в Англия), който възпитано поздрави всички, побъбри с Любо и си тръгна.

След ден-два Ава и Ричи потеглиха за морето и в ранните часове на една слънчева сутрин Цвети получи обаждане от приятелката си. Нямаше нито поздрав, нито стандартните въпроси: „Как си?“, „Какво правиш?“, а директно „Как можа?“. Цвети изпадна в недоумение, реши, че не чува добре. Ава започна да й държи сметка защо била направила така, че да се появи Огнян в парка по време на тяхната среща. Неразбирането нарастваше. Бременната девойка твърдеше, че Ричи сам се досетил, че това е неин бивш и му станало адски неприятно. Ава вдигна скандал на Цвети, която беше изгубила ума и дума от другата страна на слушалката. След това Ричи също пожела да разговаря с приятелката на своята съпруга и изля своята помия също.

Цвети беше отгледана от любящи родители, възпитали я на такт и деликатност и започна да анализира и да се опитва да погледне на ситуацията от очите на Ава и Ричи на случката, но така и не успяваше да доближи техните разбирания. Недоумяваше какво нередно има. Появата на Оги беше случайна и какво от това изобщо, че той се е появил там, има някакво значение. Всеки човек има минало, бивши връзки, освен ако не си го срещнал още в ранна тийнейджърска възраст. Пътищата могат във всеки един момент отново да се пресекат, но това нищо не означава.
Ава и Ричи бяха отлетели от България без да се чуят с никого.

Цвети разказа на другите техни общи приятелки – двете Анита и нито една от тях не разбираше случилото се. Всяка поотделно се опита да се свърже и говори с Ава, но не получаваше отговор. Не мина дълго време и профилите на живеещата в Англия жена в социалните мрежи бяха изтрити.
Междувременно Цвети засече случайно на служебен семинар брата на Ава и питайки го как е сестра му, отново се изненада от отговора му, че не я е чувал, откакто са си тръгнали от България. Оказа се, че макар много близки през годините и споделящи си всичко – този път кака му му беше спестила историята за сцената на ревност.

Минаха години. Все още се случва Ана да звънне на Цвети и да каже „Сънувах я!“. Никой обаче от приятелките й в България няма идея какво се случва с Ава.
Дали бебето – вече дете - е момче или момиче? Дали Ава и Ричи отглеждат щастливо вече порасналата си рожба, а защо не и да са многодетно семейство?! Дали онзи прекрасен дом, символизиращ Божията вяра и любов, е изпълнен със звънлив детски смях и много обич? Или Ава е една от онези жертви на домашно насилие, уплашена и самотна в замъка, построен от принца й? Дали бременността й е приключила със здраво и пухкаво бебче или при някой от изблиците на ревност Ричи не я е наранил толкова жестоко, че дори е изгубила детето? Не знаем...

Хората в живота ни се появяват и понякога си тръгват неочаквано. Колкото и да ни се иска да ги задържим, често е непосилно – като да се опиташ да спасиш крехко дърво в мълниеносна буря. Стихията в случая е ревността – способна да унищожава и дори убива.

Определено Цвети, двете Анита и Ева са добри и подкрепящи приятелки на Ава, прелитайки Европа, за да са до нея в един от най-важните дни от живота й, но след това емигрантката реши да прекъсне всякаква връзка с тях в името на щастливия си и спокоен семеен живот. Всички искаме да вярваме, че е за добро, но реализмът, промъкващ се покрай оптимизма, ни връща към безпокойството - жива ли е, щастлива ли е, изплашена ли е, примирена ли е...?! Дано...

Още от Радина: 

Една мъжка изневяра

От къде си?

Автор: Иво Иванов 

Да общувам с деца ми е много по-интересно отколкото с повечето възрастни. Децата са истински, непринудени и любопитни към света. Детските умотворения винаги са ме впечатлявали и вдъхновявали.

Посмейте се с този пореден весел коктейл „домашно производство“ от бисерите на моите двама синове Йоан (Йони) и Боян (Бобо)

- Тате, какво представляват морските сирени?
- Ами това са едни жени - магьосници, които живеели на остров навътре в морето и с песните си привличали моряците и ги омагьосвали.
- Ама как ги омагьосвали?
- Ами сега не мога да се сетя какво точно им правеха на моряците - удавяха ли ги, вкаменяваха ли ги, или ги караха да се женят за тях и да останат на острова до края на живота си.
- Че то не знам кое от трите е най-гадното...

***

Казвам на Йоан - Я ела тука да видим дали можеш да решиш задачите по математика от матурата за 12-ти клас. Той ги поогледа, поогледа, скролна надолу и каза:

- Абе важното е да сме живи и здрави!

***

А пък Бобо се бърка и казва на некролога хороскоп.

- Тате, виж, хороскопът на тоя човек се е разлепил.

Нищо вълнуващо не очаква тия хора, според ‘хороскопите’ им, да ви кажа. Едно и също...

***

- Тате, имаме ли тютюн? - пита Йоан
- Ще си свиваш цигарки ли? - хем се радвам, че тийнът ми има доверие и ме пита директно и арабийската, хем изнасям кратка лекция за вредата от тютюнопушенето и как не се връзва с фитнес манията му.
- Абе за романа на Димов те питам, бе!

***

Сготвих на децата за обяд полезни и питателни зеленчуци на пара. Дъвчат и преглъщат, но не виждам ентусиазъм и възторг.
- Деца, кой иска допълнително от тая вкусотия?
Единият:

- Е, нека ни остане и за после...
Другият:

- Да, тате, нека да остане и за мама да опита от тая вкусотия като си дойде.

Дипломати съм отглеждал аз в пазвата си!

***

Приветствам и напълно подкрепям опитите за виртуално обучение в тези тежки дни, макар че за момента усилията в тази посока малко наподобяват нашата образователна игра с Бобо.
Той трябва да познае историческа личност, предмет, животно, растение и т.н.
Аз казвам:

- Аз съм френски владетел, император, покорил съм цяла Европа. Кой съм аз?
Отговорът на Бобо:

- Джошуа III-ти

***

Виртуалната класна стая в 1-ви клас е голям фън!
Половината родители имат технически затруднения и не са успели да се логнат още.
Тези, които сме успели, се суетим с вълнение наоколо и чат-пат се мяркаме пред камерата, подавайки трескаво тетрадки, моливи, гуми и пр.
Някои родители дори не си правят труда да излязат от кадър и седят до ученика, в бойна готовност във всеки момент да му разлистят тетрадката на страницата, която госпожата указва.
Госпожата моли всички деца да си изключат микрофоните, защото е какофония и нищо не се чува ясно. Налага се да повтори и да потрети.
Половината родители имат технически затруднения и не са успели да се логнат още.

- Деца, сега нека отворим учебника на страница 80. Масово шумолене, шушукане, отваряне и подаване на учебника от асистентите.

- Коя тетрадка казахте, госпожо?

- Така. Всички ли са на 80-та страница? Иванчо, хайде да направиш упражнение 1-во.

- Какво ме питате, госпожо, не разбрах?

- Кого питате, госпожо, не чух?

Часът свършва. Половината родители все така имат технически затруднения и не са успели да се логнат още, но борбата продължава до пълна победа на нАучно-техническия-прогрес. За сведение, Йоан каза, че в 10-ти клас не било много по-различно. Вярвам му. Там едно момиче определено беше на друго упражнение, на друга страница, в друг учебник и може да е била и в грешния клас.
Неведоми са пътищата на онлайн-обучението.

***

- Вижте, вижте, следи в снега, от какво ли горско животно са?
Бобо:

- Най-вероятно от сурикат.

***

Лошото на партиите ни шах вкъщи е, че като попривършат фигурите, защитата на царя накрая винаги става с ръкопашен бой.

***

Тялото още ме наболява тук-там от тоя филм ‚Карате Кид‘. Бобо се превъзбуди и надъха, а аз изиграх лошия... Това не са филми за деца!

***

Вещите у дома имат 2 състояния:
1) Не знам къде е, не съм го пипал
2) Не съм го пипал, то така си беше...

***

На Бъдни вечер съм пуснал някаква приятна тиха инструментална музика за фон на празничната ни вечеря. Нали тиха нощ, свята нощ. Пристига DJ Бобо и се почва:

- Ооо, тате, каква е тая музика бе, искаш всички да ни приспиш ли?! Я дай аз да ви пусна празнична музика!
Докопва се до лаптопа и се почва една серия як джангър, между който различни версии на Джингъл белс, Frozen (на румънски и мандарин!) и т.н.

 - Е това е музика! Уважавай класиката, брат! - ми вика.

***

Когато Йоан беше малък, на Бъдни вечер оставяше вечер преди лягане чаша с мляко и чинийка с коледни бисквитки за Дядо Коледа. Като по-голям брат, мъдро посъветва и Бобо да направи същото. Бобо го послуша, но добави от себе си и няколко парчета луканка и чаша винце.
През нощта добрият старец и млякото изпил, и винцето гаврътнал, и омаал и луканката, и бисквитките.
Това се нарича приемственост и надграждане на знанията и на добрия опит!

***

- Тате, госпожата каза, че трябва да имаме по 2 несесера с моливи и химикалки - един за училище и един за вкъщи.
- Ау, как сме могли да те ограничим досега само с един! Ми ние сме живели в нарушение!
- Ами да, тате, това е незаконно!
Сега да не дойдат от Агенцията за закрила на детето на проверка и да ми съставят акт и предписание. Ще купим немедлено!

***

Днес отидох да взема Бобо по-рано от училище.
Точно два месеца след първия учебен ден вече няма и помен от онова уплашено притеснено момченце, което прекрачи за първи път прага на класната стая със свито сърце и което се разплакваше в клас първите няколко дни без някаква причина, просто защото му било мъчно.
Училищният двор беше като кошер - деца тичат във всички посоки, гонят се, ритат топка, скачат на въже, свет да ти се завие! Минавайки на зиг-заг между летящите на залпове топки, го зървам в центъра на тайфа от момчета, весел, нахилен до ушите, зачервил бузи. Не иска да си тръгва.
Отиде до класната стая да си вземе чантата, като по пътя се поздравява свойски с още няколко момчета и се спира да говори с всеки. Влиза през вратата на училището един такъв наперен и важен.
Докато го чакам отвън, пускам издайническа сълза.
- Тате, какво ти е на очите? Ама ти да не плачеш?
- Глупости, тате, от вятъра е!

***

- Бобо, ще удариш ли 2 бисквити преди да влезем в магазина, за да не си съвсем гладен и да ни изпилиш нервите вътре?
- Не, ще ударя 2 водки!

***

Разказвам на децата за мавзолея в центъра на София и въпросите не закъсняват - а вътре можело ли е да се снима и да си прави човек селфита с мумията на Георги Димитров.
Ама разбира се, хората тогава го посещаваха най-вече заради селфитата с Георги Димитров!

***

Разговор в колата.
Йоан:

- Тате, в 809-та година, когато Крум завладява Сердика, дали ги е имало и тогава тия гори?

Бобо:  

- Питай баба!

***

Ееех, колко е хубаво човек да си поспи в Деня на народните будители, отбеляза Йоан, който сега става (12.30ч.)

***

Следизборно:

- Нищо не разбрах, възмущава се Бобо. Сега кой ще е кмет на България и кой ще ходи на БЕЛОТаж?

***

Бобо ме следва из апартамента като куче, с каталог на Хиполенд в ръка.

- Тате, тук съм ти маркирал някои неща, които искам да ми купиш, за да се ориентираш по-лесно

Разлиствам листовката - то почти не е останал неограден с дебел маркер артикул по страниците.

- Всичкото това?! Няма ли да ти дойде малко множко бе, сине?!

- Е то аз не съм казал, че искам да ми ги купуваш наведнъж, може всеки ден различно нещо.

Щадят ме децата и проявяват разбиране.

***

Откакто Бобо ходи на таекуондо, вече рита брат си много по-професионално.

***

Йоан, на излизане:

- Тате, може ли да ми дадеш някакви пари?

- Колко са ‘някакви пари’?

- Ми, 20 лева

Ровя в портфейла.

- Нямам 20, имам 50.

- Е добре, айде, ще ги взема.

От него да мине. Докато се усетя, ми е дръпнал банкнотата от ръцете.

- Ще ти върна ресто - казва колебливо на вратата.

- Сериозно?! И кога да очаквам да ми го върнеш?

- Е добре бе, аре, щом не искаш, няма да ти го връщам.

Колко е великодушен!

***

Добре бе, как на другите родители децата им се движат плътно до пазарските колички в супермаркета, а моите винаги се втурват все едно съм подал команда: Бегом! Разпръсни се в максимално широк периметър!

***

Деца, обявявам време за култура, да влезем в тази галерия.

– Да бе, ние да не сме некви културисти!

***

Бобо, окуражително:

- Тате, само трябва да отслабнеш с няколко метра и ще изглеждаш много добре.

На финала съм, последни метри ми остават до модела на мъжко съвършенство.

***

Потопих жена ми в басейна и тя ми беше бясна. Още гневна и напушена отива при момчето на бара да му поиска нож (за прасковите, които носехме).

- Имам, ама не е много остър, отговаря й той. Тя грабва ножа като Рамбо и процежда през зъби:

- Тъкмо да страда повече, гадината!!!

Горкото момче какви очи облещи!

***

Значи, когато сте с жена си в магазина, преди да се пошегувате с "Коте, искаш ли да ти взема ей такива прашки с леопардов принт?", е добре преди това да се уверите, че зад вас наистина върви жена ви и не се е заплеснала на някой щанд, а не 100 килограмов нацепен и татуиран батка, който гледа лошо изпод вежди.
Предупреждавам, щото понякога стават грешки, нали...

***

Абе тия лапета много са нахитрели!
Бобо ме е изкарал извън кожата ми и аз фуча, беснея и хвърлям гръм и мълнии, а той най-спокойно се обръща към мен и ми казва с тон на Кашпировски:  

-Усещам гнева ти.

Изведнъж целият ми гняв се трансформира в смях. Ще взема да я прилагам и аз тая техника.

***

На детски рожден ден в парка. Както си пия биричката и си гледам в телефона, към мен се приближава сладко непознато момиченце в розова рокля.

- Извинете, сър, може ли да ви попитам нещо?

- Разбира се, милейди, на вашите услуги.

- Вие ли сте бащата на онова бездомно куче?

За малко да се задавя с бирата.

***

Когато разхвърлят, синковците са на световно ниво. Аз обаче отдавна съм свикнал с това. Шокът за мен е когато ги хване музата на реда и чистотата - ооо, тогава да видиш ти, майко юнашка и ти, либе мило хубаво, какво яко подреждане пада у нас! Нищо не мога да намеря след такова подреждане.
Днес е такъв ден. Ще идва баба им и Бобо е твърдо решен да й демонстрира, че къщата блести от чистота и всяко нещо не просто е на мястото си - нещото е сгънато и надлежно прибрано някъде. (Къде е прибрано ще установим по-късно...евентуално).

Върви след мен и раздига всичко, което оставям, оправя гънките на завивката на леглото. Заварих го да сгъва старателно хавлиени кърпи на пода в кухнята.

- Спри се бе, дете!!! - Ама тате, трябва да подредим! Искаш къщата да е разхвърляна и мръсна, така ли? Това ли искаш, а?!

 - Искам да има мярка във всичко в тая къща - това искам. И в разхвърлянето, и в подреждането. Прекален чистник и Богу не е драг.

Обаче не - ние сме от тия, дето силно любят и мразят. Или-или. Не сме ние по половинчатите неща. И Йоан така се раздаваше в подреждането като беше малък и после намирахме дистанционното в хладилника.

Йонизми § Бобизми 1

можете да прочетете тук.

***

Есенно разчистване на детската стая. Невероятно е колко може да побере едно помещение 3,70 х 3.70. Вече вярвам в теорията за разтягането на пространството. То като портал към друг свят бе! Eдна малка Нарния!

Автопаркът наброява около 68743 моторни превозни средства, без да включвам морската и въздушната флота. Естествено, както си му е редът, всичко това върви в комплект с писти, влакови линии, аутобани, бензиностанции, многоетажни паркинги и т.н.

Оръжейната е като военно-исторически музей – почва се от прашка и се стига до джедайски мечове (така се радвам, че батериите им свършват бързо!) 
Тука отварям една скоба да кажа, че ако някой приятел пак ни подари светкаща и издаваща богата гама пронизителни пищящи звуци тутурутка, ще му измисля много изтънчено отмъщение!

Зоопаркът е приютил всякакви твари - от динозаври до домашни прасета и защо, питам аз, са ни притрябвали огромна богомолка и гигантски реалистични гущери и жаби, оставени небрежно я на плота в кухнята, я в банята, та да се плаши жената!

После: камъни, миди, пръчки, пера, шишарки и кестени и – е тука вече мощно се озадачих – туфа зелен горски мъх. Всичките от специални места и имащи огромна сантиментална стойност, заради което било абсурд да се разделим с тази безценна колекция.

Скейтборд, хамак, спален чувал, разпънат на средата на стаята, ако вземе внезапно да застудее резко, топки, хилки, ракети, маска и шнорхел на видно място, така, нали, да ни е подръка, щото всеки миг може да ни потрябва. 

Спортната гама се допълва от велоергометър. Той обаче се използва основно за окачване на дрехи. 
И всичко това обилно поръсено с части от лего. Ама ей така бе, за акупунктура на ходилата! 
А сбирката от флумастери, моливи и пастели, артистично пръснати из цялата къща, говори за мощен творчески заряд. Ама толкова мощен, че скоро май ще се разлетят през балкона тия изразни средства.
Всевъзможни настолни игри в кутии, пъзели с изгубени части, огромно количество карти, от които обаче не може да се събере едно пълно тесте, 120 000 евро на банкноти от 1000. Абе ние у нас стъпваме буквално върху пари бе!

Последните са фалшиви, не се напрягайте. Йоан беше ходил с приятели в escape room и там ги припечели. Докато се прибере вкъщи, в градския транспорт беше успял да шитне едната пачка за истински левове. Предприемчиво ни е детето. 

Но най-голям зор видяхме с книгите – бе то Александрийската библиотека, бе! Брей, явно много четат тия деца! Денонощно при това! И учебници и тетрадки разхвърляни навсякъде - явно а седнат или легнат, а веднага отварят учебника и затова трябва да са им винаги на една ръка разстояние. 
Сега стаята е изчистена и подредена (изхвърлихме с дружни усилия няколко чувала) и съм се отпуснал блажено на диванчето им с чаша в ръка и съзерцавам със задоволство резултата. 
Този момент ще е кратък, уви. Утре сутринта отново всичко ще е с краката нагоре.

О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!

***

Йоан: 

- Абе Хаосът е универсален принцип, на който се крепи вселената, а вие ме карате стаята да си подреждам!

***

С Бобо на изискан ресторант. Звучи деликатна романтична фонова музика, хората се хранят тихо. И на този фон той се изцепва мощно: 

- А къде ще плюем?(за костилките от маслини ставаше въпрос). Е как къде? На пода, естествено, тате. На залпове.

***

Поглеждам към задната седалка: 

- Охоо, Бобо, ти да не заспиваш? 

- Не, просто мигам по-дълго.

***

Гласим се за детски рожден ден, на който децата са поканени да отидат маскирани. Бобо си е приготвил риза и детска вратовръзка.

- Ти като какъв ще се маскираш, питам го.

- Като министър.

***

Жена ми (ядосано) към цялото ни мъжко съсловие вкъщи:  

- Една жена имате, ще ме уважавате и ще ми помагате вкъщи, щото иначе ще ви се стъжни животът!!! 

Йоан:

- Тате, аре намери още една жена, бе...

Вижте и тези бисери.

Автор: BlueHello

Събуждам се, без Кафка в главата, не в 6:32, а в 9:50. "Денят започва с култура" е в лятна ваканция, затова денят започва с тоалетна и радио "Христо Ботев". Мравките са си пак там, ходят си айляшки, без храна по гърбовете, но доволно изглеждащи, та нали е петък. Замитам подвижната им купчинка с малката метличка, за да не товаря съвестта си още от сутринта. Без да им казвам нищо, защото съм им сърдит от вчера, ги пускам да си вършат мравотиите някъде навън.

Днес имам време и за чай. Чай! Водата посвършва, но има за една чаша, даже за две, ако не и три, даже и за малко повече. Кипва. Пия го.

Както казва едно приятелче:

Хубаво ми е ма, мамоооо, хубаво ми е!

Предлагам на тайфата да отидем до едно недалечно село да сипем вода, че да има за чай...,тъй де и за лед за мастиката и да си имаме вода просто. Срещам одобрение. Товарим се автомобилно цялата фамилия, турили сме по една кърпа за перде, десет празни туби дрънчат, по дупките на града, катунесто ми е, ама:

Хубаво ми е, ма мамоооо, хубаво ми е!

Стигаме. Селото е с далеч по-малко дупки от града. Няма никой, не в селото, а на чешмата. Някои спят. Другите двама вадим сините туби, изплакваме, махаме капачки и вършим обичайните действия за едно водопълнене. Слънцето жули с температура, която ми напомня единствено тази, която постигнахме, докато варихме лютеница миналото лято. Единият плакне и пълни, другият плакне и пълни, третият константно спи. Спира черна джипка, младеж се присламчва към чешмата с неговите си сини туби. Изчаква възпитано на сянка под навеса. След него идват и две жени, едната, от които неговата. Ама аз това го научавам след малко. Слънцето пали, водата тече, оси и човеци пият от един извор, без никой да безпокои другия. Напълнили сме всичко. Младежът се готви да става изпод сянката, но два-три нахала го преварват. Той не бърза, дори се усмихва. Двете жени с по едно дете в скута си се усмихват и те.

- Тука срещнах жената – споделя на раздяла младежът и показва с глава към жената.

- Тука в селото ли? – питам аз.

- Не в селото, тука на чешмата я срещнах за първи път.

- Наистина ли? – питам жената, с прегръщащо я момиченце в ръцете си.

- Наистина тука беше, аз живея малко по-надолу, дойдох да пълня вода и той, и той тука – усмихва се.

- Как те излъга, какво ти каза? – нахилено питам.

- Казах й, че си падам по нея като тухла четворка пусната от осмия етаж – казва младежът.

- И ти какво? – към жената поддавам.

- Ами, какво, какво – отговаря наместо нея мъжът – качи се в колата и това беше.

Тя се смее, най-вероятно не е точно по тоя начин историята, но на нея й е приятно, че той я разказва така. Смеем се всички. Седя и гледам момичето в скута й, гледам и чешмата и си мисля как водата е създала живот.

Хубаво ми е ма, мамооо, хубаво ми е!

Качваме се за наобратно, спящите вече не са такива каквито са, също като совите.

- Ще спрем ли да вземем малко розови домати от онова село?

- Ще спрем бе, как.

Жест от китката, за да прогоня една муха от коляното си. Поглед зареян в небето, а там един облак същински Уди Кълвача. Завъртам глава и другият в мен вика, не е Уди Кълвача, това е чешма.

- Уди Кълвача!

- Чешма!

- Уди Кълвача!

- Чешма!

- Уди!

И докато споря със себе си, облакът придобива неоприличима форма, затова си стискаме ръцете и за Уди, и за чешмата, и продължaваме да съзерцаваме над хоризонта. Розови домати за 5 лв. Слънчогледи намигат от всякъде. Спираме пред вкъщи. Камионче с надпис „Месо“ минава по паважа. Ти знаеш ли, че месо наобратно е осем?

Ще дадем на Данчето (съседката) една туба с вода, да си има за лед за мастиката, а и да не носи тежко по стълбите.

Хубаво ми е ма, мамоооо, хубаво ми е!

Препоръчвам ви също:

Най-красивият кръг на света

Непризнатият художник

Автор: Димитър Апостолов

Първи клас. Народните танци – първият ми досег с тъмната страна на реалността. Може би защото другите деца идваха от по-слабите училища в града, може би защото идваха от друга социална класа, може би защото вкъщи ставаха свидетели на насилие и имаха нужда да го упражнят върху някой.

Измислиха ми прякор. Обиждаха ме. Изключваха ме от събиранията си. На един лагер изляха шише с вода върху чаршафа ми, за да ми се подиграват на другия ден, че съм се напикал. Не знам защо не се отказах. Може би защото съм научил от родителите си, че само слабите се отказват.

Търпях. Дванайсет години. Подигравките не продължиха през цялото време. Някъде след седми клас, без видима причина, спряха. Въпреки това, растях с фантазиите как един ден ще съм по-богат, по-известен, по-силен от моите мъчители. Как тогава тъпкано ще им го върна. Сънувах, бленувах, в стил Марвел Супергерой, хиляди, милиони видове сладко отмъщение.

Времето мина, пътищата ни се разделиха. Понякога ги срещам из града. Повечето ми изглеждат смачкани. Явно животът яката ги е ударил. Явно не е имало нужда от мое отмъщение. Удовлетвореността, която подозирах, че ще изпитам, когато ги видя нещастни, я няма. Само, дето изгубих всичкото време в мисли за отмъщение. Особено като по-млад, тази всепоглъщаща тъмна енергия се насочваше в посока отмъщение на мъчителите, било то в народните танци, било то на другите места, където по-късно се озовах.

Оказа се, че с тези черни мисли съм очернил единствено собствения си живот. Справедливостта така и така беше въздадена, не от мен, не когато аз исках, но от когото трябва, когато трябва.

И ако прошката към другите е немалко предизвикателство, то прошката към себе си е може би едно от основните препятствия към спокойствието в живота. Както толкова години изпитвах чувства на омраза към другите, заради несправедливото им отношение към мен, така по-късно таях същата омраза и към себе си, заради действията, с които аз нараних други хора.

Конкретно, лъгал съм – от страх, че няма да бъда приет ако кажа истината. Първите ми лъжи естествено бяха като дете – тях си простих най-лесно, защото не съм съзнавал напълно какво правя. По-късно лъгах себе си, че се казвам Мику, а не Митко, че съм всякакъв, но не и българин, че искам да ставам икономист, политик, банкер. После лъгах и близките, най-вече с думите „обичам те”.

Да простя на себе си не успях напълно, затова прибягнах до помощта на психолог. Започнах терапията с обръщението: „Аз вече всичко си знам. Просто дойдох да проверя дали е нормално. Ще дойда на две-три консултации и това ще е”. Две години по-късно, съзнавам, че за да ми е от истинска помощ, работата с психолог трябва да продължи много по-дълго, а защо не и до живот? За да простиш на себе си, а и на околните (разбрах от терапията), е нужно първо да разровиш защо правиш нещата по начина, по който ги правиш.

Този опит ме накара да прозра силата на прошката, която оставя на живота сам да въздава справедливост и която позволява на индивида да живее в епизодичен мир със себе си и околните. Вече не се питам – защо не мен, с какво го заслужих, а си казвам – „щом ми се случва, значи съм го заслужил по някакъв видим или невидим начин”. За пръв път, в определени случаи, вместо да се боря против реалността, се опитвам да я приема. И цялото това пътешествие, благодарение на бавния блус с прошката.

 Димитър Апостолов е учител на свободна практика и автор. Повече от него може да прочетете тук.

Може да харесате също:

Мамо, тате, обичайте ме!

За бащите - или хубаво, или нищо друго освен истината