Най-малкият ми син навършва днес 4 годинки, вече е голямо човече. От няколко дни ми обяснява, че иска да е батко, да си имаме бебенце и той да се грижи за него.

- Ще си имаме, мамче. – отговарям. – Ето, батко ти Теди се ожени и някой ден с Яна ще си имат бебенце и ние много ще им помагаме. Ти ще си му чичо, аз ще съм му баба и пак ще си е наше.

Алекс сърдит.

- Ама аз не искам да съм чичо и ти да си баба! Искам наше бебе, което да живее вкъщи. Ще помоля Теди и Яна да ни го подарят.

След един час молби и увещания Яна обеща да си помисли. Горкото момиче не знае в какъв филм се вкарва. Алекс помни като слон и когато бебето се появи, ще има големи битки за него. Напълно способен е да го отнесе в стаята си и да го скрие под леглото, за да не си го вземат. Алекс е един малък човек с голям характер.

А на мен не ми се раждат повече бебета. Не само защото скоро навършвам 44 години, много жени раждат за първи път на тази възраст. Най-вече защото се поуморих. А и вече не знам какво да очаквам. Всичките ми бременности бяха толкова различни. Общото беше само, че всеки път сме изненадани.

С Теди бях двайсетгодишна студентка. По медицински причини ми бяха забранили да забременявам и аз послушно си спазвах препоръките. Даже си мислех как ще завършим с Ванката като всички нормални хора, ще почнем сериозна работа и чак тогава ще мислим за бебе. Някой беше казал, че плановете на хората са любимото хумористично четиво на Господ. Има нещо такова. Един ден пипнах ужасен летен грип с повръщане, който продължи три месеца. Оказа се, че имало и усложнение. Бременност. Лекарят махна с ръка и каза, че най-вероятно ще изгубя бебето, като съм толкова глупава. Аз си поревах и се помолих на Непознатия отгоре. Обещах, ако детето се роди живо и здраво да се казва Теодор (означава Божи Дар) или Дарена. Не знам дали вярвате в наричане и такива бабини деветини. Аз си мислех, че не вярвам. Но щом се получи, значи все пак мъничко съм вярвала. Без вяра не работи. Обаче си беше тежка бременност, няма да ви лъжа. Кръвното ми беше толкова ниско, че постоянно ми прилошаваше. Но важното е, че Теди се роди жив и здрав, бял, синеок и гръмогласен. И може би щеше да си остане единствено дете.

Косьо реши да се появи в най-неподходящия момент откъм финансови и квартирни въпроси, но той си е добър организатор по природа. Още в корема ми успя да ни строи в две редици и с баща му за 9 месеца решихме всички битови проблеми, за да го посрещнем като хората. С него бременността ми беше лека, обикалях като кон напред-назад по цял ден, независимо че накрая коремът ми беше достатъчно голям да си поставям чашата отгоре. Роди се 4 килограма и половина, което за моя скромен ръст от 1,64 си е едно огромно бебе.

Най-забавно е как разбрах, че съм бременна с Калоян, третото ми момченце. Отивам на родителска среща на Теди, тогава в седми клас. Аз съм много усмихнат и благ човек. Дори когато има проблем, държа да се реши дипломатично, по възможност без да има засегнати. На въпросната родителска среща имах намерение да поговоря насаме с учителка, която беше казала на Теди нещо обидно пред децата от класа. Учителката влезе и вместо да обиколи родителите както обикновено и с всеки да размени по една приказка, застана пред класа и почна да плюе нещо по момчетата – колко били невъзпитани, разглезени, нетърпими и така нататък. Докато говореше, усетих как нещо се надига в мен, като огнена топка от гняв и жлъч. Стиснах зъби, докато не усетих, че се зачервявам и буквално ще се пръсна, ако не си отворя устата. И в един момент, както жената си нареждаше предварително подготвената реч за нашите мързеливи и неспособни деца, а всички родители я слушаха с наведени глави, аз скокнах и вулканът изригна. Не помня точно какво й наговорих, но жената избяга с писък от стаята, а родителите ме зяпаха с отворени уста. Седнах си обратно на чина и не казах и думичка повече до края на срещата, на която останалите учители само надничаха за минутка и казваха, че всичко е наред. Явно мълвата за лудата майка се беше разнесла. Като излязох от училището, си казах: „Боже, сигурно имам мозъчен тумор. Това вътре просто не бях аз. Трябва да съм болна от някое от онези гадни мозъчни заболявания, които променят коренно личността. Или пък… да съм бременна? Надали.“ Влязох в аптеката до училището, купих си два теста и познайте. J Все пак е далеч по-добър вариант от мозъчен тумор, струва ми се. Та с Коко бях много красива бременна, макар и очевидно доста избухлива, цели пет месеца, докато не паднах по едни стълби и си разбих цялата физиономия – нослето, предните зъби, скулата, изобщо страшна картинка. В Пирогов ме взеха за жертва на домашно насилие и ме дръпнаха да ме разпитват имам ли нужда от закрила. И досега майтапя Пеев, че трябваше да си извадя една епикриза тогава и да си я държа под ръка да го изнудвам, ако нещо ме ядоса. А той милият си беше изкарал ума от ужас за мен и бебето, но и това отмина. Номер 3 – Калоян на галено Коко - се роди и си намери мястото в нашето шумно семейство. Очаквах да е някое кресливо и зло бебе, каквато бях аз като бременна, но явно всичката лошотия се е изразходила. Коко е най-слънчевото момченце на света.

А на 6 март преди 4 години се появи и номер 4. Той беше най-голямата изненада, определено. Няма да се повтарям с неговата история, вече съм ви я разказвала – Алекс е героят на Историята с телешки опашки. С него бях мрачен пухкав облак от сълзи и лоши настроения, който повръщаше два пъти на ден в точно определен час и така почти до седмия месец. Последните два си отдъхнах от повръщане, но пък ме обхвана някаква бясна мания да подреждам и чистя, и ставах в три през нощта да пренареждам шкафове и гардероби и да размествам мебели. Вкъщи бяха вдигнали ръце от мен. Катерех се по една домакинска стълба с всичките си почти 80 килограма и нарушен равновесен център и по десет пъти на ден (и нощ) бършех праха върху гардеробите. Слава богу и тази лудост премина. Алекс обаче е голям чистник и подреждач. Даже чантата ми подрежда и си крие вътре разни важни лични вещи, като топчета корнфлейкс. Слава богу без млякото.

Това са моите четири любими изненади. Надявам се, ако има нови, да са под формата на внучета. Но… човек предполага, Господ разполага. Както казват хората – където четири, там и пет.

Всъщност казват ли така хората? Май сега си го измислих.

Мария Пеева

Автор: Валентина Вълчева

Чували сте ги тези, нали? Бременните жени са красиви! Бременността е най-красивият период в живота на една жена! И прочие, и прочие. Е, да знаете, не е вярно. Нито се чувстваш красиво, нито изглеждаш красиво точно в този период. И няма как да е различно, когато за девет месеца качваш 20-30 килограма. По-скоро се чувстваш като самолетоносач. Освен това след един определен момент се добавя и перманентното безсъние, което допълнително скапва картината. По гръб не може, по корем – абсурд, а настрани е горе-долу приемливо за около половин час, след което започваш да изтръпваш и трябва да започнеш маневри по обръщане на другата страна. Те, по подразбиране, са по-сложни от маневрите на Великата Американска Армия през последните десетина години в Близкия и Далечен Изток и Африка, взети заедно. И точно толкова безплодни. И тъкмо се понатъкмиш в някаква сравнително удобна поза, установяваш, че е време да започнеш процедура по изправяне, защото трябва да изтичаш до тоалетната. За тринайсти път. Е, разбира се, тичането в случая е доста условно… общо взето със скоростта на охлюв-спринтьор.

Изправянето от стола или не дай, Боже, от фотьойл вече си иска сериозна физическа подготовка, търпение и не рядко помощ от приятел, а картинката често пъти е като от приказката „Дядо вади ряпа”.

В същия този „най-красив период” установяваш колко голямо значение имат малките удоволствия в живота като например да можеш сутрин да се обуеш без чужда помощ и поне от време на време да си видиш пръстите на краката. Докато не ти се случи, не го оценяваш. Разумът ти казва: „Дебела съм като кит!”, обаче хормоните нашепват: „Искам да ям!” И се започва една епична битка между „искам” и „трябва”, от която в крайна сметка ти се скапват нервите и започваш да лееш реки от сълзи само при мисълта за една сочна пържола със сос от гъби. В моя случай – за една сочна зелена ябълка. Може да се каже, че бях облагодетелствана – девет месеца живях с мисълта за зелени ябълки и само в последния отнякъде се появи желание да се тъпча с комбинация от зелена ябълка и шоколадова паста. Едновременно. Постоянно. Денем и преди всичко нощем. Но има и по-трагични случаи – например ягоди в края на декември, така че…

Всичко това, съвсем в реда на нещата, се отразява и на горкия мъж до теб. В него също започва борба, само дето тя обикновено е между „спасявай се” и „стискай зъби, вижда му се краят”. Милият! Той все още не подозира какво го чака, особено ако ви е за първи път. Ако пък е за втори или друг пореден, значи капанът вече е щракнал и така или иначе остава само опцията „стискай зъби”. Логично е, някои не издържат, особено откакто махнаха казармата. Казармата даваше добра школовка – изпълняване на често пъти напълно безсмислени заповеди, недоспиване, учебни тревоги в три посреднощ…

И не стига това, обаче на ежемесечните консултации, които в крайна сметка неизменно стават ежеседмични (че и ежедневни в по-тежките случаи) непрекъснато ти се задава един и същи въпрос: „Болки някакви имаш ли?” Ами… Откъде да започна?... Всъщност няма смисъл да обясняваш, защото в 90 % от случаите от каквато и болка да се оплачеш, отговорът е един и същ: „Ами това е нормално. Не се става лесно мама.” Обаче за сметка на това ти се струва смайващо все по-лесно да станеш убиец например. И когато в крайна сметка настъпи моментът наистина да имаш някакви болки, вече почти си изгубила способността си да усетиш разликата. Лично аз горе-долу по това време започнах да сънувам кошмари, свързани с един лекар-гинеколог, някакъв влак и един недовършен гоблен.

И ето, наближава дългоочаквания момент. И ако в началото е имало някакъв страх от него (което е нормално), то към края вече тръпнеш от нетърпение час по-скоро да дойде. А единственото ти ясно желание е да можеш най-накрая да спиш по корем. Откъде можеш да предположиш, че със спането си била дотук?! Никой не ти е споменавал, че дори и след раждането някои иначе нормални неща, които дотогава си приемала за даденост, ще се превърнат в далечен и неясен блян – като въпросното спане по корем например. И изобщо спането всъщност. Продължителното къпане. Спокойното хранене. Чистите дрехи… И т.н. Е, има един адаптивен период от няколко месеца, в който от милото и забавно момиче се превръщаш в рошава свадлива вещица с подпухнали от недоспиване очи, но после щеш-не щеш хващаш ритъма. Изтръпваш като чамова летва и всичко си идва на мястото, макар и през цялото време да ти се струва, че някак си въпросното всичко е надолу с главата.

Ако американските специални части си имат „адската седмица”, то ние – жените – си имаме „адския месец”. И той е заветния девети. Месецът, в който фалшивите контракции ви карат да изритвате по два пъти седмично мъжа си от леглото посреднощ с изцъклен поглед и тревожен сигнал: „Раждам!” И докато той се опитва да обуе панталона си и ругае, чудейки се защо не успява (а не успява, защото всъщност се опитва да обуе пуловера си), вие установявате, че не било контракция, ами просто поредния път, в който трябва да изпълзите до тоалетната. Случва се толкова пъти, че съвсем логично накрая той спира да се връзва. И когато накрая наистина усетите първите симптоми, че бебока чука на вратата, и пак се вкопчите в мъжа си обявявайки, че раждате, той само придърпва завивката към себе си и промърморва нещо от рода на: „Знам, мила. Иди до тоалетната!”

Та значи… ето го – денят Х, в който дългоочакваната придобивка трябва да ти се представи в целия си бебешки блясък, ухаещ на мляко, пудра и кремчета против подсичане. Докато дойде обаче… Майко мила!!! Адският месец може и да е минал,но той е бил само началото.

Ако някоя жена ви каже, че раждането е било най-прекрасния миг от живота й, убийте я! Защото лъже. Лъже по-нагло, отколкото го позволяват всякакви човешки и божии закони. Не споря, че крайният резултат обикновено е супер-мега-прелестно-прекрасен и умиляващ до сълзи, но пътят до него е всичко друго, освен красив. И макар всички да твърдят, че естественото раждане е за предпочитане, друго си е да ти шибнат една пълна упойка и да проспиш кървавите подробности. После събуждането е… Абе да кажем, че ти се иска да не си се събуждала. Никога вече!

Всъщност точно това бяха първите ми думи, когато фамилията се появи да ме навести на втория ден след раждането на моето малко чудо: „Никога вече!” Доста време по-късно повечето от нас обикновено преосмислят позицията си по въпроса, но в този точно момент няма земна или небесна сила, която да те убеди да се подложиш на това втори път. Около теб всички се радват, превъзнасят те като новата Райна Княгиня, умилително те хвалят каква си героиня безподобна и т.н., и т.н., а ти искаш само едно – да си починеш, по дяволите! Обаче нъцки! Щото още на втория ден малкото съкровище вече ти е предадено от акушерките и хич никой не те пита дали знаеш какво се иска от теб в момента. Доста безотговорно от тяхна страна, мен ако питате. Ама това е дете, за Бога! Престъпление е да го оставиш в ръцете на неориентирана патка като мен без подробни инструкции за употреба и безопасност.

Още преди да излезеш от родилното, установяваш и че нещо коренно се е променило (освен фигурата ти от моминските години, с която трябва завинаги да се сбогуваш). Фокусът, който до този миг е бил върху теб през последните няколко месеца, рязко се измества върху престолонаследника. Да не останете с грешни впечатления, не споря – така е нормално и така трябва да бъде. Обаче е някак си леко вкисващо в началото, когато вместо майка ти да те посреща с „на мама момичето”, започваш да чуваш насреща си „що си дошла без детето”. Разочароващо е някак си, макар и очаквано. Живот! Какво да го правиш!...

Адаптивният период, за който споменах, е моментът, в който осъзнавате защо в крайна сметка някои жени твърдят, че бременността им е била „прекрасна” все пак. Хормоните все още те тресат яко, а това в съчетание с перманентната липса на сън често пъти се оказва решаващия пирон в ковчега на семейния уют и разбирателство. Сълзите и пристъпите на самосъжаление се превръщат в новото ти любимо хоби. Нервите ги изпокъсваш още в първите два-три месеца, така че после започва просто да ти е все тая. И не усещаш как ставаш нов биологичен вид – жив трансформърс. Някаква невероятна комбинация от живо същество (не казвам „човешко”, защото последното за което се мислиш точно в този момент, е човек) и машина. Машина за кърмене, повиване, преобличане, приспиване. Доста месеци по-късно, когато детето вече овладее изправянето, започвате да разнообразявате програмата с пълзене под мебелите вкъщи в издирване на вечно изчезващите биберони и бебешки бутилки. Ако избуташ дотук без лекарска помощ и без да посягате към барбитуратите, значи ще те бъде.

И дори не ти остава време да се запиташ дали точно това си искала и очаквала, когато си видяла двете чертички на теста за бременност. Ами не, нищо подобно. Очаквала си сладичкото розово нещо от досадните снимки и картички, които те заливат във Facebook. Обаче нямаш време да ги мислиш тия работи (включително и скапания Facebook), защото си твърде заета да мислиш за часовника. Именно за часовника, не толкова за детето, макар че едното е пряко свързано с другото. Защото по часовник се яде, преоблича, приспива, къпе, дава се вода, сменят се памперси и още куп други задачи. И докато отметнеш едната, се оказва, че вече си в просрочие със следващата. Няма време за екзистенциални въпроси от типа на „Какво съм си мислела, мамка му?!” А истината е, че май изобщо не си го мислела, когато си имала възможност. И по-добре. Защото ако някой ти беше дал възможност да го обмислиш, вероятно щеше да се уплашиш и завинаги да пропуснеш може би единственото красиво и смислено нещо, което ти се е случвало някога.

Та така! Не му мислете много, за да не съжалявате, момичета!

**************

Повече от Валя можете да прочетете тук:

За какво й е на госпожата книга? 

Храната в детската градина 

Детето проговори! Що ли ми трябваше?

8 март е 67-ият ден oт тази година, Ден на султана на Малайзия и на какво ли още не. Но най-вече е Международен ден на жената. Заради него, но най-вече заради самите нас, можем да се присъединим към събитието, организирано от Хлебната къща София – „Замеси Жената в себе си“. Домакините ни канят да се посмеем в женска компания, да се изцапаме с брашно, докато месим и гъделичкаме Жената в себе си, да споделим на чаша вино мисли и истории за Нейно величество! Очакват ни на 8 март (сряда) в 19 часа или на 11 март (събота) в 14 часа в Хлебна къща, за да забъркаме заедно нашия Ден на жената не само с брашно и вода, а и с автентичен квасен хляб, зеленчуков пай, лимецов сладкиш с мед, уникални сирена от български ферми и ароматно червено вино. А тъй като женски празник без шоколад не бива, ще гостува очарователното ателие на Stanimira Chocolate House. Водещи на събитието ще бъдат Здрава, Милена и Сандра. Кажете на мъже, деца и домашни любимци да не ви чакат на 8 март преди 21:00 или на 11 март преди 16:00 и елате с нас на ул. „Бетовен“ 12. Подробности за записването до 7-и март можете да намерите тук.

Новият епизод започва с видео дневника на Графа, в който музикантът, продуцент и треньор в шоуто, ще покаже как минава един негов ден – от сутринта, в която води децата си на училище, до работата му с екипа на „Гласът на България“.
В кастингите на тъмно в неделя, 5 март, точно Графа ще успее да привлече най-желаните таланти в отбора си. В опит да спечели един от най-впечатляващите млади певци, Графа неволно обиди Поли Генова, като я обвини, че не е искрена в коментара си за изпълнението.
„Това е голяма обида за мен!“ - избухва Поли и дори се разплаква, след като пореден участник предпочете да се присъедини към отбора на Графа. Отношенията между членовете на журито се обтягат с всяко следващо изпълнение на сцената, тъй като битката на треньорите да привлекат най-даровитите в своя отбор тече с пълна сила. Дали Графа ще успее да се сдобри с Поли и как ще приключи треньорската кавга, ще стане ясно в неделя, 5 март, от 20.00 часа.

 
Сълзи във втори епизод на „Гласът на България“ ще пролее и ветеранът в журито – Иван Лечев. Повод за емоционалната му реакция ще стане изпълнение на дъщерята на една от най-известните български певици. „Нямам думи, бучка ми застана в гърлото, аз досега толкова развълнувам не съм бил“, коментира Лечев.
Камелия ще получи най-милото признание от участник, който споделя, че първата музикална касетка в живота му е именно неин албум. Емоциите ще владеят жури, публика и зрители благодарение на изключителния музикален талант на участниците и на техните разнообразни житейски истории за загуба, раздяла и любов.
24-годишно момиче с трудно детство и необичайна професия - шофьор на камион, ще изпита силата на гласа си, въпреки препоръката на майка си да не се занимава с музика.
Всички изпълнения от първи епизод на „Гласът на България“, както и интересни моменти зад кулисите на шоуто, феновете могат да следят на официалния сайт на шоуто. Ние също не ги пропускаме :)

Анета Драганова от VooDoо Art открих в ъгълчето на един хенд мейд фест. Всъщност, бях обречена да я намеря. Тя явно отдавна се занимава с вуду и беше заложила няколко „капана“ с шарените си прежди, а веднъж попаднеш ли в тях, не искаш да излезеш. Когато я видях, тъкмо демонстрираше вариантите, в които може да се носи едно от плетивата й. Дори не знам как да определя дрехите й – те са с толкова много варианти, че ако трябва да съм точна – видях как една рокля стана жилетка, после туника, след това пуловер, после връхна дреха тип „пончо“, после друга блуза с качулка и…изтърваш му края. Но не е само това. Докато прави демонстрацията Ани разказва: дошла в София за феста, отседнала в едни приятели, те пък я завели в един ракиен бар, там опитала някаква пикантна ракия, изкарали страхотно, пък една друга клиентка й препоръчала книгата „Стопанката на Господ“ от Розмари Де Мео, великолепна книга, непременно трябва да се прочете…да не говорим какви странни неща й се случват, докато кара Бийтъла (колата си) из Варна. Толкова се забавлявах с това, което ми изпрати, че оставих писмото й непокътнато. Почувствах се като „драги ми, Смехурко“, на когото весел Патиланчо разказва поредната си пакост. Тази жена е такава – весела, пакостлива, кипи от идеи и ги вплита в пъстрите си артистични дрехи. Много исках и вие да я харесате.

„Извини ме, че не спазих уговорката. Лудава съм тези дни и седмици.

Надявам се, не съм много съгрешила и ще бъда опростена ;)

Ето какво ме, на:

Как да се вместя в една визитка – не знам. Така съм „наедряла с годините“....

Аз съм габровка - руски възпитаник. Живяла съм и съм учила там 7 години. Искрено се надявам да съм придобила „широка руска душа“. Недоучих една година да стана учител по физика и математика – бръмбарите в главата ми надделяха над скучните формули... Сега съм...мама Стич, Духът от лампата на Аладин, Тигър (от Мечо Пух) за децата си, мъжът ми не смее да ме квалифицира публично, за клиентите ми – е, ще поскромнича мълчешком....но съм толкова щастлива като видя усмихнатите им лица.

Мама искаше да съм перфектната домакиня – да готвя, бродирам, плета, шия и т.н. - 10-те задължителни реда преди „играта пред блока“ бяха мъката на детството ми хахахаха. А каква стана тя!

Всъщност не плетивото е страстта ми, а играта на цветове и форми, трансформацията, пъстротата на живота. Има прежди, в които се влюбвам и любовта потича като река.

Може би затова и връзката ми с клиентите е такава – любовна. Всъщност, моите клиенти са най-сладките хора, които познавам...Не ме оставят да скучая. Наскоро едно прекрасно семейство от София ме покани на гости и ме посрещна като стара приятелка...ммм още ме гони махмурлук хихихи. 

Питаш ме за най-щурите ми идеи. Щуровината идва от суровината хахахах, а аз съм толкова сурова материя, без правила и норми. Оплитам си цели светове .

Преди 4 години на едно „кокошо“ събиране в Габрово, приятелка ми предложи да направя колата си Поляна за нейните ученички – балеринки, които на Карнавала в Габрово трябваше да са пеперудки и калинки....Валя като из ведро. Но забавата беше на max...

Хвърлих око и на дървото пред „портите“ на Гранд Мол – не му се размина...

Пейки, дървета, мебели, пердета, абажури, всичко в ажури...контражури (щот има рима).

Оплетох Алекс като булка - два пъти (в лен и във вълна) - отиваше й... Прекрасна и щастлива булка.

Оплитам думите в стихоплетки и ги сервирам сутрин на приятелите си с кафето (не смеят да не лайкват хихиих)...

Понякога си оплитам езика, защото думите не сварват да подредят мислите... Голямо плетене пада...

Стандартно – плета дрехи...нестандартни, игриви и мултифункционални... И цветове – трябва да има цвят в дните ни, и аз го вкарвам в ежедневието на хората с дрехите си. Към някои от моделите направих демонстративно видео, като това тук.

Играя хора, карам колело, чета ...до заспиване, спя – малко...

Но, пък живея – дълго... с по много от всичко – семейството, приятели, колеги, пътешествия, усещания...трупам бръчки ...от смях „и съм цялата в тях, а от любов - ми никнат лунички“ .

Е, явно това се оказва моята мисия тук – да плета и да обличам в любов хората.

Новото дойде с две прекрасни дами, с които април месец се надяваме да отворим магазин в Скай сити мол в София. В страничката ми във Фейсбук, ще пусна официална покана за Веселбата, когато сме готови...А дотогава – само Фейсбук и за варненци – зад ФК – малка спретната къщурка с две куки отпред.

Ух, че се развилнях да се хваля - дано не ти е доскучало.

Поздрави сърдечни!“

Плетивата на Анета можете да видите тук.

Материала подготви Янка Петкова.
 

Интересно ми беше да наблюдавам из социалните мрежи как се отбелязва националният празник.

Най-общо успях да разгранича пет групи българи.

Първата и сякаш преобладаваща са игнориращите. Днес празник няма. Пускаме статуси какво сме закусили и колко е хубаво времето за разходка. Донякъде ги разбирам. Като се чуди човек какво да напише, за да не подразни някого, минава към общи приказки. А може пък наистина за тях да е без значение какъв ден е, важното е, че е почивен.

Втората и особено дразнеща - патрЕотите. Велика България на три морета! Честват деня с нова татуировка на Левски или най-малкото статус как опълченците на Шипка биха завардили границата и пролели кръвта си, за да спрат бежанците. Малките хорица им ръкопляскат и не им хрумва, че собствените им братя и сестри са бежанци в Европа.

Третата и най-високомерната - антипатрЕотите. Те не празнуват днес, защото са над тези неща, граждани са на света и в желанието си да се дистанцират от патрЕотите, се дистанцират и от народа си. А народът тези неща не ги прощава. Дано се усетят навреме. Все ми се струва, че е по-важно какво е "за" човек, а не какво е "против".

Четвъртата група и най-опасната - лицемерите. Които си присвояват герои и будители и ги използват за пропаганда на политически цели. Грозно е, хора, недейте. Трети март не е ден за агитация. Изчервявам се от срам за вас, като чета за кого би гласувал Левски, че дори и Христос. Ако живееха днес, най-вероятно първият би ви спретнал едно въстание, а вторият би увиснал на кръста отново, че доста грехове имате да изкупвате.

Петата група ми напълни сърцето и мога да й сложа само една квалификация - българите. Тези, които споделиха някое българско стихотворение, снимаха дете със знаменце, пуснаха клипче със заря или просто написаха едно "Честит празник". Българи, които живеят тук и българи от всички краища на света, които помнят откъде са тръгнали. Ако не с друго, поне с вас мога да се гордея.

Ще приключа с разказа на Мариела, моята сестра по душа.

Като у дома, но не съвсем…

От две години живея в Мексико, друга история е кой вятър ме довя тук. Отначало, да смениш държавата, та дори и само града, на всекиго му е интересно, любопитно. Виждаш други хора, други улици, други лица, други навици, всичко е друго. Дишам въздуха, но някак не е същият. Все ми засяда една бучка в гърлото и все казвам, като ме питат вкъщи "Това е от мръсния въздух тука... не се диша и затова ми сълзят очите". Не е само носталгия по всичко, което оставих там, семейство, приятели, по парченце баничка, хубаво сиренце или кисело мляко. Ей, липсва ми тази България и всичко което си имаме там и някак не го ценим…

Та излезли сме във вчерашния неделен ден да се раздвижим в парка, но на мене така ми е паднало кръвното и едва се влача по алеите. Съпругът ми търпеливо ме изчаква да вляза в ритъм, ама не. Тъкмо му обяснявам да продължи сам и аз ще го изчакам на някоя тревна площ, когато чувам българска народна песен, което ме изненадва. Обръщам се и какво да видя! Група жени хванати в кръг и играят. Като че ли магнит ме дръпна и се залепих за тях. Изчаках да си свършат хорото и попитах коя е българката сред тях. И тука дойде изненадата. Всички мексиканки. Не знам кой се зарадва повече, те или аз. Заобиколиха ме с куп въпроси и любопитство да разберат повече неща за България. А аз ги попитах защо танцуват български хора. Имат си толкова ритмични и колоритни танци тука. Всички казаха: "Когато се хванем в този кръг и започне музиката, енергията е друга, вибрацията е различна". Е, хванахме се на хорото и казвам ви, няма такава емоция и енергия, която се усеща с българската музика. Имаха си и хореография жените и се събират почти всяка неделя да си играят. Не се притесняват от хорските погледи. Но тука всички са така. Дават воля на душата си. Ценят корените си, националното си. Разделихме се много заредени всички. Забравих и кръвно, и мръсен въздух.

Тръгвайки си, първата мисъл, която ми мина беше: Добре де, къде в България някой ще се хване ей така в парка на хорото? А тук няма празник без танци, само им дай повод и се започва.

И така за мъничко си бях у дома, ама не съвсем...

А аз съм си у дома, Мариелка. И чуй нещо, което ще те просълзи. Съседката туркиня днес ме поздрави с "Честит празник".

Има я емоцията, и енергията я има. И преди нас ги е имало.

Ще ги има и дълго след нас.

Автор: Мария Пеева

Снимката е от събора в Копривщица, от Интернет.

В майчиното мляко се съдържат разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира собствени антитела. Естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени. Кърменето е най-добрата превенция срещу хранителни алергии. Ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор у предразположени деца.

Алергията към белтъка на кравето мляко засяга 2-3% от кърмачетата, тази към яйчен белтък - 1,5%. Във връзка със захранването се проявяват и алергии към пшеница, ябълки, моркови.

Прояви на хранителна алергия при децата могат да бъдат различни обриви по кожата, повръщане, колики, диария, слуз и/или кръв в изпражненията, а също и ринити, конюнктивити. По-тежки изяви са бронхиолити, астма, в редки случаи - оток на ларинкса и анафилаксия.

За детската възраст е характерен т.н. алергичен марш - преминаване на алергизиране от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастро-интестинални, към инхалаторни клинични прояви.

Според съвременните препоръки захранването на всички деца, включително и тези с повишен риск от хранителни алергии трябва да става не по-рано от 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица след раждането. Подходът е индивидуален.

Включването на немлечни храни при алергични деца трябва да започне внимателно, най-често около 6,5-месечна възраст. При захранването трябва да се има предвид, че най-често срещани са алергиите към:

- млечни

- яйца

- риба

- меса

- от житните растения - към пшеница, ечемик, ориз, царевица;

- от зеленчуците - соя, боб, грах, леща, репички, зеле, моркови, керевиз, домати;

- от плодовете - ягоди, малини, праскови, банани, кайсии, ябълки;

- ядки

- какао, шоколад.

Освен това трябва да се избягват и консервирани, пушени и замразени меса и други храни.

Съществуват и т.н. кръстосани алергии, което означава, че при реакция към един от продуктите, трябва да се избягват и останалите.

Най-разпространените кръстосани алергии са между:

- белтъка на кравето мляко и соевия белтък;

- фъстъци и соя;

- зърнени храни и тревни полени,

- домати и грах;

- целина, моркови, пъпеш, банани; 

- домати, праскови, кайсия;

- киви, банан, пъпеш, спанак

Забранени храни при алергия към белтъка на кравето мляко:

- мляко и млечни произведения от всички видове животни;

- телешко и говеждо месо;

- бобови храни;

- цитрусови плодове, банани;

- горски плодове (ягоди, малини, къпини, боровинки);

- масло и маргарин (от мазнините са разрешени само олио и зехтин);

- ядки: орехи, лешници, особено фъстъци (изключително силен алерген);

- шоколад; какао;

- яйца.

При необходимост списъкът се разширява.

С какво трябва да се съобразите при захранването?

Схемата на захранване е стандартната като се избягват забранените храни. (Стандартната схема можете да видите тук, в табличка за разпечатване).

Започва се с безглутенова каша или зеленчуково пюре приготвени с кърма или хипоалергенна формула. Включва се постепенно само по един нов зеленчук като се наблюдава реакцията на детето и при поява на алергични симптоми, съответния продукт се изключва за няколко месеца преди да се опита отново.

Желателно е първите пюрета да са безмлечни промишлено произведени. При приготвянето на всички пюрета, каши или други храни се добавя само диетичното мляко, което е предписано.

От месата се препоръчва да се започне със пиле, пуйка, питомен заек, свинско, тъй като около 10% от алергичните към краве мляко деца реагират положително и на говеждо месо.

От млечните продукти първо се прави опит за включване на сирене, извара, кисело мляко, а след 1,5 год., понякога дори 2-2,5-годишна възраст и прясно мляко, като трябва да се има пред вид, че съществува кръстосана реактивност между протеините на кравето мляко и тези на козето и овче мляко. Трябва да се знае, че всички животински млека съдържат чуждо видов белтък(казеин) и могат да предизвикат алергия, неправилно е схващането, че козето мляко се понася по-добре и е най-близко до майчината кърма. Кравето мляко е най-широко използвано и затова алергичните реакции към него са най- разпространени.

При включването на попара е добре сухарът да е домашно приготвен от хляб. При включване на преходна храна се приготвят супи, бульони и ястия от разрешените продукти и постепенно се въвеждат по-твърди храни, по-едро смлени и намачкани.

Кулинарната обработка на хранителните продукти води до денатурация на белтъците и в повечето случаи това намалява алергенната им активност. Пастьоризацията на млякото обаче няма подобен ефект и дори може да засили мощността на бета- лакталбумина като алерген.

Голяма част от децата с алергия към яйца могат да консумират малки количества яйчни протеини в бисквити, сладкиши и др. без да проявят симптоми на алергия. За фъстъците (включително фъстъчено брашно и екстракти) е известно, че независимо от топлинната обработка запазват активността си като алергени.

Алергията към риби е една от най-честите прояви на хранителна алергия при деца, сладководните риби са с по-нисък алергогенен потенциал. Повечето алергени на рибите са чувствителни на физически въздействия и, особено на топлинна обработка, но в същото време някои от тях по време на приготвянето им отделят алергени във въздуха и могат да отключат реакции у свръхчувствителни хора.

Трябва да се имат предвид и на т.н. скрити алергени (фъстъчени, млечни, яйчни и др.),например лецитина използван като емулгатор (извлича се от соя и фъстъци) - употребява се при производството на какаови и шоколадови изделия, бисквити, хляб, дехидратирани млека, маргарини, и др. Би трябвало наличието му да е упоменато в етикета на продукта. Четете внимателно!

Добре е при захранването на алергичните деца да се подхожда индивидуално, да се води хранителен дневник, в който да се отбелязва: въвеждането на всеки хранителен продукт (вид храна), количество, часа на хранене, времето на поява и точно описание на алергичната реакция.

Предписаната диета трябва да се спазва достатъчно дълго и изключително строго. Дори много малко количество от забранената храна може да предизвика неблагоприятни последици, изискващи дълго възстановяване на нормалните функции на храносмилателната и имунната система.

За постигане на оптимален растеж и развитие на детето, е важно правилно да се комбинират хранителните продукти, които то понася добре, така че да се постигне балансирано и разнообразно пълноценно хранене, без риск от развитие на хранителни дефицити.

Почти всички детски кухни в София, предполагам и в останалите градове (както държавните, така и частните) предлагат и варианти за деца с алергии, най-вече алергия към белтъка на кравето мляко, глутенова ентеропатия.

Профилактика на хранителните алергии

За профилактиката на хранителните алергии както при децата, така и при бременните и кърмещи жени, са валидни някои основни правила:

Пълноценно и разнообразно хранене, без злоупотреба с дразнещи храни, алкохол и силни подправки.

Трябва да се избягват:

- приемът на големи количества храна;

- еднообразното хранене;

- нарушаването на режима на хранене;

- резките промени в храненето (продължителни пости или драстични диети за редукция на тегло);

- консумацията на дразнещи, много горещи или много студени храни;

- прекаленият прием на храни съдържащи хистамин (домати, спанак, меса, риба, черен дроб, консервирани меса и риба, колбаси, ферментирали сирена, кисело зеле) и храни хистамино-либератори (ягоди, шоколад, канела, ананас, грах, соя, леща)

- не е желателен продължителният прием на медикаменти увреждащи чревните клетки (лаксативи, нестероидни противовъзпалителни медикаменти и др.)

- от особена важност е и навременното лечение на болестите на стомашно-чревния тракт, нормализиране на храносмилателните функции, както и поддържане нивото на полезната чревна микрофлора. Правилното лечение в периода извън обострянията допринася за профилактика на влошаванията.

Вторичната профилактика се изразява в трайното отстраняване от диетата на хранителните алергени.

Още за хранителните алергии можете да прочетете тук.

В тази статия има подробна информация за захранване на дете без алергии.

Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

Хранителната алергия е необичайна, патологична реакция на имунната система, в резултат на попаднали в храносмилателния тракт алергени.

Най-честите хранителни алергени са: краве мляко, яйчен белтък, фъстъци, соя, риби, морски дарове, житни растения, месо, някои зеленчуци и плодове, ядки.

Алергия и псевдо-алергия

Съществува и хранителна псевдо-алергия, известна още като хранителна непоносимост или нетолерантност. Тя обхваща различни реакции на организма към храни и добавки, в които не участва имунната система, но почти не се отличават по начина на протичане от хранителната алергия. Хранителната псевдо-алергия е свързана с освобождаване и въздействие на специфични вещества, например от храни богати на хистамин или тирамин, храни усилващи хистаминовата синтеза в организма или храни освобождаващи хистамин. Симптоми може да провокира и приемът на различни добавки към храните като: оцветители, консерванти, емулгатори, ензими и др. Като хранителна непоносимост се определят и различните вродени или придобити ензимни дефицити. При хранителна алергия приемът и на най-малкото количество храна-алерген предизвиква реакция, докато при псевдо-алергията, ефектът се появява при консумация на по-големи количества.

Рискови групи

Хранителната алергия се среща много по-често в кърмаческа и детска възраст, честотата ѝ намалява в юношеска възраст, при възрастните засяга около 1-3% от населението. Обикновено с възрастта алергията се преодолява при правилно проведена индивидуална схема на захранване с храните–алергени. По-голяма вероятност от развитие на хранителна алергия и псевдо- алергия има при деца с други атопични болести или със заболявания на храносмилателния тракт. Рискът за изява на алергия при е децата е:

- 50-80% при двама родители с алергия;

- 20-40% при алергия на един от родителите;

- 15 % при родители без алергия.

Какво трябва да се има предвид при бременност?

При наличие на генетична предразположеност е възможно още по време на ембрионалното развитие, хранителни алергени от майката (най-често от краве мляко и яйчен белтък) да попаднат в храносмилателния тракт на плода и да го сенсибилизират. Докато преди се смяташе, че бременни с атопия (предразположеност) трябва да спазват строга хипоалергенна диета, сега преобладава схващането, че това не се налага. Някои проучвания посочват предпазващ ефект на такава диета по време на бременността по отношение на хранителната алергия, но не при дихателни и други алергии. Според други, не е напълно доказана ползата от избягване на краве мляко и яйца, те може да бъдат консумирани в разумни количества ( 3 яйца седмично, 1-2 чаши мляко на ден), а тяхното ограничаване може да доведе до хранителни дефицити и спадане на теглото на бременната и плода. Препоръчва се да се отстранят фъстъци, ядки, шоколад и някои морски дарове, което не би довело до неблагоприятни последици. Добре е бременните с алергии да бъдат наблюдавани и при необходимост да се подхожда индивидуално. Ако обаче в семейството има алергични заболявания, профилактиката на хранителната алергия може да започне по време на бременността и да се изключат и други храни( мляко и млечни продукти, риба, яйца, соя, и др.), освен това - да се консумират качествени храни, да се избягват консерванти, оцветители, ароматизатори, стабилизатори и други добавки в храните. Когато се налагат по-големи ограничения в храненето трябва да се приемат хранителни добавки съдържащи витамини, минерали и микроелементи.

Кърменето – превенция срещу хранителните алергии

Причината за по-честите хранителни алергии в ранната детска възраст е незрялостта на бариерната функция на храносмилателния тракт и на имунната система. Ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор у предразположени деца.

Препоръките за кърмене поне до 6-месечна възраст, а най-добре до 1 година, важат с още по-голяма сила при алергичните деца.

При естествено хранене на новороденото само с майчина кърма се стимулира развитието на т.н. орална толерантност (специфична имунологична реактивност към предварително попаднали в храносмилателния тракт хранителни алергени) и се предотвратява появата на хранителна алергия и атопичен дерматит. В коластрата се съдържат глобулинови антитела, които са предпазени от разрушаване в стомаха на новороденото. През първите часове след раждането протеините на коластрата попадат директно в лимфата и осигуряват пасивен имунитет на новороденото. Водеща е ролята на имуноглобулин, който се секретира от лимфната тъкан на млечните жлеза и е 30 пъти повече в кърмата в сравнение с кравето мляко. Той е устойчив на чревните ензими и се открива в изпражненията на естествено хранени деца. Особено висока е концентрацията му в коластрата, по-късно спада, но това намаляване се компенсира от увеличаване количеството на кърмата.

Освен това в майчиното мляко се съдържат и разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира собствени антитела. Естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени.

Фамилно обременените деца и особено новородените с генетична предразположеност към алергия трябва да бъдат на естествено хранене с майчина кърма, така е по-малка вероятността да развият алергично заболяване. Установено е, че естествено хранените кърмачета по-рядко имат повръщане, диария, свиркащо дишане и тези прояви са толкова по-редки, колкото по-дълго е продължило кърменето, препоръчва се изключително кърмене поне до 6-ия месец.

Нужен ли е специален хранителен режим за кърмещата жена?

Въпреки че e възможно в организма на детето да преминат хранителни алергени от кърмата, и тук съществуват различни мнения по въпроса дали трябва кърмачката да спазва строга ограничителна диета. Препоръките отново са за изключване на ядки (фъстъци), а в някои случаи яйца, мляко, риба като се предвиди допълване на храненето с подходящи хранителни добавки (калций, витамини и др.) за избягване на хранителни дефицити. Добре е да се ограничи консумацията от наситени (животински) мазнини, които може да причинят сенсибилизация (алергизиране) при бебетата, а също и полиненаситените n-6 мастни киселини (съдържат се в олиото), които могат да провокират продукцията на вещества, подобни на тези при възпаление. Предпазващ ефект имат приетите с храната антиоксиданти (витамин С, витамин Е, бета-каротин, селен ,цинк).

Изключение

Изключително редки са случаите, при които бебето може да прояви алергия към майчината кърма. Дори тогава не се препоръчва спиране на кърменето. По преценка на лекар-специалист кърмачката се поставя на по-строга диета. Кърменето се преустановява за около седмица, лактацията се поддържа чрез изцеждане, а бебето се храни с хипоалергенно мляко. След като тялото на майката се освободи от алергените, кърменето продължава.

Ако кърмата не достига

Ако кърмата на майката не достига, добре е кърменето да продължи колкото се може по-дълго и да се дохранва с диетично мляко или донорска кърма (често се случва да има дарителки, които спазват диета, заради собствените си деца). При невъзможност за естествено хранене кърмачетата с алергии трябва да се хранят със специално предназначени адаптирани формули. При тях белтъците на кравето мляко са раздробени чрез хидролиза до по-малки частички с цел по-ниска алергенност. Съществуват млека на базата на хидролизиран казеин и на базата на хидролизиран суроватъчен белтък. В много редки случаи на тежки алергични реакции, включително и към описаните диетични млека, се налага включване на елементно мляко, което се състои от свободни аминокиселини. На последно място се прибягва до соево мляко, тъй като 30% от кърмачетата, алергични към белтъка на кравето мляко, са алергични и към соевия белтък. Соевото мляко не се препоръчва на деца до 6-месечна възраст, фамилно обременени деца, когато алергията е свързана с храносмилателния тракт. Широкото използване на соевите млека се дължи на ниската им цена, както и на значително по-добрия вкус. Съществуват и адаптирани формули с добавени пробиотици. Смята се, че те участват в контролирането на физиологичните процеси при развитието на алергични заболявания и ги повлияват благоприятно. Пробиотиците подобряват обработването на хранителните антигени в червата, а също така и бариерната функция на чревната лигавица, усилват и синтезата на антитела. Какво мляко да се подбере в конкретните случаи преценява лекар-специалист, адаптираните формули се предписват с протокол и се поемат от здравната каса.

Подробно за захранването на алергичното дете можете да прочетете ето тук.

Автор д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.