Лека нощ, татковци
Автор: Мария Пеева
Преди много години, още с първото ни дете Ванката ми разви една теория, в която дълго време вярвах. Уж някъде чел колко полезно било за детето майка му да го приспива. Така се закрепвала силната връзка между майката и детето. Освен това адски несправедливо било един мъж цял ден да е на работа, а вечерта да се прибере, да се навечеря и вместо да си почива, да си гледа телевизия или да си чете, той да приспива дете. Затова по-добре аз да го приспя, а после да седнем двамата на спокойствие най-после и да се видим.
Всичко това нямаше да е сериозен проблем, ако децата ни бяха от лесно заспиващите. Забележете, че не говоря за бебета, а за деца на възраст над две-три годинки. Вече твърде големи да ги приспиш като бебенце, и твърде малки да си легнат уморени от училище и да захъркат за три секунди. Как протича обикновено приспиването на тригодишния Алекс? Ами, то си е цял свещен ритуал, в който той е жрецът, а аз – жертвата. Първо се къпем, тоест аз къпя него, той къпе мен, както съм с дрехите, мие банята и обилно полива котето и кучето, ако имат нещастието да влязат. Следва кратък спор за пижамата. Обикновено се търси тази, която точно в момента е за пране. После мием зъбите, което нерядко води до смяна на пижамата и нов кратък спор, който винаги губя и не знам защо изобщо си правя труда. После четем или разказваме приказка. После още веднъж я преговаряме. В добрите вечери приключваме до три пъти. В тежките се стига и до пет. Последните прочити ги попретупвам и прескачам страници или незначителни сюжетни обрати. Номер, който минава до към четиригодишна възраст. После лампата се загася, но краят е още далеч. Алекс се присеща, че е жаден. Пием водичка. Ако не одобрим чашата, търсим такава, която харесваме. Поне веднъж седмично разливаме чашата и се налага да сменяме чаршафи. После коментираме още малко приказката. После Алекс иска да пишка отново. После пак пие водичка. Има периоди, в които пеем. Веднъж бях преброила, че знам трийсет отделни детски песнички. От всички по един куплет, който повтарям до безкрай по желание на клиента. По някое време от толкова приказки и пеене, вече се унасям. Той ми скача на главата, аз се събуждам и му се скарвам. Най-накрая Алекс заспива, а аз в зависимост от степента на изнервяне, или съм гузна, че съм му се скарала, или се проклинам, че не съм го направила по-рано, за да си спестя всичките усилия. След което заспивам и аз, или чета книга, или отивам да си прибирам Пеев, който също вече е заспал, уморен да ме чака.
Истината е, че вечерите на родителите на малки деца не са най-забавното нещо на света. Тъй като ни се намират и батковци, периодично пробваме някой от тях да го приспива. Обикновено ни струва скъпо. Последният пазарлък, който водихме с Косьо беше следният:
– Косьо, защо не пробваш да приспиш Алекс тази вечер, за да гледаме едно филмче с мама?
– Ох… И аз какво ще получа?
– Пет лева добре ли ти звучат?
– Абе, татко, на толкова отчаян ли ти приличам?
Съвсем сериозно сме обсъждали с Пеев дали да не потърсим бавачка, която да няма никакви други ангажименти освен да дойде вечерта и да приспи Алекс. Представям си как би изглеждала подобна обява:
Търся дама за успокояване и приспиване на енергичен младеж. Ангажиментът е само вечерен.
Дори да се намери някоя кандидатка, не съм сигурна, че бих я одобрила.
Тази вечер тъй като имам цял куп нови книги, които не успявам да отворя, помолих Пеев по изключение да приспи Алекс. Той оказа твърд отпор и пак ми обясни как в интернет чел наскоро за ползата от майчината ласка преди лягане.
А щом го пише в интернет, е истина, нали?
Добре, Пеевче, този път сам влезе в капана. Ето какво пише вече в интернет, черно на бяло (нищо, че е в блога на собствената ти съпруга, все пак е интернет, нали?)
Скъпи татковци, за вас е изключително полезно да си приспивате децата. Така връзката между вас укрепва и се затвърждава. Освен това успявате да се наспите добре, за да можете да работите пълноценно на следващия ден. А мама се забавлява и си почива истински. И току-виж после не я боли глава. :)
Лека нощ!
Може би ще ви харесат още:
