Автор: Иво Иванов
Да общувам с деца ми е много по-интересно отколкото с повечето възрастни. Децата са истински, непринудени и любопитни към света. Детските умотворения винаги са ме впечатлявали и вдъхновявали.
Посмейте се с този пореден весел коктейл „домашно производство“ от бисерите на моите двама синове Йоан (Йони) и Боян (Бобо)
- Тате, какво представляват морските сирени?
- Ами това са едни жени - магьосници, които живеели на остров навътре в морето и с песните си привличали моряците и ги омагьосвали.
- Ама как ги омагьосвали?
- Ами сега не мога да се сетя какво точно им правеха на моряците - удавяха ли ги, вкаменяваха ли ги, или ги караха да се женят за тях и да останат на острова до края на живота си.
- Че то не знам кое от трите е най-гадното...
***
Казвам на Йоан - Я ела тука да видим дали можеш да решиш задачите по математика от матурата за 12-ти клас. Той ги поогледа, поогледа, скролна надолу и каза:
- Абе важното е да сме живи и здрави!
***
А пък Бобо се бърка и казва на некролога хороскоп.
- Тате, виж, хороскопът на тоя човек се е разлепил.
Нищо вълнуващо не очаква тия хора, според ‘хороскопите’ им, да ви кажа. Едно и също...
***
- Тате, имаме ли тютюн? - пита Йоан
- Ще си свиваш цигарки ли? - хем се радвам, че тийнът ми има доверие и ме пита директно и арабийската, хем изнасям кратка лекция за вредата от тютюнопушенето и как не се връзва с фитнес манията му.
- Абе за романа на Димов те питам, бе!
***
Сготвих на децата за обяд полезни и питателни зеленчуци на пара. Дъвчат и преглъщат, но не виждам ентусиазъм и възторг.
- Деца, кой иска допълнително от тая вкусотия?
Единият:
- Е, нека ни остане и за после...
Другият:
- Да, тате, нека да остане и за мама да опита от тая вкусотия като си дойде.
Дипломати съм отглеждал аз в пазвата си!
***
Приветствам и напълно подкрепям опитите за виртуално обучение в тези тежки дни, макар че за момента усилията в тази посока малко наподобяват нашата образователна игра с Бобо.
Той трябва да познае историческа личност, предмет, животно, растение и т.н.
Аз казвам:
- Аз съм френски владетел, император, покорил съм цяла Европа. Кой съм аз?
Отговорът на Бобо:
- Джошуа III-ти
***
Виртуалната класна стая в 1-ви клас е голям фън!
Половината родители имат технически затруднения и не са успели да се логнат още.
Тези, които сме успели, се суетим с вълнение наоколо и чат-пат се мяркаме пред камерата, подавайки трескаво тетрадки, моливи, гуми и пр.
Някои родители дори не си правят труда да излязат от кадър и седят до ученика, в бойна готовност във всеки момент да му разлистят тетрадката на страницата, която госпожата указва.
Госпожата моли всички деца да си изключат микрофоните, защото е какофония и нищо не се чува ясно. Налага се да повтори и да потрети.
Половината родители имат технически затруднения и не са успели да се логнат още.
- Деца, сега нека отворим учебника на страница 80. Масово шумолене, шушукане, отваряне и подаване на учебника от асистентите.
- Коя тетрадка казахте, госпожо?
- Така. Всички ли са на 80-та страница? Иванчо, хайде да направиш упражнение 1-во.
- Какво ме питате, госпожо, не разбрах?
- Кого питате, госпожо, не чух?
Часът свършва. Половината родители все така имат технически затруднения и не са успели да се логнат още, но борбата продължава до пълна победа на нАучно-техническия-прогрес. За сведение, Йоан каза, че в 10-ти клас не било много по-различно. Вярвам му. Там едно момиче определено беше на друго упражнение, на друга страница, в друг учебник и може да е била и в грешния клас.
Неведоми са пътищата на онлайн-обучението.
***
- Вижте, вижте, следи в снега, от какво ли горско животно са?
Бобо:
- Най-вероятно от сурикат.
***
Лошото на партиите ни шах вкъщи е, че като попривършат фигурите, защитата на царя накрая винаги става с ръкопашен бой.
***
Тялото още ме наболява тук-там от тоя филм ‚Карате Кид‘. Бобо се превъзбуди и надъха, а аз изиграх лошия... Това не са филми за деца!
***
Вещите у дома имат 2 състояния:
1) Не знам къде е, не съм го пипал
2) Не съм го пипал, то така си беше...
***
На Бъдни вечер съм пуснал някаква приятна тиха инструментална музика за фон на празничната ни вечеря. Нали тиха нощ, свята нощ. Пристига DJ Бобо и се почва:
- Ооо, тате, каква е тая музика бе, искаш всички да ни приспиш ли?! Я дай аз да ви пусна празнична музика!
Докопва се до лаптопа и се почва една серия як джангър, между който различни версии на Джингъл белс, Frozen (на румънски и мандарин!) и т.н.
- Е това е музика! Уважавай класиката, брат! - ми вика.
***
Когато Йоан беше малък, на Бъдни вечер оставяше вечер преди лягане чаша с мляко и чинийка с коледни бисквитки за Дядо Коледа. Като по-голям брат, мъдро посъветва и Бобо да направи същото. Бобо го послуша, но добави от себе си и няколко парчета луканка и чаша винце.
През нощта добрият старец и млякото изпил, и винцето гаврътнал, и омаал и луканката, и бисквитките.
Това се нарича приемственост и надграждане на знанията и на добрия опит!
***
- Тате, госпожата каза, че трябва да имаме по 2 несесера с моливи и химикалки - един за училище и един за вкъщи.
- Ау, как сме могли да те ограничим досега само с един! Ми ние сме живели в нарушение!
- Ами да, тате, това е незаконно!
Сега да не дойдат от Агенцията за закрила на детето на проверка и да ми съставят акт и предписание. Ще купим немедлено!
***
Днес отидох да взема Бобо по-рано от училище.
Точно два месеца след първия учебен ден вече няма и помен от онова уплашено притеснено момченце, което прекрачи за първи път прага на класната стая със свито сърце и което се разплакваше в клас първите няколко дни без някаква причина, просто защото му било мъчно.
Училищният двор беше като кошер - деца тичат във всички посоки, гонят се, ритат топка, скачат на въже, свет да ти се завие! Минавайки на зиг-заг между летящите на залпове топки, го зървам в центъра на тайфа от момчета, весел, нахилен до ушите, зачервил бузи. Не иска да си тръгва.
Отиде до класната стая да си вземе чантата, като по пътя се поздравява свойски с още няколко момчета и се спира да говори с всеки. Влиза през вратата на училището един такъв наперен и важен.
Докато го чакам отвън, пускам издайническа сълза.
- Тате, какво ти е на очите? Ама ти да не плачеш?
- Глупости, тате, от вятъра е!
***
- Бобо, ще удариш ли 2 бисквити преди да влезем в магазина, за да не си съвсем гладен и да ни изпилиш нервите вътре?
- Не, ще ударя 2 водки!
***
Разказвам на децата за мавзолея в центъра на София и въпросите не закъсняват - а вътре можело ли е да се снима и да си прави човек селфита с мумията на Георги Димитров.
Ама разбира се, хората тогава го посещаваха най-вече заради селфитата с Георги Димитров!
***
Разговор в колата.
Йоан:
- Тате, в 809-та година, когато Крум завладява Сердика, дали ги е имало и тогава тия гори?
Бобо:
- Питай баба!
***
Ееех, колко е хубаво човек да си поспи в Деня на народните будители, отбеляза Йоан, който сега става (12.30ч.)
***
Следизборно:
- Нищо не разбрах, възмущава се Бобо. Сега кой ще е кмет на България и кой ще ходи на БЕЛОТаж?
***
Бобо ме следва из апартамента като куче, с каталог на Хиполенд в ръка.
- Тате, тук съм ти маркирал някои неща, които искам да ми купиш, за да се ориентираш по-лесно
Разлиствам листовката - то почти не е останал неограден с дебел маркер артикул по страниците.
- Всичкото това?! Няма ли да ти дойде малко множко бе, сине?!
- Е то аз не съм казал, че искам да ми ги купуваш наведнъж, може всеки ден различно нещо.
Щадят ме децата и проявяват разбиране.
***
Откакто Бобо ходи на таекуондо, вече рита брат си много по-професионално.
***
Йоан, на излизане:
- Тате, може ли да ми дадеш някакви пари?
- Колко са ‘някакви пари’?
- Ми, 20 лева
Ровя в портфейла.
- Нямам 20, имам 50.
- Е добре, айде, ще ги взема.
От него да мине. Докато се усетя, ми е дръпнал банкнотата от ръцете.
- Ще ти върна ресто - казва колебливо на вратата.
- Сериозно?! И кога да очаквам да ми го върнеш?
- Е добре бе, аре, щом не искаш, няма да ти го връщам.
Колко е великодушен!
***
Добре бе, как на другите родители децата им се движат плътно до пазарските колички в супермаркета, а моите винаги се втурват все едно съм подал команда: Бегом! Разпръсни се в максимално широк периметър!
***
Деца, обявявам време за култура, да влезем в тази галерия.
– Да бе, ние да не сме некви културисти!
***
Бобо, окуражително:
- Тате, само трябва да отслабнеш с няколко метра и ще изглеждаш много добре.
На финала съм, последни метри ми остават до модела на мъжко съвършенство.
***
Потопих жена ми в басейна и тя ми беше бясна. Още гневна и напушена отива при момчето на бара да му поиска нож (за прасковите, които носехме).
- Имам, ама не е много остър, отговаря й той. Тя грабва ножа като Рамбо и процежда през зъби:
- Тъкмо да страда повече, гадината!!!
Горкото момче какви очи облещи!
***
Значи, когато сте с жена си в магазина, преди да се пошегувате с "Коте, искаш ли да ти взема ей такива прашки с леопардов принт?", е добре преди това да се уверите, че зад вас наистина върви жена ви и не се е заплеснала на някой щанд, а не 100 килограмов нацепен и татуиран батка, който гледа лошо изпод вежди.
Предупреждавам, щото понякога стават грешки, нали...
***
Абе тия лапета много са нахитрели!
Бобо ме е изкарал извън кожата ми и аз фуча, беснея и хвърлям гръм и мълнии, а той най-спокойно се обръща към мен и ми казва с тон на Кашпировски:
-Усещам гнева ти.
Изведнъж целият ми гняв се трансформира в смях. Ще взема да я прилагам и аз тая техника.
***
На детски рожден ден в парка. Както си пия биричката и си гледам в телефона, към мен се приближава сладко непознато момиченце в розова рокля.
- Извинете, сър, може ли да ви попитам нещо?
- Разбира се, милейди, на вашите услуги.
- Вие ли сте бащата на онова бездомно куче?
За малко да се задавя с бирата.
***
Когато разхвърлят, синковците са на световно ниво. Аз обаче отдавна съм свикнал с това. Шокът за мен е когато ги хване музата на реда и чистотата - ооо, тогава да видиш ти, майко юнашка и ти, либе мило хубаво, какво яко подреждане пада у нас! Нищо не мога да намеря след такова подреждане.
Днес е такъв ден. Ще идва баба им и Бобо е твърдо решен да й демонстрира, че къщата блести от чистота и всяко нещо не просто е на мястото си - нещото е сгънато и надлежно прибрано някъде. (Къде е прибрано ще установим по-късно...евентуално).
Върви след мен и раздига всичко, което оставям, оправя гънките на завивката на леглото. Заварих го да сгъва старателно хавлиени кърпи на пода в кухнята.
- Спри се бе, дете!!! - Ама тате, трябва да подредим! Искаш къщата да е разхвърляна и мръсна, така ли? Това ли искаш, а?!
- Искам да има мярка във всичко в тая къща - това искам. И в разхвърлянето, и в подреждането. Прекален чистник и Богу не е драг.
Обаче не - ние сме от тия, дето силно любят и мразят. Или-или. Не сме ние по половинчатите неща. И Йоан така се раздаваше в подреждането като беше малък и после намирахме дистанционното в хладилника.
Йонизми § Бобизми 1
можете да прочетете тук.
***
Есенно разчистване на детската стая. Невероятно е колко може да побере едно помещение 3,70 х 3.70. Вече вярвам в теорията за разтягането на пространството. То като портал към друг свят бе! Eдна малка Нарния!
Автопаркът наброява около 68743 моторни превозни средства, без да включвам морската и въздушната флота. Естествено, както си му е редът, всичко това върви в комплект с писти, влакови линии, аутобани, бензиностанции, многоетажни паркинги и т.н.
Оръжейната е като военно-исторически музей – почва се от прашка и се стига до джедайски мечове (така се радвам, че батериите им свършват бързо!)
Тука отварям една скоба да кажа, че ако някой приятел пак ни подари светкаща и издаваща богата гама пронизителни пищящи звуци тутурутка, ще му измисля много изтънчено отмъщение!
Зоопаркът е приютил всякакви твари - от динозаври до домашни прасета и защо, питам аз, са ни притрябвали огромна богомолка и гигантски реалистични гущери и жаби, оставени небрежно я на плота в кухнята, я в банята, та да се плаши жената!
После: камъни, миди, пръчки, пера, шишарки и кестени и – е тука вече мощно се озадачих – туфа зелен горски мъх. Всичките от специални места и имащи огромна сантиментална стойност, заради което било абсурд да се разделим с тази безценна колекция.
Скейтборд, хамак, спален чувал, разпънат на средата на стаята, ако вземе внезапно да застудее резко, топки, хилки, ракети, маска и шнорхел на видно място, така, нали, да ни е подръка, щото всеки миг може да ни потрябва.
Спортната гама се допълва от велоергометър. Той обаче се използва основно за окачване на дрехи.
И всичко това обилно поръсено с части от лего. Ама ей така бе, за акупунктура на ходилата!
А сбирката от флумастери, моливи и пастели, артистично пръснати из цялата къща, говори за мощен творчески заряд. Ама толкова мощен, че скоро май ще се разлетят през балкона тия изразни средства.
Всевъзможни настолни игри в кутии, пъзели с изгубени части, огромно количество карти, от които обаче не може да се събере едно пълно тесте, 120 000 евро на банкноти от 1000. Абе ние у нас стъпваме буквално върху пари бе!
Последните са фалшиви, не се напрягайте. Йоан беше ходил с приятели в escape room и там ги припечели. Докато се прибере вкъщи, в градския транспорт беше успял да шитне едната пачка за истински левове. Предприемчиво ни е детето.
Но най-голям зор видяхме с книгите – бе то Александрийската библиотека, бе! Брей, явно много четат тия деца! Денонощно при това! И учебници и тетрадки разхвърляни навсякъде - явно а седнат или легнат, а веднага отварят учебника и затова трябва да са им винаги на една ръка разстояние.
Сега стаята е изчистена и подредена (изхвърлихме с дружни усилия няколко чувала) и съм се отпуснал блажено на диванчето им с чаша в ръка и съзерцавам със задоволство резултата.
Този момент ще е кратък, уви. Утре сутринта отново всичко ще е с краката нагоре.
О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!
***
Йоан:
- Абе Хаосът е универсален принцип, на който се крепи вселената, а вие ме карате стаята да си подреждам!
***
С Бобо на изискан ресторант. Звучи деликатна романтична фонова музика, хората се хранят тихо. И на този фон той се изцепва мощно:
- А къде ще плюем?(за костилките от маслини ставаше въпрос). Е как къде? На пода, естествено, тате. На залпове.
***
Поглеждам към задната седалка:
- Охоо, Бобо, ти да не заспиваш?
- Не, просто мигам по-дълго.
***
Гласим се за детски рожден ден, на който децата са поканени да отидат маскирани. Бобо си е приготвил риза и детска вратовръзка.
- Ти като какъв ще се маскираш, питам го.
- Като министър.
***
Жена ми (ядосано) към цялото ни мъжко съсловие вкъщи:
- Една жена имате, ще ме уважавате и ще ми помагате вкъщи, щото иначе ще ви се стъжни животът!!!
Йоан:
- Тате, аре намери още една жена, бе...
Вижте и тези бисери.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам