Случайно попаднах на едно видео с чешката традиция за Свети Николас, (на чешки е Mikuláš), Ангелът, който представя Доброто и Дявола, който символизира злото. Те обикалят домовете или спират деца по улицата, и ако са били послушни им раздават сладки и подаръчета, а ако са били непослушни, Дяволът ги взима в чувала и ги води в Ада.

Можете да погледнете видеото ето тук.

В тази връзка се сещам за една скорошна ситуация. Коко ми разказа виц за Хитлер. „Хитлер попитал момченце: Ти какъв искаш да станеш като пораснеш? Лекар, адвокат или сапун?“ Много се смя, като ми го разказваше. Аз се усмихнах и го попитах дали разбира вица. „Не, каза ми той, но е смешно някой да стане сапун, като порасне.“ Отделих петнайсетина минути да му обясня точно какво означава вица, след което Коко изпадна в такъв ужас, че не поиска да спи сам. Тоест, самата аз използвах страх, за да науча детето си на някакви правила. Излиза някак лицемерно – против съм възпитанието със страх, а в същото време си плаша детето с Хитлер. Защо тогава нямам вътрешното усещане, че греша?

Може би защото в единия случай плашим децата с несъществуващи образи на злото, за да им внушим да бъдат послушни, само за да си спестим усилията да разговаряме дълго и подробно с тях и да им изясним ползата да са добри. А във втория случай разказваме за реални фигури на злото в човешката история, за да избегнем омаловажаването на жестоки исторически събития.

Да учим децата да са послушни със сигурност е нож с две остриета. Има сериозен риск да ги превърнем в безгласни и неразсъждаващи хора, които изпълняват сляпо предписанията и не смеят да поемат рискове. Да ги оставяме да правят каквото си искат, също не е особено препоръчително. В крайна сметка, един ден те няма да са отшелници, а равноправни членове на обществото и трябва да знаят, че има правила и закони, които важат за всички. Но независимо дали сме от строгите родители или от по-либералните, мисля, че страхът не е подходящ метод за възпитание. Моите деца например празнуват Хелоуин, водила съм ги да видят и кукерите, но никога не съм наблюдавала у тях такава реакция, като на видеото.

А може и да греша.

Ще се радвам, ако споделите и вашето мнение за възпитанието със страх.