Семейният психолог Катерина Мурашова от Санкт Петербург провежда необичаен експеримент с тийнейджъри. Участниците трябва да издържат 8 часа без телефон, без компютър, без телевизия или радио. Бойкот на всякакви технологии. Защо решава да направи това изследване и какви са резултатите от него?

Работната ми хипотеза беше, че съвременните деца имат твърде много развлечения, в резултат на което избягват да останат насаме със себе си, не знаят какво е вътрешен свят и дори се боят от него. Според условията на експеримента участникът се съгласяваше да прекара 8 часа (непрекъснато) в усамотение, без да ползва никакви средства за комуникация (телефон, интернет), без да включва компютъра или друга технология, дори радио или телевизор. Всички останали човешки занимания – игра, четене, писане, рисуване, моделиране, пеене, свирене, разходки бяха разрешени. По време на експеримента участниците имаха право да водят записки за състоянието си, за действията, за мислите, които нахлуват в главите им. На следващия ден, след експеримента, трябваше да дойдат в кабинета ми и да разкажат как е минало всичко. При възникване на силно напрежение или други тревожни симптоми експериментът се прекратяваше веднага и се записваха времето и причината за спирането му. В експеримента участваха основно тийнейджъри, които са ме посещавали в поликлиниката. Родителите им бяха предупредени и съгласни да осигурят на децата си 8 часа самота.

Първоначално идеята ми се струваше напълно безопасна, но трябва да призная, че сгреших.

Участваха 68 тийнейджъри на възраст между 12 и 18 години – 31 момчета и 37 момичета. Само три деца издържаха всичките 8 часа от експеримента – две момчета и едно момиче. Седем издържаха пет (и повече) часа. Останалите – по-малко. Тийнейджърите обясняваха прекъсването на експеримента по един и същ начин – „не можех повече“, „имах чувството, че се ще пръсна“, „заболя ме главата“.

При 20 момичета и 7 момчета се наблюдаваха преки вегетативни симптоми: повишена температура или втрисане, виене на свят, гадене, потене, сухота в устата, треперене на ръцете или устните, болки в стомаха или гърдите, усещане за мравучкане в косите. Почти всички изпитваха тревожност, страх, а 5 дори имаха паник атаки. При три от децата се появиха суицидни мисли. В новата ситуация интересът и радостта от срещата със себе си изчезнаха при всички към 2-3-ия час от началото на експеримента. Само 10 души от прекъсналите опита почувстваха тревожност след три (и повече) часа самота. Момичето, което геройски издържа експеримента до края, ми донесе дневник, в който подробно е описвало състоянието си през всичките 8 часа. Тук косите ми вече настръхнаха от ужас.

Новите технологии

Какво са правили моите тийнейджъри по време на експеримента?

- готвили, яли;

- чели или се опитвали да четат;

- писали някакви домашни (макар че експериментът се провеждаше по време на ваканция, много от тях се хванали за учебниците в отчаянието си);

- гледали през прозореца или се мотаели из къщи;

- излезли на улицата и отишли до магазина или кафето (според условията на експеримента общуването с други хора беше забранено, но те решили, че продавачките и касиерките не влизат в това число);

- решавали кръстословици или конструирали с Лего;

- рисували или се опитвали да рисуват;

- къпали се;

- почистили стаята или дома си;

- играли си с кучето или котката;

- правили гимнастика;

- записвали мислите и усещанията си, писали писма на хартия;

Мълчанието е вик за помощ

- свирили на китара, пиано (един на флейта);

- трима писали стихове или проза;

- едно момче почти пет часа се возило в градския транспорт с автобуси и тролеи;

- едно момиче бродирало;

- едно момче отишло в лунапарк и се возило на атракциите, докато му се доповръщало;

- един от тийнейджърите изминал целия Санкт Петербург пеша (около 25 км);

- едно момиче отишло в Музея на политическата история, а едно момче в зоопарка;

- едно момиче се молило.

Всички в някакъв момент се опитали да заспят, но никой не успял, в главите им натрапчиво се въртели „тъпи“ мисли

След като прекъснали експеримента 14 деца влезли в социалните мрежи, 20 позвънили на приятелите си, трима на родителите си, петима отишли при приятели. Останалите си включили телевизора или започнали да играят на компютърни игри. Почти всички веднага си пуснали музика или сложили слушалките на телефоните си.

Всички страхове и симптоми изчезнали веднага след спиране на експеримента.

Интернет хигиена

63-ма от тийнейджърите признаха, че експериментът е полезен и интересен за себепознанието. Шест твърдяха, че са го повтаряли самостоятелно и че от втория (третия, петия) път им се е получило.

При анализа на случилото се с тях по време на експеримента 51 души употребиха думите „зависимост“, „излиза, че не мога да живея без… “, „доза“, „скъсване“, „през цялото време имах нужда… “, „синдром на отказа“ и др. Всички без изключение бяха ужасени от мислите, които им идвали в главата в процеса на експеримента, но не успели да се задълбочат, заради влошеното си общо състояние.

Едното от двете момчета, които завършиха успешно експеримента през всичките 8 часа е правило модел на кораб, с прекъсвания за хранене и разходка на кучето. Другото момче (син на мои познати, научни работници) първо изкарало и систематизирало колекциите си, след това присадило цветята. Нито едното, нито другото са изпитали някакви негативни емоции и не са имали „странни“ мисли.

Когато видях резултатите, честно казано, малко се изплаших. Защото хипотезата си е хипотеза, но когато се потвърди по този начин… Освен това трябва да се има предвид, че в експеримента участваха само тези, които проявиха интерес и се съгласиха.

А вие какво мислите за това?

Препоръчваме ви още:

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен

Детето е в мрежата? А ние къде сме?

Тийнейджърското безсъние