Автор: Калоян Явашев

Аз съм бургазлия. Роден съм до морето, винаги съм живял до морето и за мен морето е даденост. Не се вълнувам и не изпадам в екстаз, когато се опъвам на плажа с питие в ръка. Плажът е леснодостъпно забавление, което ми е леко поомръзнало и даже вече ме отегчава. Наличието на трите ни деца, дори ме кара да заобикалям плажовете отдалеч и да парирам всякакъв зараждащ се интерес към пясъка от тяхна страна.

Жена ми обаче не е от Бургас. Тя обожава плажа и морето. В миналия си живот е била делфин. В по-миналия пак. Явно е сгафила нещо и накрая се е преродила като моя съпруга и ми е родила деца. Вкъщи е повече от ясно кой командва и още в началото на лятото съм забранил да се отваря дума за плажуване. Точка! Да не съм луд да ходя на плаж с две невръстни клептоманчета и всеядно бебе. Ще ги водим по площадки, разходки, детски клубове, но не и на плаж.

7:00 е и какафонията е в началото си. Показвам се от спалнята и в коридора виждам наредени сакове и чанти. Край, този път Росито ме напуска! Чудя се защо, но само за последната седмица съм й дал поне три повода. Поглеждам струпания чеиз и гузно влизам в хола. Тъща ми храни близнаците, а бебето ръмжи захапало зърното на майка си. Посочвам чантите в коридора и с треперещ глас питам:

- Туй?!

Росито грейва насреща ми и вика:

- Отиваме на плаж!

- Моляяяяяя, ти луда ли си? - аз нали уж забраних плажа?!

После през главата ми минава един вариант, на който съм съгласен. Аз и Росито сами на някой тих и забутан плаж, а рибите се изчервяват, докато ни гледат под водата. Дори и шамандура има, която ползваме за подпора и за нещо, което видях в едно списание. Питам с надежда:

- Ама сами, нали?

Да, бе! Голям веселяк съм бил. Да съм се оправял набързо и да почвам да нося багажа към колата. Поглеждам пак чантите. Едно време ходех на плаж с хавлия и джапанки, а сега все едно съм тръгнал на спасителна акция. Опитвам се да намаля броя на чантите, но жена ми ме уверява, че всичко вътре е жизненоважно и без него няма да оцелеем. Въздъхвам и почвам да премятам чанти и сакове на гърба си. Поглеждам се в огледалото и веднага минавам на диета. Цели десет минути не ям хляб и свалям 2 грама тлъстини. Почти заприличвам на Роналдо, но само в прическата. Натоварваме се в колата и тръгваме. След две секунди идва първия въпрос. Боримир:

- Тате, къде отиваме?

- На плаж, тате. - процеждам през зъби.

След секунда и половина се обажда вечно неразбралата Микаела:

- Къде е плажът?

- Тука е, тате - май си изядох едната пломба.

После пак:

- Тате, къде отиваме?

- Тате, къде е плажът?
...
След 20 минути и триста еднакви въпроса, с триста еднакви отговора, аз паркирам. Отварям багажника и пак се натоварвам като унгарски кон. Дори за единия сак не ми остава място и го дърпам със зъби към плажа, като немска овчарка. Нанасяме се под един чадър и почваме да разхвърляме произволно навсякъде. Идва някаква руса мацка с татуировки и изрязан бански да иска пари за чадъра. С риск да се задуша, гълтам корема и подавам парите. Тя ми се усмихва и ме пита дали искам и шезлонг. Ей, още хващам окото, а? Вдигам си едната вежда и тъкмо да й обясня едно нещо със шезлонг дето съм го виждал в едно списание, поглеждам Росито. Едновременно кърми бебето, маже с крем двете деца, разтървава ги, надува един дюшек, кара се на майка си, говори по телефона и ме праща за сладолед. Тая русата да си взима татуировките и да изчезва, друга като жена ми няма.

Да случиш на съседи

Приближавам се с физиономията на влюбен бухал, а Росито, неразбрала моето настроение, ми хвърля един пояс и ми вика – „Надувай!“ - Ще я утрепя тая и ще я заровя под чадъра! Минахме две бензиностанции, вкъщи имаме три помпи, а тя забравила да ми каже и сега да надувам с уста. Хващам гадния пояс и почвам да надувам. Уж малък, пък как трудно се надува! След три минути духане нищо не се случва. Махам тапата и пак опитвам. След две минути съм го надул, но съм с посиняло лице и изпъкнали очни ябълки. На ръба съм да припадна. Кислородът не ми стига, ушите ми бумтят, а краката ми се подгъват хем в коленете, хем в глезените. Дори не мога да си мръдна клепачите. Писва ми и почвам шумно да протестирам. Искам на капаните, не искам на плаж! Отсреща се задават съседите. Мегито (блондинката с избухливия характер), мъжът й Робърт и синът им Кристиян, който е на възрастта на близнаците. Мегито и Крис ги различавам ясно, а движещата се планина чанти и сакове би трябвало да е Робърт. Нанасят се до нас и вадят малка надуваема лодка. Естествено, Мегито също не е казала нищо и лодката има нужда от надуване. Получава се следния разговор. Мегито:

- Ще надуете ли лодката?

Аз посочвам безмълвно, а Робърт пита вместо мен:

- Тая лодка ли?

- Да, що? - Мегито моментално надушва скандала. Робърт е озадачен

- С какво да я надуем?

- С уста, бе Робърт! - чувайки това предложение, аз си повръщам жлъчката. Все едно ще строим "Титаник" с керпеден и габърчета.

- Ама тя е голяма. Ще надуваме цял ден - съпругът на Мегито се опитва да я вразуми.

- Айде, айде. Вчера пихте узо до сутринта, днес една лодка не можете да надуете.

Вярно е, пихме доста. Накрая дори спорехме тенис ли гледаме или предаване за лов. После се спряхме на компромисен вариант, в който тенисистите стрелят по зайци. Надухме гадната лодка и паднахме омаломощени на пясъка. Искаме на капаните. Лошо ни е, много ни е лошо. Вие ни се свят и халюцинираме. Робърт обяснява на един гларус, че са били съученици, а аз съм им бил класна. Сега обаче трябва да вземем купчината откраднати играчки и да я върнем на легитимните им собственици. Пет чанти с играчки сме донесли, но децата не им обръщат внимание, а ходят да крадат. Защо ги мъкнем тогава? Аха, защото имало други деца, които крадат от нашите. Звучи логично и след уточняване на собствеността, Робърт се измъква и се връща с две бири и цаца. Алелуя, жив и здрав да си! Оставят ни бебето и всички отиват дружно във водата. Ние седим под чадъра, пием бира и обичаме живота. Дори и когато една жена ни направи забележка, че бебето яде пясък не ни се разваля настроението. Да яде, да се захранва! Ние навремето колко пясък ядяхме и сега нищо ни няма?! Затова сега имунната ни система е като на хлебарка. Госпожо, благодаря за забележката, но ние ще се оправим. Изплаквам устата на бебето с бира, а госпожата ме гледа потресена. И аз съм потресен. Бирата е свършила! Бягам за още две и сядам доволен под чадъра. Бебето е цялото в пясък и си лапа ръцете. Няма вода и го мия с бира. Бягам за още две с порция миди. Госпожата е възмутена:

- Ама ще го напиете с тая бира!

- Глупости, той носи на алхохол. Снощи знаете ли колко узо изпи? - успокоявам я весело, а тя ме гледа все едно съм медуза с уокмен.

- Бебето ви пие узо? - пита с трепереща брадичка.

- Не, кой ви каза? - тая жена луда ли е? К'ви глупости ме пита?

- Вие.

- Аз говорех за него - и й посочвам Робърт, който вече е замътил погледа и се хили като пеликан в рибен магазин.

- Ох, извинявайте, не ви разбрах - усмихва се успокоена. Жената май не разбира, че ние сме вещи в гледането на деца.

После се връщат съпругите с децата и започват с гадните въпроси:

- На нас бира взехте ли?

- Защо бебето е на слънце?

- Защо бебето е заспало и хърка?

- Защо бебето е заспало на слънце, хърка и има джапанка в устата?

- На кого е джапанката?

- Защо Робърт пак си говори с онзи гларус?

Под достойнството ми е да отговарям на такива провокативни въпроси и мълча като скумрия. След плажа се прибираме и уговаряме да гледаме финала на Световното. Жените и децата искат да го гледат с нас. Ние с Робърт не искаме. Жените и децата побеждават в спора и накрая се разбираме да го гледаме вкъщи. Аз и Робърт вдигаме температура и ни се повръща. Веднага е обявена карантина и сме изолирани в другия апартамент. Вероятно мидите са били кофти. Жените гадаят какво ни има, а Мегито предлага по примера на БАБХ направо да ни евтаназират за всеки случай. Набързо се изнасяме и отиваме да гледаме мача. Сами сме, имаме узо, телевизор и тишина. След пет часа финалът е свършил, узото е свършило, температура нямаме и сега спорим кой всъщност победи на Евровизия. Аз съм за Джокович, а Робърт настоява, че победителят е Мароко. Жените казват, че утре пак ще ходим на плаж. Ние обаче знаем къде продават едни специални миди, които ще ни избавят временно от мъките.

Препоръчваме ви още:

Явашеви на почивка