Автор: Яна Пеева

Мими онзи ден ме помоли, като тръгна да оправям багажа на Борис, да споделя какво съм сложила вътре и какво смятам, че е абсолютно задължително за едно такова (София-Лондон за десет дни) пътуване с бебенце на два месеца. Добре, казах, но предупреждавам, че вероятно няма да е най-полезното четиво.

Защо ли? Защото съм изключително неорганизиран и разхвърлян човек. От много малка си оправям сама багажа и не се е случвало да не забравя нещо. Пътувала съм с 10 блузи и 0 гащи, 10 гащи и нула блузи, 5 бански и 0 гащи и 0 блузи. Не си спомням кога за последно съм се сетила да си взема шампоана И балсама (едното винаги успявам да го бутна в някоя от  т о р б и ч к и т е  с неща, за които се сещам, преди Теди да ми заключи вратата под носа), а четки за зъби и паста редовно се купуват като пристигнем. Лекарства за последно съм си слагала в куфара може би в трети клас и то защото някое родителско тяло ги е предложило. Да не ви говоря за чорапите. За сметка на това много обичам да пътувам и винаги съм готова да скоча в колата със или без багаж. Теди много бързо се ориентира в организационните ми способности, но реши, че няма да ми се бърка в процеса и мълчаливо понася безумните комбинации от дрехи, с които се оказва в крайна сметка. Той мрази да събира багаж, така че просто се примирява с каквото аз съм решила да сложа в куфара. Друга забавна подробност, за която може би сте се досетили, е че винаги събирам багажа в последния момент. Тук последният момент значи един час преди уговорения час на тръгване. Това значи, че се е случвало да стана в 6 сутринта, ако ще пътуваме към 8 или пък да не си легна въобще, ако имаме полет през нощта. Просто не ми е кеф иначе и това си е.

Мама нинджа стяга багажа

Твърдо бях решила обаче този път да е различно.

С бебе сме все пак! Трябва да носим всичко необходимо, да сме запасени с памперси, кърпички и достатъчно дрехи, за да можем да го преоблечем, ако си направи редовния номер от три изпишквания на една смяна на памперс (може би е редно да сложа и по една резервна блуза за мен и Теди в ръчния багаж).

Както може би се досещате, голямата чанта е на Борис, малката е на мен и Теди.

За първото ни спане далеч от вкъщи с Борис (общо по-малко от 24 часа) просто му опаковах всички чисти дрехи + две хавлии + пакет памперси + паспорта. Не знам точно какво си мислех, че може да се случи, но исках да съм подготвена. Сега реших да обмисля по-внимателно нещата и да взема само необходимото. И понеже животът с бебе, особено ако ти е първо, в комбинация с две кучета е изключително сюрреалистичен - хем нямаш време да свършиш работа за пет пари, хем в един момент се усещаш, че от 40 минути седиш и гледаш в стената - почнах от рано да се подготвям за подготвянето на багажа. Междувременно, докато си блъсках главата и четях образователни статии в интернет (“Най-добрият списък за опаковане, когато пътуваме с новородено”, “15 неща, които в никакъв случай не трябва да забравяте, защото иначе ще свърши светът”, “13 съвета за успешно пътуване с новородено” и прочее), успях да прочета книга и половина, да направя два козунака и да си оправя маникюра. Багажът обаче продължаваше да е доникъде. Теди продължи да помрънква от време на време, въпреки уверенията ми, че е абсолютно невъзможно да опаковам всичко два дни предварително. Като се усети, че няма да му се получи работата, прехвърли усилията си върху собствения си багаж и си направи този забавен списък. Аз обаче го разконспирирах и кучетата Лекси и Клара няма да ги взема! 

 Списъкът на Теди

И понеже много говорих, а нищо не казах, все пак да спомена и какво е хубаво да не забравяте, когато пътувате с бебе. Освен това Теди ми прочете писаниците и каза: “Нищо образователно не си включила, я веднага да се поправиш!”, та сътворих този

Основен списък с минимален бебешки багаж:

1. бебето
2. храната на бебето (дали ще е АМ, цица или пюрета, плюс нужните за нея аксесоари)
3. паспорта на бебето
4. другия родител на бебето, колкото и да ви ядосва, + прилежащите му документи или пълномощно, ако ви е ядосал толкова, че сте решили да го оставите вкъщи
5. количка, слинг или и двете
6. поне три чифта дрехи и една хавлия
7. нещо, с което да снимате изнервената физиономия на другия родител, както и бебето, на всички нови прекрасни места, на които ще го заведете. Бонус е, че нещото, с което ще снимате, често служи и като устройство за комуникация
8. шишенце за вода, ако бебето пие вода
9. биберон и/или играчка. Ние преживяхме кошмара да забравим биберона на Борис на път за Пловдив, 40-те минути постоянен рев ни стигнаха, за да се запасим с достатъчно биберони, че винаги да има един прибран някъде.
10. памперси поне за един ден (в зависимост от дестинацията може да се наложи и за целия престой) и мокри кърпички
11. пелени - аз ги използвам за подсушаване, завиване, постелване
12. козметика - откакто се появи себорейният дерматит на Борис, не ползваме почти нищо, но винаги си нося в чантата кремче за подсичане, за всеки случай!

Останалите неща, дори и да ги забравите, не са страшни. Или поне аз така мисля.

Аерофобия за начинаещи

Това естествено важи за дестинации, където лесно ще можете да си набавите нещата, които сте забравили или не сте взели. Аз няма да мъкна много памперси, защото ще ги купя оттам, също така ще разполагаме с пералня и сушилня, така че няма да се увличам с дрехите. Ако отивахме обаче на хижа в планината, най-вероятно щях да опаковам цялата покъщнина.

Теди напомня, че е хубаво да не забравяте и помпата за кърма, ако ползвате такава, (и ако имате под ръка баба, която ще гледа бебето, за да отидете вие на мюзикъл). Както и стерилизатор или хапчета за стерилизиране, отново ако използвате такива. Също така ви съветва да държите бебешките неща и документите на две отделни места, за да не загубите нещо важно в ровенето.

Ето, добре че е той, аз не бих се сетила за това! 

Най-важното обаче е да си вземете доброто настроение :) 

И да не се изнервяте, ако половинката ви е неорганизиран темерут като мен, а да се радвате на споделените със семейството моменти.

*************

Прочетохте ли Бебешка аптечка? Не пропускайте и С дете на път.

За първата консултация и как се вади паспорт на бебе, съм ви разказала тук, в историята "С Бобче в общината".