Екзарх Стефан - човек и спасител

Екзарх Стефан - човек и спасител

16 Май, 2017
0 коментар

Едно от делата, с които можем да се гордеем като народ е спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Нека си припомняме по-често светлите личности в нашата история, които не делят хората по националност и религия. Публикуваме съобщението на Б’ней Б’рит България в памет на екзарх Стефан, защото се трогнахме от благодарността им. При все че ни е ясно, че когато човек или църква, или друга организация правят добро, те го правят не за благодарност, а защото виждат по-висш смисъл в него. Ако някой не е запознат, Б’ней Б’рит е най-старата съществуваща и днес еврейска обществена организация в света. В България съществува отпреди 1898 г. Това е страницата им във фейсбук.

В памет на Екзарх Стефан - Човек и Спасител

На 14 май 2017 г. се навършиха 60 години от кончината на екзарх Стефан. Погребан е в главната църква „Успение Богородично” на Бачковския манастир. От името на Софийската ложа „Кармел” 3355 Б’ней Б’рит адвокат И. Минев положи венец на гроба на този изключителен хуманист и духовник. Той е от най-активните личности и като водач на Българската православна църка с огромен принос за спасяването на българските евреи (от старите български територии) по време на Втората световна война. Нещо повече - не става дума за възгледите и действията на отделни духовни лица, а за официална позиция на една църква, която е подкрепена с решения на нейния Св. Синод. По този начин Българската църква е пионер и в оказването на натиск върху държавната власт за промяна в политиката ѝ към еврейското малцинство и особено по отношение на правото на живот. През ноември 1940 г. БПЦ се ползва и с обществено доверие, което ѝ дава моралната сила да заяви на цар Борис III и министър-председателя Богдан Филов, че страната ни не трябва да следва политиката на антисемитизъм, провеждана в съседните държави. Нещо повече българските архиереи са категорични, че ограничаването гражданските права на евреите у нас не представлява защита на нацията. Подобни действия не предприема нито една друга църква. На своя сесия, проведена на 19 ноември 2001 г. израелският мемориален институт Яд Вашем го удостоява с почетна грамота, медал и званието „Праведник на света” за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 г. „Името му ще бъде вписано завинаги върху Почетната стена в Алеята на праведните” в Йерусалим – се казва в грамотата, издадена на 12 март 2002 г. Заедно с него тази почит е оказана и на пловдивски митрополит Кирил. През 1943 г. и двамата активно участват в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод. В неговата тогавашна дейност, освен категорична позиция в защита на българските евреи има и лични, конкретни действия за спасяване на конкретни хора. Паметна е историята, когато той предоставя автомобила си на семейството на съвсем младия тогава, бъдещия световноизвестен пианист Алексис Вайсенберг да напусне България през Истанбул. Поклон пред паметта на светия човек екзарх Стефан!

Историческите факти - откъс от статията за холокоста в България утре.

На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др.

От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.

При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др.

На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.