И все пак… Надявам се да си намерила човека, с когото ще сте щастливи заедно и някой ден отново да си щастливо женена. Моля те, пиши ми, ако се случи. Може и да не е разказ за публикация, ама ей така… аз да си знам

Автор: Кристина

Не знам как да започна. Дали е необходимо да обяснявам подробностите или да не изпадам въобще в тях, за да не ви отегчавам. Аз съм на 30, щастливо разведена.

Често съм попадала на статии и теми, в които се казва как подписът разваля всичко. Как двойки, които са били заедно дълги години се развеждат веднага след сватбата. Винаги ми е било интересно да чета за съдбите на хората и коментарите на читателите за случилото се. Не предполагах, че и аз ще съм една от тях. Прясно омъжена и още по-прясно разведена. Причината при мен беше, че поисках развод, защото се задушавах. След сватбата той взе да се държи с мен като с предмет. Забелязваше ме, само ако не съм му изпрала някоя дреха, не съм сготвила или не съм свършила нещо, което той ми е казал да свърша или когато му се прави секс. Откажех ли, се започваше с физиономиите. Но как да имаш желание да правиш секс с човек, с който осъзнаваш, че нещата не вървят? Човек, който не те цени като жена, а си мисли, че си предмет в стаята? Опитах се да говоря с него, да му кажа, че имаме проблем, че не вървим в правилната посока, но ударих на камък и получавах само нападки, че имам достатъчно свободно време и мисля за глупости и е крайно време да запълвам времето си с важни неща. А всъщност важните ми неща бяха той и бракът ни. В трите месеца опити да му обясня, че не се получава, срещнах настоящата си любов. Вече не търсех вниманието вкъщи, защото го получавах навън. Прибирах се рядко при съпруга си и все по-малко ми пукаше. Една вечер се прибрах и поисках развод. Когато изрекох думата „“развод““ видях в погледа му как всъщност той за миг осъзнава, че през цялото време е грешал и в слепотата си ме е изгубил. Видях как мълчаливо ми се извини. Тръгнах си. Това беше моментът, в който падна товар от сърцето ми и осъзнах, че не е било необходимо да се стига до брак. Че тази стъпка явно е била погрешна, защото с един подпис не оправяш нещата, ако те отдавна са тръгнали надолу. А при нас двигателят на колата отдавна беше спрял и се движехме с опасна скорост в пропастта. Приятелите ни, тоест неговите приятели, които отдавна вече не исках да бъдат мои, се опитваха да ме убеждават как правя огромна грешка, опитваха се да ми помогнат. Но да ми помогнат за какво? Всъщност кой се нуждае от тяхната помощ? За всеки случай не съм аз. Никога не съм се нуждаела от тях. Те винаги са ме смятали за аутсайдер. Не са ме приемали такава каквато съм, просто защото им казвах истината в очите. Отритнаха ме от тяхното общество, като си мислеха, че на мен ми пука. Напротив – щастието ми беше двойно, че с него си тръгнаха и те. Всъщност май се отклоних. Исках да ви кажа просто да следвате щастието си. Бъдете готови за етикети, за отритване и пренебрежителни погледи. Но какво е значението, щом сте щастливи? Малко хора имат смелостта да вземат живота си в ръце. Бъдете едни от тях.