По-малко от три седмици преди началото на супер битките, менторите избират последните таланти, с които да сформират своите отбори. Поли, Камелия, Графа и Иван Лечев стават все по-взискателни към участниците и рядко са единодушни в оценките си. Треньорите имат по няколко свободни места в отборите си и се борят да ги запълнят с най-изявените музикални таланти в кастингите на тъмно.

На 25-и март Рут Колева ще влезе в ролята на специален пратеник на шоуто, за да зарадва една от най-верните си почитателки с покана за участие в кастингите. В събота зрителите ще видят още историята на един разкаял се баща, който се опитва да върне доверието на дъщеря си с музикално послание. Първи за този сезон женски дует ще разчувства Поли и тя ще покани Графа на танц по време на изпълнението им. Преди да излезе на сцената, ученичка от музикалното училище в Плевен, ще направи импровизация със своя брат, като съчетават народна музика с бийтбокс.

 Две талантливи момичета, започнали музикалния си път във вокална формация „Бон Бон“ ще излязат на сцената на шоуто, но дали Поли Генова ще разпознае гласовете на бившите възпитанички на групата си? Международната квота ще бъде запълнена от две момичета от смесени бракове, които в момента живеят и учат в Англия, но са се върнали у нас специално за участието си в шоуто. Студентка от музикалната академия, която е позната на треньорите и с гласовите си данни конкурира световната звезда Адел, ще се бори да влезе в отбора на любимия си ментор.

Един от най-тежките и разпространени проблеми при младите момичета днес  – анорексията, отново ще бъде тема в представянето на екстравагантна участничка, която дълго време се бори с коварното психическо заболяване. Вече в ремисия, тя ще разкаже за тежката борба за оцеляване, която минава през любовта й към музиката и желанието й да помогне поне на един човек да се усмихне. 

Тийнейджър с опит от участия в музикални риалити формати ще предизвика Графа да обещае, че ще си направи татуировка – затворническа котва, ако не успее да го спечели в отбора си. Дали след неговото изпълнение Графа ще получи първата рисунка на тялото си и кой от менторите ще се наеме да изпълни обещанието му, ще стане ясно в събота, 25 март, в 20.00 часа.

Възможно ли е жени от различен „калибър“ да бъдат приятелки?
Две момичета от Австралия имат отговор на този въпрос: „Могат, без никакъв проблем!“

Кейт Уесли и Джорджия Гибс са връстници. И двете работят в модния бизнес, модели са. Не е необходимо да уточняваме коя какви дрехи рекламира. Обичат да прекарват времето си заедно. Имат много общи интереси, дори си приличат. Разликата е само една – Джорджия носи дрехи с размер 38, а Кейт – 50.

Когато Джорджия публикувала тези снимки в своя Инстаграм, не подозирала, че скоро ще станат хит, и въобще не предполагала, защо ще се случи. Докато един от потребителите не задал въпрос: „След като сте обработили снимката си с фотошоп, защо не сте направили същото и за приятелката си?“ 

Имало и още по-безумни въпроси: „Защо сте направили приятелката си дебела, а себе си слаба?“

 „Фактът, че две жени изведнъж стават популярни, само заради разликата в килограмите си ме шокира.“ – признава Джорджия. Двете с Кейт решили, че могат да използват този случай, за да помогнат на други жени да се почувстват по-добре. Така стартирали в Инстаграм проекта си Any Body, където публикуват свои снимки заедно.

„Идеята ни е, че всяко тяло, независимо от размера и формите си е прекрасно. Престанете да сравнявате себе си с другите. Не коментирайте телата на другите. Ние не сме „момичето с извивките“ и „момичето с манекенска фигура“. Ние сме просто две момичета. Правилен размер не съществува. Всички хора са уникални.

Янка Петкова

Източник: mirror

На 1 април в учебния център на Телерик Академия ще се проведат първите в България технологични награди за деца от 6 до 18 години, част от глобалната мрежа CoderDojo. Освен награждаване на учениците от региона, които се обучават в работилниците по програмиране на CoderDojo, събитието Coolest Projects Sofia ще включва практически занимания и уроци, отворени за всички деца с интерес към дигиталните технологии. Coolest Projects Sofia се организира от Телерик Академия, CoderDojo България и Дигиталната национална коалиция (ДНК), с подкрепата на Майкрософт България.

Технологично състезание

В рамките на събитието ученици от България, Румъния и Турция ще демонстрират свои проекти, разработени в работилниците по програмиране на CoderDojo. Най-добре представилите се състезатели ще бъдат наградени по време на тържествена церемония с участието на посланика на Ирландия в България - Н. Пр. Майкъл Форбс. Победителите ще получат покана и финансиране да участват в международния финал на състезанието Coolest Projects на 17 юни в Дъблин, Ирландия.

Практически работилници

Coolest Projects Sofia е отворено и за всички ученици, които проявяват интерес към технологиите. По време на еднодневното събитие, децата ще се запознаят с интересни софтуерни проекти, разработени от техни връстници. Заедно с това участниците ще имат възможност да се включат в практически занимания и интерактивни уроци, които развиват логическото мислене, креативността и въображението. Входът е свободен, като е необходима предварителна регистрация.

Coolest Projects Sofia цели да осигури среда, която да вдъхнови следващото поколение иноватори, създатели и предприемачи, предоставяйки възможност на повече деца на възраст 6-18 г. да се докоснат до дигиталните технологии.
Това е поредният съвместен проект на Телерик Академия и CoderDojo България, Майкрософт България и ДНК с фокус върху най-младите. 

Илиян е завършил Стопанска Академия в Свищов, със специалност „Финанси“, профил: „Банково дело“. Работи като главен експерт по корпоративно развитие към Българска Фондова Борса – София АД. Баща на 6-годишната Божидара и 5-годишния Николай. Казват, че хубавата храна създава приятелства, надяваме се да е така, защото ни срещна с много интересен мъж, който наскоро сбъдна още една своя мечта – книгата „Сезонна кухня“, издадена от СофтПрес. Оказа се, че и разказите му са вкусни, колкото рецептите в нея. 

Обожавам да чета – това е едно от нещата, които ми доставят най-голямо удоволствие и удовлетворение. Трудно намирам време за четене, но правя всичко възможно, за да открадна по някоя и друга минута оттук-оттам – чета в метрото, крачейки по тротоара към офиса, докато обядвам,  вечер, след като успея да приключа всички останали задачи, полагайки неистови усилия да остана буден за поне още една страница, рано сутрин, след като не съм успял да се откъсна от мисълта за някоя особено интересна книга.  Обичам филмите и телевизионните сериали, но за последните вече съвсем нямам време. Допреди години бях известен като ходеща енциклопедия за телевизионни сериали и често колеги и приятели ме молеха за препоръки, съобразно техните специфични предпочитания, но сега все повече изоставам, а и някак все по-малко стават оригиналните идеи, които да ме впечатлят. За пълнометражни филми вече съвсем нямам време, ходя на кино веднъж месечно – и то ако имам късмет. Обичам музиката, свирил съм на барабани, а като чуя тъпан нещо вътре в мен трепва събуждайки мили спомени за турнетата с фолклорните трупи, в които съм играл повече от десетилетие.

Къде е пресечната точка на финансите и кулинарията?

Пресечната точка… е в толерантността към риска. Това, разбира се, е моята трактовка на нещата, дотолкова, доколкото мотото ми е, че животът става интересен щом напуснеш зоната си на комфорт. Избирайки риска, в условията на добра информираност и увереност в собствените знания и умения, и във финансите и в кулинарията могат да се постигнат „печеливши“ резултати. И във финансите и в кулинарията човек трябва да е дисциплиниран, да владее наличния си инструментариум, да знае кога и с какво да рискува в търсенето на нови усещания и възможности, да не се задоволява с познатото и стандартното, да е иновативен и добре информиран. И най-вече да изпипва детайлите, защото в тях всъщност е разковничето.

Преди или след появата на децата се зароди интереса към готвенето?

Интересът към готвенето се появи преди децата. Не мога да си представя как някой може да развие силно, страстно и времеемко хоби, след като му се родят деца… Децата са прекрасно нещо, но моят опит с тях показва, че те са един 24-часов ангажимент, който те поглъща изцяло и без остатък. Не знам как е в другите семейства, но моите деца, докато са будни, са върху мен…. и то буквално. Няма минута, в която да не изискват внимание и взаимодействие – или ще си играем, или ще се борим, или ще се опитваме да четем, или просто ще се гушкаме, но трябва да сме заедно. Дори след като заспят общуването с тях не спира. Поне 3-4 пъти на нощ някой от двамата има нужда от нас – дали ще сънува лош сън, ще пишка или ще иска вода или просто прегръдка  - ние сме с тях. Дори само, за да ги загънем по няколко пъти на нощ, защото спят, както обичам да казвам – „на хеликоптер“.

Но за готвенето – готвя от ученическите години. Животът ме е срещал с много и интересни личности, всеки от които са оставяли в мен нещо, често свързано с храната. Аз съм от хората, които наблюдават живота, впечатляват се и разсъждават над неща, които често се пропускат, отчетени като житейски фон от другите. Натрупванията в мен в някакъв момент избиха в посока готвене. Признавам – беше неочаквано, но пък толкова удовлетворяващо. Готвенето е едно от сравнително лесните неща, които могат да „причинят“ голямо удовлетворение. Освен това, то ми дава възможност да съчетая няколко от любимите си неща едновременно – необходимостта да творя, възможността да комуникирам с вдъхновени хора, шанса да споделям впечатленията си в писмен вид (чрез кулинарното блогърстване в началото, а после и чрез писането на кулинарни книги) и не на последно място, вкуса към живота в най-сладките му (и солени) измерения…

Какво един мъж може да сготви по-добре от която и да било жена?

Като цяло мъжете сме доста по-грандомански настроени от жените, които са далеч по-прагматични. В тази връзка, някой мъж може би бил по-склонен към някакви граничещи с невъзможното кулинарни предизвикателства, докато жените като цяло биха предпочели да приложат по-изпитани прийоми в търсенето на по-сигурни резултати. Но хора има всякакви – всичко е въпрос на мотивация, дори не на възможности.

Как готвенето може да стане семейно забавление? Споделете опита, който имате с Вашите деца!

Има един единствен начин готвенето да стане семейно забавление и той изисква едновременното наличие на няколко ключови фактора: желание, търпение и пространство. Няма как готвенето да е забава, ако всички не искат да се включат в него. При децата обикновено веднага стартира състезателното начало и тук идва ролята на родителя да овладее положението и чрез търпение и воля да наложи правила, които да са приемливи за всички. Задължително е хаосът и мръсотията да се игнорират изцяло. Готвенето с деца няма как да не е съпроводено с бъркотия, пръски от крем или цвекло по тавана, изцапани до безобразие дрехи и брашно в косите, ушите, под масата и във вазата. Ако тези неща липсват – това не е забавление. Или поне у нас е така. Докато месим питки Николай заравя поне пет колички в тестото, а Божидара скулптурира половин стопански двор и четвърт морска еко-система. Правенето на кюфтета винаги граничи с бой със „снежни“ топки, а разбиването на крем, странно защо винаги навява асоциации с „Баща ми бояджията“. И всичко това често се случва едновременно из целия апартамент. Забавно е. Понякога дори е вкусно. Но е безценно, ако има някой предвидлив човек да снима с камера. Един от любимите ми кадри е как Божидара – на година и половина, се надига на пръсти на стола, памперсът и стърчи от разкопчаното боди, а тя изплезила езиче от усилие бърка сместа за палачинки, търсейки погледа ми за одобрение. Кадърът спира преди сместа за палачинки да се ливне по плота, пода, килима и дистанционното, но това го прави дори още по-стойностен.

Блоговодител е почти с ранг на институция сред кулинарните блогъри. Как ги спечелихте за този пътеводител? Това са хора на кулинарното изкуство и са ревниви към произведенията си?

Блоговодител е … любовна история достойна за класически роман. Идеята за него се появи внезапна, неочаквана и неканена, настани се безпардонно и отказа да напусне. С този сайт съм имал повече драми, отколкото семейни скандали. Опитвал съм се да се откъсна от него с отчаяните усилия на удавник, жадуващ глътка въздух и каторжник, лазещ в канавка към свободата си, но той все още не е готов да ме освободи от себе си. Истината е, че създадохме Блоговодител с огромно желание и ограничени възможности и въпреки че всички шансове бяха против съществуването му и като концепция, и като изпълнение, той бе разпознат от хората и блогърите, като нещо тяхно, лично и близко. Често казвам, че Блоговодител е правен от блогър за блогъри и може би именно това успя да го наложи. Макар да не му личи на пръв поглед – Блоговодител е плод на страшно много ежедневни усилия и са малко хората, които биха платили цената за съществуването му.  Може би ангажиментът от наша страна, стриктността ни и желанието ни да направим нещо стойностно, независимо от необходимите усилия и време, е нещото, което печели блогърите на наша страна. За съжаление, едва отскоро воденето на кулинарни блогове започна да генерира на малка част от авторите някакви доходи. С други думи, всички, които поддържат ревностно с години своите кулинарни кътчета, го правят по същите причини, поради които ние поддържаме Блоговодител – от неутолимата страст към стойностните неща и желанието да променим, пък макар и с малко, живота на хората към по-добро.

 Споделяте, че мечтаете да напълните рафт от библиотеката си със свои книги. Как започна „флиртът“ с книгите с рецепти и какво ще е продължението?

„Флиртът“ с книгите с рецепти започна с една игра, която организирахме съвместно с издателство СофтПрес на тема традиционни български рецепти. Победителите от играта видяха своите рецепти и снимки събрани в малка тематична книжка, която издателството бе така любезно да издаде. Ако цял живот мечтата ти е била да пишеш книги, а аз смятам, че 99% от кулинарните блогъри мечтаят за собствена книга с рецепти, да почувстваш в ръцете си своя книга, е неописуемо изживяване. От онези изживявания, които те променят завинаги, „открадват“ нещо от теб и не ти остава нищо друго, освен да продължиш да се опитваш да си причиниш същото усещане пак и пак, в опит да се почувстваш отново цял.

Тази игра сложи началото на бъдещото ми сътрудничество със СофтПрес, които разпознаха в мен човек, на когото могат да имат доверие. Следващият ми проект с тях беше луксозното издание на „Кулинарна библия“, на която бях преводач и работата по която ми достави огромно удоволствие. Със следващата книга светът се промени напълно. Срещнахме се с колегите от СофтПрес, които споделиха, че имат идея за книга с традиционни български рецепти и искаха аз да я напиша. Тук авторът щях да бъда аз.

Трудно ми е да опиша какво усилие коства писането на такава книга, особено ако имаш две малки деца, на които дните започват и свършват с теб. Чисто физическото усилие е на ръба на поносимото, а психическото предизвикателство изисква да преоткриеш себе си неколкократно по време на процеса. Предполагам, че има хора, които биха успели да напишат такава книга без да се трогнат особено, но аз не съм от тях. Първата книга ме изпи до дъно, така и не успях да и се зарадвам истински. Хората ми казваха, че я харесват и им е полезна и рецептите се получават, но тя почти ме опустоши и в нея не влязоха толкова много неща, които исках да напиша, че сега ако я пренапиша, сигурно ще е много по-различна и със сигурност значително по-голяма. Стресът ми дойде в толкова много, че се бях зарекъл пред себе си, че няма да си причиня това отново за нищо на света.

Но ето, че си го причиних. Обаче с много по-осмислен и овладян подход със следващата книга – Сезонна кухня. Концепцията за сезонността на готвенето е много пряко свързана с традиционната българска кухня и още при писането на първата книга се родиха някои идеи в тази насока. В Сезонна кухня липсват ограниченията, които имах с традиционните български рецепти – в нея съм черпил вдъхновение от целия свят. Това, което е типично за готвенето и храната е, че колкото по-надълбоко се гмурваш в нея, толкова по-необятни стават хоризонтите от вкусове и идеи, които откриваш. Сезонна кухня също трябваше да събере в себе си 1500 рецепти, но 1500 рецепти се оказаха твърде малко за измеренията на кулинарните сезони, щом започнах да ги разлиствам и осмислям. За мен е мистерия как успях да се огранича до 1800. Както вече казах – аз съм впечатлителен човек и успях да събера в тази книга 1800 рецепти, които ме впечатлиха по един или друг начин. За човек като мен разходката по страниците й е като пътешествие сред аромати, цветове, вкусове и географски ширини – истинско кулинарно приключение. Къде ще ме отведе следващото кулинарно приключение? Рано е да се каже – нека първо се насладим на вкусните кулинарни сезони.

Коя е любимата Ви храна и кой е специалитетът Ви?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос – имаше време, когато можеше да посоча десетина любими храни, сега са твърде много. Специалитет по-скоро нямам. За да има човек специалитет, той трябва да го готви често, а аз предпочитам всеки път да опитвам нещо ново. Но по всеобщо мнение хлябовете и питките ми са много вкусни.

Като експерт по храната дайте ни няколко полезни съвета – как да си създадем добра „връзка“ с нея?

Лично аз не се приемам за експерт по храната. И реално, ако имам някаква експертиза, тя е по-скоро в домашното готвене, а не в заведенията и местата, където някой друг да готви вместо вас. Съветът, който мога да дам, е – не се плашете от предизвикателства, напротив, търсете ги, само чрез предизвикателствата, пък били те и кулинарни, ще откриете нови неща за себе си и околните. Животът без предизвикателства уморява. Животът с предизвикателства – също, но приятно. Гответе. По-често и за повече хора. Гответе с някого или цяла компания – предизвиквайте се един друг и споделяйте приготвеното с чаша в ръка и много добро настроение. Не мислете за мръсните чинии, а за споделените мигове и доброто настроение. Животът има смисъл само ако е вкусен, пълен с настроение и живян на ръба на възможностите.  

Интервюто взе Янка Петкова

Новаторска техника при оперативното родоразрешение представя днес, в болница „Шейново“, д-р Румен Велев. Методът е известен като „Естествено цезарово сечение“.

При него максимално се пресъздава процесът на естественото раждане, в който майката и бебето участват активно.
Този метод, макар и нов, с бързи темпове става все по-популярен в клиники в Обединеното кралство и САЩ.

По време на естественото секцио бебето се ражда по-бавно (около 4 минути), като този процес при желание може да бъде наблюдаван от майката. Характерно е и отложеното клампиране (прерязване на пъпната връв), за да може бебето да получи ценни стволови клетки.

Оставянето на бебето „да излезе само” не само имитира натиска при вагинално раждане, като така удължава периода на адаптация, но и помага белият му дроб да се освободи от амниотичната течност по естествен път.

Веднага след като се роди, бебето се дава на майката и по този начин се стимулира контакта “кожа в кожа”, който доказано има отношение към последващата връзка между тях.

Иновативен е и подходът по отношение на разреза – неговия размер се изчислява според теглото на бебето. Целта е белегът след това да бъде минимален.

Важно е да се знае, че техниката се прилага само при планови цезарови сечения, при жени раждащи за първи път.

Макар, че естественото раждане е най-добрият начин на родоразрешаване и за майката и за детето, съществуват редица усложнения, заради които се налага раждане с операция.

Естественото цезарово сечение е метод, който минимализира всички негативни последствия на секциото и предоставя най-близко до нормалното раждане изживяване за жената.

Това очакваме да ни разясни Цвете Даскалова. Цвете е човекът за връзка, когато стане дума за популяризиране на "София играе", а Деница Господинова - идеологът "зад кадър", който е в центъра на този симпатичен и полезен проект. Двете дами са се посветила на идеята да направят столицата привлекателно място за игри. Срещнахме се на форум за родители, около едни интересни пана, които бяха налазени от мъници. Покрай това запознанство, възникна идеята да се опознаем взаимно и така установихме, че си имаме работа с две много интересни майки.

Кои сте вие и на какво обичате да играете?

Ние сме две майки на четири деца (но имаме различен брой деца). Живеем в София от 150 години (прабабите ни са бягали от съскащи гъски из калните вади на улица „Раковски“). Архитекти сме. Стотици от вас живеят в сгради, които ние сме проектирали, влизат в магазини, които сме правили, играят в паркове, които сме измислили. И въпреки, че не сме журналисти или програмисти, десетки хиляди от вас влизат всяка седмица в нашия сайт – София играе, който сме направили, за да информираме родителите за предложенията за деца в града.

Как ви хрумна идеята за този сайт?

Нуждата учи (или май в приказката се казваше неволята). След като прекарвахме по половин ден да търсим къде да заведем децата си, след като отивахме в  Борисовата градина, а после се оказваше, че точно по това време е имало нещо интересно в Южния парк, след като минавахме по всички сайтове на театрите, за да разберем какво къде се играе, се наложи да направим първо фейсбук група „Сега къде ще ходим, мамо?“, после нещата прераснаха в сайт, а постепенно и в бизнес.

Какви са игрите на децата ви и какви бихте искали да бъдат?

Игрите на децата показват това, което ги вълнува в момента и са чудесен начин да разберем какво става с тях. Например като попитам дъщеря ми -„Какво правихте днес в училище?“, тя обикновено не казва много, но ако наредим всички кукли и играем на училище, научавам точно как се държи учителката, как им говори, как се намесва в спорове, как решават споровете помежду си и така нататък. Играта е много силен способ за комуникация, за обучение, за набиране на опит. Всъщност, от играта се учим на истинския живот, който пък в крайна сметка се опитваме да възприемаме като игра. (Много философско ли стана тука, да не ви изгубих някъде по пътя?)

Какво им липсва на софийските деца?

Липсват им кални буренясали дворове, с полуразрушени огради, които да могат да се прескачат и където да пада топката в забранената зона на съседската зла бабичка; дворове с черници, които да им омажат всички дрехи; дворове с котки и кучета, на които да дават намазаните си филии. Непрекъснато ги обвиняваме, че стоят пред екраните, но каква алтернатива им предлагаме – „Поиграй си с Лего-то, ако ти е скучно!“. Скоро говорих с една майка, която ми каза: „Купихме на сина ми на 5 години таблет, той го погледна за 10 минути, после го захвърли и излезе да играе.“ . Оказа се, че живеят в Тетевен. В малките градчета децата все още играят на тумби, учат се един от друг и по цял ден измислят неща – софийските деца строят дворове на Майнкрафт. Не знам дали на децата им липсват дворовете, но на софийските родители им липсват.

Какво научихте за желанията на децата и родителите, за времето, в което се занимавате със „София играе“?

Родителите имат безкрайно много желания и са много изобретателни в желанията си. Непрекъснато получаваме писма и коментари от това каква е цената на безплатното представление до защо сме им предложили разходка в планината без катерушки. Но има и много родители, които ни изпращат информация, снимки, пишат ни за неща, които са им харесали в София, идеи, които имат, препоръки. Изобщо родителите са готини хора. Всъщност за бащите не знам много, 90% от читателите ни са жени.

Можете ли да дадете идея за съвместни занимания на родители и деца?

Децата търсят непрекъснато вниманието на родителите си. Децата обожават да играят с родителите си. Друг е въпросът доколко родителите имат търпението да играят с тях.

В нашата квартална градинка често правим съвместни игри – на народна топка, скачане на въже, на ластик. Ние показваме на децата нашите игри и се събират доста желаещи сред тях и родителите и става много по-забавно да играем заедно, отколкото те да обикалят с колелета, а ние да пием бира, да люпим семки и да се оплакваме от тях и от себе си. Включете се в едно скачане на въже и фитнесът ви за деня е уреден.

Едно съвместно занимание, което замисляме сега е пътуване с влак до Перник и посещение на Музея на миньорите, който всъщност се намира в мина под земята. От тия съвременни коли децата не са пътували с влак – струва ми се интересно изживяване за някой слънчев неделен ден.

Как изглежда в мечтите ви София, която играе? Върху какво работите?

Непрекъснато работим върху това сайтът да става все по-добър, да представя все повече и по-интересна информация. В момента имаме два големи раздела календар на събитията – КОГА, и предложения от града – КАКВО, предстои ни да направим карта на местата и събитията – КЪДЕ. За есента сме предвидили още интересни неща, така че, четете ни! София играе :) – Ще играем ли?

Текст: Янка Петкова
Снимки: личен архив

Татяна Михова е първата дама, която ни гостува с кулинарна рецепта и това не е случайно. Тики, както е известна в интернет пространството, е даровита и сръчна жена, в това ще се убедите, веднъж стъпили в сайта й. Ястията й са вкусни, достъпни и лесни за приготвяне. На всичко отгоре са представени с толкова живи и красиви снимки, че ти се иска да посегнеш, щом ги видиш. И това далеч не е всичко, което може.

Завърших френска филология в Софийския университет и Мио и ВИД към УНСС. Десет години работих в международния бизнес и се надявам след майчинството (имам чудна душица Йоана на 24 месеца) отново да се върна към тази сфера. Дотогава с Йони ще играем, ще учим, ще се смеем и в антрактите, ще шия, готвя и снимам. Напоследък, освен кулинарната сфера, много ме влече и една друга, нещо като креативно шиене. Правя тихи книжки за бебета и деца и весели калъфки за възглавници с апликации от плат, дантели и филц.

Много от рецептите са от „тефтерите на баба“. Сред какви жени израснахте, явно са били сръчни и интересни?

Такава беше атмосферата, да. Баба беше много изкусна кулинарка и ако растеше в нашия свят, съм сигурна, че преди мен, щеше да подхване кулинарно блогърство. Но понеже си живееше в своето време, всичко, което умееше, го записваше и преписваше в тетрадки. Безценни за мен. Мама пък ме научи на всичко, свързано с шиенето, защото непрекъснато ме спохождаха идеи и нужди, а на нея вече сякаш това хоби не й беше интересно, и ако исках нещо, трябваше сама да си го направя. 

Първите опити?

Започнах плахо, когато ме приеха в езиковата гимназия. Някак имах много свободно време и подхванах да приготвям вечерята, за да има нещо топло и вкусно, като си дойде мама от работа. Звънях на баба, за да подсказва кое как да сготвя. Леща яхния, крем супа от моркови и картофи и кюфтета май бяха първите ми опити.

Как започна онлайн готвенето?

По подобие на баба, през 2011 година, започнах да си водя тетрадки с рецепти. Но пък в мой си стил, те бяха шарени, весели и подкрепени със снимки и коментари от мен. Исках да стават все по-стилни и търсех точната снимка. В началото снимах ужасно, после изведнъж усетих светлината, какво може моят фотоапарат, перспективата, ъгълът, подредбата на сцената... На 4-тата тетрадка, реших, че е добре и другите да имат достъп до моите рецепти и да ги ползват при нужда. Така създадох сайта си www.cookingtiki.com. Е, отне ми няколко месеца да разбера как става това, но после стана лесно.

 
Любим тип кухня или кулинарна школа?

Домашната българска кухня. Цяла година се облизвам на гозбите, които слагаме на трапезата на Бъдни вечер например. Не ги приготвям по друго време, освен боба на фурна, затова са ми трижди по-вкусни, когато дойде вълшебното навечерие. А и великденското агнешко с картофки...

Коя храна Ви изкушава и обичате да я приготвяте?

Обожавам салати, прясно опечени ядки и домашна баница. Тези три ухания и гледки трудно ме оставят равнодушна. Обичам да приготвям бързи ястия и десерти, рядко съм в настроение за по-сръткавите, колкото и да са вкусни. На повечето ястия им намирам съкратен маршрут, т.е. променям технологията, така че да става по-лесно или бързо. Което обикновено означава и по-здравословно, защото избягвам цапащи и усложняващи готвенето неща като запръжката.

Промениха ли кулинарните си навици на семейството след раждането на детето?

Определено се промениха. Изчезна чревоугодието и желанието да е красиво, вкусно, дегустирано бавно. Като се роди Йони, в началото бяхме в режим оцеляване, защото миниатюрното същество не ме пускаше и за секунда. Ядях на крак, с протегнат врат, защото тя беше в ръцете ми или в ергономичното сакче. Сега готвя ежедневно за нея и някак ми е все едно какво ще ям аз. Каквото има. Ако няма, си сварявам ориз, ям салата, гризини, ядки.

Какво обича да яде Йоана?

Много обича крем супи. Ежедневно й правя. Хапва с апетит шопска салата или салата от настъргани моркови, цвекло, ябълка и кашкавал. Обича плодове и плодови шейкове, които също са й ежедневие.

Ето две от любимите рецепти на Йоана, които може да харесат и вашите мъници:

Крем супа с две съставки

Продукти за 2 порции:

1 зеленчук (тиква, карфиол или броколи), към 600 мл обем на малки кубчета
1 вид зърнени ядки (овес, ръж, елда или готова смес от 5 зърна), 1 пълна шепа
1 с. л. масло
сол на вкус (без, ако е за бебе)
черен пипер (без, ако е за бебе)

Приготвяне:

Кипва се вода, а избраният зеленчук се нарязва на кубчета. Пуска се във врящата вода, която трябва да покрива зеленчука с около 1 см. Вари се на тих огън 10 минути, след което се добавят зърнените ядки и подправките. За версията броколи, обичам да слагам пресен джоджен, за версията карфиол - малко сушени лук и морков. А количеството зърнени ядки определя гъстотата на супата. Предпочитаме я по-плътна. Направяте я по свой вкус. Всичко се вари още 10 минути. Извън котлона, супата се ароматизира с масло.

Пасира се до гладкост и се хапва топла с кротони или кубчета любимо сирене, например саламурено сирене (обезсолено) или гауда, грюер, синьо сирене (ако детето е по-голямо).

Бебешки чийзкейк

Продукти:

200 г хрупкави бебешки бисквити (не от бишкотения тип) или обикновени бисквити
100 г масло
600 г fromage blanc*
250 мл кокосово мляко
200 г бебешко пюре от кайсии
8-10 сушени кайсии
18 г желатин (или колкото е указано на вашата опаковка за близо 1 литър)

* Можете да подмените със смес от 300 г маслено кисело мляко (без кисела жилка) и 300 г крем сирене тип „Филаделфия“.

За украса:

сушени кайсии
кокосови стърготини
някоя бебешка бисквита

Приготвяне:

В купа смесете счуканите бисквити и маслото. Работете с ръце, докато получите лепкави, равномерно намаслени трохи. С няколко „бръмвания“, можете да свършите това и в кухненския робот. Изсипете получената смес на дъното на 20-сантиметрова форма за торта със свалящ се борд. С притискане, разпределете по дъното на формата до равен слой. Приберете в хладилника.

В дълбока купа смесете млечните животински продукти, бебешкото пюре от кайсии и нарязаните сушени кайсии. Пасирайте до гладкост. Аз добавих и шепа сушени кайсии на парченца, да не е съвсем гладка сместа.

Накиснете желатина в 100 мл кокосово мляко. Като набъбне, разбъркайте добре с останалото кокосово мляко. Разтворете го на водна баня от вряла вода (не е нужно да ври на котлон). Смесете готовия желатин с кайсиевата част. Излейте всичко върху бисквитения блат. Охладете за поне 6 часа. Една нощ е винаги по-добре.

Преди да поднесете, украсете по желание. Аз го направих със слой от кокосови стърготини, бисквитка и сушени кайсии, както и малко неядливи елементи.

Какво приготвя и майстори Тики можете да следите и тук.

Текст: Янка Петкова
Снимки: личен архив

Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Този метод на захранване се препоръчва от британската акушерка и консултант по кърмене Джил Рапли. Вместо специално приготвените, смлени и пасирани пюрета, по-естествено, според нея, е бебето само да взема парченца храна, да ги поднася към устата си, да ги дъвче и преглъща. По този начин да открива вкуса на храните, тяхната форма и консистенция. Вероятно така са захранвани децата, преди да бъдат „измислени“ пюретата в бурканче. Моя възрастна колежка педиатър ми разказа как е била захранена самата тя - с леко намачкани зърна сварен боб. Всички са чували от по-възрастните как едно време са топили залчета хляб в соса на яденето или са намачквали с пръсти от храната на семейството и са слагали в устата на бебето.

Кога да започнете?

Захранване водено от бебето започва, когато то е готово, т.е. храносмилателната, двигателната и нервната му системи са достатъчно развити. Както и при общоприетото захранване това става около шестия месец - бебето може да седи добре, изчезва рефлексът на изтласкване на храна от езика, има контрол над врата и главата си, проявява интерес към храната на възрастните, в състояние е да хваща само яденето, да го поднася целенасочено към устата си, да го дъвче и преглъща.

С какво да започнете?

При този метод на захранване, пюретата не са естествения преход от хранене с мляко към твърда храна. Смята се дори, че пасираната храна може да окаже неблагоприятно въздействие при захранването – децата няма да получат възможност да се научат да дъвчат. Около шестия месец, бебето е в състояние да взима само яденето и да го поднася към устата си, способно е да го дъвче и преглъща. Приема се, че храносмилателната му система също вече е готова за твърда храна. Привържениците на този метод твърдят, че бебетата, захранени по-този начин, рядко са злояди, научават се бързо да контролират ръцете си, дори избягват сами храните, които организмът им не понася добре.

Кои са преимуществата на метода?

Според тази система на захранване, бебето е изложено на по-малък риск от задавяне, тъй като само контролира какво слага в устата си. От самото начало се учи да ползва венците и челюстите си за дъвчене и стриване на храната, започва да яде и по-едри частици и да не се дави с храната. Докато при хранене с лъжичка, храната се поставя пасивно навътре в устата на бебето, то не се  учи да я сдъвква и няма възможност да я измества бавно към задната част на устата и гърлото.

Според привържениците на това захранване, когато бебето вече може да взима и да поднася само храната към устата, тогава е развило и способността си да дъвче. Смята се, че това е свързано и със зрялост на храносмилателната система да преработва твърда храна и ако бебето не може само да поднесе храната към устата си, то и стомахът му не е в състояние да я преработва, т.е. нещата стават , когато физически  и емоционално е готово за тях. При захранване водено от бебето също има примерни схеми за включване на различните видове храни.

При захранването, водено от бебето, то само може да избере кога и какво да яде. Няма нужда от специални пюрета и каши. В началото подходящите храни се предлагат на  дълги резени, защото бебетата държат парчетата храна в юмруче и ако са по-малки не знаят как да ги поставят в устата си по този начин. После, когато се овладее хващането с два пръста, те вече успяват да хванат парченце храна и да я сложат в устата си .

Кои са недостатъците?

Има някои неща, които лично мен ме притесняват при захранване водено от бебето- например, това че се дава възможност за едновременно включване на повече от една нова храна. Разбира се, става въпрос само за опитване, но при проява на някаква реакция, няма да се знае на коя храна се дължи тя.
Освен това се препоръчва по-рано включване  на храни с повече фибри (броколи, карфиол, пълнозърнест хляб), същото важи и за храни съдържащи глутен.
При този вид хранене съществува възможност да попадат в стомаха на бебето по-едри парченца храна, което би затруднило процеса на смилане и усвояване на храната, съществува и риск от задавяне. Разбира се, не е добре и прекалено дълго на бебето да се предлага само пасирана храна, такива деца трудно се научават да дъвчат и да приемат по-твърди и сухи храни. Подходът е индивидуален, според степента на развитие и уменията на всяко бебе.

При захранване водено от бебето, процесът може да стане твърде бавен и захранването много да закъснее. Да, в някои случаи може би това е темпото на детето, но бихме могли да предложим пасирана или намачкана храна или подходяща каша, да видим реакцията и пак да следваме ритъма и желанието на бебето. Както на практика се получава в повечето случаи, тъй като не всички бебета са „чели“ нашите схеми и препоръки за захранване. Колко често се случва да се даде на бебето да близне и опита храна, към която проявява голям интерес, дори тя да не е включена още в схемата за захранване и това не е фатално.

Основни препоръки за въвеждане

Добре е редът на предлагане на храните да е следният: първо на определените зеленчуци, после на безглутенови и с глутен зърнени храни, плодове, яйце, месо и т.н.

Известно е, че късното захранване след 6,5-7 навършени месеца води до недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества само от кърмата и може да предизвика хранителни дефицити, забавяне на растежа и нарушения във физическото и интелектуалното развитие. Често се получава желязо-дефицитна анемия, тъй като кърмата и преходните адаптирани формули са с ниско съдържание на желязо, а бебето има запаси от него до към шестия месец.

Всъщност и при двата вида захранване се препоръчва бебето да се храни заедно с цялото семейство, за да може да наблюдава, подражава и имитира възрастните.

Как може да комбинираме захранването водено от бебето с традиционното захранване?

Аз бих препоръчала да се спазват основните принципи на традиционното захранване. Според тях към захранването също се подхожда индивидуално, по преценка на личния педиатър и според готовността и проявения интерес към храната от страна на бебето. Успоредно с това може да се прилагат и някои от похватите на захранване водено от бебето.

Добре би било да се следват стъпките на постепенно въвеждане на еднокомпонентни храни, според схемата на захранване, и първата различна от мляко храна в началото да бъде  пасирана, дадена с подходяща лъжичка. Това отговаря на физиологичните особености на храносмилателната система на бебето. Попадането на по-едри частици твърда храна може да причини стомашно-чревен дискомфорт, колики, диария поради затруднение храната да бъде преработена и усвоена.  И в този случай, ако бебето не хареса нашия първи избор на храна, пристъпваме към предлагане на друг продукт, подходящ за възрастта.Често бебето не проявява голям интерес, изяжда само няколко лъжички и търси гърда, в тези случай също следваме ритъма на детето и изчакваме постепенно неговата готовност да се замести едно цяло млечно хранене. Някои бебета предпочитат по-рядка, други по-гъста консистенция на пюрето, винаги е добре да наблюдаваме и да се съобразяваме с предпочитанието на бебето, да се доверим на инстинкта му, да проявим търпение и да не му се налагаме на всяка цена.

Ако отхвърли една храна, можем да я предложим след време под друга форма, да не се опитваме да приложим буква по буква всичко написано в схемите на захранване. Да го храним бавно, без да бързаме да напъхваме една след друга лъжичките в устата му и да го караме да преглъща бързо, да не го принуждаваме непременно да изяде цялото количество храна, която сме определили, да дадем възможност да  прехвърли и „сдъвче“ храна по неговия си начин, да пипне и опознае храната, а защо не и да се пооцапа с нея. Бебетата „с характер“ обикновено не позволяват агресивно налагане на нашия ритъм и съвсем естествено ние започваме да следваме тяхното темпо. Постепенно според възможностите на бебето и проявения от негова страна интерес, пюрето става по-едро смляно или само намачкано. Паралелно още в началото можем да предлагаме на бебето парче от сварения за пюрето зеленчук, с подходяща за хващане форма и размер и да го оставим само да се запознае с него, повечето бебета проявяват интерес към храната, искат да пипнат и опитат сами. В подходящото време ще предложим и плод, и коричка хляб, и бисквита, и по-течна храна и т.н.

Около 8-9 месец може да се предлагат храни подходящи за хващане с пръсти, това го има в стандартната схема на захранване

При всички случаи може да оставим бебето да ни води, да му даваме възможности за избор, но все пак по пътя, който ние сме набелязали.

И при двата вида захранване препоръките са първите шест месеца от живота си бебето да бъде само на майчина кърма, съответно адаптирана формула, а след тази възраст в менюто му да бъдат постепенно включвани допълващи храни, които не изместват кърменето, а се дават успоредно. Кърменето е хубаво да продължи до края на първата година, а най-добре толкова дълго, колкото майката и детето пожелаят.

Най-често, от практическа гледна точка, времето на захранване на бебето е периодът, в който цялото семейство започва да се храни „по-здравословно“, ястията се приготвят с качествени продукти, с малко сол и подправки, без пържене, така че да може и бебето да опита от тях. Съветът ми към майките обикновено е след като са захранили с основните зеленчукови пюрета,  да приготвят зеленчукови, а по-късно и местни ястия и супи за цялото семейство, да отделят част от тях за бебето, която да намачкат или пасират, а към останалата част да добавят сол и подправки за цялото семейство. Така съвсем лесно се приготвя храна за всички.

Ето как продължава храненето по-нататък.
Около първата година възраст функционалните възможности на храносмилателната система и обмяната на веществата у децата достигат известна зрялост. Според традиционната схема на захранване, около 10-месечна възраст детето е готово за преходна храна. Постепенно се преминава от  млечните и кашави кърмачески храни, които са по-фини, лесно смилаеми, добре усвоими и не изискват активно дъвчене, към т.нар. преходна храна - по-твърда и нарязана на късчета, близка до храната на възрастните. Това трябва да е плавен преход, съобразен с индивидуалното развитие и съзряване на детския организъм. Подобно на внасянето на нови храни, най-добре е да стане постепенно, като  в началото на обедното хранене се дават няколко лъжички по-едра преходна храна, след това се дохранва със съответното пюре и за около седмица се преминава изцяло на преходна храна.

В края на първата година детето има само 8 резци и поради незавършеното развитие на дъвкателния апарат, храната трябва да бъде с подходяща консистенция - не много твърда и суха, а полу-кашава и мека, така че да не изисква много дъвчене, но и да не е съвсем пасирана. Месото трябва да е смляно, по-твърдите плодове и суровите зеленчуци трябва да са почистени от семки, костилки, обелени и настъргани, нарязани на малки парченца ли намачкани, големината на частичките е с размер около 0,5-1 см. Правилното раздробяване на храната е едно от условията за по-пълноценното й смилане и усвояване, от друга страна приемането и в неподходяща форма може да предизвика храносмилателни разстройства. Разбира се детето се стимулира в опитите да се храни само - с пръсти, а по-късно и с прибори.

След поникването на първите кътни зъби на 15-18-месечна възраст, следвани от кучешките на 1година и 8 месеца-2 години и към края на третата година на вторите кътни зъби, дъвкателния апарат на детето е вече напълно развит, то е готово да премине от преходна към обща храна. Вече може да дъвче и отхапва и по-сухи и груби храни, добре развити са както нервно-рефлекторната, така и химическата фаза на храносмилателната секреция, обемът на стомаха е по-голям, напреднали са в развитието си отделителната система и обмяната на веществата, но все още не е готово за храната на възрастните. Месото се дава едро смляно или нарязано на малки късчета, а плодовете и зеленчуците на парченца- с размери около 1-1,5 см.

 

Това са  насочващи препоръки, които да ориентират майките кога и какви храни да предложат на детето, а те могат да ги модифицират според вкусовете и предпочитанията на бебето, както и съобразно темпа на неговото развитие, да проявят въображение и фантазия, да се съобразят и със семейния модел и традиции в храненето. Добре е на детето да се предлага богат избор на храни, приготвени и поднесени по различни начини, така че то да опита всякакви вкусове и да изгради своите предпочитания. Когато е готово, и проявява интерес, можем да го включим и в процеса на приготвянето на храната.

Важно е да се подходи правилно към захранването на бебето, тъй като в ранната детска възраст се формират хранителните навици, които се запазват обикновено през целия живот, привиква се към вкусовите качества и аромата на различни продукти и ястия. В по-късна възраст много по-трудно се свиква с вкуса на храни, които не са консумирани през ранното детство. Добре е да се предлага богат избор както от отделни храни, така и разнообразни и традиционни комбинации от тях.

Препоръчваме ви още Захранването - какво трябва да знаем

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

От същия автор можете да прочетете и кои са хранителните алергии и как да захраните алергичното дете. 

Добавяме таблица с храни, които трябва да се избягват при този тип захранване, както и с подходящите храни :)