logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Любовта е

когато най-после изпиташ умиротвореното усещане,

че можеш да седиш на нечия празна трапеза

и да приемаш като благословия всяка негова трошица,

и да не гладуваш за нищо друго,

и да ти се струва пиршество,

и да си в състояние да направиш всичко

за още няколко момента на тази празна трапеза

и за още няколко трошици...

 

докато

 

някой друг ти е приготвил с трепет пищна маса,

сложил е на нея всичко от себе си

и мъчително очаква една твоя трошица,

един твой момент,

един твой поглед,

но ти нямаш очи

за друго.

 

ПЪТЕПИСИТЕ НА ДУШАТА МИ

Надя Костова

 

"За Безопасни детски площадки" канят всички мами и татковци, които имат възможност на Академия за родители. Моля, прочетете.

На 18 февруари, събота ще участваме за първи път в "Академия за родители". Гвоздеят на програмата ни е лекцията ни „Как да бъдем активни граждани и родители“ от 13,50 часа в Зала „Родители“. Научете към кого и как да се обърнете, когато искате детето ви да играе в по-безопасна, чиста и интересна детска площадка! Ще ви отговорим, ако ни попитате: Познавам ли ли правата си на граждани? Как да сигнализираме при счупени детски площадки или при други проблеми, които виждаме като родители? Какви права и възможности имаме като граждани, когато се обръщаме към общината по въпроси, свързани с инфраструктурата?

Непременно елате и ни потърсете и на щанда ни. Ще ви заредим за предстоящите топли дни на детската площадка с вкусни изненади, тренировка за игри на открито, сериозни разговори как да пазим и да се забавляваме на детската площадка.

Заповядайте на 18 февруари на Академия за родители, за да има защо децата ни да ни пишат само шестици!:) Как иначе да срещнете наведнъж повече от 30 специалисти, да се запознаете с работата на 70 организации и да се научите на нещо ново в 20-те работилници!

 

 

Мария Петрова, една от майките в група, която редовно следя, написа днес този текст във фейсбук:
 
Не е нормално родители да крещят на учител пред децата, независимо какво се е случило - след такава сцена, как точно ще се гледат утре и с какъв авторитет ще им въздейства учителят?!
 
Не е нормално родители да се нахвърлят с грозни думи и обиди върху проблемно дете - детската агресия е винаги израз на неудовлетворени емоционални нужди и това се лекува с разбиране, приемане и обич! Дайте шанс, защото никой не е застрахован, ако в градината детето му е кротко, как точно ще му повлияе пубертета някой ден.
 
Не е нормално проблемите между 3-годишни деца да се решават с формулата "като те удрят, удряй и ти!"- не живеем в джунгла, а в общество! Агресията провокира агресия, това е безкраен процес, който един ден ескалира на Околовръстното и може да е до там! Всички страдаме в какво студено и нетолерантно общество живеем - ами дайте да го променим пък най-накрая, ние сме тези, които възпитават новото поколение!
 
 
 
Детето на Мария не проявява агресия, то не е насилникът и проблемното дете в конкретния случай. С този призив тя не защитава собственото си дете, а това, което е проявило насилие. Случката е обичайна - някое от децата е по-агресивно, учителката не е отреагирала правилно и навреме. Разгневените родители на жертвата заплашват учителя, нахвърлят се върху проблемното дете и неговите родители. Интересна беше обаче реакцията на майките в групата, голяма част от които не разбраха Мария и нападнаха и нея, задето защитава побойник. Спомних си една подобна ситуация, при която и аз станах обект на нападки, когато се опитах да защитя друг агресор. За мен е важно да се осъди действието и да се вземат мерки да не се повтаря. За наказването на извършителя си има органи и процедури. Саморазправата не е приемлива, освен ако не става дума за самоотбрана или непосредствена опасност за жертвата.
 
 
Всеки божи ден чета статуси и коментари от сорта на "Ако бях аз, щях да убия тази учителка". "На твое място щях да смачкам този изрод". "Защо не излезе от колата да го пребиеш?". В повечето случаи това са първични реакции и хората, които ги изричат, не биха постъпили така в реалния живот.
 
Но някои го правят. И умират хора. В последните години се сещам поне за няколко случая, когато медиите гръмнаха с убийства и побои на непознат човек в изблик на гняв. Да убиеш някого, защото ти е отнел предимство? Защото те е наругал? Защото те е погледнал накриво? Нима си струва?
 
Да се нахвърлиш на тригодишно дете, защото е ударило друго дете? Дали това ще го спре следващия път?
 
Помислете си.
 
 
 
 
 
 

 

Отново ни гостува модната блогърка Лора Вълчева от empurple.eu. Вече я познавате от статията "С цвят на нежност", а този път тя ни представя един винаги актуален стайлинг за мама с бебе.
Перфектно изглеждаш, Лора. Естествена, непринудена, щастлива със себе си, със стил, но без претенции. Наше момиче :) 
 
Изобщо не бях в настроение да снимам за блога на -20 градуса, и чакайки по-топъл ден, за да излезем на по-дълга разходка, докачахме един доста слънчев и приятен такъв. Дори се връщах до вкъщи, за да си преоблека якето и се насладих на нетипично ярките за зимно време слънчеви лъчи с любимото кожено якенце. Пловдив е непредсказуем. Тук не е имало нормална зима от години. И под нормална визирам снеговалеж, преспи, минусови температури. Липсва ми само, че не мога да се порадвам на многото сняг както бих искала. С малечка си го гледаме от прозореца и като излезем навън му се ядосвам, защото едва бутам бебешката количка по снега. И както и да е, появи се този прекрасен слънчев ден и макар облеклото ми да не е кой знае какво за моден блогър, си щракнахме няколко снимки, за да го запечатаме, а и да попиша мъничко в блога.
И без това ежедневието ми почти изцяло е лишено от хобита напоследък, да пиша 1-2 пъти в седмицата тук, е разнообразие и приятно занимание. Розовото мъфинче в ръцете ми е най-хубавото нещо на снимките (и не само там), но все пак ще ви разкажа и за останалата част. Всъщност това е едно от онези 'лесни' облекла, в които съдържанието е толкова просто, че съм чувала да се възмущават от тази комбинация заради липсата на креативност. Не ме интересува! Съчетанието на кожено яке и дънки в ботушите си остава cool'n'comfy за мен. Освежавам визията с кожена раница с ядосано личице на нея :), layering от сатенен потник с дантела + вълнен сив пуловер и любимата шапка с пухче. Чувствам се добре, удобно ми е, топло ми е, нямам чанта за рамо, която да ми пречи да си нагушкам бебешока, това е.
 
Яке / Jacket - ZARA | Кожени ботуши / Leather boots - Paolo Botticelli | Дънки / Jeans - Bershka | Пуловер / Sweater - H&M | Потник - ушит по поръчка
 
 
16667171 10210771951588626 1613753532 o
 
 
 
 
 
16731612 10210771951468623 1260302708 o16667138 10210771951548625 94771976 oblogger mama bebe moda obleklo zima botushi shapka 3

 

Едно двегодишно момченце лежи в Пирогов с опасност за живота, най-вероятно вследствие на побой. Детето е прието със счупен череп и синини по коленете. Според лекарите, които се борят за живота му, травмите са следствие от упражнено насилие.

Като чуеш подобна „новина“, въпреки че не са изключение напоследък, се потрисаш. И за пореден път се питаш: Как е възможно човешко същество да причини нещо подобно на детето си?
Майката е 22-годишна, от ромски произход. Не е нужно да я познаваме, за да преценим, че това е жена, която най-вероятно се е „омъжила“ на 12-14 години, сигурно има още някое и друго дете. Също така е вероятно да живее с вече втори или трети мъж. Мястото, където се развива ужасното действие вероятно е някакво мизерно подобие на къща, в която няма печка, но има телевизор. Така наречената „майка“ със сигурност не е завършила средно образование, спорно е дали има и основно. От безпросветност и скука произвежда нещастници. Да не пропусна – вероятно е била жертва на насилие в детството си.


Покрай тоя случай се сетих и за една друга покъртителна история – на двегодишната Сияна от едно търговищко село. Майка й, с иначе хубавото име Любослава, я беше пребила почти до смърт. Това, което не мога да забравя в тази история обаче е, че според лекаря наблюдавал детето, то било със странно поведение – приучено било да понася тормоз. Да търпи на болка и да не издава никакви емоции. Дори не мога да си представя как двегодишно дете може да бъде приучено на нещо подобно. Мисля си, че вероятно е търпяло издевателствата, без дори да знае, че това е лошо. Може дори да го е приемало за нормално, защото му се случва ежедневно и никога не е предизвиквало реакция като прегръдка например. Как да знаеш, че можеш да бъдеш приласкаван, ако никога не ти се е случвало и как да знаеш, че страдаш, ако никога не си се радвал. И всичко това му се случва в едва двете година живот, откакто е на този свят.

 

Така децата могат да понасят изтезания много дълго време. Като 7-годишното момиченце, което един озверял „баща“ преби до смърт на Великден. Мъжът бил известен скандалджия, всички в квартала знаели, че тормози децата си, но нито един, поне един човечец, не подал сигнал в каквато и да било институция. Това пък е нашенски феномен – не ти е работа какво се случва в чуждата къща.

 

Питаш се, какво кара хората да се държат така, както не го прави никое живо същество. Това те подтиква да се вгледаш по-внимателно в историята на насилниците. Има общи неща. Като че ли проектират собствения си живот върху децата, които създават: правят ги и ги раждат в мизерията, в която и те самите са расли; не ги учат на нищо, защото са неуки; бият ги, защото и тях са ги били. И най-вече - мразят децата си, защото и тях никой не е обичал.

 

Автор: Янка Петкова 

 

 

Идва Свети Валентин – да си поизгладим перцата! 

Има жени, които не обичат да отделят много време в работа по външния вид, има други, които не са склонни да жертват повечко средства за това, е има и Деви… те са една друга група. Но и едните и другите вероятно няма да имат нищо против лек тунинг в навечерието на празника.

  1. Да „свалим“ умората Разтворете 1 с. л. сол в чаена чаша с вода (разтворът трябва да е концентриран). Натопете в него мека хавлиена кърпа и я поставете на лицето за десет минути.

  2. Да почистим лицето с домашен скраб

    Смесете 1 ч. л. сода бикарбонат и 1 ч. л. овесена каша с 1 с. л. вода. Бъркайте, докато се получи гъста паста. Намажете лицето, като пазите зоната около очите, и оставете маската да действа 5 минути. Измийте с топла вода.

  3. Да се избавим от тъмните кръгове под очите

    Добавете 1 ч. л. сода бикарбонат в чаша с гореща вода или чай и разбъркайте добре. След това натопете тампон и наложете зоната под очите. Постойте 10-15 минути, отмийте и нанесете овлажняващ крем. Правете това ежедневно – резултатът няма да закъснее.

  4. Да подхраним и хидратираме кожата

    Зехтинът почиства кожата на лицето идеално, прави я мека, нежна, дори леко матова.

    Направете парна баня на лицето си. След като порите се отворят, вземете тампон и втрийте зехтин с масажни Правете това в продължение на 6-7 минути. За по-добър ефект можете да прилагате процедурата на всеки 4-5 дни.

  5. Да се избавим от нежеланите пъпки

    За да премахнете от този дразнещ „релеф“, можете да се възползвате от лечебните свойства на меда. Ако ви предстои излизане, капнете върху пъпката мед и оставете да действа 15 минути. След това отмийте с вода. Пъпката ще избледнее и ще се редуцира, а това ще ви позволи по-лесно да я туширате с коректор, пудра или фон дьо тен. Втори вариант Капките за очи са още едно ефективно средство в борбата с пъпките. Накапете върху тампон и го сложете за около 5 минути в хладилника. След това притиснете тампона към възпаления участък – пъпката ще стане почти незабележима.

  6. За „оня“ поглед – подхранване на миглите

    Смесете ½ ч. л. кокосово масло с 2-4 капки лавандулово.

    С помощта на тампон нанесете сместа върху миглите, започвайки от корените към върховете. Правете това два пъти седмично и ще се удивите от резултата.

  7. Да подхраним гривата

    Ще са ви нужни – 1 банан, яйце, 1 с. л. мед и ½ чаша бира. Смесете съставките до консистенцията на сметана. Нанесете върху косата и оставете да действа два часа. Измийте я с топла вода. Правете тази маска веднъж седмично, скоро ще забележите, че косата ви е станала „по-силна“.

  8. Устни като розов цвят

    Затова ще са ви нужни само балсам за устни или етерично масло (кокосово, лавандулово или друго) и четка за зъби.

    Преди излизане нанесете на четката масло или балсам и нежно масажирайте устните с нея няколко минути.

  9. Да свалим грима Напълнете стъклено бурканче с чиста, преварена вода и зехтин в съотношение 3:1. Преди ползване на разтвора, разклатете бурканчето, за да се хомогенизира сместа. Навлажнете тампон и чистете лицето. Това е всичко.

 

За грижи за косата можете да погледнете ето тук.

 

 

Форум бг мама е един вид Енциклопедия Булгарика. В него можете да намерите информация за всичко, ама буквално за всичко! От "как се лекуват брадавици с необичайно местоположение и форма", до "как да разберете, че мъжът ви изневерява". Последното е много добър практически съвет, затова ще го вметна съвсем между другото – да си го запишете в полезните съвети за домакинството. И така – ако се съмнявате, че любимият е кръшнал, изпирате гащите на горкия човек с белина, но без изплакване. Ако после се оплаче от непоносим сърбеж, всичко е наред. Ако си трае обаче – не му е читава работата. В тази връзка, момчета, ако ви засърби нещо, веднага тичайте да се оплачете на благоверната. После да не се обяснявате. И все пак нека се подхожда с едно наум към изпитаните съвети от личен опит. Веднъж една дама се оплака от силен косопад след раждане, а друга сподели колко добре й се е отразили маските със сярна киселина. После се разбра, че имала предвид солна.

Но освен Енциклопедия Булгарика форум бг мама е сборно място на жени с всякакви интереси, образование, семейно положение и статус в обществото. Тъй като се пише под псевдоним, всички са пределно искрени и няма никакви преструвки, фалш и претенции. Злите кучки са си зли кучки, а понякога даже се казват така. Под псевдоним хората са склонни да разкрият за себе си повече, отколкото знаят и най-близките им, и се случва да разкажеш интимни неща, които никому не си признавала. Освен това имаш и терен да излееш безнаказано целия си гняв върху десетки непознати, несъществуващи в твоята реалност жертви, които са те подразнили, защото харесват различен сериал, боя за коса или просто са неподходящата зодия. Така че форум бг мама е и колективен, безплатен психотерапевт за десетки българки, жални жертви на здравната реформа. Понякога обаче се случва между писанията, споровете, клюките и всички женски приказки да намериш сродна душа – някой, когото не познаваш на живо, но откриваш, че с него делите едни и същи разбирания. Смеете се на същите шеги и се ядосвате на същите гадости, макар че никога не сте се виждали и обикновено се познавате само под псевдоним. И като се надушите повече такива от една порода, правите група, в която обсъждате вашите си неща – било то сериала „Игра на тронове“, математически олимпиади или домашни маски за лице. И по някое време толкова много се харесвате, че решавате да се видите на живо. В течение на две-три седмици за деня, часа и мястото се води конструктивен спор, по време на който отпадат всички нервачки, снобарки и кифли и остават… само най-готините.

Отиваш на срещата и изведнъж виждаш, че Змеицата, която познаваш като опасен огнедишащ хищник, се оказва сладко червенокосо миньонче със закачлив поглед и чаровна усмивка. Яна, която пише като разтропано македонско девойче, пристигнало завчера в София с влака, се оказва бизнес дама от много висок клас. Но въпреки че почти никой не изглежда както си си го представяла, не оставаш разочарована, защото тези момичета вече ги познаваш като сестри – отвътре, не отвън. Пиете, смеете се, говорите една през друга, понякога всички едновременно, и накрая се уговаряте за следващия път. И като се подкарате така… та години наред.

Как протича една такава среща? Ще ви разкажа за последната, от снощи.

Уговорили сме се за седем, в сръбски ресторант. Деца, кучета, баници, компютърни бъгове – успявам да насмогна на всичко благополучно към 19,30 и да си повикам такси. На Ванката казвам, че отивам на среща с момичетата от бг мама. Делова вечеря, обяснявам, да им разкажа за новия сайт.

Таксито идва в 19,40.

- Побързайте. - казвам – Срещата ми е за седем, а толкова мразя да закъснявам.

Шофьорът не успява за седем. Май трябва да пробвам с друга фирма. Някоя, дето вози и назад във времето.

Влизам в осем и заварвам тайфата вече прилично почерпена. Този път сме нищо работа – десетина женки. Обикновено пълним заведението.

Ресторантът приятен и полупразен, като за делничен ден. На съседната маса скромна мъжка компания очевидно говори за бизнес. От другата страна – тройка – двама мъже и жена, мъжете с костюмите, дамата с изискана вечерна рокля, вечерят във възпитано мълчание.

Моите хора ме посрещат с оглушителни викове.

- Хайде де! Мама Нинджа! Къде се моташ!

Посрещането е все едно съм се завърнала вчера от петгодишна командировка на Аляска. То са целувки, прегръдки, пляскане по гърба и дупето и щипане на бузи.

Най-после всички сядаме. Както обикновено няколко разговора вървят едновременно. Яна разказва как канализацията им наводнила съседите отдолу и тя от нерви си порязала езика. Връзката е далечна и сложна, но идеята е, че мъжът й ще се върне от командировка и е трудно да се измисли подходящо обяснение за порязан език. Точно тя споделя и историята с белината от форум бг мама. На свой ред разказвам как веднъж пратих на Пеев секси снимка, докато беше на тийм билдинг, пък то се оказа, че този мейл го чете половината фирма. Смеем се една през друга и всички битовизми и тревоги остават някъде там, навън, в студената зимна вечер. Душите се стоплят. По едно време се появява певица – дългокрака, поразголена сръбкиня. Моята тайфа се мръщи. Свобода обяснява как завела петгодишното си отроче на концерт на „Черно фередже“. Змеицата обяснява как приспива щерката с „Мегадет“. Изобщо отвсякъде неодобряваме. Ние сме рокаджийки, каква е тая чалга?

Певицата обаче не се предава. По някаква странна причина харесва точно нашата компания, в която няма нито един мъж с платежоспособен вид. Може би защото сме най-шумните в заведението. Свобода има един такъв особен плътен и гръмогласен смях с елементи на вой, който започва с тътнеж и първо разтърсва земята, после ти пробива тъпанчето, а накрая почваш да се хилиш и ти. За този смях се носят легенди, че разни мастити бизнесмени си го записват на телефона да плашат служителите. Свобода изобщо е жена, каквато се среща една на милион. Голяма жена с голямо сърце, ама и устата й голяма. Като почне да говори, все едно гледате Татяна Лолова на млади години. Навремето искала да учи в НАТФИЗ, но не й позволили техните, щото видите ли – артист къща не храни. Тежка загуба за българското изкуство. Но Свобода все още има време да размисли. Тази жена прави най-жестоките скечове, които съм гледала някога.

А както вчера се видя, е и много танцувална. Защото както бяха рокаджийки моите девойки, пък като почнаха да скачат една след една на дансинга, съвсем забравиха "Мегадет" и завъртяха едни ми ти сръбски хора, едни балкански гибеци, хвърлиха саката, някои и блузите даже… От съседните маси първо се кокореха, после взеха да ахкат, да се хилят, пресрамиха се да танцуват и те, а накрая взеха и да ни черпят. Решиха, че сме от програмата. Ако не от програмата, то поне от цирка.

По едно време гледам, Яна ме снимала и тагнала във фейса. Що така, бе момиче, нали казах вкъщи, че съм на делова вечеря? Но вече ми е толкова весело, че пет пари не давам.

Прибирам се в приличен час като за след форумски купон. Все пак утре е работен ден. Моите момчета спят, само кучето скача върху мен от радост и ме препикава. Лягам си малко пияна, малко препикана и много споделена.

Хубаво нещо са форумите, и не само заради Енциклопедия Булгарика.

Най-вече заради хората.

Мария Пеева

По обясними причини имената и псевдонимите са променени. Те ще се познаят :) 

Един скандален случай, за който съобщи BBC, разбуни духовете в западната преса и постави за пореден път въпроса за отношението към жените-майки. Вижте на какво унижение е била подложена пътничка, в чийто багаж бил засечен особено „опасен“ уред – помпа за кърма.

33-годишната Гайатири Боз от Сингапур е майка на две деца. На летището във Франкфурт тя била подложена на унизителна проверка, която преминала всякакви човешки граници. Гайатири пътувала без децата си (на 3 и 7 години), но в ръчния багаж носела помпата за кърма.

Ето как изглежда въпросната помпа.

 

16651959 1254925101257435 1871948713 n

 

Митническите служители забелязали съмнителен уред на скенера и й наредили да влезе в стаята за проверка. Вътре жена-офицер й взела паспорта и започнала да я разпитва, подлагайки на съмнение твърдението, че наистина кърми. Въпросът бил: „Ако наистина сте кърмеща майка, къде са децата Ви?“ Въпреки притеснението си Гайатири събрала смелост да се поинтересува какво значение има къде са децата и, дали е кърмачка или не, и нужно ли е специално разрешение, за да пренасяш помпа за кърма? Това, което окончателно я потресло обаче, било искането на служителката да изцеди мляко от гърдите си, за да я убеди, че наистина има нужда от помпа, в противен случай щяла да го направи тя. Младата майка била толкова шокирана, че се подчинила на унизителната заповед. Излизайки от стаята за проверка жената се разплакала от обида. След като се съвзела обаче се обърнала към местната полиция. Вследствие на сигнала й, в момента се води разследване. Служителите от летището отричат да е имало подобен инцидент, прикривайки възмутителното поведение на колежката си. Експерти по авиационна безопасност описват случилото се като абсолютно нелепо изискване именно от гледна точка на безопасността: „Никакво застраховане срещу евентуален терористичен акт не може да обясни подобно искане. Това е глупост, граничеща с извращение“.

Пред случая с тази майка, дебатите да се кърми или не на обществено място, които водим у нас, са направо нищожни. Тук става дума за нахълтване в най-личното пространство, при това извършено от друга жена – единственият човек във въпросния екип по сигурност, който би трябвало да знае колко „опасна“ е помпата за кърма. Никакви предохранителни мерки не могат да оправдаят подобна гавра. Забележете абсурда на претенциите към Гайатири: ако си майка – къде са децата ти; ако не кърмиш, защо носиш помпа в багажа си. Колко далеч сме всъщност от прародителките си, които скачат от дърво на дърво в екваториалните гори, а върху гърдите им се люлее потомството, което не се отделя от цицата.

 

Янка Петкова

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам