- 181. Препоръките на д-р Масларски
- (Здраве)
- ... често, когато тръгнат на ясла или градинка. Кой сезон според вас е по-подходящ от медицинска гледна точка - кога организмът на детето би се адаптирал най-лесно? Нормално е децата да боледуват по-често, когато тръгнат на ясла или детска градина, тъй като се намират в среда, където постоянно циркулират вируси и инфекциите се предават много бързо. През зимните месеци се наблюдава силна честота на грипните вируси, както и на всички останали причинители на инфекции на горните дихателни пътища и родителите имат усещането, че децата боледуват през 2-3 седмици. В такъв случай е по-разумно да се изпрати детето на ясла или детска градина през пролетта,за да може организмът да се адаптира до началото на грипния сезон. Важно е също така децата да се ваксинират, за да се предотврати разпространяването на така-наречените детски болести като морбили, рубеола и варицела. Много ли боледуват децата в наше време? Вие наблюдавате ли промяна през годините или децата винаги са боледували, просто сега се ...
- Добавен на 20 Юли 2017
- 182. Отговорът на вселената
- (Истории)
- ... и уютно кътче. Татковците и майките си намират втора и трета работа, теглят заеми и купуват жилища, правят чудеса от храброст и постигат невъзможното, за да осигурят по-добър живот на малкото същество. Никога не се предават. Защото битката вече не е само за тях самите и за собствените им удобства, а за бъдещето на детето им. И никога не очакват нищо в замяна. Бебетата са най-скъпата и най-невъзвращаемата ни инвестиция. От първия миг знаем, че всички усилия, всичкият труд, всички средства, които влагаме в тях в продължение на дълги години, са дарени доброволно и нямаме никакви очаквания да се върнат при нас под каквато и да е форма. От първия им дъх ние инвестираме в тяхното щастие и така е устроен светът. Нашето щастие е невъзможно без тяхното и това ги прави великата сила, която управлява живота ни. Бебетата са най-добрите ни учители. Една приятелка веднъж ми каза. „Страхувам се, че няма да съм добра майка. Аз съм такава егоистка. Дали ще го обичам това дете? Дали ще мога да се пречупя ...
- Добавен на 19 Юли 2017
- 183. Едно просто "извинявай"
- (Истории)
- ... политически разправии, винаги при смяната на строй ще има жертви. Но не е точно така. А извинение за Чернобил да сте чули? За тези няколко дни, в които само определени хора пиеха чиста вода и се пазеха да излизат навън, а всички останали, цяла България, се радваше на хубавото време и поемаше с пълни шепи радиация. Няма точна статистика на жертвите на Чернобил в България, но според известния онколог проф. Иван Черноземски в периода 2014-2040 г. над 1 млн. българи ще се разболеят от рак, тъй като процесът на разпадане на някои радиоактивни елементи започва едва сега. Лекарите смятат, че това е причината и за масовите репродуктивни проблеми в България, за бума на заболяванията на щитовидната жлеза. По делото „Чернобил“ има дори осъдени ефективно, но дали някой от тях си призна вината? Не, присъдите се обжалваха до последна инстанция. Как е възможно да продължим напред и да развиваме гражданско общество и европейска демокрация, уважение и нормални отношения помежду си, докато нашите политици ...
- Добавен на 14 Юли 2017
- 184. Жега
- (Истории)
- ... татковци, току-що излезли от казармата, здрави и силни, умни и почтени, чиито родители не са били нито партийни секретари, нито директори, нито поне охрана на директори. Много от тези млади момчета бягат с първата вълна емигранти и стигат чак до Канада, където твърдят, че са дисиденти, само и само за да им позволят да останат. А в известен смисъл те наистина са дисиденти. Тоталитарната система уж вече я няма, но грозните й последици са навсякъде – в нарастващата престъпност, ужасяващата корупция и пълната безперспективност, които вече са убили първоначалния ентусиазъм от промяната. Ще трябва да минат години, преди в дъното на тунела да проблесне светлинка. Но да не се отклоняваме. В Канада е и големият брат на нашето момче, доскорошно войниче, и макар че той самият все още се чуди къде се намира, всяка седмица звъни по телефона и вика брат си да захвърли всичко и да бяга при него. Даже и каналите ще му каже – Дания, лагера за емигранти, фалшивия паспорт, а после доброволното предаване на ...
- Добавен на 12 Юли 2017
- 185. Малко слънце и някой, когото обичаш
- (Развлечения)
- ... водата, а после се връщам и дори ми остава време да си изпия кафето на спокойствие. Решавам, че ще го правя всяка сутрин, нека това е моята морска целувка. Дори и майките имат нужда от някоя минутка тихо щастие сами със себе си. Къщичката, която сме наели, е много приятна. Под нас минава основната артерия на градчето, която се вие успоредно на брега и води до всички плажове. От нея ни дели огромна празна поляна. Предполагам, че до година-две и там ще изникнат симпатични вилички като нашата. До нас вече има няколко такива. Съвсем нови са, от онзи тип, които се правят специално за отдаване под наем, всяка с отделен вход и дори малко басейнче, на което децата много се радват. Изведнъж забелязвам до оградата ни пикап, пълен с дини. Стига де! Нали няма да отворят сергията точно тук? Оказва се, че двама мургави младежи доставят дини и пъпеши на гърците от съседната вила. Веднага се нареждам и аз, и закуската е осигурена. Вече мога да събудя домочадието. Мургавите младежи не се появяват повече ...
- Добавен на 07 Юли 2017
- 186. Мъжете, жените и парите
- (Отношения)
- ... им ще ги приеме такива каквито са. Но всички споделени мнения показват, че подобна промяна в нагласите е изключително рядка и почти невъзможна. Оказва се, че стереотипите, които са ни заложени от ранно детство, много трудно могат да се преодолеят и дори ако в началото изглежда, че всичко е наред, при по-дългогодишни връзки се натрупва огорчение, дори озлобление у партньора, чиято представа за мястото му в брака не се е реализирала. Много хубави бракове, в които и двамата партньори поотделно са чудесни хора, се провалят само по тази причина – не защото няма любов, не защото няма общи постижения, общи цели и разбирателство, а защото очакванията на някоя от страните за ролята им в семейството се разминават с действителността. В крайна сметка можем да заключим, че за да е успешна една връзка, трябва от самото начало и двамата партньори да са съвсем откровени за очакванията си – дори не толкова към другия колкото към собственото си място и принос в семейството. Защото в него има две основни ...
- Добавен на 21 Април 2017
- 187. Мамешката мафия
- (Истории)
- ... етажа над нас. – Ужасни хора са Гошо и Нела. На него всяка втора дума му е псувня, а тя само мълчи и гледа изпод вежди. Миналата година бяхме решили да съберем пари и да организираме на децата от входа малко тържество с балони и почерпки за първи юни, а тя отказа да даде и ни обвини, че сме били мафия, и сме щели да си приберем парите и да я измамим. В очите ми го заяви, представяш ли си? „Мафия! Отвсякъде всеки гледа да те измами! Не ви е срам!“ Ей така ми каза и ми тръшна вратата под носа. Независимо от това аз събрах делегация от няколко майки на „малоумници“ и отидох да се разправям с въпросния Гошо. Вратата ми отвори Илийката с големите очи, което малко сецна всеобщия ни порив за правосъдие. - Татко е на работа, втора смяна. – обясни с неочаквано звънливо гласче малкия. – Сега ще повикам мама. Нела се появи, в раздърпана блуза и увита с огромен шал въпреки подранилото лято. Обяснихме й как никой не е одраскал стария им вартбург, и че не е редно мъжът й да плаши и обижда хлапетата. ...
- Добавен на 13 Април 2017
- 188. За късмета, несбъднатите мечти и ключа, който е в нас
- (Истории)
- Днес срещнах чудесни хора. Хора, които вярват в каузите си, които разказват за тях завладяващо и откровено, които не се притесняват да разкрият мечтите, дори и несбъднатите. Форум "Ключ", благодаря ви. А публиката беше невероятна – пълна зала с хора на всякаква възраст (най-вече млади), активна и заинтересувана, хора, които са убедени, че светът може да стане по-добър и ключът за промяната е в тях. Всички лекции бяха смислени и интересни, и скоро ще можете да ги видите в интернет, но искам да споделя с вас две от тях. Едната, защото ме предизвика, а другата, защото ме просълзи. Започвам с първата – на Константин Вълков, програмният директор на „Дарик Радио“. Константин беше избрал за тема на презентацията си късмета. Ето какво сподели с нас. „Мона Лиза“ несъмнено е най-известната картина в света. Интересен е обаче фактът, че преди 21 август 1911 година, тя далеч не се е радвала на такава популярност. Била е само една от 250 000 творби на изкуството в „Лувъра“, изложена ...
- Добавен на 08 Април 2017
- 189. Да си в бащинство е да си нещо като министър на здравеопазването и образованието
- (Интервюта)
- ... малко човече с характер. Разкажете ни за него. Как минава един обикновен ден в бащинство? Ами денят ми започва в 6 сутринта, когато събуждам с кафе Кристи за работа. След това лягам до Грейс, защото тя има нужда да усеща, че някой от двама ни е до нея. Когато малкото ни момиченце се събуди, сменям пелените, закуска и суплементиране, както Кристи ме е инструктирала. След това пак смяна на пелените, игри, обяд, игри, следобедна закуска, игри и така докато Кристи се прибере. Имам половин-един час свободно време за разходка и пазаруване. После си лягаме. Следвам строг режим и всичко ми е разграфено, защото смятам, че така Грейсчугата изгражда режим и е по-спокойна. Имаме си ритуали, което е начин да изградим атмосферата и културата в нашето семейство. Работя върху четирите основни етапа: хранене, игра-учене, личен тоалет и сън. Как взехте решението да излезете в бащинство? Грейс беше на по-малко от две години, когато с Кристи заживяхме заедно. В продължение на около година за Грейс ...
- Добавен на 03 Април 2017
- 190. За стереотипите във възпитанието
- (Отношения)
- Автор: Яна Пеева „Стереотипите и сексизма ограничават потенциалния растеж и развитие.“ Аз не съм диамант. Не съм и цвете. Не съм и крайпътен камък. Аз съм си аз - с хубавото ми и с лошото ми. Защото имам и от двете. Искам хората да се държат с мен, както съм заслужила. Защото иначе не е честно. Нито спрямо мен, нито спрямо тях. Ако нараня някого или не съм достатъчно добра в нещо, искам да го знам. За да мога да се поправя. За да мога да се движа напред. За да мога да продължа да се уча. Искам човекът до мен да знае, че може да ми каже - “Яна, това не ми харесва, имам нужда от това, може ли да направим това?”. Не искам да стоя на пиедестал. Нито да поставям него на такъв. Така че, не, не съм диамант. Аз съм топло, променливо човешко същество, с чувства и желания, и мечти, и изисквания. Както всеки друг. И за щастие, благодарение на жените (и мъже) преди мен, имам право на избор. Мога да работя, каквото ми се отдава, каквото обичам. Мога да се оженя по любов. Мога да имам деца, мога ...
- Добавен на 30 Март 2017
- 191. Първите демократично избрани мама и татко
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Не знам как е във вашето семейство, обаче в моето телевизията е фактор. Особено телевизионните състезания. Не всички, разбира се, (и слава богу), но има няколко, на които момчетата са върли фенове. Музикалните, например. Почне ли „Гласът на България“ и вкъщи всички запяват. Което, повярвайте, не е добра идея. Може да сме семейство Пееви, но ако е вярна тази история за произхода на фамилиите, ние със сигурност не носим певчески гени. По-скоро някой от предците е пеел толкова силно и фалшиво, че местният шегобиец го е кръстил Певеца, и оттам та до наши дни. Носим името заедно с гена – мерак за пеене голям, талант никакъв. Теди примерно си припява онова великолепно парче „What a wonderful world” на големия Сачмо, но го докарва само на тембър, тоест онова специфично хъхрене, все едно имаш храчка в гръкляна. Чуят ли го кучетата, вкупом почват да вият и Фройд се крие зад дивана. Малките - и те много пеят. Коко си пада по Джъстин Бийбър. На пробния ден за първи клас искаше ...
- Добавен на 25 Март 2017
- 192. "Градът" на Дийн Кунц - суинг и съспенс
- (Ревюта)
- ... Кърк ни я разказва след много години и ни помита с нея като ураган. 8-годишният хлапак е внук на пианист, син на певица и отсъстващ, объркан баща; дете, което тепърва открива себе си и мястото си в света и в музиката, когато в живота му се появява тайнствената мис Пърл, една същинска чернокожа Мери Попинс, само че в зловеща приказка за големи. Атмосферата на града от 1967 г. носи онзи невинен и приятно старомоден дух, сред който повява вятърът на промяната. В необикновеното семейство на Джоуна тя започва, когато майка му изгубва работата си и се налага да се пренесат в дома на дядо му. Малко по малко пред читателя се разкрива живота на това необикновено дете, в който мис Пърл - Перлата идва и си отива, ту наяве, ту в сънищата му – самата душа на Града и могъщ съюзник на малкия Джоуна срещу злото, от което той трябва да спаси невинните жертви. Някои любители на трилъри подценяват Кунц пред Кинг. Мисля, че с този роман и най-големите фенове на Краля ще го признаят. А за меломаните романът ...
- Добавен на 23 Март 2017
- 193. Моите четири изненади
- (Блог)
- Най-малкият ми син навършва днес 4 годинки, вече е голямо човече. От няколко дни ми обяснява, че иска да е батко, да си имаме бебенце и той да се грижи за него. - Ще си имаме, мамче. – отговарям. – Ето, батко ти Теди се ожени и някой ден с Яна ще си имат бебенце и ние много ще им помагаме. Ти ще си му чичо, аз ще съм му баба и пак ще си е наше. Алекс сърдит. - Ама аз не искам да съм чичо и ти да си баба! Искам наше бебе, което да живее вкъщи. Ще помоля Теди и Яна да ни го подарят. След един час молби и увещания Яна обеща да си помисли. Горкото момиче не знае в какъв филм се вкарва. Алекс помни като слон и когато бебето се появи, ще има големи битки за него. Напълно способен е да го отнесе в стаята си и да го скрие под леглото, за да не си го вземат. Алекс е един малък човек с голям характер. А на мен не ми се раждат повече бебета. Не само защото скоро навършвам 44 години, много жени раждат за първи път на тази възраст. Най-вече защото се поуморих. А и вече не знам какво да очаквам. ...
- Добавен на 06 Март 2017
- 194. Шантав Свети Валентин
- (Блог)
- ... вечеря, овчарски пай, защото Теди и Яна предупредиха, че ще минат. Отделно приготвям и постни сармички за майка ми и баща ми - вегетарианците. Поръчвам торта във формата на сърце. Подреждам масата и докато чакам народа да се прибере, с майка ми и баща ми излизаме да поразходим Чара и да глътнем малко въздух. - Много е хубаво. – ми казва мама. Мама е хубава възрастна дама, винаги добре облечена, с червило, с колие, с прическа и маникюр. Сама се гласи и на стари години пак хваща окото. Баща ми все още я обожава. И той е бил хубавец, на младини страшно приличаше на Микеле Плачидо и Стефан Данаилов. Сега определено изглежда по-добре от тях, поне в моите очи. Чудесна възрастна двойка са двамата. Обичам да се разхождам с тях. - Да, маме, чудесно е. Ако ви харесва, можете да останете. - Е, много е хубаво, но ще стоим, само докато и вие сте тук. Поглеждам я косо, нещо ме стяга в гърлото. - Ами, ние тук живеем, мамо. - Така ли? Не знаех. – ми отговаря майка ми, която е идвала в София ...
- Добавен на 14 Февруари 2017
- 195. Рокаджийките обичат чалга
- (Блог)
- ... шеги и се ядосвате на същите гадости, макар че никога не сте се виждали и обикновено се познавате само под псевдоним. И като се надушите повече такива от една порода, правите група, в която обсъждате вашите си неща – било то сериала „Игра на тронове“, математически олимпиади или домашни маски за лице. И по някое време толкова много се харесвате, че решавате да се видите на живо. В течение на две-три седмици за деня, часа и мястото се води конструктивен спор, по време на който отпадат всички нервачки, снобарки и кифли и остават… само най-готините. Отиваш на срещата и изведнъж виждаш, че Змеицата, която познаваш като опасен огнедишащ хищник, се оказва сладко червенокосо миньонче със закачлив поглед и чаровна усмивка. Яна, която пише като разтропано македонско девойче, пристигнало завчера в София с влака, се оказва бизнес дама от много висок клас. Но въпреки че почти никой не изглежда както си си го представяла, не оставаш разочарована, защото тези момичета вече ги познаваш като сестри ...
- Добавен на 10 Февруари 2017
- 196. А защо да не предложите вие?
- (Истории)
- Автор: Яна Пеева Аз лично никога не съм си представяла, че ще се оженя. Даже до последно твърдях, че не вярвам в брака и определено няма да съм от ‘онези лудите’, дето обикалят по булчински магазини и се въртят в рокли, наподобяващи бели торти, че даже и реват пред това време. Пуст късмет, точно това ми се случи. С Теодор някак си още от самото началото знаехме, че ще си прекараме животите заедно. Не беше съвсем любов от пръв поглед, но да кажем, че на втория се случиха нещата. Два пъти ми е предлагал да се оженим, третия път аз директно си му казах, че съм си избрала рокля и вече няма мърдане. Първия път, месец след като официално станахме гаджета, лежахме на пробит диван в общата част на общежитието му, пияни вероятно, и той ме попита дали искам да се оженим. Какво да му кажа на момчето с тия красиви сини очи? Естествено, че искам. Втория път се опитахме да сме малко по-романтични. Поръча ми пръстен, като даже се опита да уцели размера (безуспешно). Само дето трябваше да заминаваме, ...
- Добавен на 08 Февруари 2017
- 197. На мама, която винаги мисли за другите преди себе си
- (Истории)
- ... когото се сещам, когато ми се случва най-прекрасното или най-ужасното нещо на света. От нея знам как да правя сармички, как да си плащам сметките и как да обичам с цялото си сърце – от тук до луната и обратно, на двоен зиг-заг. Яна Пеева ...
- Добавен на 05 Февруари 2017
- 198. Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?
- (Възпитание)
- ... до училище, играят си сами на улиците, ходят си на гости и всичко това – без родителски надзор. Част от холандската култура е излизането независимо от времето. Децата могат безгрижно да си играят в дъжда. Спортните дейности рядко се повлияват от лошото време. Ако навън е мокро, холандците носят дъждобрани. Научават се да карат колело, докато държат чадър. „Няма такова нещо като лошо време – има неподходящи дрехи“ – казват холандските родители.От децата се очаква да взимат сами умни решения. Те получават равноправна роля в семейството и се учат да са си самодостатъчни и да носят отговорност от много ранна възраст. Играенето навън сами е ритуал, който ги учи да са независими и по-силни.Холандската култура е огряна от идеализираната представа за рошаво, русо дете, със зачервени от игрите бузи. Самостоятелните игри навън са антидот на възпитанието на пристрастени към електрониката деца, които си стоят вкъщи. Да поговорим за „хагелслаг“ Според проучване на Уницеф от 2013 година, ...
- Добавен на 09 Януари 2017
- 199. 6 типа „токсични“ колеги
- (Кариера)
- От д-р Травис Бредбъри Психолог и автор на бестселъра „Емоционалната интелигентност“ Превод: Яна Пеева На всеки се е случвало да работи със или за човек, който чисто и просто е токсичен – изпива енергията ни, пречи на продуктивността ни и определено не ни помага да се чувстваме добре. Според последното проучване на университета Джорджтаун 98% от хората се оплакват от лошите взаимоотношения на работното място, които влияят по 9 различни начина на служителите и на мероприятието. 80% губят време в притеснения за дребни грешки 78% твърдят, че губят мотивация. 66% се оплакват, че нивото им пада. 63% си губят времето в опити да отбягват човека, който ги притеснява. 47% нарочно намалят времето, прекарано в офиса. 38% съзнателно са влошили качеството на работата си. 25% си признават, че отношението им към клиентите се е влошило 12% напускат работа, заради подобно отношение. 48% нарочно спират да полагат усилия в работата си. Въпреки че не можем да променим ...
- Добавен на 03 Януари 2017
- 200. Мъжете са примати
- (Истории)
- ... на брачния живот също много се стараят. Пръцкането е дискретно и се прикрива с поместване на стола, дивана, креслото, уж че подът проскърцал случайно. А вие долавяте миризмата, но тактично се правите на разсеяна. Човещина е все пак. После се появи някое бебенце. Таткото пръцка и го сочи обвинително: „Колики“. Вие пак го играете наивна, спестявате му неудобството. После бебето пораства и ако е момче, то също почва да пръцка. Вече сте обект на двустранни атаки. Таткото сочи сина, синът сочи таткото. После си взимате куче и всички сочат него. Но вие вече сте толкова напред с материала, че само по миризмата разпознавате виновника. Първо правите учтива забележка, че тези неща се вършат в тоалетната. Не хваща дикиш. В един момент натрупаният гняв избухва и вие почвате да крещите, да ръкомахате и тропате с крак. Но насреща – никакво разбиране. Почват с оправданията. – Е, какво толкова, маме? По-добре навън, отколкото навътре. – В някои култури хората така благодарят на домакинята за вкусната вечеря. ...
- Добавен на 21 Октомври 2016
