... чакам деня, в който аз ще направя тази крачка по обратния път.
Бел.ред. Всички снимки са от личния ми архив. Направихме ги преди пет години в Боженци, на един вълшебен Великден, когато осъзнах, че макар и градско момиче, всъщност искам да живея на село. И не съм се отказала от тази мечта. - МарияПеева
Препоръчваме ви още:
Как от гражданка станах селянка
Приеми ме на село
Залез в Шипково ...
Автор: МарияПеева
Ние, Пеевите, сме от тези пишман туристи, които не могат да си съставят график от сто забележителности и да ги обиколят всичките, както правят (или поне аз си представям, че правят) истинските, добре организирани и експедитивни туристи. Ето, може би в този миг, в същия този край на света една алтернативна многодетна фамилия, ще ги нарека семейство НеПееви също е на екскурзия и вероятно денят им минава със строг, прецизиран, идеален режим. Нещо от този сорт:
7,30 - ставане и тоалет на три деца и бебе, без никакво мрънкане и разтакаване 8 - излизане от дома и качване на метро, където всички маршрути са предварително уточнени и никой не се губи, нито си завира билета по джобовете и после не може да излезе на Грийн Парк Стейшън 8.30 - бърза обиколка на центъра със снимки на всички деца, усмихнати, в непринудени пози, пред съответните забележителности 9 - хвърляне на бебешкото пъпче (което кучето не е изяло) в Бъкингамския дворец, сутрешен чай с кралицата, кърмене на ...
Автор: МарияПеева
Понякога се оказва, че не само си попаднал в друг град или държава, но си и в друг свят, и нещо повече - в друго семейство. Не, не се шегувам. Сега ще видите какво имам предвид.
Както ви казах - цялата фамилия Пееви без много подготовка, да не кажа спонтанно, се вдигна за пролетната ваканция и замина за Лондон. Всъщност имахме различни планове, но един футболен мач вдъхнови момчетата да ме навият да се откажем от екскурзията с кола до Италия, която бяхме замислили. Футболът е константа в нашето семейство и голяма част от пътуванията и плановете ни се въртят около него. Как допуснах това да се случи, е друга тема.
И така Пееви превзеха самолета (без преувеличение бяхме най-голямата семейна група на летището, дори арабските семейства ни гледаха с респект). Весело беше, шумотевица, деца, кой гладен, на кого му се ака, кой лети за първи път и крещи от радост, бебе на ръце, с една дума в лудницата даже забравих за аерофобията.
Естествено, Ванката не пропусна да ...
Автор: МарияПеева
За мен идеална свекърва беше моята баба по бащина линия - свекървата на мама. Разказвала съм ви за нея в Баба Миче и Кафка. Баба беше природно интелигентна жена, но освен това бе и спокойна, овладяна и търпелива. Всъщност мисля, че тя притежаваше дълбока емоционална интелигентност - качество, което по нейното време не се наричаше с този сложен термин, а с простата думичка човечност. През всичките години на детството ми, в които имах щастието да се грижи за мен, а и впоследствие на всичките ни семейни събирания, нито веднъж не я чух да нагруби някого или да каже лоша или критична дума за човек, независимо дали пред него или зад гърба му. Тя не съдеше. Беше дълбоко вярваща и морална, но не си позволи да отсъди по своите високи критерии за друг, освен за самата себе си. Не знам дали има по-висша форма на етичност в отношенията ни с близките и с обществото от това. И може би защото уважаваше всекиго, независимо дали е съгласна с мненията и начина му на живот, и снахите, ...
Автор: МарияПеева
Вчера Коко ми се обади от училище, разплакан.
- Мамо, ще ти кажа нещо ужасно! Имам двойка по математика!
Коко не е най-добрият ученик сред моите момчета и не му е любим този предмет. Отдавна съм приела фактите и се старая да ценя и поощрявам силните му страни, защото в крайна сметка не може всеки да е математик. Затова и не реагирах притеснено, а почнах да го успокоявам.
- Коки, може ли да се разстройваш толкова за една слаба оценка? Явно нещо не си разбрал или си пропуснал. Не е приятно, но на всеки се случва да получи двойка. И аз не съм имала само шестици едно време. (Всъщност имах само шестици и веднъж единица за подсказване, но не е подходящ момент за тези подробности). Плачът рязко спря и Коко заяви: - Ех, исках повече да те стресна! Всъщност имам 5,76!!! И на всичкото отгоре това е най-високата оценка в класа. Е, добре де, една от най-високите. Ама ти защо така не се хвана? Сега ще звънна на татко!
Засмях се и затворих. Това ще е интересно, си казах! ...
Автор: МарияПеева
След статията "Крещите ли на детето?" имаше много коментари от родители, които споделиха, че детето им не чува, когато му говорят и обикновено това е причината да повишават тон. Една майка дори ми писа: “Много хубава статия и крещенето наистина не помага, но искам да прочета нещо, което работи, защото моят 9-годишен буквално не чува, когато му говоря! Споделете някакви съвети как да накараме децата да ни чуват.”
Моят личен опит абсолютно потвърждава това, което ми разказвате. Децата чуват избирателно. Пробвайте да им кажете да си приберат играчките и те ще го пропуснат покрай ушите си. Но ако със съвсем тихичък глас подхвърлите: “Кой иска сладолед?”, познайте дали няма да чуят, дори да са ангажирани с най-любимата си игра. Също като моите две хъскита, ако ми простите сравнението. Най-вероятно няма да помръднат от мястото си, ако влезе крадец, но в момента, в който някой отвори хладилника, скачат, дори да са дълбоко заспали. Избирателен слух… Понякога ми се иска и ...
Автор: МарияПеева
Миналата година рожденият ми ден беше щур купон. Човек има нужда понякога точно от това, независимо на каква възраст е, а както Ина написа тогава - след 40 дори е задължително. :) Но тази година бях в друго настроение, не само аз, ами цялото ни семейство. Знаете, че отново сме с бебе в семейството, а много исках да сме всички заедно. Не само заради Теди и Яна, а и заради родителите ми. Истината е, че се надявам да имаме още много празнични поводи заедно, но те все повече се губят и при всяка раздяла ги прегръщам със страх, че може би другия път няма да си спомнят коя съм. Така че за този ми рожден ден без никакво колебание реших, че ще е много различен, много спокоен и най-вече много семеен. Докато обсъждахме как точно да направим организацията, в София ли да бъдем, или някъде извън града, и кой да докара родителите ми, на Теди и Яна им дойде тази щура идея да се вдигнем всички и да отидем в Пловдив. И така, в петък спретнах една бърза резервация за много приятно хотелче ...
Автор: МарияПеева
Една майка ми прати снимка на малка сладурана. Как ме трогна тази жена… Написа ми: “Миме, пращам ти снимка на моето момиче със специални потребности. Много искам да са повече хората, които учат децата си да се държат добре с различните. Когато лош човек обиди моето дете, аз й обяснявам, че има едно животинче Злоба, което живее в някои хора.”
Животинчето Злоба… Хареса ми това обяснение. Ние всъщност не се раждаме чак толкова зли, не мислите ли? Някъде по пътя се учим на лошотията. Пускаме в душата си животинчето Злоба и то се вкопчва в нея и почва да ни яде отвътре, а чрез нас да хапе и другите - първо наранява тези, които много не харесваме, а после подхваща всички наред - дори и най-любимите ни хора. Ужасен паразит е това животинче, а най-лошото е, когато толкова свикнем с него, че вече не искаме да се освободим от ноктите му.
Гледахте ли този велик филм “Чудо”? Може би сте го гледали, но нека поясня за всеки случай. Филмът разказва историята на не/обикновено момченце, ...
... е ваше и отговорността е ваша. Но докато има преподаватели, които сеят злоба и омраза, ще има и учители като госпожите от детска градина “Брезичка” - Бургас. Когато дървото е гнило от корен, няма как да спасим листата.
С уважение: МарияПеева
Препоръчваме ви още:
Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова
Образова ли ни образованието?
Така можем да си караме още 100 години ...
Автор: МарияПеева
Първата ми приятелка се казваше Раличка. Била съм някъде на 4-5 години, не ходех на детска градина, баба се грижеше за мен. Раличка беше единственото друго дете в квартала, което не ходеше на градина. За нея се грижеше майка й - най-красивата жена, която съм виждала. Приличаше на актриса с бялото си лице, тъмни къдрави коси и огромни тъжни очи. Раличка беше досущ като нея - бяла, тъмнокоса и със същия дълбок поглед зад огромните очила, закрепени с ластик на къдравата й главица. Беше малко по-голяма от мен, но дребничка, не можеше да говори и движенията й бяха някак хаотични и некоординирани. Сега си давам сметка, че вероятно е имала детска церебрална парализа. Тогава не разбирах, че е болна, знаех само, че не може да отговаря с думи на детското ми бърборене и никога не може да ме хване на гоненица. Но за сметка на това никой никога не ме е обичал толкова и не ми се е радвал толкова, колкото Раличка, когато баба ме пуснеше у тях през дългите скучни утрини, когато всички ...