Автор: Богомил Димитров
Едно лято се бях записал в група за поход в Рила. Водачът бе от онези самодоволни всезнайковци, за които да са пастири на стадо е висша цел. Командареше ни за всичко, дори кога, къде и как да извикаме: „Ой-ла-ри-пи“. Караше ни да го повтаряме, докато не го направим точно по неговия вкус. Не говореше толкова за планината, пътеките и маркировките, колкото за дисциплината в колектива. След пристигането ни на х. “Седемте езера“ го помолих да изкача сам магическия връх „Харамията“, който не бе включен в програмата. Разреши ми, стига да имам поне двама спътници. Млада двойка пожела да се присъедини, но скоро ме изоставиха, за да се попечат на слънцето. След като достигнах върха, отидох на поляната над „Езерото на съзерцанието“, което не спада към седемте, но не отстъпва по красота. На тази поляна Дъновистите танцуват вълшебната си Паневритмия през август. С камъни по тревата бе изписано: „Бог е любов“. И аз се почувствах Бог и Индивид. Тримата се прибрахме по тъмно. ...
Автор: Богомил Димитров
Част от текста по-долу е на езика на главната героиня.
През 1992 г. четирима инженери създадохме частна фирма, която отначало тръгна много добре. Наехме три стаи в центъра на София, в сграда с вътрешен двор и паркоместа. Като “наследство“ получихме и чистачка, работила там в последните 30 години - леля Радка. Бе над 80-годишна, дребна, с чип нос и сиви миши очи. Скоро разбрахме, че тя е оптимист и свръхустойчив човешки вид. В настъпилата след години хиперинфлация ни споделяше бодро, че при буркането, що имала на тавано у Пожарево и у Люлин, нищо я не плашело. Синът и снаха й били болнави, но и них, и трите унучета немало ги остави гладни. Чудехме се как ли успява. Работното й време при нас бе от 17 до 18 часа. Влизаше с чувството, че я чакаме с нетърпение и търсеше с кого да се раздума. Обичаше да застане пред него и да му заразправя, опряла брадичка на дръжката на мокрия парцал как излекувала една комшийка от кокоши трън - наложила ...
Автор: Богомил Димитров
Тази действителна история е от периода на „соца“. За сведение на по-младите, тогава в България се живееше скромно, без излишества. Развлеченията бяха малко. Някъде около 1980 г. в София бе открита нова, луксозна Виенска кафе-сладкарница „България“. За нея се говореше, че е изискана, с перфектно обзавеждане и обслужване, но и много скъпа. Витрината й бе голяма и минаващите по улицата немееха пред видения вътре разкош. Зяпайки, доста от тях се сблъскваха. Скоро там стана участъкът с най-много пешеходни инциденти в града. Някои минувачи се осмеляваха да влязат, ако случайно имаше свободни маси. Повечето бързаха да си тръгнат още щом видеха цените в менюто. Един петък взех заплата, която се оказа увеличена с 20 лв. Реших да почерпя жена си по този повод и за да не рискуваме да чакаме пред заведението, след работа минах оттам и резервирах маса за следващия ден за 19 часа. В събота по обяд й казах какво предвиждам за вечерта. Тя се възпротиви: - Ти луд ли си? Чувала ...
Автор: Богомил Димитров
Джобовете на панталоните на разсеяния ми баща бяха винаги издути. В тях имаше цигари, кибрит, запалки, гаечни и обикновени ключове, бурми, отвертки, стотинки и т.н. Отдалеч приличаше на каубой с два патлака. Когато му се допушеше, бъркаше в тях безпомощно и бързаше да се откаже, ако наблизо някой бе пушач. Запалваше, всмукваше жадно дима и вдигаше поглед към тавана. Изпускаше тънка струйка и изпадаше в размисъл: „Какво нещо е димът! Дали движението му може да се опише математически?- едва ли, братче!“ Не търсеше пепелник, подлагаше шепа под цигарата и тръскаше в нея дори да бе загаснала. Дълбоките му разсъждения завършваха с "братче" или "мамка му".
Когато отиваше в командировка, понякога се оказваше с шлифера на майка ми и вечерта се чудеше защо цял ден той се закопчавал някак си на терсене. Връщаше се с част от дрехите си, а веднъж и с чужд куфар.
Разсеяността ми бе като неговата и често ставах за смях.
Например, идват ми гости. Искат ми чай. Донасям им ...
Автор: Богомил Димитров Един ден реших да се подстрижа във фризьорския салон на бившата ми колежка Мая, която ми е и кума. След подстрижката отидохме в близкото бистро, където се увлякохме във весели стари истории. В един момент я разсмях до сълзи. Тя се опита да пооправи размазания си грим с думите:
- Идиот! Не стига, че само заради теб днес съм си сложила спирала, а виж ме на какво заприличах!
Сякаш тревожна камбана заби в главата ми. Много отдавна, когато още не бе женена, се стремях към нещо повече с нея. Но тя имаше приятел войник и тогава ми бе дала ясно да разбера, че нямам шанс. По-късно те се ожениха и след години ни станаха кумове. Харесвам я, но сме толкова отдавна просто приятели, че ми се видя безумно да ми предлага секс. При това по начин, който не й е свойствен. Въпросите в главата ми се заредиха:
Защо чак сега? Аз съм на 66, а тя–на 62. Сложила си е спирала заради мен? Дали ще мога да погледна на нея като любовник? И как „да прескоча“ мъжа й, с когото също сме приятели? ...
Автор: Богомил Димитров
Преди повече от 10-на години с жена ми бяхме правили разходка по маршрута „Паметника на трудовака-крепостта „Урвич“– с.Кокаляне“. Една неделя решихме да повторим екскурзията. От паметника слязохме надолу и оттам по пътека покрай река Искър поехме към с.Кокаляне. Не свърнахме към близкия манастир, а по вече губещата се просека към крепостта, нагоре. В един момент пред нас се появи ограда и табела: „Частна собственост. Зло куче“.
Жена ми издивя:
- Каквооо?? Крепостта е вече частна собственост?? - Не, крепостта май бе още по-нагоре. Ама и да викаме, освен злото куче може да дойде и някой гавазин, отвърнах, вбесен също като нея.
Наистина бе идиотско - оградата бе перпендикулярно на пътеката и както бе казал дядо Вазов: „Отнийде помощ отчаяний взор не види“. Или трябваше безславно да се върнем обратно и да направим една бабешка разходка, или да слезем до реката и да потърсим пътечка в желаната посока. Надолу бе стръмен сипей. Някъде в дъното му трябваше да ...
Автор: Богомил Димитров
Случвало ли ви се е да излъжете някого, за да не го разтревожите или обидите? Възприето е това да се нарича „Благородна лъжа“. Правех го и аз, при това доста честичко. Не знам за другите, но си имах и свой мотив – да не развалям мнението на околните за мен. Някои може би ме мислеха за по-умен, по-добър или по-готин, отколкото бях. Защо да им преча?
След като те заловят в лъжа, може и да те нарекат Лъжец. А как пък поне един от залавялите ме досега не ме бе нарекъл Благородник!
По-долу описвам някои случаи от живота ми, когато съм лъгал благородно.
Моля, отнесете се сериозно към тезата, която ще се опитам да докажа в този (нещо като) мой научен труд. Крайната ми цел е хората, та дори и аз, да разберат, че след всяка, дори и най-благородната лъжа, има последствия.
Случка 1:
В една дъждовна вечер се прибирах с колата от работа. Дъждът бе силен, а чистачките –стари. На един завой надолу, след който следваше включване в път с предимство, аз, както и другите, ...
Автор: Богомил Димитров
Един ден срещнах приятел от университета, който след като се нахвали на любимата си тема - жените, накрая ми сподели:
- Извинявай, ще тръгвам. Бързам, защото мадамата, с която движа сега, само като ме види и веднага „се подмокря“!
По онова време този израз не бе особено популярен и отначало счетох, че мацката му се напикава. Но пък нямаше логика той да каже това точно на мен - известен шегаджия, за когото се носеха мълви как като съм разкажел нещо, всички се напикавали от смях, особено жените. Значи е онова другото.
Вкъщи се сетих за шега на Уди Алън: „Ако някоя жена ми хвърли гащичките си, то ще е, за да й ги изпера“. Във филмите си той обикновено играе ролята на голям сваляч и героините все се избиват за него.
Заподозрях и двамата, че може би така си градят просто имидж. А запъртъкът Уди Алън бе по-нисък дори от мен. Приятелят обичаше да казва, че след като бил с някоя, така й „вдигал летвата“ /в смисъл - критериите й за мъж/, че след раздялата, горката ...
Автор: Богомил Димитров
Чаках за ехографско изследване в Гастроентерологията. Имах записан час от преди два дни за някой си д-р Хоровиц. Представях си го: висок, кокалест мъж с изпити скули, прошарена коса и рогови очила. Надявах се да е съвършен диагностик. На листчето, което ми бяха дали от рецепцията, пишеше:
„Кабинет 3, ет.2, д-р Хоровиц, 09.10.2018, 8,30 ч.“
Към 7,30 вече седях пред кабинета. Към 8 без 4 се дотътри един дядка, който държеше подобно листче. След това и една жена - в 8,12. Не съм от пасивните и полюбопитствах какво пише на техните листчета, най-вече като час. Съмненията ми се потвърдиха: И там - 8,30! Ти да видиш! Към 8,27 две жени отключиха кабинета и влязоха - може би сестрите на д-р Хоровиц. Имам предвид медицинските му сестри. Още по-добре, че са две! Към 9 без 21 в кабинета влезе без да почука, мъж, когото първоначално счетох за д-р Хоровиц. Отвътре започнаха да се дочуват разговори, съвсем неделови, а хахо-хихи.
Когато си пред лекарски кабинет, мислиш ...
Автор: Богомил Димитров
С жена ми обичаме да пътуваме. Отдавна ми беше признала, че може би поради някаква кармична или звездна причина /Козирог с асцендент Стрелец/, приготвянето на багаж я изнервя. Във фобията ѝ, според мен, има и чисто земни закономерности:
- право пропорционална е на предстоящия път, броя пътници в колата и евентуалните нощувки;
- еднопосочна е – само преди тръгване /навръщане тя не се шашка/;
- получава я само ако ще пътуваме с кола - напълването на раничка за планина никога не ѝ е било проблем.
Конкретен пример:
Предстои ни пътуване с колата на 30-на километра, само двамата, ще преспим във вилата на наши приятели и на следващия ден ще се върнем. Тя става преди 7 по пижама и рошава. Правя кафе и я каня. Нямало за кога. Вратите на гардероби, ракли и шкафове в стаята ѝ започват да се трескат и скърцат. Извиква ме да съм ги оправел. Ама и чекмеджетата.
Отпивам голям гълток от кафето и се появявам там с отвертка, чук, пила, тесла и усмивка. Оправям, което ...
Автор: Богомил Димитров
Някъде около пубертета ме загложди един проблем. Съучениците ми започваха да растат, а аз бях в застой. Имаше и по-ниски от мен, но вече се брояха на пръсти. Душицата ми се свиваше от болка. Една вечер мама седна до мен и въпреки че уж бях забил поглед в учебника по литература, каза:
- Нещо ти тежи - кажи какво ти е?
Усетих, че е склонна да ме изслуша и решихда изплюя камъчето:
- Мъчно ми е, че съм по-нисък! Като ни строят по физическо, съм все по в края на редичката. На някои момчета са наболи мустаци, други имат косми по краката и под мишниците, даже и на други места! А аз съм като някое пиле-голишарче. Страх ме е да отида на училище след априлската ваканция. Може вече да съм последен в редичката.
Мама се засмя – беше в добро настроение и попита:
- Само това ли?
- А малко ли е?
Тя започна някаква лекция на тема съзряване и пубертет. При някои идвал по-рано, при други - по-късно, но пък те живеели по-дълго. Напускали сме детството си и колкото по-късно ...
Автор: Богомил Димитров
Много женени мъже имат проблем как да скрият от съпругите си, че имат любовница. Моят проблем е точно обратният.
Преди време в един разговор с жена ми на тема „Женската интуиция“ тя бе казала, че една съпруга винаги усещала, ако нейният мъж ѝ изневерява.
Бях я попитал на шега:
- А според теб, аз изневерявам ли ти?
- Не. Абсурд! – бе отговорила моментално.
В случая женската ѝ интуиция бе права. Обаче какво му бе толкова абсурдното аз да имам любовница? Признавам, че отговорът ѝ, както и категоричността в тона ѝ, образуваха буца в гърлото ми. Легнах си в другата стая. Последва вътрешен диалог с Егото ми:
- Тя те счита за мъж втора категория и едва ли не те е била наградила чрез брака ви. Иначе и до ден днешен, според нея, си щял безутешно да подсмърчаш след разни фусти!
Егото ми наистина бе много цапнато в устата.
И то продължи в типичния си стил, че на мое място щял да си разпаше пояса със съвсем чиста съвест. Да съм си отмъстил! Изневяра ...
Автор: Богомил Димитров
Бях малък, четири-пет годишен. Бърборех непрекъснато. Сигурно съм надувал главите на възрастните. Като се върнеха от работа, татко и мама бяха засипвани с разказите ми за деня и с всякакви въпроси. Бързаха да ми отговорят колко са уморени. Да съм излезел да си поиграя навън.
В нашата къща имаше три стаи, всяка с по едно семейство. В средната бяха баба и дядо. Най-често бях там, те ме понасяха по-дълго. По-големият ми брат бе мълчаливец с големи сини очи. Четеше от малък и бе много умен. Чудех му се като толкова чете, защо говори рядко. Язък му за четенето.
Една вечер дядо ми нещо не бе добре. Баба се тюхкаше около него, а аз се стараех да им е по-весело. По едно време дядо се изправи от леглото си. Извика ме да седна до него и каза:
- Слушай ме сега: Така, както си тръгнал, много скоро, думите ще ти се свършат. Всеки човек може да изговори една дума само строго определен брой пъти в живота си. Помисли добре!
Тази вечер заспах много трудно. Дядо сигурно ...
Автор: Богомил Димитров
По-долу ще разкажа как жена ми се държи пред, в или зад кола. Сигурен съм, че има и други потърпевши мъже.
Слизайки сутрин пред блока ни, тя си харесва една кола със същия цвят, винаги-по-чиста и зачаква до нея. Подсвирвам й да дойде до нашата. Застава от страната на шофьора. Казвам й да мине от другата страна. Сядам бързо на седалката си, накланям се крайно в дясно, за да вдигна палчето за отключване на вратата й отвътре. Обикновено ме е изпреварила и вече дърпа дръжката. Вратата не се отваря–дърпането я блокира. Следя движенията й. Когато отпусне ръката си, опитвам, но отново ме е изпреварила. Правя с ръка жестове в смисъл: –„Не, не!“, които тя разбира като – „Дръпни по-силно!“
Излизам и обяснявам да дръпне ча-а-а-а-к когато й дам знак. Шмугвам се вътре и успявам да вдигна палчето. Давам знак с ръце – “Влизай“! Но тя вече се е отказала и гледа напред. Почуквам на стъклото й. Няколко пъти. Влиза и коментира:
- Преди не трябваше да дърпам, а сега – обратното! ...
...
с.Ножарево
с.Богданци
с.Голяма Вода
с.Хърсово
с.Желязковец
с.Хума
с.Богомилци
с.Кривица
местностите „Парка“, „Деведжи“, „Лозята“, „Орта кулак“, „Токат азъ“, - в с. Самуил
детски площадки – с.Самуил, с.Хърсово, с.Голяма Вода, с.Владимировци, с.Пчелина
Община Цар Калоян
По улица „Христо Ботев“ и отсечката за гробищата извън града, в посока гр. Ветово
По улица „Филип Тотю“ пресечна на ул. „Христо Ботев“.
По улица „Русе“ в посока с. Костанденец.
Централна зона: пл. „Демокрация“, паркинг, автоспирка, поща и др.
с. Езерче - централна зона
с. Костанденец - Централна зона
Община Кубрат
Училище „Христо Ботев“
Парк „Омол“ – гр. Кубрат.
Община Разград
„Младежки парк“ в ЖК „Абритус“ гр.Разград;
Вилна зона „Дянковски път“ гр.Разград;
Местност „Пчелина“ в землището на гр. Разград /зона за спорт и пикник срещу бивш ресторант „Горски кът“/
Община Лозница
с. Бели Лом, улица „Цариградско шосе“ и стадиона
с. Ловско, зелени площи около ЦДГ „Пролет“ – ул. ...
Публикувам писмото на Сияна Цветанова-Петрова, която апелира за промяна в образователната система. Промяната започва, макар и бавно, но кога ще стигне до всички не е ясно. А междувременно всеки ден ние се сблъскваме с уж дребните неуредици в системата. Дребни, но с огромни последици. Защото всички тези малки камъчета обръщат голямата кола, която би трябвало да отведе децата ни в едно по-добро бъдеще.
Много ми е тъжно! Обърнах се за подкрепа към фондация "Стела Богомилова", в частност към самата Стела, защото я познавам като човек, който не би се спрял пред нищо, който се бори за справедливост! Помолих я за помощ и съдействие, за да предприемем необходимото за промяна в родното ни образование. Тя откликна и в процеса на разговора ме окуражи да дам гласност на писмото си, за да достигне до повече хора, и в крайна сметка да вземем и наистина да направим нещо заедно! Написах й следното:
Вчера бях на родителска среща в училището на децата ми! Искам да разкажа как и защо аз се чувствам НЕсвободна! ...
На 1 ноември, Деня на будителите, Център за приобщаващо образование стартира нова кампания за ролята на българския учител
Кой е най-силният човек в България? Това е въпросът, който поставя новата комуникационна кампания на Център за приобщаващо образование. Стартирала на 1 ноември, Деня на будителите, инициативата е посветена на ключовата роля на българския учител, когото обявява и за най-силния човек в България, защото „държи бъдещето ни в ръцете си“.
Това става ясно от 100-секундния видеоклип на кампанията, който започва с въпроса „Кой е най-силният човек в България“ и с кадри от тренировка на балканския шампион по културизъм (Скопие, 2007 г.) Богомил Йорданов. След това обаче, клипът поднася на зрителите неочакван сюжетен завой, в който специално участие взима и актрисата Албена Ставрева в образа на български учител.
„На 1 ноември, Деня на будителите, искаме да напомним, че българският учител има ключова роля в нашия живот – той държи бъдещето на децата ни в ръцете ...