Автор:КалоянЯвашев
Развъждането на челяд е, както разбрахме, трудоемък, на моменти дори зловещ етап в живота ни. Безвъзвратно сбогували се с безгрижния живот, родителите неусетно се озоваваме в бездушна пустиня, през която крачим монотонно. Прекарваме повечето си време в страх, че ще ни ядосат и ядосани, че ни е страх да не ни ядосат. В нашето семейство запълваме паузите с викане. Животът ни с децата неусетно ни промени и от една страна добави, а от друга взе, много различни емоции и чувства. При мен например се наблюдава едно постоянно недоволство. Нещо ме мъчи, губи ми се нещо, някаква много съществена част от живота ми липсва от известно време. В кратките моменти, когато остана сам, се опитвам да си спомня, взирайки се в нищото, но освен да заспя, друго не постигам. Изпитвам дискомфорт, ако докато ям, не ми дърпат и изяждат чинията, докато пия кафе, не ми се катерят по главата, докато спя, не ме ритат, но има още нещо. Какво искам, какво ми отнеха те, кое ме правеше толкова щастлив ...
Автор:КалоянЯвашев
От 10 дена сме със сополи и кашлица. Не сме излизали, понеже е студено. На ръба сме на граждански бунт и масови безредици. Тайно ходя в гардероба да си блъскам главата и да плача. Не знам къде ходи Росито, но често я засичам с глава във фурната. Близнаците са в страхотна форма, въпреки симптомите. Това ще е много гаден вид бактерия. Имат сополи и кашлица, не можем да ги пратим на ясла, но енергията им е на познатото ниво. Идват празници, а нашето настроение е като на гладно коте пред затворен рибен магазин. Трябват спешни мерки и решаваме да се отървем от децата. Не, бе няма да ги изоставяме на автогарата, а ще ги закараме за една седмица при баба и дядо. Отиваме, оставяме ги с дълъг списък инструкции, преспиваме една вечер и без да се бавим бегом обратно.
Нека поне Коледа да празнува съседката отдолу спокойно. В началото я съжалявях и се извинявах всеки път като я видя, но размислих. Не може Кармата да е толкова несправедлива и да прати нас за съседи на свестен ...
Автор:КалоянЯвашев
Въпреки различията в подхода към живота, на тези семейства е наложено да общуват помежду си, понеже, честно казано, няма с кой друг. Животът им е концентриран около децата, което е разредило светските им контакти дотолкова, че идването на инкасаторката е семеен празник.
Първото семейство се радва, че площадката се е напълнила, има толкова гърла за хранене и мъжът подсвирквайки си весело, тегли ножа на 13 заека, 2 прасета и 1 бивол. Жена му се запасява с допълнително пастърма по джобовете и вади 25-литрова дамаджана с ракия. Второто семейство, чака Алекса сам-самичка да напълни кофичка с пясък, за да започнат тридневни празненства. Третото семейство пак е изкарало от количката безценния си наследник и бащата го съпровожда до люлката, където го залюлява на не повече от 7 градуса, а майката ляга отдолу играейки ролята на обезопасителна мрежа. Четвъртото семейство обикаля хаотично във всички краища на площадката.
Детето от семейство 3 изоставя люлката и с несигурна ...
Автор:КалоянЯвашев
Човекът бил стадно животно. Все гледа да се събере с други хора и да поприказва, пийне и хапне, повика, попсува, поплаче или потанцува. Още като се роди бебето, бива оставено в стая със себеподобни, където съдейки по физиономиите, които правят, всяко едно си има свое мнение за света, в който се е появило. Едни са му ядосани, плачат постоянно и не изглеждат изобщо доволни от въздуха, обзавеждането, лекарите, курса на долара, политиката и майка си. Други проницателно разглеждат всичко и се ослушват като невротичен пръднал заек, мъчейки се да осъзнаят къде се намират и защо са ги изкарали от боксониерата, в която са били 9 месеца. После идват яслите, градината, училище, кафенета, дискотеки, университет, кръчми, работа, гробища. Човек рядко остава сам, независимо от възрастта и настроението си.
Едно от местата, които ще посещава като малък, а впоследствие и като възрастен, е детската площадка. Едни и същи действия, с течение на времето ще предизвикват различни реакции. ...
Автор: Анелия Икономова
Да имаш три деца, както ще ви потвърдят моите вдъхновения - Мариана Колунчева и КалоянЯвашев – моите братя по тегоба, не е съдба, това е социално значимо заболяване, което уврежда психиката и голяма част от физиката на родителите! Да си многодетен родител не е като да си нормален човек! Да започнем с елементарни неща, като кошмарите например... нормалните хора сънуват, че ги преследват убийци, че ги обладават зли демони (това прозвуча много греховно, хареса ми), сънуват кукли, които оживяват; духове; сънуват, че си губят работата; че половинката им изневерява... неща, които лично мен ме карат да се смея доста невъзпитано!
Моите кошмари се свеждат до три-четири сценария – бременна съм и/или раждам – тоя е най-гадният. Номер ДВЕ - опитвам да си преброя децата и все забравям по някое, в най-лошия случай успявам и бройката им ме довежда до не толкова тиха лудост. Оня ден сънувах, че раждам близнаци, раждането мина добре, благодаря. То е лесно като трима вече ...
Автор:КалоянЯвашев
Четейки моите словоблудствени изповеди, нормален човек би се запитал дали общият коефициент на интелигентност на мен и Росито е двуцифрено число. Все пак трябва да се справяме само с отглеждането и възпитанието на два шушляка по на 2 годинки, а не да пращаме совалки в Космоса. Колко сложно да е туй? Сядаш, гледаш, възпитаваш и то расте здраво, щастливо и пълноценно.
Така си мислехме преди да се родят и твърдо убеждавахме всеки, който издържаше да ни слуша, какви невероятни родители ще сме. Ще ги храним здравословно, ще им пускаме класическа музика, ще четем приказки, няма да гледаме телевизия и така ще ги подготвим да се изкачат на върха на обществото. Получи се малко по-различно.
Днес ядат от земята и не сме сигурни какво точно. Прилича хем на хляб, хем на пълнежа от пантофите за гости, хем на мокет. Без да познават Хензел и Гретел, инстиктивно маркират маршрута си с трохи хляб, парирайки в зародиш нашите планове да ги изоставим в някоя гора. Не си мислете, ...
Автор:КалоянЯвашев
Понякога трябва да отсъствам от вкъщи с дни или седмици. Свързано е с работата ми, но има моменти, в които бих плувал с ядосани бели акули на стероиди, вместо да съм в апартамента с децата. Не че прилича на апартамент, по му приляга да се нарича леговище, Звездата на смъртта или Мордор.
Преди броени часове, жена ми ме изпраща на прага, а аз се чувствам като дезертьор от фронта. Успокоявам я, че времето ще мине бързо, а тя се съгласява кимайки, докато чифт ръчички се опитват да й свалят долнището, а друг чифт я дърпа към хладилника и крещи: "АМ, АМ, АМ". След минута, в асансьора, се чувствам свободен, силен, позитивен, непобедим. Оня дето избяга от Шоушенк, ряпа да яде.
Въпреки всичко, след само 48 часа, започвам да усещам липсата на децата. Слънцето и палмите не са достатъчни, за да ме разсеят. Прибирайки се в хотела, подредената стая ме дразни, а тишината е неестествена и ме напряга. Диагнозата е ясна. Стокхолмски синдром! Изпитвам любов към похитителите си, ...
Автор:КалоянЯвашев
5:00 ч. е и си пия кафето. Току-що съм успокоил големия ми син, който се разрева насън. Майка му инструктира новородения му брат как да захапе, докато суче, за да не я боли. Той обаче, като типичен мъж от мойта семка, гледа с отсъстващ поглед, докато му обясняват и после си върши неговата. Майка му страда и тихо стене, а то така ръмжи, че нищо чудно на пълнолуние да му избие козина и да вие срещу Луната. Сестра му обаче спи непробудно, ама не като принцеса, а по гръб, разчекната, като препил машинист. Така започва нашия ден в 5 сутринта, а 21 часа изглежда непоносимо далеч. Бебето започва да реве, аз получавам инструкции да му сменя памперса и да му дам да яде. Отварям, бърша, затварям, подлагам, загащвам и бебокът е готов да замезва с прясно изцедена кърма. Изцоцва шишето внимателно и съсредоточено, като с поглед ми казва, че кърмата е най-вкусното нещо на света. От висотата на моите 37 години, започвам да му обяснявам, че кърмата все някога свършва и да не се ...
Автор:КалоянЯвашев
След като сте си свършили основното житейско задължение по запазване на безценния ви генофонд, идва момента да си платите цената. Усмихнатата, палава, разбрана съпруга е на път да се видоизмени в трептяща противопехотна мина, готова да ви помете. Следващите съвети не ви гарантират пълна безопасност, но така или иначе няма нищо, което да ви спаси от нея. От Бремензила!
Гледайте я в очите и се опитвайте да сте в тон с настроенията й. Усмихвайте се, когато е весела, мръщете се когато е тъжна, но внимавайте да не се объркате, защото ситуацията се мени бързо. От усмихнат и бодър оптимист, за половин секунда може да се наложи да се превърнете в отчаян и уморен песимист. Избягвайте да го правите пред хора с бели престилки, понеже ще ви хоспитализират!
Не говорете за тегло и диети! Апетитът й е огромен, теглото й нараства, а всички около нея й приличат на анорексици, чиято мисия в живота е да й покажат колко е дебела. Понижете спортната ...
Автор:КалоянЯвашев
Отглеждането на деца е самотно занимание. Социализирането с други индивиди, които нямат подобни проблеми, е трудоемко, а често и непосилно за нас. Когато сте решили все пак да се видите със старите дружки, но сте помъкнали и домочадието, резултатът е, че вие цяла вечер ще гоните домашните си покемони и жално ще гледате масата. Ако случайно се доберете до някоя чиния и успеете да набучите нещо на вилицата, винаги има някой, който ще се опита да ви въвлече в разговор. "Гледа ли Сити и Монако, а? Голям мач, бе! Кво ши каиш?". Ти нищо нямаш за казване, щото така си си натъпкал устата, че само прибелваш очи и мучиш ентусиазирано. "Ще се задавиш, бе. Ууу жена ти не ти ли готви у вас?" е следващият въпрос. Тук започва жена ми да му мучи и да ръкомаха, щото се е добрала до една вратна пържола, ама я е лапнала цялата. Разговорът с нас не върви и всички се чувстват гузни и ни успокояват, че ще ни мине, все едно сме болни. Ама ние знаем, че няма да ни мине, че сме повредени ...
Автор:КалоянЯвашев
След 1 година и 4 месеца мога да споделя мнение за семейството, което с г-жа Явашева създадохме. Макар че, гледайки как децата ядат банан в този момент, семейство е силно казано. По-скоро глутница маймуни с нагласата на футболна агитка и енергията на стадо глигани. Това са нашите деца. Много родители се оплакват от децата си, но ние сме на следващото ниво и просто ще се опитам безпристрастно да опиша живота ни. Не че нашето е живот. Това е каторга, в която обличаш, миеш, храниш, миеш, чистиш, миеш... собствените си надзиратели. Ние сме родители на близнаци. Момче и момиче.
Първо искам да кажа на родителите с едно дете, които ме убеждават, че тяхното било едно, ама щуро за пет, да отидат да се гръмнат. Характерно за децата е съществуването на тъмна сила в тях, която се проявява с различна интензивност всеки ден. Например едно дете три дена ще е спокойно, после един ден ще е проклето и изобщо с едно дете се наблюдава цикличност при проявата на тъмна сила. Нашите ...
Автор:КалоянЯвашев
След масовите бунтове пред блока, демонстративното горене на купони за детската кухня и късането на бодита, памперси и лигавници, склоних да открехна още малко вратата на нашия личен живот, с риск Росито да ме изгони. Пак!
В началото на родителстването ни, най-ярък спомен за мен ще си остане липсата на каквито и да е спомени. Докато не станаха на 6 месеца, аз не съм сигурен къде съм бил, какво съм правил, какво съм бил. Периодът между октомври 2015 и април 2016 е черна дупка в битието ми. Недоспал, оповръщан, недоял, брадясал, вмирисан, вечно лекьосан горд баща на близнаци. Още в началото на съвместното ни съжителство, двата вързопа загатнаха за съществени промени в живота ни. В интерес на истината, се справяхме доста добре и на всеослушание обявявахме желанието си да имаме още две. Изключение беше случаят, когато по погрешка една седмица ги хранехме с мляко за 2-годишни.
Сега си задавам въпроса, къде изчезнаха онези сладки бебоци и откъде дойдоха тия динозаври ...
Автор:КалоянЯвашев
Отглеждането на нашите деца е като дълга пиянска вечер. Като се родиха, започнах да черпя и след това ми се губят събития, пари, хора. Така изкарваш едни 2 години, между будна кома и паник атаки. Ето че вече са готови да тръгнат на ясла. Това е денят с главно "Д". Нищо не може да се сравни с маниакалния ентусиазъм, който изпитвахме, очаквайки този Ден. Мойсей да беше разделил морето пред нас, извънземни да бяха позвънили на вратата с шише ракия, Бил Гейтс да се окажеше мой баща, нищо от тези чудеса не би ни трогнало, защото ние си чакахме Деня.
Така Денят настъпи и в 8 без 15, към 14-а детска градина в "Изгрев", вървяха двама възрастни с глуповати усмивки и нетърпеливи погледи, а зад себе си дърпаха две озадачени и подозрителни деца. Посрещна ни нашата спасителка леля Гинче и ни инструктира спокойно и търпеливо. Изглеждаше жилава и безстрашна жена и ако бях папа, щях да я канонизирам на момента. Децата обаче усетиха какво ще става и половин "Изгрев" също ...