- 1. Дискриминират се пациентите с диабет
- (Здраве)
- ... на на Любомира Милошева 8г. Красимира Костова, родител на дете с диабет тип 1-Стилян Гюров-18г. Мария Кръстева, родител на Христиан Христов 15г. Славена Грънчарова, родител на Даяна Грънчарова-13 г. Иванка Католикова, родител на Елена Вачева, Здравка Христова,родител на Николай Христов на 6 г. Емил Луканов, родител на Красимир Луканов на 14 г. Петранка Митева, родител на Валерия Добрева на 13г. Веселина Вангелова,родител на Калоян Иванов 17г. Антоанета Григорова родител на Симона Григорова 15г. Нина Иванова, родител на Данаил Бонев, на 15г. Миглена Калинова, родител на Аника Ангелова, на 13г. Георги Георгиев ,родител на Паола Георгиева , 13г Доротея Луканова, родител на Денис Луканов, 11г. Възрастни с диабет тип 1 и ЛАДА: Ангел Катранджиев 19 г. с диабет тип 1 Катя Вапцарова с диабет тип 1с 42годишна давност, загубих сина си -29 г с диабет тип 1- 17г в следствие на тежка хипогликемия Галя Маринова с диабет тип 1 Неда Братанова на 55 г. от 19год. ...
- Добавен на 16 Февруари 2022
- 2. Направи добро и го хвърли в морето
- (Истории)
- Автор: Неда Дойчинова Днес срещнах две жени, напълно случайно, напълно непознати. Които ми напомниха, че има един универсален език, за който не е нужно да си учил. За който не е задължително да познаваш нито правописа, нито граматическите му правила - езикът на човещината. На море сме, в Гърция. В малко селце, а къщата, в която сме отседнали е на самия бряг в малко заливче. Току пред терасата ни е симпатично плажче, с десетина чадъра. Понякога ползваме някой от тях, друг път слизаме без никакъв багаж, къпем се в морето и се прибираме. Днес с децата се поуспахме, слязохме на плажа след 10.30 ч, ествествено нямаше как да има свободен чадър. Метнах кърпата на пясъка, събрахме на купчинка всички джапанки и оставих плажната чанта на пясъка. И директно с децата в морето. По някое време (с потапянето морето разбирам какво точно значи да те обземе безвремие) децата решиха, че искат да се гмуркат, т.е. трябват им очила и разни други принадлежности. Излизайки от водата, започнах да се оглеждам ...
- Добавен на 13 Август 2021
- 3. Един специален ден в годината
- (Добра форма)
- Автор: Неда Дойчинова Имам си един много специален ден в годината. От онези, хубавите дни, които ме карат да се чувствам уникално и особено. Ден, за който започвам да се вълнувам месеци по-рано. Нарича се Ден на репродуктивното здраве. В този ден срещам много хора. Жени и мъже, на които животът е отредил да имаме нещо общо в съдбите си. Едните, също като мен, вече са преодолели едно от най-големите препятствия в живота си – да станат родители. И не са забравили какво им е било тогава, преди много години. И помнят какво е някой да ти подаде ръка в тежките моменти. Сега са от другата страна. И помагат на онези, които все още не са сбъднали мечтата си. Голяма част от тези хора вече години са от онези, истинските ми приятели, на които мога винаги и за всичко да разчитам. Другите хора са все още пациенти. Повечето са ми непознати. Някои от тях са вече отчаяни, други неориентирани и уплашени, трети нахъсани. Някои са изчели всичко за стерилитета, други не са стъпвали в репродуктивна клиника. ...
- Добавен на 07 Юни 2018
- 4. Едно безкофеиново утро
- (Забавно)
- Автор: Неда Дойчинова 5.50ч. Онзи нечовешки звук… алармата. Такъв е, не само защото идва от НЕчовешко същество, каквото е телефонът. А и защото и най-коравосърдечният представител на биологичния ни видщеше да изпита поне няколко грама съчувствие и съпричастност към състоянието ми на блаженство, в което се намирам в момента. Пресягам се с точно, добре тренирано и отработено през годините движение, за да хвана телефона и да спра звука. Сигурно, ако бях прекалено религиозна, това щеше да е най-подходящото време за първата молитва – „Господи, дай ми сили! Да повдигна първо клепачите, след това…“. Но понеже силата ми хич не е в съставянето и отправянето на молитви, ще се възползвам от магията на една дума. КАФЕ. Повтарям си я няколко пъти, опитвайки се да си представя и да усетя със всички възможни сетива магичната течност, която ми е жизнено необходима в момента. Почти я подушвам и се надигам. Влизайки във всекидневната, първата ми цел е да включа кафемашината да загрява. Мисълта, ...
- Добавен на 26 Май 2018
- 5. Искам по-често…
- (Истории)
- Автор: Неда Дойчинова Може ли всяка седмица да имам рожден ден? Добре де… поне всеки месец. Нищо че така ще остарявам по-бързо. Не ми пука за бръчките – те само са отпечатали многото усмивки на лицето ми. Станали са по-дълбоки от многото пъти, в които съм се взирала в слънцето. Не ме притесняват годините – те ми донесоха неповторими преживявания и опит. Дадоха ми невероятни уроци и ме срещнаха с толкова хора. Харесва ми да остарявам. Да гледам как децата, за които мечатех толкова време, се превръщат в осъзнати човечета с характер и собствено мнение. Да виждам как побеляват косите на човека, до когото се събуждам от около 20-ина години. Да наблюдавам родителите си в ролята на баба и дядо и да откривам разликата в поведението и реакциите им. Искам по-често от веднъж годишно да се чувствам така. Да ми подарят книгата, за която преди дни съм споменала, че искам да прочета. Да осъзная колко добре ме познават, за да ми купят любимите цветя. Да се разплаквам от най-ценния подарък ...
- Добавен на 18 Февруари 2018
- 6. Стигмата
- (Отношения)
- Автор: Неда Дойчинова “Млада жена се удави… Бе омъжена от 10 години, но нямаше деца. Вероятно семейството на съпруга й, при което живееше, я обвиняваше за това. Живяла е в тормоз заради това, че няма дете.” Това прочетох в една статия, публикувана в електронна медия. Не исках да научавам повече подробности. Не желаех да проверявам достоверността на написаното. Защото няма никакво значение дали жената наистина е посегнала на живота си заради това. Няма никакво значение дали някой роднина просто предполага за причината. Няма никакво значение дали не е и обикновена журналистическа измислица. Фактът, че в нечия глава съществува възможността нямането на дете да е причина за самоубийство, смрази кръвта ми. В главата ми забушува буря. Мислите ми се гонеха и преплитаха, опитвайки се да асимилират прочетеното. Не, това не може да е истина! Та нали самата аз съм била в подобно положение. Знам точно какво е 10 години семеен живот, прекаран в борба за дете. "А възможно ли е да е вярно?" – ...
- Добавен на 06 Февруари 2018
- 7. "Системата" я правим ние
- (Образование)
- Автор: Неда Дойчинова Едва ли има човек, пропуснал новините, повтарящи се в медиите последните седмици, в чиито заглавие присъстват думичките “Детска Градина”. “Директорката на ХХ ДГ записала УУ деца неправомерно”. О, нима? Нима всички родители на деца в градинска възраст през последните 10-тина години са учудени от надплановия прием? Колко пъти погледнахте коледната снимка на групата на детето ви, за да видите, че децата са доста повече от 20? Колко пъти се подписахте в списъка за театъра в ДГ, за да видите че номерата са 30 +? Нима всички журналисти смятат за новина нещо, което е обществена тайна толкова дълго време? Нима се изненадахте, че у нас нещо може да се случи с фалшив документ или с един смс? Хайде, моля ви се… “Да уволнят директорката – тя е виновна за всичко!” Сблъсках се със ситемата на ДГ преди около 9 години, когато кандидаствах за място за големия ми син. Сблъсках се, ей така - челно, дето се казва. Като в бетонна стена. В продължение на повече от 4 години получавах ...
- Добавен на 04 Февруари 2018
- 8. Да отскочим до Витоша
- (Истории)
- Автор: Неда Дойчинова Сигурна съм, че не съм единствената майка в София, която поне по веднъж дневно, поглеждайки към Витоша, да не си помисли: „Ей го, на една крачка ни е планината, а откога не сме водили децата там, срамота... “ Та и аз така. Хич няма да зяпам лилавите кръгчета в различните китайски сайтове, показващи нивата на ФПЧ в София, то и без това през последните дни с невъоръжено око виждам какво дишам. С мъжа ми решаваме – този уикенд вече наистина ще отскочим до Витоша. Ще обявим бойкот на всички домашни, дето има да пише големият ни син; на всичкото чистене, дето ни чака у дома; на всички покани за излизане на по кафе или кино. Ще ходим да съберем малко здраве, дето се казва. Започвам да смятам наум – колко пъти могат да си намокрят чорапите, ръкавиците… Колко пъти ще трябва да влезем някъде да стоплим ръцете, да изпием по един чай. И ми хрумва идея – така и така ще трябва да мъкнем багаж, що пък да не пренощуваме някъде там? Като всяка майка на дете в градинска възраст, ...
- Добавен на 17 Януари 2018
- 9. Коледно желание
- (Истории)
- Автор: Неда Дойчинова Предпразничната еуфория се носи навсякъде около нас. До най-светлите християнски празници остава по-малко от месец. Майки и татковци щурмуват магазините за детски играчки в стремежа си да задоволят поредното желание на детето си. ТЯ обаче не обикаля търговските центрове. Не разглежда сайтовете за детски стоки, чудейки се откъде да поръча дървена кухня или ходещ динозавър. Извадила е коледната украса, а дори не е сигурна, че иска да започне да сглобява елхата. Гледа лъскавите топки и вижда в тях единствено отражението на сълзата, която иска да излезе от окото й. ТЯ знае, че за поредна година под елхата няма да я чака най-желаният подарък. Дядо Коледа, изглежда, отново не е получил писмото й. Или пък не го е прочел. Или пък си е сменил адреса… А беше толкова послушна. И тази година. Изпълни всички препоръки на лекаря си. Изтърпя стоически поредните манипулации… ТЯ не е толкова далече от вас. ТЯ е ваша съученичка, братовчедка, колежка… ТЯ е една от 6 ваши ...
- Добавен на 01 Декември 2017
