- 1. Изгубени в местоименията - II част
- (Отношения)
- Автор: Валентина Мизийска - автор на "Трети шанс" Бях чела някъде преди време, че успеваемостта на семейната терапия в САЩ била около 70-80% - това, разбира се, много зависело от компетентността и опита на терапевта и желанието на всеки от двойката да търси проблеми във връзката си, а след това и да желае да работи върху тях. В България проучване не е правено, все още и малко се пише за това, поради което лично на мен ми става адски мъчно, когато разбера, че поредни близки и познати са се разделили, превърнали са се във врагове и че дори не са опитали да си дадат шанс да останат заедно. „Семейна терапия“ звучи като страшно неромантично и трудно нещо, изискващо търпение и здрава работа – някакви сериозни, често неудобни разговори пред непознат човек на непознато място. В крайна сметка, цял живот сме вярвали в шестото си чувство, гледали сме да прикриваме емоциите си, за да не бъдем наранени, а сега ни се налага да излагаме на показ всичко, да игнорираме първоначалните импулси и да ги ...
- Добавен на 17 Май 2021
- 2. Изгубени в местоименията
- (Отношения)
- Автор: Валентина Мизийска Първата криза в брака идвала след третата година, втората – след седмата, а после – след дванайсетата, имало и след 20-25 години брак. Първите две съм ги проспала, или въобще не ги е имало. Може и да съм била твърде уверена в този брак, щом мисълта за криза ми беше чужда. Затова и когато заехме мястото си в статистиката, бях абсолютно неподготвена. Не бяхме отчуждени, конфликти нямахме – живеехме в хармония за пример! И все пак ни се случи. Идеята за посещения при терапевт дойде изненадващо, една приятелка ми го предложи. Бях станала толкова емоционално нестабилна, че явно е изглеждало почти като въпрос на живот и смърт. Да, нямаше болест или смърт в семейството, никой не бе зависим, никой не упражняваше насилие над другия. Дори сексът беше стигнал върховото си ниво във всяко отношение, а за изневяра в класическия вид не ставаше и дума. Но криза на доверието имаше. Семейната терапия ми се стори различна от това, с което бях облъчвана по филми – обстановката, ...
- Добавен на 22 Април 2021
- 3. Защо плаче мама?
- (Ревюта)
- Обещах ви откъс от книгата "Трети шанс" на Валентина Мизийска. Догато го изгълтвах, страница след страница, си мислех за семейната жена - като мен, като вас - която, улисана в битките да изхрани и обгрижи семейството, понякога губи войната за любовта. И не само я губи, но и се самообвинява за това. Мислех си още за неизговорената болка и изговорените празни обещания, за вечното ни бързане от кухнята през градината към офиса, за нещата, които можем да видим, но не искаме, докато не ни избодат очите. Хубава книга е. Прочетете я. Докато децата са край нас по време на вечерята, говорим за работата ми. Когато се разпръсват из апартамента, разговорът ни изчезва с тях и телевизорът запълва тишината. Плаче ми се. Ако ме попита за какво, не знам какво ще кажа. Плаче ми се, че не се държи като виновен. Че в момента седи чак от другата страна на масата и мълчи. Че днес е петък вечерта, а още не обсъждаме какво ще правим утре. – Аз… – Спирам. Той не реагира. После продължавам: – Аз ще напусна ...
- Добавен на 27 Март 2021
- 4. Не е "все тая"
- (Образование)
- Автор: Валентина Мизийска Стоя си тука в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам оценката на поредното контролно по математика на Йоана и се чудя да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая... На извънредна родителска среща преди два месеца родителите се оплакваха, че много домашни се давали на децата: какво било това писане на думи по английски по 10 пъти (ми те ако имали 7 нови думи, щели да ги пишат 70 пъти!), какви били тези 20 задачи по математика (чакайте, казва госпожата, две задачи са, с по 10 примера. Е, да де, 20 са, броихме ги с детето!). Стоях, мълчах, мълчах – наредила беше Йоана тройки и четворки. Госпожата всеки път й казвала, че пише глупости в тетрадката и на дъската, вече няколко двойки й била спестила, щяла да викне баща й в час да я види колко е разсеяна! (По този въпрос си имах лична среща с госпожата по-рано – кротичко и с усмивка да й обясня, че баща й е още по-зле по математика, с Йоана се занимавам аз, и би трябвало да се въздържа да я плаши. Те децата ...
- Добавен на 23 Февруари 2020
- 5. Детето, което толкова приличаше на мен
- (Възпитание)
- Автор: Валентина Мизийска Проговори на две години, съвсем като голям човек – без бебешките думи, с умните изречения, с философските въпроси. Бе дружелюбното дете, което винаги подхождаше с финес и творчество към всяко запознанство. Ученичката-мечта – с ококорените си оченца отвъд очилата, с изрядните домашни, със сериозните си разсъждения в час, със статиите си в училищния вестник, с артистичните участия на всяко тържество. С вродения, навярно наследен от мен, страх да не направи лошо впечатление, стремеж да е изрядна, да не обиди някого, да не сгреши. Тринадесет години си познавал като себе си едно дете, за да започнеш да обгрижваш отначало и да се тревожиш за напълно друг човек в седми клас. Когато се решават толкова неща за бъдещето му… Почти всички мои близки и приятели в последните две-три години преминаха през всичко това. Някои – още в шести клас, други извадиха късмет – налегна ги едва след избора на новото училище, но повечето не пропуснаха решаващия клас. Наблюдавах притесненията ...
- Добавен на 26 Януари 2019
