- 1. Назначена си!
- (Истории)
- Автор: Анелия Икономова Събудих се потънала в пот. Сънувах дядо. Отново. Един дълбок, красив сън ме върна много години назад. Той почина неочаквано, когато бях в 8 клас - инфаркт, който не беше достатъчно лек, за да ни го остави, но не и твърде тежък, за да го вземе без болка. Помня, че стоях вкъщи безгрижна и не очаквах родителите ми да се върнат с такива новини. Майка плачеше безутешна, а татко кротичко ѝ говореше на ухо мили думи. Мисля, че това беше края на детството ми. На безметежното спокойствие и абсолютната липса на реално усещане за живота. Дядо и баба били младоженци, когато дядо получил повиквателна да отиде „на фронта“, както той казваше. Много му накривяло, баба била бременна, скоро се очаквало да ражда и той много искал да е до нея. В главата му забумтели хиляди въпроси - ще се върне ли и ако се върне дали ще има ръце да си прегърне чедото, и крака да го води на панаира, дето правят всяка година в града. Ще може ли хляба сам да изкарва, ами ако не, кой ще се грижи за ...
- Добавен на 01 Февруари 2019
- 2. Моята чанта
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова Отскоро се боря с упорит косопад, който ме превърна в още по-неприятна жена, ръсеща кълбета косми и последни надежди, че някога ще изглеждам що-годе прилично. В началото се правех, че не забелязвам нарастващите косми по четката, после кичурите в ръката, обаче един ден ми писна и реших – ще го отворя тоя ужасен, огромен гардероб и под тоновете шезлонги, помагала по математика и парцалки, със сигурност ще изкочи лосионът, дето си купих преди… време. Ще се намажа два пъти и вече няма да изглеждам като овца със зимно руно през април! Докато местех един кашон и съсредоточено си задавах логичния въпрос - „Защо не ги изхвърлиш тия неща, жено проста?“, нещо се строполи в краката ми. Погледнах – чанта! Черна чанта. Моята черна чанта – хубава, кожена, непокътната, напомняща за друга жена, за други времена, за друг свят. Помня, когато си я купих – беше скъпа, стоеше в един лъскав магазин и ме чакаше. Аз бях студентка, напълно лишена от идеята, че е лудост да си купиш чанта ...
- Добавен на 11 Октомври 2018
- 3. Родилките разказват...
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева След призива на Анелия Икономова да се сложи край на насилственото и унизително отношение към родилките в България десетки майки споделиха историите си. Имаше и други коментари - на недоверие и съмнение. Разбираме защо хората, които не са преживели това, се съмняват. Прекалено е ужасно, за да е истина, нали? Това, което ще прочетете, са само част от вашите собствени истории. 1. Въпреки че минаха години от раждането ми, не мога да забравя ужаса и болката, която изпитах... И съжалявам, че не споделих, защото бях благодарна на Бог, че останах жива и че се радвам на моята дъщеричка... Накратко за моята история: Близо 24 часа ме мъчиха и ме обиждаха, подиграваха ми се, че имам сланинест корем, дадоха ми нощница, която беше до колената ми, защото не беше моя размер... Часовете минаваха... Нямах никакви сили... Само си спомням, че сама отидох до родилната зала и припаднах... След като отворих очи, все още ми правиха изкуствено дишане... Не знам как са извадили дъщеричката ...
- Добавен на 21 Август 2018
- 4. Родилно отделение, сектор Наказателна медицина
- (Истории)
- Автор: Анелия Икономова В началото искам да благодаря на всички лекари, акушерки и санитари, които обичат работата си, които са приели човечността като основно качество в професията си, за които да помогнеш, да се грижиш и да се държиш уважително е като дишането! Познавам няколко такива, за съжаление… само няколко! Искам да изкажа безкрайно съчувствие и любов към всички майки, които са преживели ужаса на класическия тормоз и унижение, съпътстващ голяма част от ражданията в България! Време е българските жени да спрат да бъдат унижавани, третирани като добитък, да изпитват чувство на вина, на срам и на безпомощност! Време е тези жени да започнат да плачат само и единствено от щастие! Раждала съм три пъти! Естествени раждания! Болката от тях съм забравила отдавна, ужасяващите преживявания още сънувам. Моето раждане в България Предварително се извинявам за нещата, които ще прочетете след малко, но съм сигурна, че голяма част от вас са чули поне едно: „Обръснала ли си си ш*ндата?“ ...
- Добавен на 20 Август 2018
- 5. За третия пол от четвърти ред и насилието над жени
- (Отношения)
- Автор: Анелия Икономова Напоследък, в редките моменти, когато пускам нещо да шуми, защото децата са заспали и тишината силно ме огорчава и впоследствие - плаши, навсякъде и всяко второ изречение е: „Истанбулската конвенция... “. Сега, аз съм проста жена... имам предвид просто устроена, иначе съм голям интелигент... не мога да разбера няколко неща: Първо – какво са се разпенили псевдонационалистите и всичкото Бай Ганя, че като ратифицират документа и рязко морално ще пропаднем, дружно ще си сменим пола, ще образуваме нови полове, ако съществуващите не задоволяват потребностите, докато имплантираме гърди на всичките си налични наследници от мъжки пол. Второ – публично признавам, че съм силно вярващ човек! За мен вярата е като въздуха, абсолютно необходима за живота на всеки! В какво вярваш, как общуваш с Бога си и всички нататъшни церемонии и обреди - всеки сам решава за себе си, стига да не вреди на живота, здравето и добруването на останалите индивиди! От тая ми гледна точка, силно ...
- Добавен на 24 Януари 2018
- 6. Патиланско женско царство
- (Забавно)
- (писмо от Анка Патиланка до Сева Смехуранка) Автор: Анелия Икономова Драга Смехуранке, Цяла неделя веч как измина, отиде си бързо старата година, а аз на тебе, сестро, и ред не съм драснала, за стола на офиса съм се сраснала! Додох си днеска, ни жива ни умряла, насред на асансьора бях сладко заспала, присъни ми се чуден сън, блажен, неземен – аз и ти сме, сестро, на остров чуждоземен! И пием си винце, текилка… ма малко, а Мамата Нинджа поглежда ни жално... и вика: - Къде там без мене, плажувате вие и топла водичка ви копитата мие? Без бански, морни тела тен да хващат, без свян върволици мъже да отпращат? Децата ви глад ги мори, силно вият, дошли те на Бали текили да пият!!!!! Я марш по хралупите, парцалите чакат, прането е мръсно, чиниите тракат! Сепнах се сестро, извиках, подскочих! Съседът, горкия, почти го прескочих, той само погледна, плю в пазва, прошепна: “Горките деца“ - и леко потрепна! Отварям вратата, а малкият чака: „Персей днес съм аз, но сега ми се ака!“ Грабвам ...
- Добавен на 10 Януари 2018
- 7. Защо „ТО“ не може да се случи на нашите деца
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова Не съм най-запаленият фен на този тип филми. Забавлявах се преди около два месеца, когато дъщеря ми отиде да го гледа, без да ни пита! Прибра се по тъмно, пребледняла, озверяла, подсмърчаща, въпреки че бяхме говорили преди това, как този жанр не е много подходящ, нито за възрастта, нито за късна прожекция! Тя не ни послуша… и си плати! Господин Икономов не пропусна възможност да забоде по едно червено балонче, където му душа иска из апартамента, за период от близо седмица! Въпреки силните подозрения, че балоните са чисто и просто родителска инквизиция, на петия ден дойде разпенена като побесняло шимпанзе и каза: „Знам, че сте вие, ако беше Пениуайз, досега да ме беше изял… без да ме измъчва като вас!“ Та по празниците, след като всички налични баби бяха зарадвани с всички налични внучета, реших да се разведря - прочетох две книги, побродирах малко и викам - ей го е, сега е момента да се стресирам по собствено желание! Намерих филма, пуснах го и..., братя и ...
- Добавен на 06 Януари 2018
- 8. Да си признаем греховете от старата година, за да си трупаме спокойно през новата
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова - Здравейте, казвам се Анелия и съм кофти майка! - Здравей, Анелия! Ще ни разкажеш ли повече за това? Помня ясно, че на невръстната възраст от 7 години, се кълнях във всичко свято, че някога, когато дойде моят ред да имам наследници, ще бъда най-прекрасната майка на света. Е, дойде ми редът... и се кълна във всичко свято, че аз прекрасна майка не съм, не мога, не искам и никога няма да бъда! Скъпите ми наследници явно не са слушкали, папкали и спинкали в миналите си животи и в този са застигнати от много кофти карма, под формата на родителско тяло! От друга страна обаче „Школата на стария фелдфебел“, както снизходително наричат живота ни заедно, им е донесла опит, какъвто и в джунглите на Южна Америка не биха могли да придобият. Лъжа, крещя, наказвам, манипулирам, дебна, мрънкам, обяснявам и пия вино. Бесете ме, стреляйте ме, съдете ме колкото искате, но ще направя хора от това полудяло котило, каквото и да ми струва това. Лъжа! Често! Не че ми харесва, но ...
- Добавен на 02 Януари 2018
- 9. Традициите не са това, което бяха
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова Спомням си баба ми – корава, съсухрена, мъничка - най-безстрашният човек, когото съм познавала. Когато бях малка, задължително празнувахме Коледа на село, при нея. Останала вдовица съвсем млада, с две бебета на ръце, тази жена не познаваше думи като „не мога“, не познаваше безнадеждността, пазеше свирепо вярата и следеше за спазването на традициите до последния детайл. Помня, че седяхме на земята върху слама, покрита от черги, тъкани от моята прабаба. Помня също суетнята на жените около приготвянето на храната, смирените усмивки на мъжете, докато пийват греяна ракия. И нетърпението на децата за скъпоценната пара. Всички сядахме в кръг. Най-възрастният и най-малкият вземаха хляба, разчупваха го, вдигаха го към небето и с висок глас повтаряха три пъти: „Слез, Боже, да вечеряме!“, целуваха хляба и го оставяха обратно на мястото му. Най-малкият казваше молитвата, а баба разкъсваше питата и подаваше по едно парче на всеки. Никога не съм чувала някой да каже „не искам“, ...
- Добавен на 28 Декември 2017
- 10. In vino veritas
- (Забавно)
- Автор: Анелия Икономова In vino veritas, както е казал Веселин Маринов! Прибираме се с Тервел, след адски изнервящ ден в работа, детска градина, кой където отбива служба. Прекарахме един час в заведение от „питеен“ тип, да се видим с дядо му. Там дивото ми зверче се огледа, набеляза потенциални жертви, почуди се малко и се почна – „Искам сок, вода, картофи, супа, катми, свобода за Палестина, а даааааа... и да ви пъхам клечки за зъби под ноктите!“ Смела жена съм, винаги съм била и никога повече няма да бъда... 1 час и 28 минути издържахме там, което си е личен рекорд и се кълна в психичното си здраве, че няма да го подобря! Бях с колата, което напълно ме лишаваше от възможността за една приказно-лековита чашка вино, инак можех и повече да издържа. Слава на Бога, тръгнахме си, натоварих Тарзан в детското столче, овързах го с колани, въжета, сезал, вериги и няколко катинарчета, колкото да е зает 5 минути да се отвърже, а аз да мога да пристигна до вкъщи. Спирам с колата пред блока и ...
- Добавен на 20 Декември 2017
- 11. Кошмарите на многодетните майки
- (Татко Калоян)
- Автор: Анелия Икономова Да имаш три деца, както ще ви потвърдят моите вдъхновения - Мариана Колунчева и Калоян Явашев – моите братя по тегоба, не е съдба, това е социално значимо заболяване, което уврежда психиката и голяма част от физиката на родителите! Да си многодетен родител не е като да си нормален човек! Да започнем с елементарни неща, като кошмарите например... нормалните хора сънуват, че ги преследват убийци, че ги обладават зли демони (това прозвуча много греховно, хареса ми), сънуват кукли, които оживяват; духове; сънуват, че си губят работата; че половинката им изневерява... неща, които лично мен ме карат да се смея доста невъзпитано! Моите кошмари се свеждат до три-четири сценария – бременна съм и/или раждам – тоя е най-гадният. Номер ДВЕ - опитвам да си преброя децата и все забравям по някое, в най-лошия случай успявам и бройката им ме довежда до не толкова тиха лудост. Оня ден сънувах, че раждам близнаци, раждането мина добре, благодаря. То е лесно като трима вече ...
- Добавен на 14 Декември 2017
