- 1. Зелена количка
- (Истории)
- Автор: Станислава Славова-Петкова „Мадам, никога не бих рискувал толкова висок залог“ „Роза през зимата“ Катлийн Удиуиз Май Не обичам да ходя в селската ни къща, особено след като нашите починаха. Нищо, че е близо до морето, на две преки от плажа. В съседство е пълно е с любопитни бабета, които само да ми видят колата, паркирана на тротоара пред двора, почват да ми подвикват през оградата „Миче, тука ли си, ма?“. Не можаха да се напънат да ми запомнят името – Калина. Пробвах няколко пъти да си доведа компания. Много шум съм вдигала, тука живеели възрастни хора. А като започнат да ме одумват – ти няма ли да се жениш, деца кога ще раждаш – все едно те като имат по едно-две деца и половин дузина внучета, та им виждат често очите. Най-много по един път в годината, като пристигат за морето, обаче на път за някой голям курорт. Тази година мисля да приключа с тях всичките. Подала съм обява, че продавам къщата. Едно време нашите хубаво са я построили – основата, стените са стабилни, ...
- Добавен на 16 Юли 2021
- 2. Изненадата
- (Истории)
- Автор: Станислава Славова-Петкова Госпожата по философия беше от старите дракони. Не, тя съвсем не беше стара, беше си съвсем добре. Намираше се в онази златна възраст, когато вече е изиграла главната роля в сънищата на учениците си от мъжки пол, но все още е далеч от другата, в която би могла да стане обект на подигравки заради фъфлене и забравяне. Всъщност никой не смееше да се подиграва с нея (всички предполагаха, че дори и директорът малко го е страх от леко пискливия ѝ глас). Тя беше ерудиран, начетен, интелигентен, космополитен човек, въобще от онзи тип хора, с които като се заприказваш и те хваща срам, че си чел и пътувал толкова малко. Този срам в началото стъписваше учениците, особено след като единственият им пример до сега са били родителите или интернет. Постепенно обаче любопитството надделяваше и крадешком започваха да бодат мрежата с имена на места, личности, събития, книги, за които госпожата ей така, между другото, беше споменала. Така, в резултат на разказ за необуздания ...
- Добавен на 08 Ноември 2020
- 3. Неочаквана ваканция
- (Истории)
- Автор: Станислава Славова-Петкова Селото я посрещна с припичащо слънце и вековно спокойствие. Дуварите и каменните плочи си личеше, че са правени преди много време, за много време напред. Отпи вода от чешмата в началото на селото и приседна на един отрязан пън да си почине. Беше надценила силите си. Автобусът от столицата я беше оставил на площада в съседния град. Поогледа се и видя на една от сградите надпис „Полиция“, с големи сини букви. Пред вратата вляво имаше пейка, на която седяха три баби с бастунчета. Явно бяха на сигурно място. Близкото дръвче хвърляше рехава сянка на шалварите им, позагубили оригиналните си ярки цветове и придобили един общ към момента. Запита как да стигне до селото и след кратка препирня коя от тях да обясни, явно взе връх тази с най-добрия български. Това не пречеше на останалите да взимат отношение по време на целия разговор, размахвайки леките си тояжки. Оказа се, че ще трябва да върви пеша. Добрата новина беше, че селото не е далеч (по критериите на бабите) ...
- Добавен на 10 Март 2020
- 4. Коледен разказ
- (Истории)
- Автор: Станислава Славова-Петкова Когато си дете доброто и злото са така лесно различими. Особено в анимационните филмчета. Добрият герой винаги е с нежен глас, в бонбонен цвят, весел. А лошият – пълна противоположност, придружена с противен кикот. Всичко е ясно. Симпатиите ти са мигновено прикачени към розовия слон и с цялото си сърце искаш да накажеш страшния тигър с огромните зъби. С порастването почваш да виждаш по-широката картина – тигърът всъщност е тигрица, има малки, те ще умрат, ако не им занесе месо. А освен розовото слонче, наоколо няма друг източник на протеини. Харесваш малките. Разбираш, че това е кръговратът на живота. Че отговорът на уж лесните житейски въпроси, в дългосрочен план не е „добро“ или „лошо“. Най-често е „зависи“. Маргарита мечтаеше да стане учителка още от дете. В представите ѝ за бъдещето, тя приличаше на любимата си преподавателка по математика – г-жа Бурова. Винаги с прическа, лек грим и официално облечена, на нисък ток, с премерена доза бижута. Когато ...
- Добавен на 20 Декември 2019
- 5. Как се постигат целите
- (Отношения)
- Автор: Станислава Славова-Петкова Чета си тихичко, гледам филм, мия чинии, режа салата, бъркам сладкиш, завивам баница, въобще правя си нещо. Идва малкият ми син – потен и мръсен, играл е пред блока. Можем ли да дадем на котенцата да ядат (има една котка с прилежащи три котенца, вече ядат и нормална храна)? Преди да съм успяла да реагирам с нещо приготвено, вече сме на друга тема – може ли да се люлее на люлката, докато е обут с ролерите, почва да ми разказва как са спорили с децата навън за някаква игра, имам ли дълъг ластик, за да могат да скачат и когато момиченцето, на което е настоящия ластик го няма, после какво е сънувал, моли за една чаша вода, че много е ожаднял, пита ме като съм била малка какво сме правели по цяло лято с вуйчо му (брат ми), колко книги сме имали за четене, по колко страници са били, дали знам как се играе не знам си коя игра, той бил измислил нова игра, обяснява ми правилата подробно, разказва ми какъв клип е гледал в YouTube за 10-те най-странни изоставени ...
- Добавен на 03 Септември 2019
- 6. Тиквеник
- (Истории)
- Автор: Станислава Славова-Петкова Тимпаните, които обикновено удряха в ритъм, когато се готвеше да изнесе презентация, сега не бяха в унисон. Звукът им в главата му пораждаше опасно кръвно налягане, знаеше го. Сутрешното черно кафе беше придобило отвратителен горчив вкус в устата му. Беше средата на деня, средата на седмицата и ако се вярваше на времевата диаграма на стената – две седмици в закъснение, спрямо срока за изпълнение на проекта. Как се беше стигнало дотук? Ризата по гърба му започваше да лепне, когато осъзна, че някак си именно той беше пропуснал нещо, не беше успял да организира, натисне хората си. Как щяха да наваксат сега? Шефовете от централата в Германия постоянно измисляха нови и нови икономии, все по-къси крайни срокове, съкращения, товареха ги с все повече проекти, нали българите правеха всичко – с високо качество, на добра цена. Колко пъти се беше питал дали някой от колегите му в германския офис щеше да си вземе работата в къщи, безплатно разбира се, само и само ...
- Добавен на 14 Май 2019
- 7. Казанът
- (Истории)
- Автор: Станислава Славова-Петкова В селото повечето къщи бяха необитаеми. Обитателите на останалите бяха старци и цигани. Като цяло не цареше мир и любов, но имаше търпимост и липсваха глобални проблеми. Българските старци бяха разположени в горната махала, по-младите им тъмнокожи съселяни – в долната. Магазинът на мегдана беше по средата на селото и служеше като езикова допирна точка. Това лято нещата се промениха. Циганетата, дето ходеха на училище в съседното село, бяха във ваканция и мирът в селото се скри от тях. Ходеха, правеха поразии по къщите, веднъж дори счупиха прозореца на магазина. По-късно главният виновник изяде шамарите на чичо си, нищо че беше вече на 18, защото се оказа, че магазинът е на местния цигански лидер и сега ще трябва те да го поправят. Гневът го споходи много бързо и не щеше да го пусне. Цял ден шумът от шамарите в ушите му не стихваше и вечерта беше вече решил да се пробва в българската махала. В дома му никога не говореха за нея, все едно не съществуваше. ...
- Добавен на 05 Април 2019
- 8. Съвременната баба
- (Забавно)
- Автор: Станислава Славова-Петкова За да ви наемем за баба, вие трябва да отговаряте на следните условия: Да владеете 100 метра гладко бягане и/или бягане с препятствия. Предимство е, ако изпълните норматива, носейки тежест от 10 кг. Нормативът се определя от детето към момента, от който ви наемаме. Детето е с преднина от два метра. Да умеете да готвите яденета без лук, а магданозът да е умело прикрит. Лещата и бобът да са като на леля Данче от градината. Пълнените чушки да са без чушките, пържените картофи без олио, а кюфтетата да от соя, с вкус на кайма. Предимство е, ако успеете да маскирате някой нелюбим зеленчук или плод като друг, който детето яде (напр. краставица, маскирана като домат, ябълка като банан и др.). Трябва да умеете да оказвате първа помощ – истинска и въображаема – от вадене на млечен зъб до разрешаване на ситуация от рода на: „Пък той ми каза, че няма да играе с мен и сега ме боли главичка/сърчице/ пръстче и само сладолед може да ми помогне.“ Да владеете поне ...
- Добавен на 02 Януари 2018
