... Цонев-родител на Мария Цонева 9год.
Ваня Симеонова родител на Тони Симеонов на 16 г.
Милена Кюлюмова, родител на Радост Бучукова на 11 г.
Мария Христова, родител на Яна Тодорова на 17 г.
Деница Йорданова, родител на Малена Йорданова на 11г.
Даниела Стоянова, родител на Виктория Стоянова на 13г.
Цонка Бързинска родител на Симона Бързинска на 9г.
Кристина Йоцова, родител на Мария-Магдалена Цветанова на 8 г..
Мария Ташева, родител на Магдалена Бурдина на 10 год.
Мариана Русева, родител на Николай Русев на 3 г.
Зорница Замфирова, родител на Никол Стоева на 8 г
Бинка Захариева, родител на Пламена Захариева на 15г
Атанас Атанасов, родител на Росен Атанасов на 8г.
Айлян Маринова, родител на Свилен Маринов на 4.6г.
Михаила Боева, родител на Таня Боева на 14г.
Шенай Идает, родител на Ниляй Гюнал на 8 г.
Емилия Каранлъкова родител на Анелия Каранлъкова 14г.
Милена Атанасова, родител на Жоан Атанасов на 13 г.
Петрана Митова баба на Анелия Ангелова 14 г.
Гинка ...
Автор: СеваНиколаева
Преди никога не се бях замисляла колко е трудно да направиш нещо толкова просто като това да си обуеш един чорап. Какво толкова - сядаш на края на стола или дивана, навеждаш се, малко повдигаш стъпалото и хоп! А да го нахлузиш на крака си в "щъркелова поза" - това си е вече висш пилотаж, нали?
Един чорап, ще кажете, какво толкова. Сега си представете, само за миг, че сте парализирани от кръста надолу. Няколко прешлена на гръбначния стълб са раздробени, рязали са ви хиляда пъти за последните години... всъщност няма да навлизам в подробности. Аз не мога и не искам да си го представям. Просто искам едно момче - с красива усмивка, прилично дебел и в разцвета на силите си, да може пак да си обува чорапите. Сега ще си помислите - тази пък, какво толкова се е хванала за тези чорапи?! Ами смешно ми е, защото моят приятел Фори наскоро беше описал точно тази своя "битка" да си обуе чорапа така забавно, че просто няма как да я забравя. Фори е Христофор Караджов (Chris Karadjov), ...
Автор: СеваНиколаева
Днес още е у дома. Слаб, тих, безпомощен, но още е вкъщи. Видяхме се вчера. Стискаше ръката ми и ми отговаряше с очи. Преди месец беше Нова година. Нямаше фойерверки. А месец по-рано имах рожден ден.
- Честит рожден ден, дъще! - каза ми.
- Ще ти донеса страхотни книги, обещавам.
- Няма кой вече да чете книги - отговори ми. Ден по-късно научих, че му остават по-малко от два месеца. След два дни излязохме на разходка. За последен път излезе сам. Три месеца преди това се скара на внучките си, че не може да се спи до обяд, нищо че е ваканция. А на другия ден ние се скарахме малко, но от сърце. После се прегърнахме и както в края на всяко лято си казахме „довиждане“. Два месеца по-рано празнува 49 години от първия си ден с майка ми. За златната сватба си намислих да им подаря звезда, наречена на тях. Брат ми каза, че ще ги прати на гръцки остров. Добре, може и двете. Преди това пак имаше Нова година. Не си звъним в полунощ. Чуваме се на 1-ви, като се наспим. ...
Автор: СеваНиколаева
Тази история няма да има щастлив край. Няма да завърши и трагично. На финала лежерно ще затворите страницата и спокойно ще продължите пътешествията си из нета. Горчив или сладък вкус също няма да ви остане. Просто ей така, ще кажа: Край!
Предупредени сте. Приказката е за Берта и Панчо, които са заедно. Имат разлика в годините, не е голяма - 6-7, в нейна полза. Може да се каже, че са в крак с тренда. Блондинка не е. Среброто й отива - когато се движи, слънцето си играе с оттенъците на сивото и малко златно и ги прави да приличат на дъга. Не никого и през ум не минава да предложи да се боядиса - просто това е нейният цвят. Панчо е ...ами по-тъмен (абе направо да си го кажем - синее). Него слънцето също го обича и като го напече - той светва, образно казано. И така се загрява, че около него можеш да получиш топлинен удар. Направо излъчва, честна дума. Берта, както личи по името, е германка. Натурална! Много се гордее с произхода си, може стигне до началото на корените ...
Автор: СеваНиколаева
Как да отровиш Мария? Много е лесно.
Избираш си една Мария. За предпочитане е да е мила, състрадателна, влюбена в половинката си.
Мария трябва да обича цветята и танците, да обожава да плува, докато вали дъжд или да прави дъъълги разходки по тихи пътеки. В конкретния случай нашата Мария обича да излиза на верандата и да си пийва бира или вино, докато споделя залеза със своето момче.
И понеже Мария е от тази изчезваща порода хора, които вярват, че споделена радост е двойна радост, щедро шерва (хихи "шерва"! Каква хубава българска дума), та тя щедро шерва своите късчета щастие на стената си (!?)(Господи, тук звучи малко сюрреалистично, но вие ме разбирате). Греят, значи, снимки на цветя и залези от стената на Мария, споделя колко е щастлива и милата, очаква всички да се радват заедно с нея. Да подаряваш хубаво настроение някому... Ами не е малко днес, нали?
Мария празнува годишнина от сватбата си. Разказва и показва снимки. Прекрасно!
Мария е попаднала ...
СеваНиколаева ни праща един спомен от миналата Коледа :) И едно напомняме, от което май всички имаме нужда в трескавото предколедно пазаруване :)
Колко подаръка трябва да отвори едно дете, за да е щастливо? Цял ден гледам видеа и снап-чат от приятели на моите девойки и вярвайте, не мога да изброя пакетите под елхите. Много модно е също да се снимат стаи, потънали, ама наистина потънали, в опаковъчна хартия и панделки. Боже, не мога да настигна тези побеснели родители, които сякаш цяла година, всеки ден, са купували по един боклук, за да го увият в модерната днес холо-хартия и да струпат камарата под елхата. Ако мястото не стигне, се реди върху дивани, столове, маси.
А днес, скъпи приятели, плаках пред една розова купа. Тя нямаше вина за сълзите ми. Досега си бе живяла безгрижно на стелажа в един гигантски детски хипермаркет и сигурно единствената й тревога е била дали житейски си подхожда на синия куп отсреща. Ще питате - защо толкова сълзи, защо точно в детския магазин и защо точно ...
Автор: СеваНиколаева
Татко ми е голям шегобиец. Много се смея! И едни номера върти, викахме им "подлярски". В къщата на родителите ми често говорехме наопаки. И така страхотното ястие на майка ми е "Голяма гадост!", готината приятелка е "Просто ужас!", а татко ми е "много секретен" (сам ме моли да не му споделям, че тутакси и с нежелание ще ме натопи). Затова казвам, че и номерата му са "подлярски". Ей такива едни, внезапни и те пращат в оркестъра. Обаче последният му номер... просто...
Дъщеря ми навършва 13 г. Пристигнали сме отдалече, ще празнуваме в България! От сутринта фейсбукът ѝ е задръстен от поздравления. Съучениците ѝ на училище, тя баровка! Подаръци от нас, от близки. Цял ден обикаляме в нейна чест - картинг, кино, каквото иска. Прибираме се у дома, стягаме тържествена вечеря с гости. Спорим за тортата - да я набучим с 13 труднозагасяеми свещички или спретнато да боднем цифрите 1 и 3 в средата. Какво да ви разправям - голяма драма! Обажда се снаха ми. Татко умрял. ...