... Сиракова, родител на Богомил Сираков на 9г, с диагноза диабет тип 1.
ПРИЛАГАМ СПИСЪК НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С ДИАБЕТ ТИП 1 И ПЪЛНОЛЕТНИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ ТИП 1, ЛАДА И ВРОДЕН ХИПЕРИНСУЛИНИЗЪМ
Родители на деца с диабет тип 1:
Даниела Великова, родител на Калоян Донев, 14 г.
Теодора Стайкова, родител на Мартин Калинков,14г.
Лора Тодорова Кирилова, родител на Калина Павлинова Кирилова 9г
Даниела Георгиева, родител на Методи Георгиев 14 годишен!
Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов 12 год.
Екатерина Станчева, родител на Кристиян Станчев 17г
Атанас Портов, родител на Аделина Портова на 9г.
Кристина Павлова, родител на Константин Тимчев, 9г.
Иван Владимиров, родител на Добрин Владимиров на 2год.
Мария Атанасова, родител на Гергана Митевска 15г.
Севинч Алиева, родител на Никола Любомиров на 13 г.
Чавдар Панов, родител на Божан Панов на 17г.
Ивелина Илиева, родител на Александър Трайков-10г.
Людмила Георгиева, родител на Виолета Джерманска 20г
Мария ...
Автор: ВиолетаЙорданова
Студено и дъждовно е навън. Четиригодишната ми дъщеря щурмува всекидневната, а аз бленувам дъждът да спре, за да я изведа, защото нервите ми са ,,лекичко" опънати от нестихващия шум, който тази малка хала произвежда.
Решавам да я помоля да понаучим някое стихотворение, тъй като за две години и половина в детски заведения никога не ми каза и едно-едничко стихотворение или поне песничка. Отчаяно подавам книжката с пъстри и според мен интригуващи страници, тя с усмивка я поема в ръцете си и душата ми ликува. В този миг цялото ми същество почувства блаженство, защото убедих тази малка калпазанка да поседи с мен и да ангажира вниманието си с книжка. Малките й ръчички започнаха ревностно да разгръщат страничките, а аз с нетърпение очаквах да избере стихотворение, което да научим. Идея си нямате каква гордост изпитах, че съм я убедила, защото по принцип е изключително палава и енергична червенокоска, чието внимание не може да бъде привлечено повече от десет минутки ...
ВиолетаЙорданова, майка на 3-годишна любопитна червенокоска, ни прати тази история. Мисля, че няма майка, която да не се припознае в нея.
,,Мамо, защо този чичо има толкова голямо дупе?"
Въпросите - да, те са неизменна част от съвместния ни живот, но напоследък са от такова естество, че аз не просто почервенявам от срам, а ми иде да потъна вдън земя.
Вярно, че тя е на 3 години. Вярно, че е любопитна, но ми се иска да можеше да уцелва по-подходящи моменти, когато да задава такива въпроси.
На всичкото отгоре дупето, за което питаше, беше на доста уважаван от мен човек. Добре, че чувството му за хумор и безспорният му интелект са на едно достолепно ниво, защото иначе моята червенокоска за пореден път щеше да ме хвърли в бездната на неудобството.
В началото беше само ,,ГУ-ГУ-ГУ", ,,Бр-р-р-р" , ,,Па-Па" и аз в захлас споделях с околните езиковите й способности, все едно е защитила дисертация в Оксфорд.
Мислено си мечтаех за моментите, в които ще водим смислени и аналитични разговори, ...
Автор: ВиолетаЙорданова
Случвало ли ви се е да чуете изречението - ,,Не ставаш, откажи се!"?
Ей, бога ми, аз съм го чувала милион пъти. От близки, преподаватели, от абсолютно непознати - за какво ли не съм го чувала...
С годините реших, че това ще е моята ваденка, която неминуемо са ми ,,лепнали" от тийнейджърска възраст, и трябва заслужено да си я нося навсякъде и винаги. А когато ми е най-трудно, тя да изпъква на преден план така всеобхващата цялата ми особа, че собственото ми АЗ бива погълнато от нейната власт.
Да, ама не !
Някъде около 18-та ми годишнина си казах, че ми е писнало да слушам това изречение. Та, лекичко и неусетно, ваденката беше яростно отлепена от моята особа и до момента ревностно не позволявам някой да ми я лепне. Малко пояснения...
Преди да постъпя в университета, преподавателката, която ни подготвяше, реши, че има правото да ме посъветва да не правя опити за кандидатстване, защото просто езикът, който уча, не ми се отдава.
Някак си не ми се понрави ...
Автор: ВиолетаЙорданова
Така се случи, че бидейки в майчинство, имах поглед върху множество различни типажи майки. Всеки ден се прибирах със смесени чувства и размишлявах над поведението им. Ще се опитам да ги категоризирам - нищо лично, просто наблюдения.
Героиня
Тя се е сдобила първото си дете, тя е изживяла неистовите мъки от раждането, обожава да разказва подробности от самия процес на раждане, който процес, няма какво да се лъжем, не е най-приятното нещо за дискутиране. Проблемът е, че обича да го разказва в компанията на други дами, които или вече са го изживели и не са заинтересовани, или пред такива, които по една или друга причина все още нямат дечица. Майката героиня е по-важна от всичко на пътя - на нея колите трябва да й спират, нищо че все още се движи по тротоара. Тя гази наред и тежко му на пешеходеца, който дръзне да не й направи място, за да мине с количката - все пак тя е национален герой, който вози детето си!
Родих детето ,,най"
Те смятат, че са дали живот ...