Ninja Editor

Ninja Editor

Татяна Михова е първата дама, която ни гостува с кулинарна рецепта и това не е случайно. Тики, както е известна в интернет пространството, е даровита и сръчна жена, в това ще се убедите, веднъж стъпили в сайта й. Ястията й са вкусни, достъпни и лесни за приготвяне. На всичко отгоре са представени с толкова живи и красиви снимки, че ти се иска да посегнеш, щом ги видиш. И това далеч не е всичко, което може.

 

1380743 449911328460572 2025340271 n

Завърших френска филология в Софийския университет и Мио и ВИД към УНСС. Десет години работих в международния бизнес и се надявам след майчинството (имам чудна душица Йоана на 24 месеца) отново да се върна към тази сфера. Дотогава с Йони ще играем, ще учим, ще се смеем и в антрактите, ще шия, готвя и снимам. Напоследък, освен кулинарната сфера, много ме влече и една друга, нещо като креативно шиене. Правя тихи книжки за бебета и деца и весели калъфки за възглавници с апликации от плат, дантели и филц.


Много от рецептите са от „тефтерите на баба“. Сред какви жени израснахте, явно са били сръчни и интересни?

Такава беше атмосферата, да. Баба беше много изкусна кулинарка и ако растеше в нашия свят, съм сигурна, че преди мен, щеше да подхване кулинарно блогърство. Но понеже си живееше в своето време, всичко, което умееше, го записваше и преписваше в тетрадки. Безценни за мен. Мама пък ме научи на всичко, свързано с шиенето, защото непрекъснато ме спохождаха идеи и нужди, а на нея вече сякаш това хоби не й беше интересно, и ако исках нещо, трябваше сама да си го направя. 


Първите опити?

Започнах плахо, когато ме приеха в езиковата гимназия. Някак имах много свободно време и подхванах да приготвям вечерята, за да има нещо топло и вкусно, като си дойде мама от работа. Звънях на баба, за да подсказва кое как да сготвя. Леща яхния, крем супа от моркови и картофи и кюфтета май бяха първите ми опити.


Как започна онлайн готвенето?

По подобие на баба, през 2011 година, започнах да си водя тетрадки с рецепти. Но пък в мой си стил, те бяха шарени, весели и подкрепени със снимки и коментари от мен. Исках да стават все по-стилни и търсех точната снимка. В началото снимах ужасно, после изведнъж усетих светлината, какво може моят фотоапарат, перспективата, ъгълът, подредбата на сцената... На 4-тата тетрадка, реших, че е добре и другите да имат достъп до моите рецепти и да ги ползват при нужда. Така създадох сайта си www.cookingtiki.com. Е, отне ми няколко месеца да разбера как става това, но после стана лесно.

 
Любим тип кухня или кулинарна школа?

Домашната българска кухня. Цяла година се облизвам на гозбите, които слагаме на трапезата на Бъдни вечер например. Не ги приготвям по друго време, освен боба на фурна, затова са ми трижди по-вкусни, когато дойде вълшебното навечерие. А и великденското агнешко с картофки...


Коя храна Ви изкушава и обичате да я приготвяте?

Обожавам салати, прясно опечени ядки и домашна баница. Тези три ухания и гледки трудно ме оставят равнодушна. Обичам да приготвям бързи ястия и десерти, рядко съм в настроение за по-сръткавите, колкото и да са вкусни. На повечето ястия им намирам съкратен маршрут, т.е. променям технологията, така че да става по-лесно или бързо. Което обикновено означава и по-здравословно, защото избягвам цапащи и усложняващи готвенето неща като запръжката.


Промениха ли кулинарните си
навици на семейството след раждането на детето?

Определено се промениха. Изчезна чревоугодието и желанието да е красиво, вкусно, дегустирано бавно. Като се роди Йони, в началото бяхме в режим оцеляване, защото миниатюрното същество не ме пускаше и за секунда. Ядях на крак, с протегнат врат, защото тя беше в ръцете ми или в ергономичното сакче. Сега готвя ежедневно за нея и някак ми е все едно какво ще ям аз. Каквото има. Ако няма, си сварявам ориз, ям салата, гризини, ядки.

Какво обича да яде Йоана?

Много обича крем супи. Ежедневно й правя. Хапва с апетит шопска салата или салата от настъргани моркови, цвекло, ябълка и кашкавал. Обича плодове и плодови шейкове, които също са й ежедневие.


Ето две от любимите рецепти на Йоана, които може да харесат и вашите мъници:


Крем супа с две съставки



17430714 1237293066389057 1431977970 o

Продукти за 2 порции:

1 зеленчук (тиква, карфиол или броколи), към 600 мл обем на малки кубчета
1 вид зърнени ядки (овес, ръж, елда или готова смес от 5 зърна), 1 пълна шепа
1 с. л. масло
сол на вкус (без, ако е за бебе)
черен пипер (без, ако е за бебе)

Приготвяне:

Кипва се вода, а избраният зеленчук се нарязва на кубчета. Пуска се във врящата вода, която трябва да покрива зеленчука с около 1 см. Вари се на тих огън 10 минути, след което се добавят зърнените ядки и подправките. За версията броколи, обичам да слагам пресен джоджен, за версията карфиол - малко сушени лук и морков. А количеството зърнени ядки определя гъстотата на супата. Предпочитаме я по-плътна. Направяте я по свой вкус. Всичко се вари още 10 минути. Извън котлона, супата се ароматизира с масло.

Пасира се до гладкост и се хапва топла с кротони или кубчета любимо сирене, например саламурено сирене (обезсолено) или гауда, грюер, синьо сирене (ако детето е по-голямо).

Бебешки чийзкейк

 

 

17430991 1237293586389005 1739203061 o

 

Продукти:

200 г хрупкави бебешки бисквити (не от бишкотения тип) или обикновени бисквити
100 г масло
600 г fromage blanc*
250 мл кокосово мляко
200 г бебешко пюре от кайсии
8-10 сушени кайсии
18 г желатин (или колкото е указано на вашата опаковка за близо 1 литър)

* Можете да подмените със смес от 300 г маслено кисело мляко (без кисела жилка) и 300 г крем сирене тип „Филаделфия“.


За украса:

сушени кайсии
кокосови стърготини
някоя бебешка бисквита

Приготвяне:

В купа смесете счуканите бисквити и маслото. Работете с ръце, докато получите лепкави, равномерно намаслени трохи. С няколко „бръмвания“, можете да свършите това и в кухненския робот. Изсипете получената смес на дъното на 20-сантиметрова форма за торта със свалящ се борд. С притискане, разпределете по дъното на формата до равен слой. Приберете в хладилника.

В дълбока купа смесете млечните животински продукти, бебешкото пюре от кайсии и нарязаните сушени кайсии. Пасирайте до гладкост. Аз добавих и шепа сушени кайсии на парченца, да не е съвсем гладка сместа.

Накиснете желатина в 100 мл кокосово мляко. Като набъбне, разбъркайте добре с останалото кокосово мляко. Разтворете го на водна баня от вряла вода (не е нужно да ври на котлон). Смесете готовия желатин с кайсиевата част. Излейте всичко върху бисквитения блат. Охладете за поне 6 часа. Една нощ е винаги по-добре.

Преди да поднесете, украсете по желание. Аз го направих със слой от кокосови стърготини, бисквитка и сушени кайсии, както и малко неядливи елементи.


Какво приготвя и майстори Тики можете да следите и тук.



Текст: Янка Петкова
Снимки: личен архив

Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика


Този метод на захранване се препоръчва от британската акушерка и консултант по кърмене Джил Рапли. Вместо специално приготвените, смлени и пасирани пюрета, по-естествено, според нея, е бебето само да взема парченца храна, да ги поднася към устата си, да ги дъвче и преглъща. По този начин да открива вкуса на храните, тяхната форма и консистенция. Вероятно така са захранвани децата, преди да бъдат „измислени“ пюретата в бурканче. Моя възрастна колежка педиатър ми разказа как е била захранена самата тя - с леко намачкани зърна сварен боб. Всички са чували от по-възрастните как едно време са топили залчета хляб в соса на яденето или са намачквали с пръсти от храната на семейството и са слагали в устата на бебето.


Кога да започнете?

Захранване водено от бебето започва, когато то е готово, т.е. храносмилателната, двигателната и нервната му системи са достатъчно развити. Както и при общоприетото захранване това става около шестия месец - бебето може да седи добре, изчезва рефлексът на изтласкване на храна от езика, има контрол над врата и главата си, проявява интерес към храната на възрастните, в състояние е да хваща само яденето, да го поднася целенасочено към устата си, да го дъвче и преглъща.

С какво да започнете?

При този метод на захранване, пюретата не са естествения преход от хранене с мляко към твърда храна. Смята се дори, че пасираната храна може да окаже неблагоприятно въздействие при захранването – децата няма да получат възможност да се научат да дъвчат. Около шестия месец, бебето е в състояние да взима само яденето и да го поднася към устата си, способно е да го дъвче и преглъща. Приема се, че храносмилателната му система също вече е готова за твърда храна. Привържениците на този метод твърдят, че бебетата, захранени по-този начин, рядко са злояди, научават се бързо да контролират ръцете си, дори избягват сами храните, които организмът им не понася добре.


Кои са преимуществата на метода?


Според тази система на захранване, бебето е изложено на по-малък риск от задавяне, тъй като само контролира какво слага в устата си. От самото начало се учи да ползва венците и челюстите си за дъвчене и стриване на храната, започва да яде и по-едри частици и да не се дави с храната. Докато при хранене с лъжичка, храната се поставя пасивно навътре в устата на бебето, то не се  учи да я сдъвква и няма възможност да я измества бавно към задната част на устата и гърлото.


Според привържениците на това захранване, когато бебето вече може да взима и да поднася само храната към устата, тогава е развило и способността си да дъвче. Смята се, че това е свързано и със зрялост на храносмилателната система да преработва твърда храна и ако бебето не може само да поднесе храната към устата си, то и стомахът му не е в състояние да я преработва, т.е. нещата стават , когато физически  и емоционално е готово за тях. При захранване водено от бебето също има примерни схеми за включване на различните видове храни.

При захранването, водено от бебето, то само може да избере кога и какво да яде. Няма нужда от специални пюрета и каши. В началото подходящите храни се предлагат на  дълги резени, защото бебетата държат парчетата храна в юмруче и ако са по-малки не знаят как да ги поставят в устата си по този начин. После, когато се овладее хващането с два пръста, те вече успяват да хванат парченце храна и да я сложат в устата си .

Кои са недостатъците?


Има някои неща, които лично мен ме притесняват при захранване водено от бебето- например, това че се дава възможност за едновременно включване на повече от една нова храна. Разбира се, става въпрос само за опитване, но при проява на някаква реакция, няма да се знае на коя храна се дължи тя.
Освен това се препоръчва по-рано включване  на храни с повече фибри (броколи, карфиол, пълнозърнест хляб), същото важи и за храни съдържащи глутен.
При този вид хранене съществува възможност да попадат в стомаха на бебето по-едри парченца храна, което би затруднило процеса на смилане и усвояване на храната, съществува и риск от задавяне. Разбира се, не е добре и прекалено дълго на бебето да се предлага само пасирана храна, такива деца трудно се научават да дъвчат и да приемат по-твърди и сухи храни. Подходът е индивидуален, според степента на развитие и уменията на всяко бебе.

При захранване водено от бебето, процесът може да стане твърде бавен и захранването много да закъснее. Да, в някои случаи може би това е темпото на детето, но бихме могли да предложим пасирана или намачкана храна или подходяща каша, да видим реакцията и пак да следваме ритъма и желанието на бебето. Както на практика се получава в повечето случаи, тъй като не всички бебета са „чели“ нашите схеми и препоръки за захранване. Колко често се случва да се даде на бебето да близне и опита храна, към която проявява голям интерес, дори тя да не е включена още в схемата за захранване и това не е фатално.

Baby led weaning mild cheddar cheese

Основни препоръки за въвеждане

Добре е редът на предлагане на храните да е следният: първо на определените зеленчуци, после на безглутенови и с глутен зърнени храни, плодове, яйце, месо и т.н.

Известно е, че късното захранване след 6,5-7 навършени месеца води до недостатъчен внос на енергия и хранителни вещества само от кърмата и може да предизвика хранителни дефицити, забавяне на растежа и нарушения във физическото и интелектуалното развитие. Често се получава желязо-дефицитна анемия, тъй като кърмата и преходните адаптирани формули са с ниско съдържание на желязо, а бебето има запаси от него до към шестия месец.

Всъщност и при двата вида захранване се препоръчва бебето да се храни заедно с цялото семейство, за да може да наблюдава, подражава и имитира възрастните.

 

 

Как може да комбинираме захранването водено от бебето с традиционното захранване?

 

Аз бих препоръчала да се спазват основните принципи на традиционното захранване. Според тях към захранването също се подхожда индивидуално, по преценка на личния педиатър и според готовността и проявения интерес към храната от страна на бебето. Успоредно с това може да се прилагат и някои от похватите на захранване водено от бебето.

Добре би било да се следват стъпките на постепенно въвеждане на еднокомпонентни храни, според схемата на захранване, и първата различна от мляко храна в началото да бъде  пасирана, дадена с подходяща лъжичка. Това отговаря на физиологичните особености на храносмилателната система на бебето. Попадането на по-едри частици твърда храна може да причини стомашно-чревен дискомфорт, колики, диария поради затруднение храната да бъде преработена и усвоена.  И в този случай, ако бебето не хареса нашия първи избор на храна, пристъпваме към предлагане на друг продукт, подходящ за възрастта.Често бебето не проявява голям интерес, изяжда само няколко лъжички и търси гърда, в тези случай също следваме ритъма на детето и изчакваме постепенно неговата готовност да се замести едно цяло млечно хранене. Някои бебета предпочитат по-рядка, други по-гъста консистенция на пюрето, винаги е добре да наблюдаваме и да се съобразяваме с предпочитанието на бебето, да се доверим на инстинкта му, да проявим търпение и да не му се налагаме на всяка цена.


Ако отхвърли една храна, можем да я предложим след време под друга форма, да не се опитваме да приложим буква по буква всичко написано в схемите на захранване. Да го храним бавно, без да бързаме да напъхваме една след друга лъжичките в устата му и да го караме да преглъща бързо, да не го принуждаваме непременно да изяде цялото количество храна, която сме определили, да дадем възможност да  прехвърли и „сдъвче“ храна по неговия си начин, да пипне и опознае храната, а защо не и да се пооцапа с нея. Бебетата „с характер“ обикновено не позволяват агресивно налагане на нашия ритъм и съвсем естествено ние започваме да следваме тяхното темпо. Постепенно според възможностите на бебето и проявения от негова страна интерес, пюрето става по-едро смляно или само намачкано. Паралелно още в началото можем да предлагаме на бебето парче от сварения за пюрето зеленчук, с подходяща за хващане форма и размер и да го оставим само да се запознае с него, повечето бебета проявяват интерес към храната, искат да пипнат и опитат сами. В подходящото време ще предложим и плод, и коричка хляб, и бисквита, и по-течна храна и т.н.

Около 8-9 месец
може да се предлагат храни подходящи за хващане с пръсти, това го има в стандартната схема на захранване

При всички случаи може да оставим бебето да ни води, да му даваме възможности за избор, но все пак по пътя, който ние сме набелязали.

И при двата вида захранване препоръките са първите шест месеца от живота си бебето да бъде само на майчина кърма, съответно адаптирана формула, а след тази възраст в менюто му да бъдат постепенно включвани допълващи храни, които не изместват кърменето, а се дават успоредно. Кърменето е хубаво да продължи до края на първата година, а най-добре толкова дълго, колкото майката и детето пожелаят.

Най-често, от практическа гледна точка, времето на захранване на бебето е периодът, в който цялото семейство започва да се храни „по-здравословно“, ястията се приготвят с качествени продукти, с малко сол и подправки, без пържене, така че да може и бебето да опита от тях. Съветът ми към майките обикновено е след като са захранили с основните зеленчукови пюрета,  да приготвят зеленчукови, а по-късно и местни ястия и супи за цялото семейство, да отделят част от тях за бебето, която да намачкат или пасират, а към останалата част да добавят сол и подправки за цялото семейство. Така съвсем лесно се приготвя храна за всички.

Child Eating Cheese

Ето как продължава храненето по-нататък.

Около първата година възраст функционалните възможности на храносмилателната система и обмяната на веществата у децата достигат известна зрялост. Според традиционната схема на захранване, около 10-месечна възраст детето е готово за преходна храна. Постепенно се преминава от  млечните и кашави кърмачески храни, които са по-фини, лесно смилаеми, добре усвоими и не изискват активно дъвчене, към т.нар. преходна храна - по-твърда и нарязана на късчета, близка до храната на възрастните. Това трябва да е плавен преход, съобразен с индивидуалното развитие и съзряване на детския организъм. Подобно на внасянето на нови храни, най-добре е да стане постепенно, като  в началото на обедното хранене се дават няколко лъжички по-едра преходна храна, след това се дохранва със съответното пюре и за около седмица се преминава изцяло на преходна храна.

В края на първата година детето има само 8 резци и поради незавършеното развитие на дъвкателния апарат, храната трябва да бъде с подходяща консистенция - не много твърда и суха, а полу-кашава и мека, така че да не изисква много дъвчене, но и да не е съвсем пасирана. Месото трябва да е смляно, по-твърдите плодове и суровите зеленчуци трябва да са почистени от семки, костилки, обелени и настъргани, нарязани на малки парченца ли намачкани, големината на частичките е с размер около 0,5-1 см. Правилното раздробяване на храната е едно от условията за по-пълноценното й смилане и усвояване, от друга страна приемането и в неподходяща форма може да предизвика храносмилателни разстройства. Разбира се детето се стимулира в опитите да се храни само - с пръсти, а по-късно и с прибори.


След поникването на първите кътни зъби на 15-18-месечна възраст, следвани от кучешките на 1година и 8 месеца-2 години и към края на третата година на вторите кътни зъби, дъвкателния апарат на детето е вече напълно развит, то е готово да премине от преходна към обща храна. Вече може да дъвче и отхапва и по-сухи и груби храни, добре развити са както нервно-рефлекторната, така и химическата фаза на храносмилателната секреция, обемът на стомаха е по-голям, напреднали са в развитието си отделителната система и обмяната на веществата, но все още не е готово за храната на възрастните. Месото се дава едро смляно или нарязано на малки късчета, а плодовете и зеленчуците на парченца- с размери около 1-1,5 см.

foods not to feed baby 01 722x406 

Това са  насочващи препоръки, които да ориентират майките кога и какви храни да предложат на детето, а те могат да ги модифицират според вкусовете и предпочитанията на бебето, както и съобразно темпа на неговото развитие, да проявят въображение и фантазия, да се съобразят и със семейния модел и традиции в храненето. Добре е на детето да се предлага богат избор на храни, приготвени и поднесени по различни начини, така че то да опита всякакви вкусове и да изгради своите предпочитания. Когато е готово, и проявява интерес, можем да го включим и в процеса на приготвянето на храната.

Важно е да се подходи правилно към захранването на бебето, тъй като в ранната детска възраст се формират хранителните навици, които се запазват обикновено през целия живот, привиква се към вкусовите качества и аромата на различни продукти и ястия. В по-късна възраст много по-трудно се свиква с вкуса на храни, които не са консумирани през ранното детство. Добре е да се предлага богат избор както от отделни храни, така и разнообразни и традиционни комбинации от тях.

Препоръчваме ви още Захранването - какво трябва да знаем

17431578 10211131450815882 837568718 o

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

От същия автор можете да прочетете и кои са хранителните алергии и как да захраните алергичното дете. 

 

 

Добавяме таблица с храни, които трябва да се избягват при този тип захранване, както и с подходящите храни :)

 

 

ВредниЗВБ

ЗВБ

Вчера ви разказахме историята на майка, щастлива с едното си дете, а днес ще споделим с вас писмото на Валя. Нейната история започва тъжно, но важното е, че сега е щастлива с чаканата си рожбичка. Молим ви да си спомните за Валя следващия път, когато ви хрумне да запитате някоя майка дали най-после няма да се реши на второ дете. Нека позволим на хората около нас да пазят за себе си своите основания и да бъдат щастливи по собствения си начин. А на теб, Валя, благодарим, за откровеността.

 

На 33 години съм, щастливо омъжена, с една дъщеричка, имам прекрасен човек до себе ситова е моята приказка с щастлив край. Обичам приказки с красив край, затова започвам от него. А преди да стигнем до тук, имаше много тъжно начало.

 

Едната ни дъщеричка е дар Божий. Доста време опитвахме да имаме дете. Мислехме, че имаме някакъв проблем, но нямаше. Причината, поради която се случи това забавяне, беше в мен - психическа преумора от предишни перипетии. Живяхме тежък живот в недоимък, психически тормоз, стрес и ужас да виждаме баща си пиян и тормозещ цялото семейство. Така е, откакто се помним. Мама го търпя години наред и го напусна, чак когато бяхме на 19 и 17 години. Понесохме го тежко, съжалявахме го, защото той се опитваше да се поправи и много страдаше. В крайна сметка дори останахме при него, не защото мама не ни искаше, или нямаше къде да отидем, а от обич, съжаление, чувство за вина, което баба, майката на тате, някак беше успяла да ни вмени през годините.

 

Брат ми е по-малък, но пръв създаде семейство, щастливо женен е, и има прекрасна дъщеря. С тате нещата започнаха да се успокояват, а аз се омъжих на 27. На 30 години родих. Живея много далеч от близките си. Тук се смята за порок или недъг да имаш едно дете, повечето семейства са многодетни. Питат ни постоянно за това. 

 

Какво е да обясняваш на всички причините, заради които имаш едно дете? Не знам, не съм обяснявала.

Как да обясня, че детството ми е мрачен спомен, който не ме вдъхновява? Как да обясня, че майчинството тук е 4 месеца и нито ден повече? Че ако работи само единият родител, плащате сметките и оставате на нула? Че ваксините ни са минимум 70 евро? Че съпругът ми е на 40 години, а работата ни е тежка? Или пък да обясня, че да платиш обучението на едно дете е 5000 евро на семестър, а на две е 10 000? Да обясня, че малката допреди 6 месеца не ни оставяше да спим по цяла нощ, след което сме по цял ден на работа, сами, без да има на кого да я оставим за  минута? Как да обясня, че по време на операцията нещата се объркаха и щяха да ме изпуснат за много малко…

 

Уморена съм от такива въпроси. Уморена съм да не отговарям и затова казвам, че не мога да имам повече деца. 


И ми е тъжно да чувам, че детето ми е егоист, просто защото е задоволено с всичко и е добре облечено. Да чувам реплики от местните, че ние българите имаме повече пари от тях, и да гледат нас и децата ни с лошо око. Уморени сме от всички тези глупости. Личен избор е кой колко деца ще има и как ще ги гледа.


Мили момичета, не питайте  - не знаете кой какво тегло носи.

Казвам се Альона Столейкова и съм бесарабска българка от Молдова. Живея в България от 2000-та година. Тук съм завършила „Социални дейности”, степен бакалавър. Работила съм по специалността с деца инвалиди точно 3 месеца, и прeцених, че работата не е за толкова емоционален и чувствителен човек като мен. В следващите години бях преводач към различни агенции и офиси, но разбрах, че затворена в една стая, без движение и общуване, не мога да живея.

16935938 1849695385247410 2060095844 o

Чебурашка вместо прахосъбирачка
Докато бях в майчинство, и синът ми спеше, имах доста свободно време. Когато стана на една годинка, се чудех какъв подарък мога да му направя, но да не е поредната китайска „прахосъбирачка”, а истински подарък от сърце, който да му остави топъл спомен за цял живот. Така, неусетно, синът ми Андрей стана вдъхновение за създаването на първата ми ръчно изработена играчка „Чебурашка” от филц, ушита изцяло с ръчен шев, тъй като тогава все още нямах шевна машина.
После, проучвайки заниманията по системата на Монтесори в домашни условия, попаднах на ръчно изработени букви, намерих кройки, и му уших и буквите. Посипаха се адмирации от приятелите и познатите за нещата, които направих. Стана ми любопитно, какво ли ще се случи, ако ги изложа в публичното пространство? Дали и други хора биха искали да поръчат за децата си подобни неща? Така и направих, публикувах няколко първи снимки (които сега ми изглеждат много смешни), и събрах доста поръчки. Работех, докато Андрей спеше. Купих шевна машина за първите играчки от памучен плат. После си създадох страничката във Фейсбук. Година по-късно вече не смогвах да изработвам целите обеми поръчки сама, затова си намерих помощничка, след време - още една.


17431586 1849695698580712 1432829989 o

Неслучайната любов към шиенето
Сигурна съм, че тази моя любов към шиенето не е случайна, тъй като първата си шевна машина получих в подарък от баба, когато бях едва на 11 години. Тогава уших рокли на куклите на всичките мои приятелки, сменях ципове на панталоните на съседите, шиех пелените на новородените им бебета. Добре, че по онова време не се говореше за „експлоатация на детски труд”, шегувам се. Но това, което правех ме увличаше изцяло, все едно се потопявах в друг свят, моя си свят, свободна да творя и да се чувствам самостоятелна.
В момента създавам основно текстилни изделия за деца, и често за най-малките. Любовта ми към тези мъничета е тема за един отделен и дълъг разговор. Затова и материалите, с които работя подбирам с изключителна прецизност, платовете – само 100% памук, боичките – само най-качествени, пълнеж – силиконов пух, който е хипоалергичен за бебенцата. Основно изпълняваме индивидуални поръчки, зареждаме и някои магазини с наличните ни играчки.

17431763 1849695481914067 1669323858 o

Феновете на Alya handmade
Нашите клиенти основно са бременни мамчета или мами с деца. Всяка майка иска да осигури най-доброто, най-качествено и най-уникалното за детето си (знам го от опит) затова намират Alya handmade. Има и нещо, което най-много ме радва в работата ми – клиентите ни се връщат при нас отново и отново. Някой, който си е поръчал играчка преди година-две, се връща, за да поръча отново за втората си рожба, за детето на приятелите си, за племенниче, за някакъв празник …Това означава, че се е радвал на нашето изделие през цялото време, че не сме го подвели, не сме го разочаровали. Гордея се с редовните клиенти, дори те самите се наричат наши фенове.

17379759 1849695535247395 824807144 o

 

Намирам вдъхновение в детето си, в реакциите на хората, които харесват изделията ни, в благодарните им отзиви. Това невероятно много ми стопля сърцето. От никой работодател досега не съм чула едно „благодаря“ за труда си, затова сега оценявам много тези моменти.

Още изделия на Alya handmade можете да видите тук

Ако сте любителки на плетивата тази история ще ви хареса, а ако ви изкушават бижутата, можете да надникнете тук и тук.

Автор: Десислава Калоянова


Добре дошли в света на затръшнатите врати, крясъците за неизпрана тениска или гробното мълчание дни наред. Това е светът на вашия тийнейджър. Това е онзи непознат, който е изял вашето добро дете и се е настанил у вас вместо него. Сега е моментът да започнете усилени тренировки. Ще са ви необходими упражнения за здрави нерви, дишане и релаксация. Спокойно, скоро ще свикнете. Ще се научите да различавате настроението по отварянето на външната врата. Подгответе се да водите тежки битки всеки ден, овладейте изкуството на дипломацията до съвършенство. Колкото и да се стараете, ще има моменти, в които ще си казвате, че не сте добри родители и ще се чудите къде грешите. Слушайте и наблюдавайте. Колкото повече знаете, толкова по-малко неприятни изненади ви очакват.

Момчета са склонни да игнорират бащите в тази възраст. Ако на майката се обелват по една-две несвързани думи, то бащата често е напълно „отсвирен“. Ако не владее добре поне месинджъра, направо изпада в изгнание. Успокойте се, това е само период. Скоро синовете ви ще открият, че има неща, които могат да споделят само с вас. Бъдете търпеливи, избягвайте поученията. Не очаквайте децата ви да харесват нещата, които на вас ви харесват. В този период ще минат през много хобита, докато открият какво наистина ги привлича. Подкрепяйте интересите им, дори и да ви се струват безсмислени. Насърчавайте ги да спортуват и да вкарват енергията, която притежават, в смислени неща.

Момчетата са по-склонни да споделят първите любовни трепети с майките си. Консултират се за цветя, подаръци, дрехи. Ролята на бащата е да подкрепя майката и двамата да действат в синхрон. Това е моментът, в който трябва да слушате внимателно. Между небрежно зададените въпроси, може да откриете много ценна информация. Подкрепата е много важна. Забравете заповедите. Използвайте изрази като: „Не е ли по-добре да…“, „Дали да не…“, „Има ли друго решение?“. Избягвайте открити сблъсъци. Дишайте дълбоко и бройте до десет. В следващите 5-6 години, ще ви се случи много пъти да наложите мнението си, за да предпазите детето. Важно е да го направите така, че то да мисли, че само е взело правилното решение. Най-сигурният начин да оцелеете сред тийнейджъри е да говорите на техния език, да познавате приятелите им (доколкото е възможно, разбира се), да им помогнете да споделят повече. Най-често ще научавате случки свързани с приятелите им, но не и с тях самите. И това не е малко, ако знаете какво се случва с другите, ще знаете и какво да очаквате от вашето дете. Няма готова рецепта, но има голям шанс да оцелеете без тежки поражения. Ето и няколко изпитани съвета:

1. Тийнейджърът крещи, изпаднал е в ярост (защото не си намира любимата блуза или пак сте прибрали нещо на неподходящо място) – говорете тихо, колкото по-тихо говорите, толкова повече ще смекчавате тона на крещящия срещу вас.

2. Не ровете в личните му вещи или го правете така, че да не разбира.

3. Водете сериозни разговори, само когато детето е спокойно и в настроение.

4. Дишайте и бройте до 10. Шансовете да избегнете яростта са доста по-големи.

5. Не забравяйте, че и вие сте минали през тази възраст. Спомнете си всички магарии, които сте сътворили и не съдете твърде строго децата си.

6. Доверието, подкрепата и разбирателството винаги спасяват положението. 

Още от Деси можете да прочетете тук

 Автор: Янка Петкова

Едно ми е детето. И ми е напълно достатъчно. Радват ме жените, които раждат и отглеждат по две и повече, но аз имам сили за едно. Сигурно има истина в твърдението, че колкото повече са децата - толкова по-лесно е отглеждането. Няма как да установя дали е така, но бих признала, че отглеждането на едно дете е доста ангажиращо занимание.

Изобщо въпросът „Колко деца?“ - е много личен и не кореспондира с другия – „Защо толкова?“ - колкото и да си мислим, че един без друг не могат. Защо толкова? Ами защото така – причини има винаги, но в крайна сметка изборът трябва да е основан на рационална, а не емоционална преценка. Защото ти не само ще родиш, но и ще отглеждаш, възпитаваш, ще осигуряваш възможности за развитие на родения от теб и ще живееш собствения си живот все пак. Някои могат да го правят и с повече деца, други преценяват че не биха могли и спират до едно.
И това не е лесен избор. Може и в момента да не си даваш сметка, защото си насилен от някакви обстоятелства, но угризенията рано или късно те сграбчват. Поводи има много. Тригодишната ти дъщеря например ще заговори за братче или сестриче. Връщате се от гостуване при баба, и в таксито, на път за вкъщи, детето се размечтава:
 – Е, сега като се приберем, сигурно тати ще ми е родил една сестричка…

Има и други неловки моменти, когато започнат засечките с приятелчета, които не са единствени деца в семейството. Детето гледа как си общуват братя и сестри, усеща, че тази възможност му е отнета. Ти си гузен. Постепенно и неусетно то започва да се събира с други единачета – така от само себе си елиминира дразнителите. Въпросът за друго дете с годините се задава все по-рядко, докато дойде време, когато бива забравен… или не (поне никой не говори по темата на глас).
Детето е свикнало да е съсредоточие на родителското внимание и грижи и това все повече му харесва. Междувременно сте си взели куче – да не скучае момиченцето и да не е самотно. Първоначалният интерес към любимеца замира бързо. Но е факт, че той все пак пълни празнини. Може да не разговаря, но от време на време детето се заиграва с него. Казвам от време на време, това така и не става практика.

Първото десетилетие преминава в грижи, обръщане на внимание и въртене около центъра – дете. Задачата на родителя на едно дете никак не е лека – той е едновременно възрастен, който помага, насочва, възпитава, другар в игрите – защото няма кой друг, доверен човек за разговори, когато отрочето търси събеседник да сподели. Още по-сложно става, когато няма баби и дядовци, защото и това се превръща в роля от репертоара на родителя. Няма личен живот. Едно дете и няма?! Сигурно причината е в теб – не съумяваш да организираш нещата си така, че да имаш време за себе си. Защото пък от друга страна страдаш от Синдрома на родителя с едно дете – поне като е едно, да му осигурим всичко необходимо. И докато се усетиш, търчиш от детската градина на английски, в почивните дни редуваш йога с акробатика, иначе три пъти седмично вечер ходите на балет и след всичко това заспиваш преди детето. Ти си на линия нон стоп - вменили са ти вина, че малкото ще е самотно, защото си постъпила егоистично да не родиш второ и непрекъснато компенсираш всякакви дефицити с присъствие и участие. Пееш песни до пресипване, в импровизирано музикално риаилити;  участваш в безчет чайни церемонии, подредена сред плюшените играчки; рисуваш пейзажи, когато ти се иска да четеш книга или надписваш табло за Възраждането, защото детето е поело ангажимент да подготви за училище. Защо го правиш? Защото подсъзнателно винаги си мислиш – едно дете имам, за него ако не го направя… за кого?

Ако ти остане малко време за размисъл преди сън може и да поразсъждаваш за бъдещето. При родителите на единствени деца това е малко болезнена тема. Защото волно или неволно се „прехвърлят“ във времето, когато няма да са до детето си. Мисълта, че ще е самотно ги потиска и се молят детето им да срещне човек, който да пълни тези празнини с обич.

Единственото дете расте твърде бързо в семейната йерархия. Отрано става част от семейните съвети, защото не можеш да го изпратиш да си поиграе с брат си или сестра си, докато обсъждаш с баща му някакъв проблем.
Единственото дете твърде рано започва и да изказва мнение и между другото родителите му също отрано започват да се вслушват в него. Така след като не успява по обясними причини да сформира братско-сестрински отбор, се съюзява с родителите си и пак е в някакъв екип – на големите. Дали е разглезено и егоцентрично? Вероятно, но не в мащабите, които рисуват легендите за единственото дете. У всеки от нас има доза здравословен егоизъм, животът го тъпче, но точно той е причината да оцеляваме. Така ще се случи и с единственото дете – ще си преживее уроците, ще разшири периметъра около центъра, който винаги е било, и когато един ден създаде семейство, ще има поне две деца.


Автор: Янка Петкова

Една история пред кабинета на гинеколога.
Чакам си лекаря, нали веднъж годишно е добре да минаваме технически преглед… В съседство
- опашка от жени, които са дошли да правят аборти. Не ми е работа да коментирам защо и как, и няма да задълбочавам в темата. Обаче ми направи впечатление една групичка, която впоследствие, тъй като имах достатъчно време, разгледах по-подробно. Момиче, около 8-9 клас с майка си и момче на същата възраст със своята майка. Стана ясно, че девойчето ще прави аборт, дежурната акушерка не беше много дискретна. Хареса ми подхода – представителите на двете фамилии заедно в проблема. Нито една от жените не изглеждаше смъртно бясна на другата. Напротив, усещаше се съпричастие и желание да си помогнат взаимно, че да са полезни и за децата си. Мога да предположа, че двамата младоци са някоя утвърдена двойка, със стаж 1-2 години примерно. Семействата се познават. Може да са били изненадани от факта, че децата им правят секс, макар че надали. „Свекървата“ обаче беше „на линия“, момчето изглеждаше даже по-уплашено от момичето, разговаряха свободно един с друг и нямаше обвинителни погледи: „Който не слуша майка си…“
Вярно поводът за тази „роднинска“ сбирка никак не е добър, родителите на тези двамата сигурно са говорили с тях за контрацепцията, поне видимо отношенията им изглеждаха освободени от предразсъдъци. И все пак се е случило. Тийнейджърите, както знаем, не се вслушват в съвети, те импровизират. За момичето травма ще има, но далеч няма да е толкова голяма, колкото ако беше отхвърлено от родителите си и обвинявано. И тъй като имам дъщеря, запитах се как бих реагирала. Може и да не съм твърде либерална, но вероятно ще намеря начин да запазя близостта с детето си, защото това е един от малкото случаи в тази възраст, в които наистина би могло да потърси закрилата ми.
Попрочетох и малко литература, за да е актуална теоретическата ми подготовка. Открих няколко добри практики, които биха могли да бъдат полезни и на други родители.


Кога да „поставим темата“?

Оказва се, че съм започнала разговорите навреме -  в детската градина. Е, не сме обсъждали сексуални техники ( и сега не го правим), но успях да вметна, че „ако Добчо те е целунал, понеже сте се оженили, не е станало кой знае какво, но мама трябва да знае, ако му дойдат и други идеи – като например всеки да показва какво има в гащите си, а ако опита и да пипне, ще има работа с тате, защото това е нередно. Изобщо никой няма право да пипа детето, освен мама и тате, когато го гушкат.“

Във втори клас внезапно стана интересна книжката „Какво се случва с мен?“ – госпожата я показала в час, говорили за нея. Купихме я и я прочетохме. Не сме правили коментари – детето не пожела и си ги спестих. После разбрах, че съм постъпила правилно. Разбирах и че втори клас е обичайната възраст, в която се появява този интерес – тъй като през първата година децата са ангажирани с утвърждаването си в новата среда и пред новите учители. Психолозите наричат този период - 9-тата година – „любовна епидемия“. Обикновено тогава децата вече са успели да видят някой и друг пикантен кадър от филм, поровили са в интернет и се чувстват достатъчно близки да коментират видяното помежду си.
До тук добре. Но те продължават да растат.

Какво правим с тийнейджърите?
Нищо. Чакаме. И междувременно поддържаме доверителни отношения. За да сме желани събеседници по темата, трябва да сме се доказали като хора, които изслушват, без да критикуват, които могат да прощават и да дават съвети, само когато им ги поискат. Това трябва да се е случило в годините преди хормоните да се „качат на главата“ на нашия тийнейджър и на нашата собствена също.

Разбира се, страхуваме се – едно влюбване може да обърка съвсем и без това неподредената пуберска глава. Да не говорим за рисковете от ранния секс, от възможността първите подобни контакти да са неприятни и болезнени. Съществуват и венерически болести, нежелана бременност, да не забравя – СПИН.

Нека изтикаме тези страхове назад и да караме поред. Първо детето се е влюбило, това не означава автоматично, че прави секс, понякога хората първо се влюбват, после се опознават интимно. Ние, възрастните, знаем, че това е така, но сме позабравили. Влюбеното ни дете е щастливо, станало е по-смело и дори ни се усмихва от време на време. Прецедент, който ни прави още по-подозрителни.
За нас родителите, моментът с първата тийн любов все не е подходящ – или ще са изпити след 7 клас, или ще са матури, или ще е някакво кандидатстване за някъде. Но не можем да им забраним да обичат, дори това съвсем да не е „навреме“.

Не можем да дадем и сто процента работещи съвети за всеки отделен случай или да контролираме всичко. Защото личните отношения с противоположния пол са сфера, в която всеки придобива опит самостоятелно. Излиза, че задачата ни е да сме наблизо и да сме достъпни. Да се доближим, когато ни търсят и деликатно да се отдръпнем, когато детето ни иска да се справи с нещо само.

Как да направим така, че да ни търсят?

Пак излиза на преден план темата за личното пространство. То е важно дори за най-малките деца, а колкото по-големи стават, толкова по-важно е да уважаваме границите му. Установих, че едно от най-важните ми предназначения в тази възраст е да изслушвам. И че трябва да намирам време да го прави ангажирано. И без това откак влязохме в пубертета (защото ние всички влязохме в него) не съм от най-търсените събеседници. Научих се и да не оказвам натиск. В началото питах какво се е случило в училище, защо този или онзи е направил еди-какво си, какво е казала майката на еди-кого си, когато съм се срещнала с нея. Видях, че твърде активния ми интерес отблъсква. Сега слушам, разговорите са редки, но дълги. По-скоро са монолози. Момичето разказва пространно какво му се е случило през деня, аз не прекъсвам, иначе разказът спира. Не задавам въпроси – монологът не го предполага. Нащрек съм, защото от време на време ме проверява дали слушам ангажирано.
Ако нещо ме попита, добре дошло, днес ми е хубав ден. Ако ли не, изслушвам историята и разговорът приключва. Искам тя да знае, че съм на разположение
( и в състояние ) да чуя всичко, което може да ми каже. Първоначално правех грешката да анализирам, но след два-три провалени разговора, усмирих този устрем. Така се подготвям за наистина сериозния разговор за влюбването.

Междувременно открих и няколко полезни съвета, как да реагирам, когато това се случи:


Ако ви харесва този, в когото се е влюбило детето ви, зарадвайте се. Ако това не е така, не бързайте с присъдите. Помогнете му по-добре да опознае характера на любимия си човек. Можете да кажете: „Радвам се, че това ти се случва. Приятно ми е, че харесваш някого и че те обичат.“ – това са родителски послания, изречени на глас или подразбиращи се от отношението ни към разказа на детето за неговата влюбеност, и те са важни във всяка възраст.

Не бива да обезценявате или да иронизирате чувствата на детето. Разбира се, от висотата на вашия опит, неговото влюбване може да изглежда смешно и нелепо, но за него това са сериозни неща. Можете с примери от собствения си опит да подскажете, че любовта не е само обещания и нежни думи, че се проявява в постъпките. Да обичаш – значи да правиш.

Не изпадайте в паника! Почти всички тийнейджъри имат сексуален живот – реален или във фантазиите си, независимо дали това ви харесва или не. Признаването на правото на сексуален живот съвсем не означава поощряване към ранен секс.

Какво трябва да знае тийнейджъра!
Сексът е приятна и естествена част от отношенията на възрастните. Нормално е да се интересуваш от противоположния пол, да изпитваш влечение, да имаш сексуални фантазии.

Той трябва да е наясно със семейните ценности по въпросите на сексуалните отношения. Има смисъл да му кажете например от каква възраст смятате за естествени сексуалните контакти. Може да ви задава всякакви въпроси. Възможно е на някои да ви е трудно да отговорите или на него да му е неловко да попита. В такива случаи е добре да имате под ръка подходящо четиво.
Трябва да знае, че тялото му е негова собственост и никой няма право да го принуждава да прави нещо, което не иска.
Кажете, че ви е важно сексуалните отношения на детето ви да са съзнателен и доброволен избор. Предложете да поговорите за това, как може да разбере дали е готово за подобни отношения с партньора си или не.

Какво не трябва да правите?

Не разказвайте на тийнейджъра за своите сексуални предпочитания и за сексуалния си опит.
Вашата спалня е вашето лично пространство. Пуберът няма място там. Ако той вече има, или иска да сподели сексуален опит, и вие одобрявате това, не се превръщайте в негов персонален сексуален консултант. Да знаете подробности за интимния му живот не е ваша работа.

Не осъждайте детето за неговите желания и интерес към сексуалната тематика. Иначе то просто ще преадресира въпросите си към някой друг. Не е изключено отговорите, които ще получи оттам, да нямат нищо общо със семейните ви ценности.

Не опитвайте да изчерпите темата за секса в един разговор. Няма да се получи, заради изобилието от информация и заради смущението, което ще изпитвате и двамата. Отговори на въпроси за секса трябва да се дават в границите, на въпроса, който е зададен.

Ако някой въпрос или нещо, което сте видели случайно на компютъра на детето ви шокира, не бързайте с изводите. За начало просто попитайте какво точно го е заинтригувало или откъде е разбрало за това.

Какво да правите, ако….

Дъщеря ви не иска да ви запознае с приятеля си
За начало можете да попитате защо. Понякога момичетата се притесняват, че веднага ще започнат разпити на „кандидата“, от които на всички ще им е неловко. Затова е добре да споделите, какво бихте направили при евентуално запознанство, кое ви е интересно и важно. Голяма е вероятността дъщеря ви да се съгласи да ви представи обекта. Ако смята тези отношения за несериозни, може би не трябва да настоявате. По-добре е да поговорите какъв е смисълът да бъдеш с момче, което не ти е нужно всъщност?

Кога да поставите въпроса за контрацепцията?
Когато се появи въпросът за секса. Не е необходимо веднага да предложите лекция за всички методи и кои са техните особености, ако детето ви просто е обявило, че е влюбено. Неприятно е, когато споделиш нещо съкровено, а в отговор чуеш „важното е да не се заразиш с нещо венерическо или да не забременееш“. Веднага ще му възникне въпроса кой от вас двамата е сексуално обременен.

Какво да правим, ако пуберите решат да отидат някъде с пренощуване?

Това е въпрос на семейни ценности и правила. Може би имате споразумение за възрастта, до която децата трябва да нощуват в дома си? Изключение може да се направи, ако става дума за групови пътувания, организирани в училище, школи или спортни клубове. Все пак те са организирани и има известен контрол. Поне така си мислим…

Всъщност и по тази тема, като по всички останали, най-важното е да запазим ума „хладен“, за да сме сигурни, че реакциите ни ще са полезни, а не източник на нови проблеми.

Препоръчваме ви и тази полезна статия за пубертета.А ако имате нужда да се посмеете, вижте тук и тук. А ето в тази статия разглеждаме темите-табу.

Чудите ли се какво ще прави вашето дете по време на пролетната ваканция?
Ако е ученик от 2 до 7 клас ето едно супер предложение - Академия по Роботика, Програмиране и Предприемачество.
В рамките на 4 дни учениците ще добият ключови познания по всяка тема и ще реализират отборни проекти, които ще презентират в Sofia Tech Park. Децата ще получат специален сертификат за завършения курс.

Каква е идеята?
Да превърнете дните от пролетната ваканция в незабравими.
Подготвена е интересна програма за всеки ден - комбинация от ключови моменти в курсовете по роботика, програмиране и предприемачество.

Роботика

Ще създават истински роботи от LEGO EV3 и ще изпълняват забавни предизвикателства с тях. Роботиката е страхотен инструмент да се обясни как работи заобикалящия ни свят и точно това впечатлява децата най-много.

Програмиране

Ще се запознаят с някои от основните принципи в програмирането, ще създават програми и ще програмират роботите, които са създали.

Предприемачество

Предприемачеството означава креативност! То дава шанс на децата да открият своите качества, да творят и да мислят като предприемачи!

Няма нищо по-забавно от учене чрез правене, ако и вие сте на същото мнение, то това е идеалното място за детето ви.

Курсът завършва с презентация на прототип за обществено значим проект, реализиран от учениците с помощта на придобитите знания. Всеки завършил ще получи сертификат!

Занятията ще са на 10,11,12 и 13.04, а пълната програма може да видите тук
Записване за участие тук 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам