Като прохождащи стопани на един симпатичен мелез, преди години следяхме с почти научен интерес „Говорещият с кучета“. Гледахме какви проблеми имат „колегите“ и се радвахме на късмета си, че сме случили на любимец. Не, че ние сме добри в дресирането, просто природата му е миролюбива. Но с идването му в дома ни радостта и обичта станаха повече. И не го казвам, изпаднала в типичното умиление на върла кучкарка.
Имах съмнения, че кучетата говорят с нас по-добре, отколкото ние с тях, и те се потвърдиха след като прочетох книгата на Сизър Милан „Уроци от глутницата“. Това не са кучешки истории. По-скоро са философски есета. Уроци по уважение, свобода, увереност, неподправеност, прошка, мъдрост, устойчивост и приемане. Важните неща за всички нас, ако имаме сетивата на любимците си да го разберем.
„Хората ми разказват историята, а кучетата ми казват истината“ – изповядва кучешкият психолог Сизър за срещите си със стопаните и техните любимци. И признава, че едни от най-важните „хора“ в живота му са точно кучетата, затова и книгата е посветена на тях. Оказва се, че всеки прелом в живота си той е преживял благополучно, само защото до него са били приятелите му от глутницата. От детството в ранчото на дядо му и преместването на семейството в големия град, до емигрирането в САЩ и създаването на Център за психологична помощ на кучета. Палома, Дейзи, Сайкъл, Роузмари, Деди, Джуниър – всяко от тия кучета му е завещало своя урок, талантливо описан от съавтора на книгата Мелиса Джо Пелтиер. Толкова талантливо, че на моменти четеш и плачеш едновременно и не защото си твърде романтична натура.
„Отгледал съм съвършени кучета, но още не съм сигурен, как се отглежда съвършеното дете“ – казва Сизър Милан и признава, че животът в глутница е за предпочитане – има строго определена йерархия и никой не я оспорва, отношенията са прости и ясни, доверието и привързаността безусловни. Кучетата живеят в настоящето, прощават и непростимото, верни са и са снизходителни към несъвършенствата ни. И не подвеждат, никога.
„Осмели се да бъдеш човека, за който те мисли кучето ти“ – предизвиква Милан. Мисля си, това никак няма да е лесно.
„Уроци от глутницата“, издателство „ЕГМОНТ“ – прочете я дори и да нямате куче.

Янка Петкова