logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Мисля, че е крайно време да пусна нещо мило и забавно, с което откривам сезона на коледните истории. Ако имате такава, непременно да ми пишете. Ето и една от нашите, отпреди много-много години. Не знам дали мога да я опиша толкова смешно-тъжна, колкото беше в действителност, но поне ще се опитам. Enjoy!

В онези времена живеехме на квартира. Само че квартирата не беше каква да е, а с тапети на цветенца по тавана. Виждали ли сте някога такова чудо? Надали. А знаете ли как се лепят? Питайте Ванката. Естествено, виновницата съм аз, защото реших, че таванът трябва да се боядиса, но мазилката се оказа толкова древна, че при най-лекото докосване изпопада тотално. Беше много тъжна гледка – първо падна едно малко парченце, ние се спогледахме и хукнахме точно навреме преди целият таван да ни се сгромоляса на главите в облак от бял, задушлив прах. След като изкашляхме каквото успяхме, умните мъжки глави – Пеев и нашият приятел Илиан, се събраха и решиха, че тъй като няма бюджет и време за нова мазилка, а все пак иде Коледа, ще налепят тапети. Обаче… да лепиш тапети по стени е сравнително лесно – разгъваш на пода, изпъваш, мажеш с лепило, а после просто хващаш лентата в горния край и оставяш да падне, като внимателно притискаш към стената, винаги отгоре надолу, така че да не останат малки въздушни балончета, които после трябва да криеш с картини, снимки и плакати. Но земното притегляне работи за теб и не ти трябва помощник, дори сам човек може да се справи. Да лепиш тапети на тавана обаче е съвсем друга бира. Спомням си как Ванката и Илиан, единият качен на стълба, другият на кухненски стол, ми крещят инструкции, а аз тичам или по-скоро се търкалям между тях, солидно бременна, и с един моп се опитвам да притисна тапета към тавана. Аз им свърших цялата работа, ама хайде, от мен да мине, нека си приписват заслугите. Та в онази квартира, някои биха я нарекли мизерна, но аз предпочитам да я помня като екзотична, посрещнахме първата си самостоятелна Коледа. Преди това винаги ходехме на гости у свекърва ми, която майстореше чудни сармички, пържолки, месеше ни пита и изобщо ни угощаваше с всичко друго, но не и постни ястия, още от Бъдни вечер та чак до Нова година. Но свекърва ми замина за Канада, емигрант на една прекрасна зряла възраст, а ние си останахме като сирачета на Коледа.

Може би вече ви стана ясно, че в онези времена не разполагахме и с кой знае какви средства за пищни всенародни увеселения. С едно дете и второ на път, в софийска квартира, Ванката на нова работа, аз – на хонорари… Не бяха времена на разкош, но твърдо бях решила, че Коледата ще е богата, цветна, вкусна и красива, както трябва да бъде всеки празник. И така, дадохме си половината заплати за подаръци (включително един огромен лазерен автомат за Теди, който той побърза да размени при първа възможност за играчка от шоколадово яйце), наредихме елхата, напазарувахме необходимите продукти и аз запретнах ръкави.

Не знам дали съм споменавала друг път, но моите бременности са истинско пиршество на плътта. Аз не просто напълнявам, не качвам „някое килце“, не ставам сладка, приятно заоблена матрона. Аз най-откровено се превръщам в слоница. Почти си удвоявам теглото, а докторите ахкат и охкат, че даже и ми пускат изследвания за диабет. Разберете, хора, не страдам от диабет. Страдам от апетит. Но кой ли те слуша… Въпреки килцата обаче търча палаво напред-назад. Вярно, че пуфтя повече от обикновено, а някой път и падам, но това е само докато свикна с новите си габарити. Та в онази миниатюрна кухня на въпросната квартира с тапетите по тавана се развилнях, точно като слон в стъкларски магазин, три дни преди Коледа да приготвям баклава.

Тук е мястото да уточня, че моят Теди, а и Ванката, пък и аз, да не забравяме и Илиан, всички бяхме (и още сме) от тъй наречените „сладокусници“. Вкъщи винаги е имало шкаф с лакомства. Обикновено гледам да е по-нависоко, за да не изкушава Теди, а после и братята му, освен това периодично му сменям мястото, но от деца е трудно да се скрие каквото и да било. Честно казано, понякога ми се иска да го скрия толкова добре, че и аз да не го намирам. Та въпросната баклава щеше да е основният коледен десерт, черешката на тортата и специалитетът на заведението, с който трябваше да изумя Пеев, да впечатля Илиан и най-вече да зарадвам Теди, моето първо и единствено по онова време синче. Рецептата за баклавата ми даде моята любима приятелка Мариелка. Доста сложна рецепта си беше, три дни се приготвяше пустата му баклава. На първия ден се нареждат корите с орехи и разтопено масло и се пече. Оставя се да престои. На втория ден се приготвя захарния сироп и се залива с него. Оставя се да престои още поне ден и чак на третия вече може да се консумира. Да ви е сладко.

Още докато нареждах корите в една огромна тава, Теди се завъртя покрай мен, привлечен от аромата на горещо масълце. После седна на диванчето и се вторачи във фурната, докато баклавата се печеше.

– Мамо, дай ми да опитам – ми се примоли горкият пощенливко.

– Не може, миличък, тя още не е готова, даже не е и сладка. Това е много специална баклава, която трябва да изчакаме, за да стане наистина вкусна. Потрай, няма да съжаляваш.

Покрих я с памучна кърпа, както си е по рецепта и я изкарах на терасата да изстива и да си чака втория етап.

На следващия ден приготвих сиропа. Ей, като замириса този захарен сироп, ама стана един гъст, уханен от ванилията и лимона, разкошен. Все едно цял живот баклави съм правила, такъв сироп докарах от първия път. Много доволна от успеха си, внесох огромната тава с корите, отдавна изстинала и изсъхнала, и внимателно я залях със сиропа. Теди пак се завъртя наоколо, но биде отпратен с обещанието, че още на другия ден, на Бъдни вечер, ще получи не едно, а цели две парчета баклава. Тъй като тавата доста натежа от сиропа, повиках Ванката да я изнесе на терасата, естествено отново грижливо покрита, този път вече с фолио.

На другата сутрин баклавата изглеждаше напълно готова за консумация, сиропът попи прекрасно, дори на студено се усещаше приятната миризма на орехи и масло, ванилия и лимон. Стана си като баклава за сладкарско шоу, изобщо не преувеличавам. Отгоре я украсих с накълцани орехчета и пак я покрих. Междувременно на няколко пъти хванах Теди да се навърта с хищен вид около нея и накрая го пратих на кино с Илиан, за да е далеч от изкушението.

Признавам си, че и аз, бременна и перманентно гладна, тайничко си мечтаех да пробвам поне едно парченце. Направо ми беше оживяла тази баклава на сърцето, но традицията си е традиция. Няма да се пипа преди Бъдни вечер, така се бях зарекла. И устоях.

Вече подреждах масата за официалната вечеря, когато от терасата се чу отчаян вик.

– Мероооооо!

Изскочих ужасена, че Пеев някак е съумял да падне от втория етаж, и заварих не по-малко страшна картина. Същински кулинарен апокалипсис.

Беше стъпил в баклавата.

Беше джвакнал с чехъл в моята прекрасна, възхитителна баклава, истински шедьовър на коледните вкусотии.

Моята мечтана и дългоочаквана, три дни приготвяна, просто съвършена баклава.

Баклавата, която горкото ми детенце обсаждаше упорито, изпълнено с трепетно очакване. Баклавата, която нямаше да опита, но сигурно щеше да сънува.

Във фолиото ясно личеше една огромна стъпка, в която бавно се процеждаше сиропът от смачканите и тъжни кори. Ококорих се срещу Пеев, онемяла от възмущение, а той с извинителен тон прошепна:

– Много съжалявам! Излязох да изпуша една цигара и съвсем я забравих тази баклава. Не може ли малко да я поизчистим?

В този миг Теди изскочи на терасата, видя катастрофата и нададе толкова пронизителен писък, че съседите наизскачаха по терасите да видят кой кого убива. Но убита беше само баклавата. И семейната Коледа, разбира се.

Седнахме около масата печални, оклюмали и нито вкусните сармички, нито пълнените чушки, нито боба, нито туршията, нито винцето, нито дори питката успяха да ни усмихнат. По едно време насред леденото мълчание, което Илиан се опитваше да разреди с нескопосни шеги, Пеев скокна и излезе без дума.

С Теди се спогледахме.

– Май не трябваше чак толкова да му се сърдим. – казах аз.

– Нали ще се върне? – попита нажаленото дете.

– Стига де, за една баклава… Пак ще си направим. – обади се Илиан утешително.

Обаче Пеев се върна. И то не сам, а придружен от… „ЦЯЛА ПОЛОВИН ТАВА“ баклава, както Теди я нарече, с грейнало от щастие лице. Мариелка спаси положението и семейната Коледа.

Оттогава май не съм правила баклава по нейната рецепта. Но тази Коледа мисля да направя. И хич няма да се безпокоя, ако някой стъпи в нея. Имам си достатъчно приятели, които ще разделят с нас една баклава, една Коледа и една усмивка. Защото все пак Коледа е за усмивката и обичта, нали така?

Е, и баклавата, разбира се. Закъде без нея?

  1. Най-важното е да задоволите основните си потребности. Лично аз предпочитам гурме.
  2. Грижете се винаги и на първо място за собствения си комфорт и спокойствие. Всичко останало не е ваша работа. Околните трябва да са благодарни, че изобщо съществувате.
  3. Спете минимум 16 часа на ден. Всяка минута непрекарана в сън е изгубено време.
  4. Не се влюбвайте в кучки. Не са ви на нивото.
  5. Понякога и най-добрият мъжкар не може да си намери подходяща половинка. Тогава една мека възглавничка върши чудесна работа.
  6. Избягвайте конфликтите. Особено с лекари, кучета и малки деца.
  7. Кой ви излъга, че движението е здраве? Колкото по-мързелив, толкова по-щастлив.
  8. Природата е прекрасна, когато я гледаш през прозореца. Иначе е цапаща, студена и изпълнена с диви животни и опасности.
  9. За всекиго има място под слънцето. Моето е на дивана.
  10. Личната хигиена не е без значение. Отделяйте поне час на ден за поддържане на козината.
  11. Отбелязвайте присъствието си при всяка възможност. После винаги се намира някой да измие следите от котешка урина, но те не знаят, че разполагате с неизчерпаем източник. Упорствайте в начинанието си. Намирайте нови и интересни места – купичката за вода на кучето, завивката на спалнята, обувките, ваната, дамската чанта. Предизвикателствата осмислят деня.
  12. Ценете всеки миг от живота си. Нищо, че имате цели девет.

Автор: Фройд (да не се бърка със Зигмунд)

Превод от персийски: Мария Пеева

Благодарим Ви, че избрахте мултифункционален домакински уред „мама“. Тази инструкция за употреба съдържа важна информация относно инсталацията, употребата и поддръжката на машината.

Моля, прочетете внимателно това ръководство, за да осигурите правилна употреба на уреда и да удължите живота му. Гаранционният срок няма да бъде зачетен в случай на повреда, причинена от потребителя поради неспазване на предпазните мерки. Моля, запазете всички документи на сигурно място за бъдеща справка. Ако имате съмнения за евентуална повреда, обърнете се веднага към оторизиран сервиз или търговски представител.

Уредът е подходящ за деца с тегло от 0,5 до 150 кг и възраст от 0 до 100 години, като може да се използва и извън тези категории с повишено внимание и изцяло на ваша отговорност.

Инсталация:

Моля да не инсталирате този уред в електрическата мрежа. Той функционира с вградени батерии, които при необходимост зарежда със съответните храни и напитки. Освен това уредът е самопочистващ се и няма нужда от никакви допълнителни грижи и внимание.

Основни функции на уреда:
Гушкане – уредът ви гушка по всяко време и ваше желание, в будно и спящо състояние, независимо от възрастта и пола ви.
Обличане – уредът ви облича до 4-5 годишна възраст, след което е желателно да не злоупотребявате с тази му функция.
Хигиенизиране – уредът ви хигиенизира с вода, препарат или мокри кърпички, навън или в домашни условия, с памперс, гърне и седалка за тоалетна или зад храстче. Уредът има вградена поносимост към всякакви миризми и консистенции.
Кърмене – уредът кърми на поискване или по режим, в комбинация с адаптирано мляко или без, според конкретните ви нужди и инструкции на педиатъра. Единственото, което е необходимо е да сигнализирате своевременно чрез гукане, плач, рев, вой или директна заповед „дай мойта цица“.
Хранене – уредът захранва по конкретно зададен му режим според личните ви нужди. Има допълнителна функция за обучаване в самостоятелно хранене, почистване на бебешко столче, маса, килим, под, таван и странични мебели, смяна и пране на облекло, лигавници и покривки, пострадали при процеса. Възможно е в някои индивидуални случаи да издава пронизителен звук, наподобяващ отчаян писък, но това не пречи на основните му функции и не бива да ви безпокои. По желание можете да включите и екстра за разиграване на кратък домашен театър, имитиране на маймуна и други животни, издаване на неприсъщи звуци и професионална клоунада, всичко с цел повишаване на апетита ви.
Приспиване – уредът приспива на ръце, с подскачане, полюшване, подтичване, на разходка в количка, или в леглото с кърмене, според вашето конкретно желание. Ако уредът заспи преди вас, просто го блъснете силно в горната част. Ако все още не се буди, подскочете няколко пъти върху него, ефектът ще е незабавен. По желание уредът може да чете приказки преди заспиване или да пее, като репертоарът е разнообразен и зависи от вашите интереси.
Игра – уредът може да се използва за всякакви игри и забавления – от „хей, ръчички“ и „конче“ до футбол, шах и спаринг партньор в компютърни игри, докато ви е интересен. Когато вече не ви е интересен, минава в режим „нося на майтап“ и можете просто да му се подигравате колко е слаб.
Разхождане – уредът е особено подходящ за разхождане в парка, страната и чужбина, с кола, колело или пеш. Има допълнителни екскурзоводни функции, предлага сладолед, освежителни напитки, солети и плодове.
Пране и гладене – уредът купува, пере, глади и подрежда всичките ви дрехи, докато пожелаете.
Почистване – уредът почиства жизненото ви пространство и го прави приятно и уютно за обитаване. Уредът прибира и подрежда всичките ви играчки, книги, електроника и лични вещи по необходимост. В редки случаи съществува известен риск да постави някоя от тях на погрешното място, затова е препоръчително да поемете сам тази функция възможно в най-ранна възраст.
Готвене – уредът пазарува, подрежда хранителните продукти и приготвя храната ви по три пъти на ден или колкото е необходимо. После прибира масата и мие чиниите. Някои уреди имат вградена „гурме“ функция, но за жалост това е твърде скъпа екстра и не всеки може да си я позволи.
Обучение – уредът може да ви помага с подготовката на домашните и образованието до една определена възраст. Не бива да имате твърде високи очаквания към него и ако ви пишат четворки на домашните, по-добре избягвайте да използвате тази функция и наблегнете на самоподготовката.
Възпитание – уредът има и възпитателна функция, която понякога може да ви се струва излишна, но крайният резултат от редовната й употреба е много положителен. Съветваме ви да я използвате редовно.
Други функции:
Пеене – всички уреди имат вградена тази функция, но докато при някои е отлично разработена, при други дава леко отклонение от стандарта. Репертоарът е различен и твърде многообразен при различните уреди – от „на-на-на“, през „Зайченцето бяло“ до Криско, Азис или Селин Дион.
Разговор – всички уреди „мама“ са смарт-технологични и могат да водят смислен разговор на всевъзможни екзистенциални и философски теми от „гу-гу“ и „как прави патето“ до „защо тя/той ме заряза заради най-добрия ми приятел/ка“, „как да се предпазим от акне“ и „има ли бог“.
Лечение – уредът „мама“ е идеален за лечение и обгрижване при настинки, вируси и всякакви заболявания. Освен че следи за спазването на медикаментозния режим и диетата ви, той мери температура, поставя компреси, обработва повърхностни рани и сменя леки превръзки, слага капки в носа (понякога въпреки волята ви), прави инхалации и ви води до медицинско заведение за по-сериозни интервенции, когато е необходимо. Уредът не може да ви извади сливиците или апендицита, затова не бива медицинските му функции да ви вдъхват опасения.
Козметични грижи – уредът перфектно реже нокти на ръце и крака. При нужда може да скубе вежди, да прави сложни прически и да оказва асистенция за бръснене, обезкосмяване и почистване на черни точки. Някои уреди могат и да подстригват, но тази функция оставяме изцяло на ваша отговорност.
Грижи за домашен любимец – уредът е напълно способен да се грижи за всякакви домашни любимци – рибки, костенурки, хамстери, котки, зайчета, кучета и в по-редки случаи – тарантули и гущери. Купува им храна, почиства им, разхожда ги и ги води на ветеринар. Вие нямате никакъв ангажимент към тях, освен да им се порадвате веднъж на ден за десет минути.
Планиране и организация на рождени дни и събития – уредът има капацитет самостоятелно да посрещне, изхрани и забавлява N на брой гости от всякаква възраст и разновидност, да закупи подарък по ваше желание до определена стойност, да изпрати гостите, да почисти след тях, да компенсира щетите и да извърши нужните козметични ремонти на жилището.
Планиране и организация на екскурзии и почивки – уредът планира и урежда ваканциите ви до конкретно зададена дестинация, стяга багаж, разопакова багаж, носи багаж и разтоварва багаж, докато не сте в състояние и настроение да поемете сами тази функция.
Ъпдейти и ъпгрейди – уредът редовно обновява и поддържа софтуера си. Предупреждаваме ви, че с течение на времето може да се амортизира или понадраска от употреба, но дотогава ще сте свикнали с индивидуалните му особености и леките дефекти няма да ви дразнят.

Поддръжка на мултифункционален домакински уред „мама“
– Уредът се нуждае от минимални грижи, за да функционира правилно. Достатъчно е да му се усмихвате редовно, да го прегръщате от време на време, да го зареждате с подходящи хранителни продукти и напитки. Препоръчително е периодично да бъде оставян да почине, за да не се пренатовари мотора.
– Уредът е „смарт“, но за да не активира грешна програма, трябва да получава правилна и навременно подадена информация за нуждите ви.

Моля, обърнете внимание, че веднъж включен, уредът не може да бъде изключен по ваше желание и функционира многогодишно до пълна амортизация. Гаранционният му срок е доживот. Уредът може да бъде поправен при съмнения за повреда и неправилно функциониране, но не може да бъде заменен, тъй като е изработен по индивидуална поръчка. Съветваме ви да избирате внимателно подходящия уред за вашите лични нужди, защото рекламацията е невъзможна. Ако имате оплаквания и въпроси, моля да се обърнете към наш търговски представител в най-близката църква или храм, или при спешен случай, директно към Производителя.

Имате ли понякога усещането, че се задушавате? Съпругът ви смята ли, че домакинската работа е любимото ви хоби, а не тежък физически труд? Може би децата не оценят всичките грижи, които полагате за тях и ви се отблагодаряват с капризи и хленч? Изгубвате ли себе си някъде в безкрайните купчини пране и гладене? Дали от готвене, пазаруване и чистене ви е страх да се погледнете в огледалото? Или животът преминава някъде покрай вас, а вие изпускате безкрайни възможности, защото сте се превърнали в слугиня?
Добре дошли в клуба на идеалните майки.


Изгубих доста време, докато осъзная, че мястото ми не е тук. Не съм майка героиня, нито перфектна съпруга, нито безпогрешна домакиня. Такива съществуват само в рекламите на разтворими супи и в спомените на свекървите за младостта им. В реалния живот майките са два вида – или щастливи, или идеални. От кой вид ще бъдем – зависи само от нас.
Повечето ми читатели знаят, че мога да се похваля (а понякога и да се оплача) с голямо домочадие. Четирима сина (единият приходящ със снахата), кучета – минимум две, и котарак. Плюс периодично пребиваващи баба и дядо. И накрая, но не на последно място, съпруг. Всеки ден готвя минимум за пет души, обикновено за седем, често за девет-десет. Пера и гладя минимум четири момчета, които всеки ден хвърлят купчини дрехи. Всеки, който е гледал хъски и персийско коте, знае какво прахосмукиране се иска с тази козина. А пък който е гледал бебе куче, знае какво чистене пада, докато го научиш на хигиена. Да не пропусна да спомена, че работя вкъщи, превеждам филми, поддържам блог и пиша книга. И не, не съм героиня. Не съм шесторъкият Шива, нито извънземно, както една любима приятелка ме кръсти наскоро Аз съм най-обикновена жена. Падам си малко егоист, мързелива съм по природа, не пазя за никого последния бонбон и на никого не се чувствам длъжна. Но с всичко се справям. И щом аз го мога, значи всеки го може. Защото с нищо, ама с нищичко не съм повече от която и да било от вас, момичета. Нито съм по-сръчна, даже бих казала, че съм доста вързана в ръцете. Нито съм по-добра кулинарка, нито съм по-силна физически или в по-добра форма, нито съм по-умна или уредна, както казваше баба ми.
Обаче съм му хванала цаката. И ще споделя с вас уроците, които аз научих по трудния начин. Ако ви харесат, пробвайте. Ако не, намерете си своята истина. Не твърдя, че моята е единствена.
И така – първи принцип. Не се впрягайте.
Спокойствието е най-ценното качество на майката и ви гарантирам, че след първото или второто дете, ако искате да оцелеете, ще се научите да приемате всичко спокойно. За да не губите време, опитайте още отсега. Децата преминават през всякакви периоди и ако приемате всичките им болежки и проблеми прекалено сериозно, ще се превърнете в кълбо от нерви. Колики, ваксини, зъбки, прохождане, проговаряне, вируси, шарки, бебешки пубертет, налагане на превъзходство, установяване на правила, инфекции, рани, счупвания, училище, уроци, вражди и приятелства, кандидатстване, изпити, същински пубертет, гаджета, университети… Представете си, че преживявате целия си живот от самото начало, защото всичко, което се случва на децата ви, все едно се случва и на вас. Как можем да оцелеем? Без паника и с малко здравословно чувство за хумор. Щом ние сме пораснали въпреки всички грешки на родителите си, някак ще се справят и те. Въпреки нашите. Така че забравете за всички драми и не се впрягайте за дреболии. Когато ви дойде до гуша, шегувайте се. Когато бебето се изака в гърнето, а после го обърне на пода и се чудите дали да бършете килим, бебе или да гоните кучето, което проявява нездраво любопитство… Поемете си дълбоко дъх и си представете колко смешно ще звучи тази история, когато някой ден я разказвате на приятелките на чаша вино. Ще видите, че не е толкова фатално. Килимът се пере, бебето се мие, а кучето… няма да му стане кой знае какво от едно бебешко аки, просто известно време ще ви е гнус да го гушкате. Онзи ден една приятелка ми беше на гости. По едно време от горния етаж се чуха крясъци и Коко нахлу с вик:
– Мамо, кучето изяде сандвича от раницата на Косьо и повърна фолиото, а аз го настъпах!
– Кучето, сандвича, повърнатото или Косьо? – поисках уточнение.
– Повърнатото!
– Другия път гледай да настъпиш кучето или Косьо. На тях нищо няма да им стане.
Приятелката ми заяви, че имам волско търпение. Момчетата си почистиха сами и другия път няма да си оставят сандвичите на достъпно за кучета място. Спокойствие му е майката.
Не че няма и моменти, когато човек изригва. И тук е мястото за втория ми съвет. Осигурете си помощ.
Ако съпругът ви е от онази остаряла порода, която смята, че домакинската работа е задължение само на жената, да ви осигури помощница. Не допускайте да се превърне в диванен аксесоар. Как се е оправял преди да се появите в живота му? Щом тогава е съумял да се обслужва, значи може и сега. Ако имате баба, не се колебайте да я викате на помощ. Не е толкова фатално, ако понякога обърка правилата ви за гледане на деца или не е съвсем в час със съвременните тенденции. Ако ви е нужна ежедневна помощ, положете усилия да я обучите. Със съответното търпение и уважение, без да забравяте, че и тя е личност със собствено мнение и ви помага, защото има желание, не защото е длъжна. Или си наемете бавачка, която да следва вашите инструкции. С бабите въпросът е малко по-сложен отколкото с бавачките, факт. Но повярвайте, те са едно незаменимо зло. По-добре с тях, отколкото без тях. Казва ви го една препатила жена, която някога охкаше възмутено, че нашата баба облича първородния с вълнени потници, храни го с готови супи и го разглезва и изнежва. Докато не се родиха още три хлапета, за които вече нямаше баба на разположение. Тогава наистина я оцених. Впоследствие се научих и на друго – да делегирам домакински задължения на децата. Скоро ще си направя труда да преведа една много полезна примерна табличка с домакинските задължения според възрастта на детето. Засега ще ви кажа само, че от чист мързел научих моите момчета да помагат активно в домакинството и изобщо не се срамувам от това. Всички хлапета от малки проявяват интерес към определени домакински задължения и ги приемат като игра. Номерът е да уловите този момент и да им дадете възможност да се проявят. В началото няма да се справят много добре, ще има счупени чинии, разсипани продукти и разлети кофи с вода, но от вас зависи да преодолеете копнежа да свършите работата сами. Да, знам, че ще се справите по-добре и по-бързо. Но ви съветвам да си направите тази услуга и да научите децата да помагат активно. Някой ден ще ви благодарят.
И последният съвет, но може би най-важният. Намерете се. Ако в един момент ви осени прозрението, че вече нямате хоби, не четете книги и не гледате филми, нямате желание за секс, не ви остава нито миг да си починете, да поговорите с приятели, да спортувате или да се разкрасявате, изобщо да правите всички тези приятни неща, за които преди сте имали време… Значи имате сериозен проблем. Изгубили сте се. Има сериозен риск да затънете тотално, затова извадете глава от блатото и си поемете въздух. Седнете и си направете списък с нещата, които обичате да правите, с мечтите, които искате да сбъднете. Поставете си срокове, изгответе си план за действие, черно на бяло. Направете си седмичен график с ясно определено време за вас самата и го споделете с децата и съпруга си, за да знаят, че няма да сте на разположение. В графика задължително да има време прекарано извън дома, на място, което ви е на сърце. Да има и някаква грижа за себе си – дали ще е фризьор, козметик, спорт, нещо, което ви кара да се чувствате красива. Да има и време за развитие – професионално, личностно, езикови курсове, каквото ви душа иска. Най-важната личност в собствения ви живот сте вие. Ако изгубите себе си, всичките ви любими хора, които обгрижвате и за които сте се принесли в жертва, ще страдат. И то много повече, отколкото ако ги оставите веднъж – два пъти седмично да се оправят без вас. Повярвайте, ще оцелеят. Даже и ще ви оценят.
Толкова от мен, момичета. Няма нужда да сте идеални.
По-важното е да сте щастливи.

И послепис. Надали ви казвам нещо ново. Нямам претенции, че съм открила топлата вода. Но ако приложите на практика тези три простички принципа… ще имате усещането, че вие сте я открили. Успех!

Попаднах днес на забавна статия за фикс идеите в Real Simple, в която открих себе си, Иван и много мои приятели. Преведох част от нея, за да се познаете и вие.

1 Нуждата от четно число:

Когато зареждате бензин, стараете ли се да са винаги четен брой литри? Когато бягате на пътечката, финиширате ли винаги на кръгла цифра?

Може би защото: “Имате вроден афинитет към четните числа. Изследване показва, че повече хора предпочитат четни числа, а по-малко – нечетни. Когато ги постигнат, изпитват облекчение и душевен комфорт.“ Професор Хартстийн, известна психоложка в Ню Йорк и чест гост-експерт в тв шоута, казва, че може да се превърне в проблем, когато примерно пазаруваш и започнеш да смяташ цените на покупките така, че да платиш четна сума накрая. Но ако не стигате до подобни крайности и не ви пречи на ежедневието, нямате повод за тревога.

2. Подреждане на вещите в точно определен ред

Държите ли си банкнотите в портфейла във възходящ ред? Подреждате ли всички чаши за кафе в шкафа с дръжките в една посока?

Може би защото: “Така сте научени или свикнали, за да сте организирани и ефикасни. Слагате банкнотите подред, за да си намирате по-бързо парите и чашите в една посока, за да се поберат повече” казва Харстийн. „Ако не се чувствате притеснени и напрегнати, когато нещо не е съвсем по установения ред, нямате проблем.”

3. Страх от кръгли часове

Нагласяте ли си будилника за 7,01 вместо за 7,00? Програмирате ли микровълновата за 1,35 м. вместо за минута и половина въпреки инструкциите?

Може би защото: “Точният час представлява ново начало за вас. За много хора е типично усещането за ново начало да предизвиква неувереност и те си измислят начини да го избегнат.” казва Хартстийн. “Да избягвате точните часове не е вреден ритуал, но също така и не е реалистична стратегия. С ритуал или без, нищо не може да попречи на новия час да започне.”

4. Ритуали преди сън

Имате ли чувството, че не можете да заспите, ако вратата на гардероба не е затворена? Или ако ръката или кракът ви висят от леглото?

Може би защото: “Тези навици за сън започват в детството. Тогава се учим как да се успокоим преди лягане. И си ги запазваме и като възрастни.“, казва Хартстийн. „Ако ви помагат да се наспите добре, няма проблем. Но ако губите твърде много време с тях, може би трябва да се откажете от някои. Кажете си, че няма нужда нещата да са перфектни и си дайте възможност да свикнете с леката тревожност, която изпитвате, ако не сте ги спазили. Колкото повече свиквате с емоцията, толкова по-малко влияние ще има тя върху вас.”

5. Специфичен начин на стъпване

Избягвате ли процепите на тротоара? Изпитвате ли нужда винаги да се качите на самолета с десния крак?

Може би защото: “Някой ви е научил на тези суеверия или вие сами сте си ги измислили, за да си внушите, че контролирате ситуации, които не зависят от вас. Например, чувствате се в безопасност в самолета, ако сте се качили с десния крак.” казва Хартстийн,“Това ви успокоява в моменти, когато усещате несигурност. Както и при гореизброените фикс-идеи, няма проблем, ако тези навици не започнат да обсебват мислите ви постоянно.”

6. Отвращение от някои вещества

Отблъскват ли ви определени форми или консистенции? Гнусите ли се да докоснете брашнената долна страна на пицата?

Може би защото: “Това отвращение започва от детството и се дължи на леко неприятното усещане при контакт с някои материали и текстури. ” казва Хартстийн “Можете да победите отвращението си, като се излагате на контакт с неприятното вещество и си повтаряте, че не е толкова страшно, докато изградите търпимост. Ако не са материали, с които ви се налага да се срещате всеки ден, няма проблем да ги избягвате. Важното е да не пречи на ежедневието ви.“

 

 

 

Изглежда всички имаме нужда от повече контрол и сигурност в ежедневието си. И ако някои фикс-идеи ни успокояват, какво пък толкова? Лично аз смятам да се кача с десния крак в самолета следващия път, току-виж преборя проклетата ми аерофобия.

 

 

Снимката е на Джак Никълсън в „Колкото-толкова“. Един от най-любимите ми филми на всички времена.

Люси Рикспуун, доктор по клинична психология и терапевт в САЩ, българка по произход, написа тази статия специално за мама нинджа.

Нарцистичното личностно разстройство често е криворазбрано. Някои го смятат за фиктивно или поне съществуващо само из филми и книги, а други го разпознават само у околните, но не и у себе си. То си е съвсем истинско и ако живеете с човек, който го има, животът ви не е от най-лесните.

Трите групи симптоми, с помощта на които се диагностицира, са грандиозно мислене, егоцентризъм и липса на емпатия. С други думи, „нарцисите“ (за кратко) не виждат лимити в мечтите и целите си, умеят да извличат полза за себе си почти от всичко и всички, и са неспособни да разбират как се чувства или какво преживява другия. Важно е да се отбележи, че има и функционален нарцисизъм, при който тези черти са сравнително гъвкави и не вредят на околните. Това е здравословен вид нарцисизъм, който помага на личността и по-важното, не вреди на другите. Иноваторите, актьорите, хирурзите, журналистите, мениджъри от висок ранг обикновено имат такива черти. Нещата придобиват патологичен характер, когато има експлоатация на други хора. За яснота тук ще се съсредоточим върху нефункционалния нарцисизъм, който вреди.

Хората с това разстройство смятат себе си за по-важни от другите и очакват и останалите да ги гледат с възхищение. Те са склонни да преувеличават способностите и постиженията си („аз какви неща съм правил на твоите години!“, „аз ако бях на твое място, досега Х да съм станал“). Често фантазират за успех, власт и всичко свързано с тях. Често смятат, че правилата не се отнасят за тях, понеже те са „различни“. Не пропускат шанс да се възползват от другите, за да постигнат целите си. Този тип хора завиждат на другите и вярват, че и останалите завиждат на тях. Те са особено чувствителни към критика и я приемат като лична атака.

След горното описание е малко трудно да си представим такъв човек като родител, затова ще дам примери. Родителят-нарцис приема детето си като естествен израстък на себе си, а не като отделен индивид. Той не обича детето си заради самото него, а заради определени характеристики, които то притежава, например защото е „умно“, „добро“, „хубаво“. Поради тази причина детето усеща огромна разлика в отношението на родителя, когато не се прояви като добро, умно, или хубаво. Тогава родителят става студен и се дистанцира от детето. Обикновено използва определения за характер, а не за поведение, когато критикува („ти си глупав“, „ти си лош“). Показността е много важна за този тип родител, тъй като тя храни всичкия му глад за възхищението на другите. Едно време такива родители носеха купища снимки на децата си, днес ги публикуват във Фейсбук. Това са хората, които никога не публикуват „случайни снимки“ в социалните мрежи, напротив, всичко е планирано и премерено. Родителят-нарцис е изградил измислен съвършен свят, в който детето (и други близки) имат определени функции („хайде, сега да изпееш една песен на гостите“, „я, си покажи бележника на гостите“, „я, се виж на какво приличаш, какво ще си помислят хората“, „да не се излагаме пред хората“). Ако не изпълнят тези функции, родителят се разгневява в разочарованието си („не те е срам, да ме излагаш така!“). Поради собствения си егоцентризъм, родителят си присвоява успехите на детето си, омаловажавайки неговата собствена роля. Понякога това е изразено много ясно, но друг път несъзнателно може да бъде предадено с фраза като „приеха ни в университета“, когато става дума, че детето е прието в университета. Родителят-нарцис не обича провалите, затова анатемосва детето си при най-малкия неуспех, „казах ли ти аз да учиш?“, пренебрегвайки факта, че една лоша оценка на контролно е само една лоша оценка на контролно, а не белег на ниска интелигентност (примерно!). Родителят-нарцис не може да понесе, че може да има нещо „несъвършено“ в отрочето, тъй като то в крайна сметка то е негово отроче, затова проблемите се пазят далече от хорските очи. В екстремни случаи дори здравословни проблеми се третират като „несъвършенства“ и се прикриват с огромни усилия. Родителят-нарцис е много чувствителен към всички форми на оценка на другите, затова коментари от странични хора, оценки в училище на децата, служебни отношения се приемат с висока емоционалност. Приклещен между грандиозното мислене и егоцентризъм, родителят-нарцис понякога показва двойнствена природа – напада учителя за лошите оценки на детето си публично, защото не може да приеме идеята, че проблемът е в детето, а по-късно се нахвърля с гняв върху детето, защото не може да приеме провала като част от неговия съвършен мини-свят.

Горните редове вероятно са ви убедили, че да бъдете дете на „нарцис“ изобщо не е лесно. За съжаление това има и дълготрайни последици. Дори порасналите деца на родители-нарциси често страдат от тревожност и ниско самочувствие. Те изграждат зависимост от другия в интимните си връзки и са склонни на много компромиси, за да удовлетворят партньора си. Наскоро чух как някой обяснява публично как жена му е прекрасна, такова добро същество, символ на съвършенство, а той почти недостоен за нея. Вече сте се сетили, че това не е добра равностойна връзка. Децата на родители-нарциси изпитват трудности да открият себе си, тъй като са припознали нахлузена насила идентичност. Те са склонни да пренебрегнат собствените си нужди в името на нуждите на другия, както добре са обучени от родителите си.

Можете да прочетете и статията на Люси Рикспуун за ранна диагностика на психични проблеми.

Да, студено е, снежно е, сополиво е, дъхът ни замръзва, кожата ни изпръхва от студа, шапките ни развалят прическата, децата излизат в дървена ваканция и ни объркват плановете. И въпреки всичко имаме поне осем причини да обичаме зимата. Защото зимата е…

  1. Сезонът на греяното вино. Кажете честно, има ли нещо по-благо на небцето от греяно червено винце със сок от портокал и ухание на канела. На всичкото отгоре имаме сериозно оправдание да го пием по цял ден без никакви скрупули. Все пак – за здраве е.
  2. Сезонът на любимите ни плетени пуловери. Вълнени или акрилни, ярки, светли, тъмни или пъстри, къси, вталени, широки или рокли (моят личен фаворит), с поло яка или остро деколте, плетените пуловери са истинско плътско удоволствие. Обгръщат ни като втора кожа, красиви са, стоят великолепно на всякаква фигура и винаги напомнят за ваканция, камина и уют.
  3. Сезонът на шоколада. Признавам си – зимата е единственият сезон, в който ям шоколад без угризения. Тоест, да не ме разберете погрешно – ям го и през другите сезони, само че с угризения. Но зимата… зимата някое килце, дори и две не ме притесняват ни най-малко. Освен това шоколадовите изкушения изскачат отвсякъде – от коледните ботуши на децата, новогодишните подаръци, празничните десерти и почерпките за безбройните имени дни. Дори самият снежец ми прилича на бял шоколад, посипан щедро върху иначе неугледния сивкаво-кафяв блат на градските улици.
  4. Сезонът на киселото зеле, сланинката и другите вкусни „просташки“ манджи. Има ли някой да не обича зелеви сармички? Странно, през лятото никога не се сещам за тях, но замирише ли на сняг, веднага ми се прищява да напълня големия пръстен гювеч със сармички. Или с капама, ама от тази истинската – с трите вида мръвка, беконче и зеле, както я правеше свекърва ми. Ами сланинката? Слава богу, вече дори диетолозите я позволяват, че даже и я препоръчват. Хапвайте си смело, полезно е.
  5. Сезонът на ски-ваканциите. Моята скромна, неатлетична особа не кара ски, но няма нищо против да я помъкнат на ски-ваканция. Чайната на ски-пистите е прекрасно местенце за четене на книга, пиене на чай с коняче (боже, вече ще ми излезе име на алкохоличка). А когато от време на време вдигнеш поглед, пред теб се простира безкрайна бяла чистота, в която с шеметна скорост се носят твоите весели, шарени момчета, и никой няма неотложна необходимост да му готвиш, да го переш и обгрижваш. Щастие!
  6. Сезонът на високите ботуши. Ако на мъжете им се струва, че този сезон прикрива женските прелести твърде много, нека обърнат внимание на дамските ботушки. Аз съм жена и все пак се обръщам, когато видя някоя великолепна кобилка със стройни крачета, изпънати в чизми. Пък ако някоя от тях вземе, че се подхлъзне, подайте й ръка, господа кавалери. И от дума на дума… знае ли човек? 
  7. Сезонът на топлите юргани. Най-сладко се спи, когато в спалнята ти е студено, а ти се свиеш на топло под юргана с любимата възглавница… и любимият човек. Чат-пат и любимите деца, кучета и коте, но… Важното е юрганът да е достатъчно широк за всички.
  8. И накрая, но не на последно място. Колкото и да ви е студено, снежно и сополиво, зимата трае само два-три месеца.

А после идва пролет.

  

Юлита, поетеса по душа и математичка по любов, реши да вдъхнови ленивите и неспортивни мами като мен да се престрашат и да яхнат снежната вълна. И така като я чета… Може би си струва усилията. Дали да не опитаме?

 Аз не съм особено физически активен човек. Никога не съм спортувала нищо сериозно поради всевъзможни причини. Като отговорен родител обаче държах децата ми да играят колкото се може повече и да спортуват активно. Чудесно, но с първо дете Рак това си е приключение! Всичко се пробва – от айкидо и плуване, до танци, кънки и баскетбол. Много време вложихме, за средствата и висенето по зали, писти и арени да не говорим.

В крайна сметка като че ли най-доволен и щастлив е нашият младеж, когато е на ски. Същото бих казала и за татко му. С прекъсване от 10 години, имаше да си наваксва човекът. 

Решена да осигуря жадуваните ски на цялото домочадие и предвкусвайки малко свободно време за себе си, аз – една подредена Дева – организирах ски ваканция още от ноември. Препоръчано и проверено ски-училище за децата, денонощна карта за татко им, а за мен – сауна, топла стая и няколко книжки. Малката Дева беше най-ентусиазирана, таткото – леко притеснен, но натоварихме багажа и „Живот, здравей!”.

 Всичко изглежда чудесно, докато не се размине с действителността. Пишеше, че има училище за 5-годишни, ама не съвсем! Предложиха ми 1 час на детския парк и цял ден занимания в хотела на прашния килим. Не, благодаря! Дошли сме на ски, а не да виси в импровизирана занималня. Отидохме на детския парк и какво? Цял час слушам внимателно теория и гледам още по-съсредоточено практика от ски-учителите там. След което мама се превръща във влекче по наклона в края на пистата. Едно тичане падна, едно теглене, едно крещене „Габи, натисни канта, хубаво рало!” На втория ден един гравитиращ ски-учител ми каза: „Госпожо, много добре учите детето, ама що се мъчите – качете го на влека”, а като му казах, че не карам ски, не ми повярва. Ски-батковците в детския парк и те повтаряха: „Тя е готова за пистата, не я мъчете тук”, а аз тихичко и любезно просъсквах, че това е единственият час, в който не тичам по пистата като простинала кобила.

 Така изкарах една седмица. Сутрин лежерна разходка до пистите със задължителен елемент – сергии с всевъзможни шарении по тях. Задължително на 89% от тях спираме и гледаме с интерес. За да се движим, подкупвам с десертче Габи, която е много уморена, докато не се качи на ските и после хвърчи като колибри. Аз отслабнах 2 кг, докато я теглех нагоре и тичах надолу /което си е бонус след коледното преяждане/, кафе на припек и накрая вечер заспивах преди всички. Всички книжки си върнах непрочетени. Любимият ми мъж гузно ме съжаляваше, но аз бях решена да го оставя да си се кефи през цялото време. Е, последните два дни по два часа караше с нея на паничката, а аз бях много горда с ученичката си. С две думи толкова активно си починах, че чаках с нетърпение да отида на работа, да отдъхна.

 Противно на логиката обаче, вместо да бягам с двеста от пистата, веднага направих план за следващия уикенд и за да е по-интересно на две различни писти – една за начинаещите и една за напредналите. Габи бързо се присъедини към татко си и батко си, а за мен остана или да дремя в чайната или да се престраша. Мечка страх, мен не страх! Сериозно натрупала теория и увереност от обучението на Габи, отидох при ски-гардероба и си взех ски. За ски учител на тази писта трябваше предварителна заявка, но това не ме уплаши. Беше си въпрос на чест – петгодишната Габи се научи за пет дни, колко пък да е сложно? Мале, като се качих… Ами ските не те слушат, както твърди теорията! Всеки крак си знаеше своя посока… Тих ужас ме обзе, но адреналинът явно ми подейства мотивиращо! Няколко падания и му хванах цаката, даже успях и на паничката да се кача.

 Е, друг е въпросът, че слязох твърде бързо от нея първия път, но и това овладях.  Като дете се радвах! Цял ден слънце, сняг и удоволствие от постигнатото, но дойде време да се кача до върха на пистата, защото затваряха. Един много симпатичен господин с моторна шейна ми предложи да ме закара, ама аз – упорито магаре! Хванах се за паничката и тя тръгна нагоре. До средата добре, бях овладяла как да стоя и кога да се пусна. Дойде първата височинка, оп, успях! Дойде следващата и познайте… Ските тръгнаха накъдето си искат. Паднах, а снегът бе станал мек и под стълбовете на влека потъваш половин метър. Тогава се започна едно сизифово изкачване, пъшкане, мъка! Скиор-доброжелател ме съжали и ми взе в движение от влека поне ските, а в израз на женска солидарност една професионалистка многозначително ме изгледа и даде най-логичния коментар: „Тук е опасно да се кара”. Дето се казва, вече изглеждам като любител на екстремните преживявания! Та газя си аз преспите по наклона, рева си тихо зад слънчевите очила и се проклинам за ентусиазма си.

 Тъкмо вече видях началната станция на лифта и ето го моето любимо момче тича срещу мен:

– Мило, какво стана?

 Ей, като ревнах с глас, а той ме успокоява:

– Тихо, тихо! Тръгнах да те търся, а един човек ми казва – готината мацка със слънчевите очила ли търсите? Падна на средата, сега катери хълма.

 Е, поне са забелязали, че съм готина! Ще кажете: „Момиче, луда си, че другата събота пак си отишла, пак си падала и ставала“. Но има нещо магично, нещо безкрайно свободолюбиво в снега и студа, в движението и в усещането, че сам контролираш нещата. Сигурна съм в едно – няма как да го усетите, ако не се качите и не пробвате. Може да е вашият спорт, може да не е, но човек трябва да опита, защото аз никога не съм мислила, че е моят, но сега съм пристрастена. А когато го правиш с любимите хора, е още по-хубаво.

Автор: Юлита Гърбева

Много хубаво пише това момиче. Може да прочетете още от нея тук и тук.

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам