Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Яна Пеева

Много неща не очаквах от родителството, но в едно бях абсолютно убедена - няма да слушаме никакви тъпи детски песнички до абсолютно умопомрачение, само за да успокоим бебето. Никакви бели зайченца, никакви тракащи часовници, никакви рачешки моряци. Бях сигурна, че ще пея собствените си любими песни, а Борис ще ме гледа с обожание и няма да има нищо против, че съм абсолютен музикален инвалид. Всичко тръгна чудесно - ден след ден слушахме внимателно подбрани плейлисти и танцувахме с него из хола, а той се заливаше от смях. Даже, за мое изумление и радост, се кискаше и пляскаше с ръчички на System of a Down, Pantera и Queen. В колата пеехме с цяло гърло ABBA, Bon Jovi и Hamilton, а той или спеше, или си гукаше отзад. Както се досещате, бяхме жестоко излъгани - просто малкият музикален терорист все още не се беше събудил.

Последните ни две пътувания бяха под звуците на Lullaby Baby - плейлистът-спасител от Spotify с акустични версии на песни, които така или иначе харесваме. Искам да вметна, че не знам кой го е събирал, но ще съм му благодарна до живот, защото обикновено действа безотказно и приспива Борис за няколко минути, след които с Теди можем да се върнем към припяването в предната част на колата. Затова и когато в петък тръгнахме на път, заедно с кума ни, бяхме сигурни, че няма да има никакъв проблем - все пак имаме ултимативното решение. За наш късмет дори не се наложи да прибягваме до там, защото Борис заспа в секундата, в която излязохме от паркинга на магазина, от който пазарувахме за уикенда. И спа през целия път. Тихичко и спокойно. Това обаче беше последната толкова дълга тишина и спокойствие за следващите три дни.

За съботите

47290714 670007100061303 6053343945117663232 n

Забравих да кажа, накъде всъщност бяхме тръгнали. Аз, подтикната от абсолютна скука и липса на купон през последните месеци в София, изръчках приятелите ни да отидем на вила за един уикенд. Теди се възпротиви в началото, попита ги няколко пъти дали наистина нямат нищо против, че и бебето ще е с нас, и когато най-накрая се увери, че действително нито един човек няма дори трошичка против (или поне не смее да си признае), най-накрая се нави. И така, намерихме вила, запазихме вила, напазарувахме и тръгнахме. Един уикенд в планината, в нищото, с тумба приятели, хапване, пийване (за некърмещите) и снежец.

В секундата, в която пристигнахме обаче нещата отидоха… ами, по дяволите. На Борис му расте зъб. Няколко зъба, всъщност. Освен това иначе прекрасната вила, която бях избрала, имаше абсолютен дефицит на каквито и да е безопасни пространства, на които можем да го оставим, за да си лази и играе на спокойствие. Също така пристигнахме първи и то доста преди останалите, което значеше, че разполагаме само с три чифта ръце, които могат да поемат малкия наследник. След като си го подавахме известно време - Теодор на мен, аз на Борис 1 (кума ни), той на Теди и така около един час, установихме, че той всъщност не иска да бъде размятан от ръце на ръце. Малко го повозих в раницата, белих картофи, докато той ми дърпа косата, после танцувахме всички дружно на VH1 Classics. Недоволството на Борис обаче бавно, но сигурно се превръщаше в абсолютен гняв. В един момент, момент на слабост, на Теди му светнаха очите и с лукава усмивка се обърна към Любо (сигурно сте объркани - Любо е кумът ни, който всъщност се казва Борис, но поради необясними причини всички го наричаме Любо) и го попита:

- Ти слушал ли си Baby shark?

Любо, естествено, не беше слушал Бейби шарк. По изражението му след първото слушане съдя, че си мечтаеше да може да върне времето назад и някак да предотврати запознанството си с това произведение на изкуството. Уви.

Не знам дали имате деца. И дали децата ви някога са слушали бейби шарк. Дали сте виждали ефекта, който има тази песен - абсолютна тишина и умиление, изписано върху детското личице, което допреди секунди е било раздирано от плач и писъци. Някаква магия ще да е. Магия, която не е успяла да се събере само в една песен, затова и съществуват няколко абсолютно идентични варианта с една единствена разлика - текстът!

Половин годинка Борис!

47579799 762103724146287 3980691735654170624 n 2

Следващите два дни бяха белязани от постоянен рев от страна на Борис и постоянно пеене на Бейби шарк от наша страна. Представете си една компания от 25-годишни, които си предават едно бебе, и в един клас пеят - “Ooo, бейби шарк ту ту тутут, ооо бейби шарк, ту ту ту ту ту..” и така до откат. Борис се хихика, а ние пеем ли, пеем и се гледаме сякаш сме напълно побъркани. В крайна сметка детето се смили над нас и двете вечери и дали заради чистия въздух, или заради нечовешките количества боб, които изяждаше, заспиваше като талпа още в 21ч. Аз пък успях да се отдам на пиене на джин с тоник (внимателно съобразено със схемата за количествата и часовете в сайта на Хедра!) и играене на настолни игри. Не спечелих. И не си допих джина. Но пък си изкарахме чудно!

На влизане в София, след два успешни часа път в тишина в резултат на няколко повторения на Бейби шарк, Любо се обърна и с най-сериозното си изражение ме информира, че като се прибере вкъщи, ще направи обширно проучване, защото подозира, че някой успешно ни е програмирал детето (и не само него - само вижте колко гледания има тази песен в youtube!) и само чака удобен момент, за да каже правилната думичка и да завладее света, водейки армия от лазещи бебета и залитащи тодлъри, пардон деца! 

Ако се чудите какво правим в момента - Теди пее на Борис Baby shark, а аз се питам какво престъпление срещу човечеството сме направили в миналите си животи, за да заслужим това. 

 

Препоръчваме ви още:

Искам си розовата сапунерка 

Плевел и плява

 

 

Автор: Яна Пеева

Работите ли върху коледното ми предизвикателство? Аз си признавам, че нищо не съм свършила. В понеделник вечерта, докато хапвахме и обсъждахме плановете за следващите дни, се оказа, че сме си подредили една изключително заета седмица. Единственото, което успях да направя, е да изсуша няколко не особено вкусни портокала, както и почти цяла касетка ябълки - ябълковият чипс е феноменален, съветвам ви да си направите, ако имате ябълки, които се чудите какво да правите. Само трябва да нарежете ябълките на тънко, да включите фурната на 100 градуса (или по-малко) и да се наслаждавате на аромата, който ще се носи из кухнята следващите около 3 часа (толкова време отнема горе долу). Свършва бързо, така че или не го предлагайте на никого, за да остане за вас, или направете повечко!

Освен ябълките суших и портокали, които не пожънаха съвсем същия успех, но пък които съм сигурна, че ще изглеждат доста добре като украса. Теди определено не им е фен и ги поглежда лошо всеки път щом мине покрай мястото на плота, където съм ги сложила да си почиват. “Изгорени портокали… луда работа… за какво са ни притрябвали…”

Коледно предизвикателство

46695193 267202680610351 8735450033903632384 n

Друг въпрос обаче ме мъчи. Случва ли ви се понякога да си купувате плодове или зеленчуци, само защото са красиви? На мен не ми се беше случвало, докато не видях една тиква. Ние принципно не ядем тиква вкъщи - от време навреме се прежалваме да хапнем някой тиквеник, любезно предоставен ни от мама или Мими. Преди известно време обаче видях една прекрасна тиква. Като от реклама беше - гладка, лъскава, оранжева. Като истински специалист я вдигнах, претеглих на ръка, чукнах няколко пъти и след като я оцених като перфектен екземпляр от семейство тиквови, си я купих. Чак вкъщи, когато Теодор ме попита с леко подозрение какво смятам да я правя “тая тиква”, осъзнах, че… ами, ние не ядем тиква. Сложих я внимателно в една купа, настаних я в средата на плота, така че да се вижда от всички страни и я оставих да бъде красива и да размишлява защо се е появила като тиква, а не като круша например. Честно ви казвам, не знам колко време е отлежавала там, почти сигурна съм, че повече от месец.

В сряда, докато умувах какво да сготвя за вечеря и бях на прага да се обадя на Теди и да му обясня, че с гостите ще трябва да си поръчаме пица, защото вече съвсем никакви идеи нямам, а неговото предложение “не знам” нямам идея как се приготвя, си скролвах в Instagram и попаднах на рецепта, която просто не можах да подмина. Торта с тиква. И крема сирене. И подправки.

Захарче, сготви ми пак

46972996 288198375370170 800460476659007488 n

Не мога да кажа, че вече обичам тиква, но определено не я мразя, както си мислех преди да опитам тази торта. А Мими, която редовно купува и готви, каза, че това е най-вкусният тиквен сладкиш, който е опитвала.

Рецептата е адаптирана от The Pioneer Woman, като съм намалила количеството захар и на места съм заменила с кафява.

Тиквен кейк

за блата:

220 г зехтин
450 г тиква (изпечена и направена на пюре)
подправки (примерно: индийско орехче, карамфил, канела, джинджифил)
3/4 чаша вряла вода
240 г брашно
400 г захар (половината от моята беше кафява)
щипка сол
1/2 чаша buttermilk (прясно мляко с лъжичка лимон)
2 яйца
2 чл сода бикарбонат
2 чл ванилия

за крема:
220 г крема сирене
120 г масло на стайна температура
пудра захар по желание (аз ползвах кафява, около 100 г)

46678149 795768440759748 4414221937761320960 n

Загряваме фурната на 180 градуса. За тази рецепта се използва sheet pan - голяма тава от тези, които идват с фурните, не със скосени стени. Ако нямате такава, можете да печете и в друга (като мен), но ще отнеме повече време.

Зехтинът, тиквата, подправките и врялата вода се смесват в купа. В друга купа се разбиват яйцата заедно с млякото и содата, добавя се и ванилията. В трета купа - по-голяма - се смесват брашното, захарта и солта, после добавяме първо тиквената, с след това и яйчената смес и разбъркваме добре. Изсипваме сместа в тавата и печем около 20 минути. Ако използвате друг вид тава, проверявайте за готовност с клечка и имайте предвид, че вероятно ще отнеме повече от 30 минути.

Кремът става най-бързо и най-гладък в блендер - просто слагате всички съставки и миксирате до готовност.

Когато тортата изстине напълно, мажем с крема и я слагаме в хладилника, за да стегне.

Препоръчваме ви още:

Шерше ла суп

Коко в кухнята на шеф Манчев

Автор: Валентина Димитрова
Това е обяснението, което получават повечето момичета, когато се приберат от детска градина и разкажат на родителите си, че някой ги е ударил. Интересното е, че когато две момчета се „сбият“, родители и учители се събират, говорят с тях и размахват пръст, че така не се прави (в най-добрия случай би трябвало да се опитват да разберат техните емоции и какво стои зад това поведение и да им дадат алтернативни методи за справяне), НО когато някое момиче удари момче или обратното, родителите с усмивка на уста го успокояват и дори му се радват „Оо, щом те удря, значи те харесва“.

Детето е объркано, но и някак подкрепено, че това е начин, по който да покажеш и приемеш любовта на другия. В известен смисъл това е така, защото децата са в процес на разбиране на собствените си чувства и тези на другите и може наистина да изразяват „харесване“ като удрят или хапят, защото не знаят какво друго да направят, но тук идва ролята на родители, учители и на обществото. Наша задача е да се опитаме да ги разберем, да подкрепим техните чувства и да предложим АЛТЕРНАТИВА на поведението им. Ако просто се скараме: „Не така“, „Не го удряй“, „Престани веднага“, без да им дадем друг инструмент за справяне, ние ги лишаваме от единствения начин, който са намерили сами и повишаваме тяхната тревожност.

Как да помогнем на дете, което се нуждае от закрила

photo 1512846009616 05efcf93a231

Ние живеем в култура, която все още дава всичко от себе си, за да отглежда насилници. Дете, което бива целувано и удряно от един и същи човек и този човек е най-важният за него – неговият родител, то израства с вътрешен конфликт. 

Дете, което става свидетел на побоища вкъщи, също. В момента в обществото сме в ситуация на такъв конфликт, защото се изправяме срещу насилието и същевременно децата продължават да се възпитават с шамари. Възрастен, израснал с убеждението, че е „станал човек“, защото е „ял здрав бой, който си е заслужавал“ е много вероятно да предаде това послание и на своите деца. Или пък, не дай си Боже, някой да е по-буен или “непослушен“, то тогава вероятно „му е бил малко боят“. Конфликтът, в който живеем, се потвърждава и от факта , че навсякъде говорим за „нашите деца“, а когато видим на улицата някой да издърпа ухото на детето си или да му плесне един шамар, не се намесваме, защото това е тяхното дете и те най-добре знаят как да си го гледат. Същото е и когато чуем викове от съседите – какво да направим, това техен или наш проблем е? Съдници ли сме или спасители? Съучастници или жертви? Жертви на едно общество, което ни е превърнало просто в наблюдатели, където „Гошко само го бият“.

Когато говорим за домашно насилие, е важно да не се изпуска от фокус, както личността на насилника, така и на жертвата, защото те много често са взаимозаменяеми. Всеки насилник е бил жертва в детството си (важно е да се знае, че не всеки, който е бил насилван ще стане насилник), което не може да бъде оправдание за поведението, но може да бъде обяснение. Изграждаме част от възприятията си за света на базата на много семейни и културни вярвания и ценности, които се предават от поколение на поколение. Едно такова семейно вярване е, че мъжете са по-силни от жените. Често любовта от бащата към сина му е условна – тя зависи от изпълнението на определена дефиниция на мъжественост. Например никога да не показва страх, да има готовност да се бие всеки път, когато усеща, че обиждат него или някой от семейството му, никога да не се вслушва в мнението на жени или винаги да използва физическа сила, когато го заплашват. Същевременно обаче, понякога синът се чувства изплашен, тъжен и се нуждае от защита, но има забрана към тези „женски чувства“ иначе няма да бъде приет от бащата. Подкрепяйки съпруга си, майката започва да се гордее с него като го окуражава да се бие сам. Възможно е да се съпреживява като любимец на майката, защото е „мачо“, за разлика от брат си, например, който винаги е закрилян от нея. Когато същият този син порасне и създаде семейство и жена му го заплаши, че ще го напусне, той започва да изпитва онези чувства които са „немъжки“, а те са неприемливи за него и тогава „му причернява“.

Колко е важно да не бъдем покорни

1234

При жените също, естествено, се наблюдава предаване на ценности, като една от тях е, че са длъжни да пазят семейните взаимоотношения с цената на всичко. По този начин дъщерята, подобно на своята майка, постепенно започва да измерва своята стойност с успеха или неуспеха на опитите да се свърже и установи връзки с другите, да обгрижва съпруга си. Това, че е влязла в съюз, който я поставя в ролята на жертва, не означава, че тя е слабохарактерна или е в болезнена зависимост, ами е нещо като утвърждаване на женския идеал – само тя може да помогне на насилника, само тя усеща неговата слабост, защото тя е по-силна и той не може без нея.

Въпреки всичко, отговорността си остава на насилника - изборът да удари масата или възглавницата вместо жената или да излезе от помещението, да отиде да се поразходи, докато му отмине гневът, е негов. 

Това се отнася и за родителите! Колкото и да са изморени, колкото и да им е трудно, те имат избор да НЕ ударят децата си, а да направят нещо друго. Да се отдалечат от него, да си поемат дълбоко въздух, да отидат в другата стая, докато се успокоят. Да дават послания на своите момчета, че и най-силните изпитват страх понякога и сълзите не са нещо срамно – че любовта им е безусловна! Да дадат правото на своите дъщери „да се провалят“ в опитите си да опазят семейството с цената на всичко. Да бъдат насреща, когато им се наложи да се върнат обратно при тях, защото „не са си виновни сами“ за това положение – виновни сме всички ние!

Затова нека да прегръщаме повече децата си, без да се притесняваме, че ще ги „разлигавим“. Нека говорим за собствените си чувства и да полагаме повече усилия да разбираме и техните. Да не им „забраняваме“ да плачат, да се страхуват или да са ядосани, нека се опитаме да им подадем ръка – ръка, на която могат да разчитат. Защото не всяка вдигната ръка наранява, понякога тя може и да гали...

46831007 10155817897667611 390346891516182528 o

Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършва обучение по семейна терапия към Институт по Фамилна Терапия (www.ift.bg). Вярва, че в основата на успешния терапевтичен процес стои изграждането на връзка на доверие с клиентите. Инвестира времето си в развитие на център "Нюанси", защото иска да създаде пространство, където хората да се чувстват , спокойни, сигурни и подкрепени и всеки път да си тръгват открили по още нещо ново за себе си. Иска да промени нагласата, че човек за да посети терапевт не трябва да има друг изход, а напротив това да е един осъзнат избор. Вярва, че всеки добър специалист в областта на терапията, участва в този процес с цялата си личност, опит и знания. Затова и непрекъснато инвестира в своето развитие и преживява историята на всеки клиент, с когото работи лично!

 

 

 

 

 

 

 

Препоръчваме ви още:

Пазете децата

Как да разпознаем токсичните връзки и да се предпазим от тях

 

 

Автор: Яна Пеева

Сигурна съм, че в предишния си живот не си била бактерия! Ако пък си била, то вероятно и аз съм била, така че всичко е точно.

Понякога влизам у вас без да звънна. Теодор така ме е научил, извинявай. Положителното е, че не сте семейство нудисти. Отрицателното е, че понякога спите на дивана и трябва да се изнесем много бързо и тихо, за да не ви събудим. Благодаря ти, че никога не ме накара да се почувствам нежелана или не добре дошла. Дори когато идвам сама.

Понякога забравям, че когато имам нужда от помощ, мога да я поискам. Теди все ми напомня. Веднъж казах на мама, че искам да гледате Борис (вие, бабите и дядовците му) само когато вие искате, че не искам да го смятате за задължение, че не искам да ви е в тежест. Тя ме погледна сякаш тотално съм изперкала и ми обясни, че това е най-голямата глупост, която ми е излизала от устата. Благодаря ти, че ми напомняш да се грижа за себе си. Че винаги си насреща. Че ми сгъваш прането без да те помоля и ми подаряваш жилетки просто ей така.

Понякога ме питаш какво е мнението ми за нещо, знаейки, че не съм съгласна с теб. Тогава гласът ти се променя, ставаш изключително сериозна, не се отказваш, докато не ти кажа. Благодаря ти, че си говориш с мен като с възрастен човек, а не като със снаха. Благодаря ти, че ме слушаш.

Добрата снаха

38614891 10210215564705676 7392428101340233728 o

Понякога с Теодор се караме. Понякога си крещим. Понякога си мълчим. Понякога правим всичко наведнъж. Понякога дори пред вас. Благодаря ти, че никога не ме изолира. Благодаря ти, че дори и да си си помислила нещо лошо за мен, не си го показвала.

Понякога излизаме само двете. Говорим си, аз пия кафе, докато ти си играеш с Борис. Пазаруваме. Смеем се. Разказваме си неща, които си разказват жените просто ей така. Благодаря ти, че си ми приятелка.

Понякога въобще не вярвам в себе си. Понякога се чувствам като най-смотаното същество на света. Понякога си мисля, че съм абсолютно празна и от мен е останало само това, че съм майка. Благодаря ти, че си вдъхновение и че вярваш в мен и вместо мен.

Благодаря ти, че ми прощаваш грешките, че ми ядеш манджите, че ми слушаш глупостите, че ми гледаш детето, че си ми отгледала мъжа. Че не храниш Борис с пюрета, че не се присмиваш на начина, по който го гледам, че го разхождаш, когато искам да поседя сама.

Най-вече ти благодаря, че мога да кажа, че свекърва ми е мега яка.

Може би сте забелязали присъствието ми през уикенда, както и засилено бебешката тематика - това е защото дори и нинджите имат нужда от почивка, особено в края на седмицата. Затова една Яна поема сайта, фейсбук и комуникацията с вас, докато една Мария си почива, пие вино и си гледа кефа. Бъдете благосклонни, простете ми чуждиците и не си спестявайте критиката, все пак живеем и се учим. Това трябваше да бъде пост за една тиквена торта, а вместо това се превърна в пост, в които една тиква изпада в сълзливи излияния към свекърва си, докато един бъдещ ТОДЛЪР се опитва да изяде ушите на две леко стресирани кучета. 

Препоръчваме ви още: 

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си

  

Източник: Mother.ly

Един от най-редовните и най-изнервящи въпроси, които родителите на бебета чуват, е: “Спи ли през нощта?”. Ново проучване на McGill University твърди, че родителитe не трябва да се притесняват, ако децата им не спят през цялата нощ до 6 месеца или дори до годинка.

Проучването, което ще бъде публикувано в декемврийския брой на медицинския журнал Pediatrics, показва, че голям процент от добре развиващите се, здрави деца не спят през цялата нощ до годинка и не са в по-увеличен риск от забавяне в когнитивното, моторното или говорното развитие в резултат от това.

“Ако можех да кажа само едно единствено нещо на родителите, то би било да не се притесняват, ако бебетата им не спрят през цялата нощ, когато станат на 6 месеца”, казва Мари-Елен Пенестри на NBC News.

Спането през цялата нощ, още познато като консолидиращ сън, се определя от проучването като "сън, който продължава между 6 и 8 часа без прекъсване". На 6 месеца 38% от нормално развиващите се бебета не спят 6 непрекъснати часа, а повече от половината - 57% не спят 8 непрекъснати часа. На 12 месеца 28% от бебета не спят 6 часа без прекъсване, а 43% не спят 8.

Така че ако бебето ви не спи през нощта все още, няма от какво да се притеснявате.

Един от най-важните изводи от проучването е оборването на мита, че накъсаният сън през първата година би могъл да доведе до проблеми в развитието. “Не намерихме никакви връзки между непрекъснатият сън през нощта на 6 или 12 месеца и промени в менталното или психомоторно развитие” е заключението на проучването.

9 мита за съня на бебето

photo 1501621812608 efe6f4a3af60

Изследователите събират информация от въпросници, насочени към родители и техните бебета и ги проследяват до тригодишна възраст. 388 деца са проследени до 6-ия месец, а 360 са навестени и на 12-ия.

И докато сънят безспорно играе главна роля в детското развие, то сборът му, включително дремките, е може би по-важен, отколкото това бебетата да спят 8 часа без прекъсване.

Детското развитие обаче не е единствената причина за проучването. Някои родители се притесняват, че липсата на сън увеличава риска от депресия. Въпреки че е вярно, че сънят е изключително важен за психическото здраве, изследователите не намират връзка между това колко често се будят бебетата през нощта и настроението на майките им. Отново общият сбор на съня играе роля обаче.

Майка, която успява да си навакса със съня и дремките през деня, би била по-малко повлияна от честото будене през нощта.

Въпреки че все още не е ясно защо някои бебета спят по-продължително от други, изследователите откриват, че кърмените деца е по-вероятно да се будят поне веднъж през нощта. “Тази асоциация я има и при шестмесечните, и при 12-месечните бебета и по двата критерия - за 6 и за 8 часа непрекъснат сън. Не е ясно защо и са нужни още проучвания”, пишат авторите, като отбелязват и че кърменето има много ползи и за майката, и за бебето.

Спането през цялата нощ между 6 и 12 месеца е смятано от много хора за важна част от развитието, но Пенестри казва, че не всички бебета се придържат към този уж класически график.
И докато все повече бебета започват да спят през нощта с порастването, не всички са така и има големи индивидуални разлики.

“Данните сочат, че би било по-полезно за родителите да знаят повече за цикъла на съня при бебетата - неговите норми и граници, отколкото да се съсредоточават върху методи и интервенции, особено такива, които биха ги стресирали допълнително - например отложената реакция при плач,” казва Пенестри.

Всяко бебе е различно все пак и няма значение дали ще спи през цялата нощ на 4 месеца или на 14 месеца - всички те се развиват със собствено темпо и бързина.

 Препоръчваме ви още:

Помощ! Детето не спи!

Къде спи бебето

 

Автор: Яна Пеева

Истински се вълнувам за Коледа, особено последните години. Теди хич не я харесва и обикновено с досада отбелязва растящите ми с всяка година усилия около украсата и цялостната подготовка. Преди две години се сдобихме с дръвче от ИКЕА и ЕДНА играчка, която гордо стоеше върху него. Миналата година се обзаведохме и с топки и още две елхи - една метална, която всъщност е лампа свещник, и една дървена. Теодор все така ме гледаше едновременно с потрес и насмешка, докато се опитвах да сглобя елхата и да спася играчките от Клара, която реши, че ги вадим специално за нея. На всичкото отгоре бях и с огромен корем, който буташе елхата и ми пречеше на ентусиазма.

Тази година дори няма да сме си вкъщи за празниците, но съм твърдо решена да украся и да запаля Коледния дух дори у персоналния ми Гринч - Теди. И не просто ще украся, а ще го направя по възможност най-минималистичен и zero waste начин! За тази цел прекарах не малко време в скролване на Pinterest и в четене на блоговете на други, много по-сръчни и идейни хора от мен самата. Сега се обръщам към вас и ви предизвиквам да се включите в моята zero waste Коледа и заедно да украсим без да създаваме излишен боклук и без да купуваме пластмасички и други джиджавки. Естествено, може да използваме вече наличните украшения, условието е да се въздържим от допълнителни такива - особено от тези, които изхвърляме в края на празниците, и да добавим такива, които сме направили с двете си ръце.

Ако се чудите откъде този ентусиазъм при положение, че съм с две леви ръце и никога не съм правила такова нещо през живота си - ами точно, никога не съм правила такова нещо през живота си! (Освен това имам да уча по счетоводство и се чудя каква работа да си намеря, че да го избутам по-назад в графика!). Пращайте ни снимки на произведенията си във фейсбук или използвайте #zerowastebgchristmas тага в Instagram. На 1-и декември, когато обикновено слагаме елхата вкъщи, ще споделим най-идейните и красиви украси, как точно се правят, както и преживяванията ни покрай майсторенето. Та, включвайте се! Сигурна съм, че малките деца ще се забавляват неимоверно да нижат пуканки и да сглобяват мини дръвчета. Ако не това, поне ще се радват на вашите усилия. 

Споделям и някои от личните ми фаворити, които ще пробвам да направя, споделяйте и вие в коментари, за да събираме идеи.

Орнаменти от плат

A Trio of Felt Ornaments | Purl Soho

 Въпреки че имам шивашки комплект вкъщи, който нямам идея откъде се е появил, никога през живота си не съм шила абсолютно нищо. Спомням си, че в часовете по Труд и техника имахме да правим някакви такива неща, но аз винаги успявах да намеря кой да измайстори моите в замяна на едно написано домашно по математика. Примерно. Сега обаче най-накрая ще ги преборя, обещавам!

 

Клонки в буркани/Мини дръвчета

Zero Waste Christmas Decorations – Mason Jar Tree Trimmings

Такива бурканчета вкъщи има почти целогодишно. На вилата имаме туи и когато ги подрязваме, слагаме отрязаните клончета във вази. Издържат учудващо дълго, миришат прекрасно и изглеждат страхотно! Единственият им минус е, че боцкат. 

Гирлянд от шишарки

DIY gold leaf pine cone garland from The Sweetest Occasion | Photo by Alice G Patterson

Това е може би малко по-трудно, защото шишарките все пак трябва да се пробият, но ако сте достатъчно изобретателни, може и да измислите начин да заобиколите бормашината - аз поне ще се опитам да го направя. Ще си спестя и позлатяването.

Гирлянд от изсушени цитруси

diy-garland

Това е личният ми фаворит. Имам три любими миризми на света - на Боби (когато не е наакан), на розмарин и на току що обелена мандарина. Или портокал. Или грейпфрут. Представям си колко страхотно ще мирише вкъщи, когато ги окача!

Не забравяйте да ни изпращате снимки от процеса, впечатления и идеи! Аз лично се вълнувам като петгодишно, за вас не знам. И за да е съвсем коледно - един от вас ще спечели супер готината и забавна нова книга на Татко Калоян - Дневниците на един звероукротител и то с автограф, както и бутилка вино!

 

 

Препоръчваме ви още:

Zero waste Sofia

Искам си розовата сапунерка

 

 

 

Автор: Цветелина Велчева

В световен мащаб се раждат около 15 млн. недоносени бебета всяка година. Знаете ли, че днес, 17 ноември, е Световният ден на недоносените бебета? И аз не знаех, преди да станем  част от тази статистика. Аз и моето славно момиченце юначе.

Не вярвах в чудеса.

Прехвърлила 30-те и след три неуспешни бременности, преминали в прекършени мечти и спряла сърдечна дейност, купища и купища изследвания, които не показват нищо, и докторското отсичане: „Грешка на природата” и свиване на рамене… ето ме на прага на четвъртата. Не съвсем очаквано и много плашещо, малко поизгубила предишната сила или може би заредена с много повече, без още да подозирам. Поглеждам надолу и виждам двете чертички…

 Всички сте гледали филми с клишираните сцени, в които това е винаги един от най-щастливите моменти и знаете как майката казва на мъжа си: „ Ще си имаме бебе!” или „Ще ставаш баща!” След което се юрват да обзавеждат бебешка стая, да купуват бебешки дрешки и играчки… Всички сме виждали и клипчета, в които радостни бъдещи майчета измислят всевъзможни начини, за да изненадат съпруга си с тази най-прекрасна вест, или пък двамата заедно устройват оригинален сюжет, чрез който да съобщят новината на щастливите баби и дядовци. А аз винаги съм гледала на подобни сцени не само с голяма доза учудване, но и лека завист, защото след всичко преживяно двете чертички предизвикват у мен всичко друго, но не и безгрижно очакване, безоблачно веселие и искрена радост. Тук ще прекъсна веднага вечните оптимисти, които нравоучително ще ми кажат, че лошите мисли привличат лоши събития, защото многократно в живота ми тази максима е издишала безславно като спукана топка. 

Така че ето ме на – вгледана в двете чертички и прибрала страх в сърцето си. 

Прескачам първите критични седмици, съпроводени с обичайния болничен престой около 8-ата седмица, и не вярвам почти, че за първи път преминавам успешно през третото тримесечие. Не обръщам внимание нито на киселини, нито на  гадене, нито на болки, нищо не ме интересува – броя дните, часовете, минутите и секундите до следващата гестационна седмица. И докато чувам на всеки преглед, че нещата вървят „като по учебник”, си позволявам малко по малко да се успокоя да започвам да изпитвам неописуемото чувство на задоволство, гордост, умиление при мисълта, че истинско човече от плът и кръв расте в корема ми. И точно когато си позволих да бъда щастлива, дойде първият кръвоизлив, а с него и новината, че плацентата не се е вдигнала, а дори е слязла още по-надолу и се установява като плацента превия тоталис. Бъдещи майчета, не започвайте сега да ровите в интернет, за да разберете какво е това - ще прочетете най-ужасните сценарии на света, каквито майчиното сърце не може да понесе. Няма да ви лъжа, че всичко ще е наред, но трябва да повярвате, че всеки случай е индивидуален и че винаги, винаги има надежда. 

Ето ме на прага на 20-ата седмица, когато всичко се преобърна с главата надолу. Следват седмици на мъчителен страх, кръвоизливи, живот в болничната стая и куп забрани: забрана да си докосвам корема, за да не предизвикам контракция; забрана да се смея, за да не предизвикам контракция; забрана да плача, за да не предизвикам контракция; забрана да кашлям, за да не предизвикам контракция; забрана да ставам, да сядам, да се обръщам… Толкова забрани, че понякога внимавах как дишам. 

Вече знаех, че детето ми ще се роди преждевременно. Въпросът беше колко точно. А не дали. Вече знаех, че животът и на двете ни е в опасност. Без преувеличение и без украса. Вече знаех и на кого мога да разчитам от приятелите си, от колегите си – повечето лицемерни думи и нескритото любопитство изхвърлих решително зад гърба си. Вече знаех каква огромна подкрепа мога да получа от съпруга си, който не си позволи да издаде страха си нито веднъж; от мама, която се смали до точица бездумност; от лекарите, акушерките, санитарките, които ми помогнаха да се съхраня психически и физически до съдбовния момент, който всички знаехме, че ще настъпи внезапно и унищожително. Не спирах да чета за развитието на плода не просто във всяка седмица, а във всеки ден… коя част от организма му се образува, какъв е процентът на уврежданията в съответната седмица, какви грижи трябва да се полагат за едно недоносено дете… цяла една непозната Вселена, която ми се беше случила и аз бях длъжна просто да се справя с нея. Или да полудея. И така след десетки безсънни денонощия, след надупчени от абокати вени, след десетки изтекли банки, постоянно следене на тоновете… моментът настъпи вечерта в 20 ч. Не ме заболя. Само леглото ми стана топло и мокро – разбрах, че е кръв и някак знаех, че този път няма да я овладеят. А бях в 32-ра гестационна седмица. 

Колко са 1300 грама?

242613 10151294611807656 1617314970 o

Много страх. Много преглътнати сълзи (нали не можех да плача). Но и много срещи с Доброто…

… когато дългите седмици в болницата една акушерка ме държеше в прегръдките си (за да не ставам), докато санитарките ми сменят чаршафите от поредния кръвоизлив?;

… когато една санитарка ми приготвяше различна закуска, за да мога да хапна нещо, защото постоянно повръщах;

… когато същата тази санитарка и още две акушерки ми помогнаха да се изкъпя;

… когато лекуващият ми доктор идваше всеки ден да ме види;

… когато една акушерка ми позволи да спя в сестринската стая, защото не можех да мигна от хъркането на една „съквартирантка” вече трета нощ?;

… когато акушер-гинекологът ми имаше 90 секунди, за да извади дъщеря ми, иначе рискът от увреждания се увеличаваше главоломно.

Знаете ли какво е да съзнаваш, че буквално в ръцете на друг човек е животът на най-скъпото ти и ти просто нямаш друг избор, освен да се примириш? И молиш?

Знаете ли, че операцията продължи близо 2 часа в борба да се овладее кървенето?

Знаете ли, че анестезиологът не се отдели от леглото ми в реанимацията до сутринта? 

Знаете ли, че акушерките от предишното ми отделение идваха да ме виждат в реанимацията, защото последните месеци  от живота си бяхме прекарали заедно? Всички приеха присърце случая ми. И ни стискаха палци.

Знаете ли, че началникът на отделението по неонатология не се отдели 24 часа от дъщеря ми, защото положението й беше критично?  Не се прибра при децата си. Не се изкъпа. Не си смени дрехите.

Знаете ли, че идваха всякакви лекари и акушерки, за да ме държат в течение за състоянието на дъщеря ми. Посочвам го като доброта, защото са длъжни да ми дават информация неонатолозите два пъти на ден. Само че не идваха само те. Идваха всички, които бяха станали част от живота ни, излизаха от своето отделение, за да видят бебето ми, и идваха при мен в реанимация, за да ми кажат как е.

Знаете ли, че най-трудното започна след излизането от реанимацията… прохождането с атрофирали мускули, борбата с психическия стрес, ужасът да видя детето си интубирано и нямащо силички да си отвори очичките. 

Знаете ли какво е да видите най-мъничкото създание на света със сила, много по-голяма от вашата? С воля за живот. В борба за всяка глътка въздух. В борба за задържане на всеки натрупан грам тегло.

Знаете ли какво количество беше първото хранене на дъщеря ми от спринцовка с млекце – 1.5 милилитъра. И каква радост само, че е успяла да ги обработи!

Знаете ли какво значи първото погалване на крачето в кувьоза?

После първата прегръдка?

Очаквана, мечтана и изстрадана.

Едно неочаквано пътешествие, което ни изпрати съдбата, но през което не преминахме сами със страха си, а с подкрепата на много хора.

Искам да кажа на всички бъдещи майки, които в момента преживяват патологична бременност – вярвайте в добрата развръзка. Вярвайте в силата на своето дете, не подозирате колко голяма е всъщност тя. Вярвайте в лекарите. В един свят, в който хората се надпреварват да ги обиждат, нагрубяват, удрят… вярвайте, че има такива, които губят от съня си за вашето добро, приемат със сърцето си отговорността за вашия живот. Те не просто са лекари, те са творци на съдбата ви. Вярвайте, че ги има и дано да ги срещнете.

Днес моето Щастие е на две опашки и ме нарича „мамо”.

А аз вярвам в чудеса.

С благодарност към целия екип на болница „Шейново”.

С благодарност и обич към доктор Румен Велев. 

С благодарност и обич към доктор Донка Узунова. 

И всички останали лекари, акушерки и санитарки Човеци, които участваха в сбъдването на едно Чудо. 

 

Снимките са от личния архив на Цветелина.

 

Препоръчваме ви още:

550 грама живот

Автор: Яна Пеева

С Теди като цяло доста си приличаме. Слушаме гоооре долу еднаква музика, харесваме гооооре долу еднакви филми и четем гоооре долу едни и същи книги. Еднакви неща са ни смешни, еднакви неща са ни вкусни (тези, които готвя аз :D) и еднакви неща ни натъжават. Общо взето - намерили сме се. Или сме се оформили един по друг, не знам и аз на този етап вече какво е точно.

Напоследък обаче залитам по едни такива теми, които му идват малко прекалени. Не че се противи - като любящ съпруг и страхотен най-добър приятел ме подкрепя във всичките ми начинания. Но не ми спестява и бъзиците. Въобще не ми ги спестява. Откакто се роди Борис, се замислям доста за отпечатъка, който оставяме след себе си. У хората, с които общуваме, върху обществото, но най-вече физически какво оставяме на света. Та, заради себе си, съвестта си, Бобката и другите ни несъществуващи още деца, внуци, правнуци и така нататък до края на света реших да редуцирам боклука, доколкото ни е възможно. Разбирайте - ще живеем един zero waste живот, пък каквото ще да става. Смея да кажа, че за момента се справям чудно, с някои изключения - пазаруваме главно с наши торбички, купувам, каквото мога насипно, спестявам ни всякакви прекалено пакетирани неща, нося си водичката в мое шише, имам си чаша за кафе, в която си го нося, въздържам се от купуване на боклучки, даже преоткрих (за ужас на Теодор!) second hand магазините след като преди няколко месеца си обещах, че се отказвам от fast fashion индустрията. Въвлечени са и мама, и Мими, всички дружно жонглираме с мандарини на касите на магазините под обърканите погледи на продавачите, които редовно ни питат загрижено “Ама нямаше ли торбички при плодовете?”. Тази година даже съм решила да се въздържа от типично Коледните покупки на играчки, гирлянди, еленчета и торбички, които след това биват забравени или захвърлени някъде. Като цяло всичко минава през цедката “мога ли да мина без това?/колко време ще го ползваме?/имаме ли реална нужда?”. Някак си обаче всичките тези усилия са минали покрай Теди и той всъщност не знаел за тях. До онзи ден, когато не се заговорихме за новата политика на минимален боклук вкъщи.

Невидимо присъствие

39012952 10210245814581904 9053431386521731072 n

Аз съм изключително въодушевена и снова из хола, с Борис на гърба си, размахвам ръце и му разказвам грандиозни планове. Споделям му как съм намерила много як магазин за насипни подправки, как ставам все по-добра в месенето на хляб, че даже ще се уча да правя квасен. Хваля се, че вече дори не ме влече да влизам в магазини и да си купувам разни неща просто ей така и супер много се гордея със себе си. Соча му подправките в саксии, с които все още не се справям съвсем добре - розмаринът си е изсъхнал направо в саксийката, става за директно стриване! Усещам, че съм се отнесла и съм стигнала до нелепото предложение да компостираме на терасата по втренчения поглед на Теодор и замръзналата му усмивка. Започва да се смее. Оглежда се из стаята и с дяволита усмивка ми сочи неща и ме пита защо не съм ги изхвърлила. Обяснявам му, че нещата, които така или иначе имаме, ще използваме възможно най-дълго време, а после ще заменим с такива, които могат да се рециклират. Очите му светват.

- Добре, само да те попитам тогава - презервативите ще ни ги плетеш ли?


- Освен това пластмасата е едно от най-великите изобретения на човечеството. 

- Да, бе. Пластмасата и рафинираната захар са бичът на нашето общество. - Смея се вече тук. 
- Борисе, дай ми сили да не се разведа с майка ти.



Обяснявам му нещо за някаква статия - как телата вече се разлагат много по-бавно, заради всички консерванти, с които се тъпчем (нещо, за което така и не успях да намеря научни доказателства).

- Това къде го прочете, в бюлетина на феминистките еколози ли?

...

- Значи, слагам вето на новата ти политика! Искам си пластмасовите неща. 

- Добре де, какво пластмасово ти липсва? Реално от нищо не сме се ограничили, просто търся алтернативи.
Оглежда се из хола, мисли, нищо не успява да измисли. 
- Сапунерка. Нямам си сапунерка.
- Хубаво, прав си. Нямаме сапунерка. Ама те не са само пластмасови, ще купим някоя хубава метална или стъклена… или ще ползваме от онези готините мидени черупки като у вашите.
- Не! Искам голяма пластмасова сапунерка. Голяма пластмасова РОЗОВА сапунерка!

Та така. Усилията ми да опазя планетата опряха до на Теодор розовата сапунерка. Ако не друго, поне знам какво ще му подаря за Коледа! Даже няма да я опаковам - все пак се опитваме да живеем без боклук.

Препоръчваме ви още: 

Zero waste Sofia

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам