Автор: Валентина Вълчева

От сън спомени нямало. Да ви споделя едно лично откритие, което всеки прави в мига, в който му се роди дете. След определен период будуване, и от безсънието спомени няма. Горе-долу след втория месец недоспиване покрай големия син, свикнах да спя по три-четири часа на денонощие, но пък свикнах и да ми се губят моменти от ежедневието. Дали съм се изкъпала, дали и какво съм закусила, къде набутах чорапите на мъжа ми, обух ли си панталона преди да изляза до магазина, изключих ли бойлера, а котлона дали... и прочие битовизми съвсем взеха да ми се губят. Дето вика една колежка, аз и преди си бях разсеяна, ама откакто родих, станах направо голяма заспа.

Случвало ми се е да заспивам на работа. Под звуците на 52 машини! Заспивала съм в парка, до детска площадка с двайсетина пищящи в истерия деца. Заспивала съм, докато притоплям на микровълновата храна, на масата в кафенето. Също и докато правя кафе. Заспивала съм права, докато успокоявам малкия от колики, докато го кърмя, дори докато го къпя веднъж или два пъти. Изобщо откакто имам дете (две всъщност!), установих, че мога да заспивам като застреляна на какви ли не странни места. Преди години видях един мъж да заспива, подпрян на светофар, докато чака зеленото. Видя ми се много смешно, но от днешна позиция напълно го разбирам и му съчувствам, макар и с огромно закъснение.

Отделно от това мозъкът ми абдикира и взех да забравям буквално всичко. Като казвам „всичко”, имам предвид наистина „всичко”! Докато стигна до магазина, забравям за какво съм тръгнала. Всъщност докато стигна до съседната стая, забравям за какво съм тръгнала. Забравям имената на хора, които познавам буквално от раждането си. Поне три пъти ми се е случвало да си търся по половин час очилата, докато установя, че всъщност са ми на носа. Тръгна ли някъде с децата, задължително се връщам минимум по три пъти за забравени вещи – биберони, бутилки, обувки, ключове, пари, документи... Каквото се сетите. Веднъж и за панталони. Моите. Съответно – научих се да си правя списъци с цели, задачи и изобщо за всяко нещо, което трябва да свърша, да взема, да приготвя, да купя.

Всичко това – от недоспиване.

Нещата с времето ескалираха дотам, че сериозно започнах да се тревожа дали не съм в начална фаза на склероза някаква или на Алцхаймер например. Възможно ли е на 35-40? Често се сещам за един човек от не помня кое телевизионно предаване, който се чудеше, ако имаш амнезия и Алцхаймер, дали ще си спомняш, че нищо не помниш. Оказва се, че е възможно, дори без нито една от споменатите две диагнози. Само опитайте да не спите две години и ще се убедите!

Притичах за спешна спявка с личната лекарка (спешна, защото иначе ще забравя, разбира се) и тя ми препоръча да пия чай и успокоителни. Мента, глог и валериана. Абе, жена, че аз тия си ги зобам като бонбончета! Мъжът ми от една таблетка се тръшва за шест часа мъртвешки сън без да трепва от шума, който вдигат две деца вкъщи, а само който ги има, знае, че две деца вдигат шум поне колкото за едно международно летище. Аз съм на три хапченца и мигам като бухал до два посреднощ, защото всяка въздишка на малките ме изправя на бойна нога. Не дай си Боже пък някой да кихне или да се прокашля! Сън не ме лови. И тъкмо заспя, в 6:30 по-малкият се събужда, скучно му е и започва да ме замерва с биберони, дрънкалки, бебешки бутилки и плюшени и писукащи играчки. Изобщо всичко, до което успее да се докопа от кошарката си. Батко му преди две-три години така ме тресна в челото с един фотоапарат, докато се правех на заспала, та от тогава не смея да хитрея. Гледам обаче да няма под ръка чаши, телефони, джобни фенерчета, дистанционното и т.н.

От студентските ми години имам някакви оцелели спомени за безсънни нощи, при това по три-четири поредни. Тогава ми се струваше, че не е голям праз. Какво толкова, за Бога?! Издържа се, не е болка за умиране. Петнайсет години по-късно Съдбата ми доказа, че съм била в голяма заблуда. Две-три-четири безсънни нощи може и да не са нищо особено, ама две-три-четири години вече са си зор и то значителен. И от неуморна купонджийка някак неусетно се превръщаш в тиктакаща бомба с оголени нерви, готова да разцепи света, заради една не на място изпусната въздишка от таткото. Един поглед накриво пък е в състояние да предизвика експлозия, пред която онова историческо изригване на Кракатау е нищо.

В един момент след второто раждане бях стигнала дотам, че се зарадвах почти със сълзи на очи, когато се наложи да вляза в болница за една седмица. Не се шегувам! Една седмица на системи ми се видя като спа-почивка с всички екстри. Мисля си, че това всъщност спаси връзката ни дотякъде.

Между другото, знаете ли кой е най-тъпият и безполезен съвет, който една млада майка чува удивително често? „Спи заедно с бебето!” Първо, не вярвам някога в човешката история да е имало майка, която да е била в състояние да изпълни тази поръка. И второ, не мога да си обясня защо все така всяка майка чува това в някакъв етап от битието си на млад родител. Ефектът от този изумително тъп съвет обикновено е, че докарвате горката майка до още един нервен изблик. Аз персонално бях стигнала до етап, в който бях забранила на майка ми да ме пита как съм спала, защото отговорът ми две поредни години неизменно беше: „зле”, при което без изключение чувах онова ненавистно: „Е, добре де. Какво ти пречи да спиш с детето?”. Та за да спестя и на двете ни неприятни сцени, заявих, че всеки път, когато ме попита как съм спала снощи, ще й затварям телефона без предупреждение.

Не много отдавна прочетох някъде една статистическа извадка, според която около тридесет процента от младите семейства се разпадали именно при появата на първото дете. Никъде обаче не видях уточнение, че не е заради детето – заради недоспиването е. Ние с мъжа ми след появата на Престолонаследник №1, само дето не се биехме вкъщи. За сметка на това се е случвало в четири посреднощ да си вдигаме скандал, заради две неизмити чаши в мивката. Кризата беше по-сериозна сериозна от кубинската ракетна криза, докато в един момент не седнахме с карти на масата да си кажем един на друг болежките, дето се вика право, куме, у криви óчи, и да потърсим не толкова разумно, колкото приложимо решение.

После с общи усилия, компромиси и стискане на зъби някак вкарахме нещата в релси. Докато не се появи Престолонаследник №2. Тъкмо бях започнала горе-долу да спя като хората и сега – всичко отначало. Съответно пак имахме криза в отношенията, но този път – нали сме вече гърмяни зайци – бързо налучкахме ритъма. Пък и мъжът ми по това време вече беше яхнал своя Росинант (за камиона говоря) и препускаше из Европейския съюз, та не се виждахме често, нито пък за достатъчно дълго време, та да успея да му вдигам кръвното както първия път. Колкото и да съм надарена в това отношение, дори аз не мога да спретна скандал чрез съобщения по месинджъра.

Та... да. Недоспиването е вероятно най-сериозния препъни-камък в ранните етапи на родителството. Но е преодолим, макар и със сизифовски мъки понякога. Трябва си търпение. Желание също. И не на последно място – мента, глог и валериана. За таткото поне. 

За "привлекателните " страни на родителското ежедневие можете да прочетете и в Семеен хумор и Пазаруване с деца. А за да не се тревожите, че само вие забравяте разни неща, ви препоръчвам 30 признака, че имате мамешки мозък.