Драмата с детските градини за наше съжаление продължава. Тази седмица Янка Такева, несменяемият председател на Синдиката на българските учители обяви, че е против видеонаблюдението:

"Камерите в училищата създават доносници, против видеонаблюдението съм. Не е това начинът да се решат проблемите, поставянето на записващи устройства във вещи на децата не може да бъде прието.Така се създават доносници, утре те могат да напишат донос и срещу родителите си. Има достатъчно контролни органи - и в регионалните звена на просветата, и в общините, и в самото училище или детска градина, те трябва да се използват. А като цяло, в една детска градина винаги е шумно". Синдикалистката заплаши и с масова учителска стачка.

Скъпи учители, крайно време е да разберете, че родителите не са срещу вас.

Родителите и учителите имат един общ интерес и една обща кауза, и тя е каузата на нашите деца. Днешните родители някога са били ученици в същата тази система, която не се е променила особено през последните двайсет години. Само че за разлика от едно време, днес ние, родителите, имаме достъп до информация и виждаме, че има по-добри варианти, по-сполучливи образователни методи, по-приложими начини за борба с агресията, по-мотивиращи и развиващи учебни програми. Помогнете ни да ги намерим и приложим заедно. Работете в екип с нас, с родителите, потърсете и помощта на неправителствени организации, които полагат огромни усилия и постоянно се блъскат в системата. Те ще ви помогнат с готовност, както и ние. Не се поддавайте на провокации, които ви настройват срещу родителите.

Защото вие наистина имате проблем, скъпи учители, но той не е в нас, родителите. Проблемът е в демотивиращото заплащане, което ние също не одобряваме. Проблемът е, че младите и ентусиазирани преподаватели бягат от институцията като попарени и си търсят по-добро поприще. Самата аз го направих преди двайсет години, независимо че голямата ми мечта беше да бъда учителка. Така постъпиха и голяма част от колегите ми, които си намериха работа в частни школи или фирми, или изцяло смениха професията. Не ни съдете. Уплашихме се. Уплашихме се, че ще се превърнем в смазани и безпарични роби на една досадна система, която убива всяка нова идея, като я вкарва в строго определени и скучни рамки, чието съдържание уж се сменя, но си остава същото години наред. Системата е първото, което трябва да се промени. Нужна е политическа воля, но преди всичко е необходима вашата експертиза и нашата подкрепа.

Децата се раждат любознателни, отворени към света, търсещи обич и подкрепа. Някъде по пътя системата потъпква копнежа им да учат и да се развиват, а те губят доверие в нея. И цялата им енергия се насочва в погрешна посока. Някъде по пътя те научават и един жесток урок - че проблемите се решават с шамари или крясъци. И когато пораснат достатъчно, прилагат наученото на практика, но този път те раздават шамарите и крещят. Отново някъде по пътя те осъзнават и че учат скучни и неприложими уроци, които им пълнят главиците със знания, но не им дават никакви житейски умения. Как очакваме от тях да се отнесат сериозно към материал, който няма връзка с тяхната реалност, който по никакъв начин не стимулира мисленето им и не им е интересен? И какво правим ние, след като виждаме, че този път няма изход? Продължаваме да крачим по него отново и отново? Не, сменяме го. 

Големият проблем е в остарялата институция с архивните й правила и лидери. Защо същите тези учители, които бягат от държавното училище, стават отлични преподаватели в частните училища или школи? Защо същите тези деца, които в училище са шумни, разконцентрирани и немотивирани, в частните училища и школи се справят с материала и напредват? Родителите ли са сменили? Или учителите? Не, сменили са системата. Искайте смяна на системата, подкрепете я. Предлагайте, обсъждайте, коментирайте, сформирайте работни групи. Не допускайте да ви настроят срещу родителите, ние сме тези, които ще подкрепим вашите идеи. Не се страхувайте от камерите. От тях нека се страхуват тези, които не си вършат работата. Камерите могат само да ви защитят от неоснователни обвинения, ако сте съвестни. Но сами по себе си те няма да решат проблема. Приемете ги като гаранция, не като обвинение към вас. И не се притеснявайте от камерите, а от това, което е довело до необходимостта да се поставят. 

Дайте да запретнем ръкави и да направим нещо, вече сме набрали инерция.

И нека този път потърсим решения, а не компромиси. 

************************************************** 

Откъде започна всичко? На 10 май се проведе протест на майките срещу насилието в ясли, градини и училища.  Протестът завърши с обещание за работна група, на която да се обсъдят исканията.

Весела Алексиева, участник в работната група, излъчена от организаторите на протеста направи следната равносметка от първата работна среща за яслите и градините.

Присъстваха представител на Дирекция“Образование“ в лицето на г-жа Минчева (отговаря за детските градини и градините с яслени групи) и представител на Дирекция“Здравеопазване“ г-жа Чеуз (отговаря само за яслите), експерти от двете дирекции, директори на детски градини и ясли, зам.кметът на район Надежда, г-жа Брестничка - представител на Асоциация“Родители”, моя милост, Мария Маринова, Ема Черногорска и представители на частен адаптационен център - Елена Дражева/психолог/ и Цветелина Тодорова/психолог/, на които благодарим за професионалната подкрепата.

Още в деня на протеста (10 май 2017 г), коментирахме исканията на протеста с Директорите на дирекции „Образование“ и „Здравеопазване” и беше насрочена работна среща на 17.05.2017 г., на която да се разискват по-обстойно исканията. Стремежът от наша страна на тази среща беше да се постигне диалог между родители, директори и институции и да се намерят адекватни решения на поставените от нас искания за справяне с проблемите в яслите и детските градини (на този етап без училищата, тъй като Дирекция“Образование“, отговаря само за сградния им фонд).

В деня на срещата ние родителите ВЯРВАХМЕ, че ще бъдем ЧУТИ, защото представители на всички заинтересовани страни имаха възможността да седнат на една маса, да си подадат ръка и да постигнат ДИАЛОГ за адекватни решения на проблемите …УВИ… Не стана точно така…Даваше се вид, че имат желание за диалог, но реално ни бяха събрали, за да ни уведомят за вече взетите от тях решения.

Пред нас стояха елитни директори (адмирации за професионализма им и това, което правят, ако всички директори на ясли/градини бяха такива, наистина нямаше да има проблеми в системата), които се опитваха да ни убедят, че като цяло няма проблеми, а случващото се в момента са единични случаи. Това бяха директори, чиито детски градини нямат проблем (или поне така твърдяха). А останалите ясли/градини и отношението към децата там? Няма да се впускам в подробности, защото се надявам в скоро време Протоколът от срещата да бъде публикуван( в сайта на ИСОДЗ) и от него да се видят решенията, които взеха служителите на общината. По-долу прилагам и документ с нашите ревизирани искания.

Тук ще обобщя с няколко думи моите впечатления:

- Когато се разглеждаха исканията, с които претендираме за даване на възможност на родителя за достъп до детските заведения, срещнахме силна съпротива и отпор това да се случва. Едно от исканията е: родителите да имаме възможност да полагаме труд(от чисто битов характер) на доброволчески начала в яслите/градините (т.7 от исканията)- нали има дефицит на персонал?! Е, ние искаме да помогнем и то безвъзмездно…естествено след инструктаж и спазване на правилата за безопасност! Другото, което засяга отново присъствието на родител е т.9 - възможността при първоначално постъпване на детето в ясла/градина да бъде придружавано от родител от един до три часа дневно, посредством съставяне на поетапен график за посещения, след съгласуване с ръководителя на детското заведение (по пример на Берлинския адаптационен модел, заимстван от АРК). Като тук бяхме готови на диалог и обсъждане на предложения и варианти за модели, приложими за нашата българска реалност. Но до обсъждане на тази инициирана от мен и така важна според мен за емоционалното и психично здраве на децата точка, така и не се стигна, защото служителите я оставиха последна за обсъждане, но накрая много бързаха, защото бяха на общински съвет и нямаше да има кворум! Единственият коментар, който чух беше на една директорка, която каза, че са се правили опити да се въведе френския модел „Зелена стая“, но в България не работи, нито една практика!!! Питам се: Е, как само в България не работят добрите практики от чужбина?! За мен е въпрос на желание и убеденост, че може да се получи!

- За камерите (държа да подчертая, че след като взехме под внимание мнението на болшинството родител, премахнахме он-лайн наблюдението от направеното искане). Това, което беше дадено като отговор на срещата относно видеонаблюдението, засяга САМО яслите, като не обхваща всички помещения в тях и прехвърля топката изцяло в ръцете на родителите, тъй като за поставянето им ще е необходимо съгласието на всички родители, т.е. ако един не е съгласен – НЯМА ДА ИМА КАМЕРИ. И тук попитах: „В случай че всички са съгласни и се поставят камери, разходват се средства за това, а другата година, някой родител не иска да има камери – какво ще се направи, ще се премахнат ли?!“ – отговор не получих. Също така на поставения от мен въпрос: „А какво става с яслените групи в детските градини?!“ - отново не ми беше даден отговор... А, да…сетих се… става въпрос САМО за яслите…дано нещо не съм разбрала!

Тук мога да заключа, че при коментарите на тези искания останах с усещането, че НЕ НИ ДОПУСКАТ В ДЕТСКИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ДА НИ ОБВИНЯВАТ, ЧЕ СМЕ АБДИКИРАЛИ ОТ ПРОЦЕСА!

Моето лично мнение е, че ако се преустановят практиките на нечовешко поведение от страна на персонала спрямо децата, съживи се диалогът между родители и възпитатели и ако се възвърне като цяло доверието в системата, никой няма да иска да слага камери. Но докато положението не се подобри - и с камери и без камери, ще сме принудени да слагаме „бръмбари в якичките“ на ДЕЦАТА НИ.

А и в крайна сметка… хайде стига, моля ви се… и аз съм била наблюдавана с камери на работното си място, но не съм се притеснявала, защото съм си вършела съвестно задълженията. А и в днешно време навсякъде сме наблюдавани… Ама НЕ, то яслите и градините са много тайно място!

Щях да пропусна... Подчертаха какви „големи” правомощия имаме ние родителите чрез обществените съвети към ясли/градини/училища и защо не сме се обърнали към тях, ами сме тръгнали да правим протести... На това ще отговоря, че аз се боря за адекватна промяна в системата като цяло. Не считам, че вариантът да се спасяваме поединично ще оправи нещата. Също така лично аз за първи път чух за наличие на обществени съвети, т.е. според мен не се дава достатъчно гласност и не се запознават родителите с „големите” правомощия, които имат в тях.

- На искането ни за увеличаване на персонала (т. 6 също беше променена, с оглед настоящата обстановка и вместо намаляване на децата, поискахме увеличаване на персонала и назначаване на специалист психолог и в яслите) – ни беше отговорено естествено, че няма пари, но при запитване какво решение би могло да се намери ни пратиха да протестираме пред Народното Събрание за увеличаване на Единния разходен стандарт. Проявявам разбиране към трудностите, които имат и те, но това вече ми дойде в повече… Ние да им дадем решения, които те така или иначе не приемат, и да ходим да им увеличаваме парите? При положение, че на въпроса: „А, каква е гаранцията, че ще бъдат назначени такива специалисти при увеличаване на бюджета“ се отговори: „Директорите сами преценяват какъв персонал им е необходим и съответно да назначават“.

Та така, мили родители, няма какво повече да ви губя времето в четене, решенията по останалите искания бяха в почти същия дух… Все пак нека изчакаме да излязат с официално становище, за да реши и прецени всеки от нас, какви последващи действия би предприел. Същевременно Янка Такева ни обвини, че превръщаме децата си в доносници и ни заплаши с контрапротест... Аз за себе си вече съм наясно и съм предприела такива...Дали ще стигнем до Народното събрание…