logomamaninjashop

Преяждането е болест

Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика 

Епизодичното ексцесивно хранене, наричано още свръххранене, полифагия, хиперфагия е хранително поведенческо разстройство, подобно на  булимията и анорексията. Понякога границата между тези хранителни разстройства е едва доловима, често преливат едно в друго.

Хиперфагията (болестното преяждане) много прилича на булимията, но липсва компенсаторно поведение като предизвикано повръщане, използване на лаксативи и диуретици след нахранване. При хиперфагията са налице импулсивно хранене, системно преяждане, без възможност да се спре и най-често това не е провокирано от глад. Поглъщат се безконтролно огромни количества храна до степен на тежък дискомфорт и стомашно-чревни болки. Това може би е най-честото хранително разстройство. Една трета от хората със затлъстяване са имали периоди на преяждане. Наднорменото тегло и затлъстяването пък са предпоставка за сериозни здравословни проблеми - гастро-езофагеален рефлукс, диабет, метаболитен синдром, сърдечно-съдови заболявания, рак и други. 

 

Какво я причинява
Нито липсата на воля, нито слабият самоконтрол са причина за това заболяване. Има генетично обусловена предразположеност. Рискът за отключване е по-висок при хора, в чиито семейства са регистрирани случаи на хранителни разстройства. Постоянният стрес и безпокойство, ниското самочувствие и самооценка, вътрешните противоречия,  преживяната травма, емоционалните проблеми създават благоприятна почва за развитието на това хранително разстройство. Преяжда се с надеждата това да донесе мъничко успокоение и удовлетворение. Храненето се превръща в отдушник, чрез който страдащите се опитват да компенсират натрупаното психическо напрежение, да запълнят празнина, да „нахранят“ своите емоции.

 

Сигнали, които да ни изострят вниманието: 

- Периодична загуба на контрол върху храненето - безконтролна консумация на необичайно големи количества храна, които многократно надвишават тези на средно-статистически здрав човек за същото време. Храненето е много по-бързо от обичайното. Предпочитана е висококалоричната и често некачествена храна.

- Желанието за поглъщането на храна е неустоимо и продължава и след усещането за пълен стомах и изчезването на чувството за глад, ако такова изобщо е имало в началото. Единствено усещането за тежък дискомфорт ограничава приема на нови количества храна.

- Яде се тайно, често нощем, т. е. по време на пристъпите най-често пациентите са сами, полагат неимоверни усилия да прикрият проблема си. Често най-близките приятели, дори членове на семейството нямат представа за страданието.

- Образува се порочен кръг: преяждането временно успокоява и намалява натрупаното напрежение, после идват срамът, вината, отвращението от себе си, депресията, а влошеното психическо състояние отвежда отново до успокоението чрез хранене и преяждане и т. н.

- Налице е прекалена ангажираност с мисълта за външния вид, самооценката зависи изцяло от него, успехите и неуспехите се отдават изцяло на това как изглеждаме.

- Появяват се чувство на срам и вина, заради начина на хранене. Затова страдащите от хиперфагия рядко търсят сами медицинска помощ. Подобрение от само себе си е почти невъзможно. Психическото и физическото състояние се влошават. По тези причини заболяването често се диагностицира със закъснение.

 

 

За да твърдим, че става дума за хиперфагия, периодите на преяждане трябва да са минимум два дни седмично в продължение на шест последователни месеца, някои автори посочват честота минимум един път седмично в продължение на три последователни месеца.

 

Страдащите от хиперфагия осъзнават, че хранителните им навици са необичайни. Те имат усещането, че всичко в живота им е извън контрол. Поради депресията, постоянното чувство на тежест, наднорменото тегло, отказват да водят какъвто и да било социален живот, не извършват почти никаква физическа активност.

 


pereedanie

 

Как се преодолява?

 

За справяне с проблема с болестното преяждане е необходим екип от специалисти – психолог или психотерапевт, гастроентеролог и диетолог. Изисква се строго индивидуален терапевтичния подход.

- Възможно е да са увредени някои органи и системи, затова след като се направи оценка на състоянието на пациента и се проведат необходимите клинични изследвания, при необходимост се пристъпва към медикаментозно лечение и се полагат съответните специализирани медицински грижи - за това е нужен гастроентеролог. 

- След това идва ред на помощта от психолог, психотерапевт или психиатър. Отново се подхожда строго индивидуално - търсят се причините за разочарованието, гнева, ниската самооценка. Оказва се помощ за изграждане на  подходящо поведение, за да могат да се справят в бъдеще с критични ситуации. Има различни възможности: когнитивно поведенческа терапия, фамилна терапия, групова терапия, арт терапия. Целта на всички тях е да се помогне на страдащите да променят начина, по който възприемат телата си и връзката си с храната, да намерят пътя към себе си, да се почувстват добре в кожата си, да изградят стратегия за справяне в конфликтна ситуация в семейството или обществото. Подкрепят се и членове на семейството и приятелите, така че да участват заедно с пациентите в преодоляване на  хранителните разстройства.

- Диетологът работи в посока нормализирането на приема на храна и изграждане на здравословен модел на хранене. Прави се оценка на начина на хранене на пациента, измерват се телесното тегло, общата телесна мазнина, висцералната мазнина (мастна тъкан обграждаща вътрешните органи), мускулната маса, метаболизма. Изготвя се индивидуален хранителен режим, съобразен с вкуса и навиците на пациента, дневния режим и ритъм на работа, препоръчва се подходяща физическа активност. Пациентът се наблюдава до нормализиране на теглото, оказва му се подкрепа и се стимулира да не губи мотивацията си. Процесът изисква време, търпение и постоянство. Хората с такъв проблем се обучават как да се хранят здравословно, за да задържат за дълго теглото си в границите на нормата.

 

Говорейки за хранителните разстройства си мисля, колко е важно да изградим у децата си здравословни хранителни навици и отношение към храната, като част от модела на хранене на цялото семейство. Добро начало е моментът на захранването на бебето,моментът на захранването на бебето, но още по-добре е да се започне по време на бременността. Установено е, че бебето „усеща и запаметява“ някои вкусове по време вътреутробното си развитие. Нека да покажем на децата си как да направят сами правилния избор на храна, нека не използваме храната като награда или като начин за успокояване на разплаканото и разгневено мъниче. Нека по-често да се храним заедно, без да бързаме, за да усетим удоволствието и вкуса на хубавата, здравословно приготвена и качествена  храна. Нека да показваме по-често на децата си нашата обич и загриженост, да ги обгръщаме с внимание, да отделяме повече време, за да ги изслушваме. Да задоволим емоционалния глад, за да не се превърне той в глад за храна. Защото както е казал  Сократ:„Не живеем, за да ядем, а ядем, за да живеем“.

 

Rusinova

 

За автора
Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под дицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация

Последно променена в Сряда, 26 Април 2017 10:49
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам