Питър Мей за мен е нов автор. Тъй като се впечатлих от първия му роман, който ми попада -„Черната къща“, реших да попрочета нещо за него и открих, че е изключително интересна личност.

Роден е в Глазгоу преди цели 65 години и от дете мечтае да пише романи, и тъй като писането очевидно му се удава, става журналист. В интервю казва, че първия си роман е написал на 4 години, но всъщност първият роман, който се опитва да издаде, пише на 19 години, обаче издателство „Колинс“ го отхвърля. На 21 години печели награда за журналистика и титлата „Млад шотландски журналист на годината“. На 26 години успява да публикува „Репортерът“, след което Би Би Си го канят да напише адаптация за телевизионен сериал и той напуска журналистиката и почва да работи по телевизионни сериали. Мей прави блестяща кариера на телевизионен сценарист, а един от най-забележителните му сериали Machair е заснет на остров Люис, където се развива действието на „Черната къща“. Сериалът е заснет на келтски и върви с английски субтитри и въпреки това влиза в топ 10 на тв рейтингите в Шотландия, което може би не учудва българския зрител, свикнал на субтитри, но повярвайте, за англоговорящите е прецедент. През 1996 г. Мей напуска телевизията и се посвещава само на романите.

Първата му поредица от шест романа е „China Thrillers” – “Китайски трилъри“. За да са достатъчно автентични, Мей пътува всяка година до Китай и създава контакти със съдебни патолози и детективи. Той е единственият западен автор, когото Китайската асоциация на криминални автори кани като почетен член. Тази поредица излиза във Великобритания през 1999 до 2004 година и впоследствие я превеждат и издават в цял свят. В САЩ и Обединеното кралство през 2016 и 2017 година излиза и второ издание. Надявам се да я прочетем и на български, защото изобщо нямам съмнение, че след „Черната къща“ Питър Мей ще се сдобие с много фенове. Впрочем той е автор и на още две поредици. Действието в „Enzo Files“ се развива във Франция и разказва за професор по биология, бивш съдебен патолог, който разкрива убийства с новаторски научни методи. Мей отново прави уникално задълбочени проучвания за поредицата си, което не го затруднява особено, след като живее във Франция от години и през 2016 г. става и френски гражданин. Наистина е автор, който влиза в кожата на героите си. За трилъра си „Virtually dead“ например започва работа като частен детектив и цяла година работи за клиенти по всякакви случаи - от защита до разследване на изневери. Казва, че всичките му клиенти са 100 процента доволни от резултатите.

Стигаме и до трилогията за остров „Луис“. Първата й част - „Черната къща“ - е тази, с която го открих и със сигурност няма да ми е последна. Интересен е фактът, че британските издателства отказват да я публикуват, но през 2009 г. тя излиза на френски и веднага бива обявена за шедьовър. Получава куп престижни награди и излиза в цяла Европа, докато най-после британско издателство решава да я издаде през 2011 година. Втората и третата книга стават бестселъри незабавно, а трилогията достига милионен тираж във Великобритания.

На снимката виждате Питър Мей на остров Луис. Източник WriterPictures/Angus Blackburn

А сега и за самата книга, като много ще внимавам да няма спойлери, защото няма нищо по-гадно от това да разбереш, че убиецът е градинарят.

Първото, което веднага ме впечатли, е че Мей пише блестящо. Стилът му далеч не е кинематографичен, както бихме предположили предвид дългата му кариера като тв сценарист. Напротив, описанията му на природата са дълги и напоителни, на моменти буквално настръхваш от вятъра, който брули мрачния северно-шотландски остров Луис. Самият остров и неговото келтско население с характерните си ритуали и отношения е основополагащ в романа и ключов за сюжетните линии, които са три и се развиват успоредно. Едната е разследването на инспектор Фин Маклауд, който е роден на ветровития остров, но от години не се е връщал там. Втората са спомените му от детството, които постепенно разкриват зловещо минало и ужасяващи престъпления. А третата, която остава висяща и вероятно ще се доразвие във втория роман, е семейната му драма. Хареса ми похватът на автора да описва настоящото разследване в трето лице, като ни дистанцира от инспектора и ни позволява да сме по-обективни, докато историята от детството му се разказва в първо лице, което автоматично ни показва света през очите на самотното хлапе, подхвърляно от съдбата като лодка в бурните води на Външните Хебриди. Описанията на острова, забулен в мъглите са изключителни и навяват асоциации с мрачното минало, което толкова често предпочитаме да забулим в мъгла, за да го скрием, но всеки полъх на вятъра може да го разкрие най-изненадващо. Много ми допаднаха и образите на местните жители и странните им традиции, ужасяващи с реализма си. Някои от героите ми станаха много симпатични и се надявам непременно да ги открия във втория роман от поредицата.

Между другото „Черната къща“ също е адаптиран за телевизионен мини сериал на Би Би Си. Не ми се вярва да бие книгата обаче. Твърде много психология има и е доста заплетено, за да се предаде с четири 30-минутни серии.

Наистина ми хареса този роман, надявам се „Колибри“ да не се бавят с издаването на втора и трета част. 

Отличен превод на Деян Кючуков.

Автор: Мария Пеева