Да научим децата си да мислят критично е най-добрият подарък, който можем да им направим. В най-общи линии критично мислене е умението да правиш собствена оценка и анализ на ситуациите, и да взимаш решение. На децата им се налага да взимат решения от най-ранна възраст. Според мен колкото по-рано започнем да ги учат да мислят критично, толкова по-добре за развитието им. Ето ви един пример за анализ на ситуация и взимане на решение на най-малкия ми син, който дори успях да заснема.

Алекс е на година и няколко месеца. Батко му си е купил сладолед, а за Алекс няма. Алекс грабва сладоледа на батко си. Коко не е доволен от този вариант. Ако Алекс върне сладоледа на Коко, за Алекс няма да има. Ако го задържи, Коко ще си го вземе сам. В следващия миг малкото мозъче на Алекс анализира ситуацията и намира решение. Ако ви се занимава да гледате видеото, буквално се вижда как идеята му „блясва“. Сладоледът е поделен и всички са доволни.

Не можем да разчитаме на образователната система в настоящия й вид да научи децата ни да мислят критично. Тя обикновено предлага сухи факти и готови тълкувания. Разбира се, има и прекрасни учители, които разчупват този модел и поощряват децата да разсъждават и да правят изводи. Защото не е толкова важно коя е столицата на Намибия, както казваше учителят по география на Теди, а защо в Африка има глад и войни. Но вместо да чакаме детето да стигне училищна възраст и да се молим да попадне на учители, които разчупват моделите, по-добре да започнем още от дома.

Най-важното условие да научим децата си да мислят критично е да не им предоставяме готови решения. Как се случва това на практика? Обикновено за родителя е по-лесно той да свърши нещата или направо да каже на детето как да го направи. Вместо това поощрете хлапето само да намери решение. Пример – детето не може да вкара кубчето в кръглия отвор на играчката. Не му показвайте как да го направи, нека да си го измисли. Покажете му формата на кубчето и го поканете да огледа всички формички на играчката и да ги сравни. Когато успее, може да го похвалите: „Браво на теб, ти сам намери решението.“ Добре е от малко да расте с мисълта, че може да се справя с проблеми.

Второто, което можем да правим, е при всяка възможност да насърчаваме детето да прави наблюдения, сравнения и изводи от тях. „Къде пясъчните формички се получават по-добре? В този край на площадката, където някой е излял вода, или в другия? Защо е така?“ „Защо едната количка се спуска по-бързо по пързалката? Как мислиш?“. Задавайте му въпроси, изслушвайте наблюденията му, приканвайте го да сравнява, искайте от него да прави изводи.

Друго, което прилагаме у дома, е да им предоставяме игри с творчески елемент. Например по-рядко им разпечатвам картинки за оцветяване, предпочитам да рисуват по собствена идея. Ако все пак оцветяват, ги поощрявам да добавят свои елементи към основната рисунка. Когато конструират, първия път обикновено сглобяват конструктора по инструкциите, но после го разглобяват и си измислят собствени модели и сглобки. Отделила съм конструкторите само по подходяща възраст, а не по модел. Творенията им са уникални.

Книгите са страхотен начин да научим детето да мисли критично. Започнете още от най-ранна възраст, когато вие му четете приказки. Задавайте му въпроси след прочита. Ще се изненадата колко забавно и различно децата тълкуват ситуациите. Въпросът „защо според теб“ и „как мислиш“ са много полезни.“ „Защо Червената шапчица е спряла на полянката вместо да отиде веднага у баба?“, „Защо Снежанка е опитала от всички панички?“ Ако моят отговор се различава от този на детето, не казвам: „Не е така“ или „Не е правилно“, а просто споделям и моят извод. „Може би е искала да си поиграе, както казваш ти, а може би е решила да набере цветя на баба си.“ „Може би е била много гладна, или просто не е искала никое джудженце да остане със съвсем празна паничка.“ Понякога вкарваме герои от една приказка в друга или пък си измисляме свои. С по-големите деца обсъждаме техните книги по същия начин. Принудена съм да чета всякакви тийнейджърски романи, за да мога да ги коментирам с тях, но родителството иска жертви. Пък и „Хари Потър“ никак не е лош. Даже „Пърси Джаксън“ става.

Още един начин да насърчим критичното мислене – старая се да не заявявам мненията като факти. Дори в най-обикновен разговор ги поощрявам да си създават собствено мнение. Пример за факт „Небето е синьо“. Пример за мнение „Небето е красиво.“ Небето е синьо и това се вижда с просто око, това е наблюдение. Докато „небето е красиво“, е лично впечатление. Затова обикновено казвам. „Виж, небето ми изглежда много красиво, а на теб харесва ли ти? На какво ти прилича онова малко бяло облаче?“ Този пример е много елементарен, разбира се, но искам да илюстрирам, че дори съвсем малко дете може да бъде провокирано да си съставя мнение въз основа на наблюдение. С по-големите дечица подобни разговори са далеч по-интересни.

Избягвам да насаждам предпочитания и предубеждения. Всеки родител малко или много се изкушава да възпита децата си в своите убеждения и вкусове. Това е съвсем нормално, но може би донякъде ограничава собствената им мисъл. Освен това съществува и рискът напълно да намразят вашите убеждения и да ги отхвърлят във възрастта на бунта. Това, което практикувам с големите ми деца, когато стане дума примерно за религия, история, литература, кино, музика е, да казвам какво мисля аз, какво е моето мнение, но не като абсолютна и единствена истина. Моите момчета например знаят, че освен християнство, има мюсюлманство, будизъм и най-различни други религии. Знаят, че има и атеизъм. Може би трябва да пиша за това по-подробно в друга тема. Разговаряме по тези теми, сравняваме, обсъждаме. Фанатизмът е точно обратното на критичното мислене и го избягваме на всяка цена.

Когато възпитавате децата си да мислят критично, винаги има риск да си го отнесете. Онази вечер Косьо ме пита:

– Защо момчетата правим по 30 лицеви опори по физическо, а момичетата по двайсет?

– А ти как мислиш?, – отговарям с въпрос.

– Защото не са толкова силни като нас.

– И аз така смятам. Момчетата и момичетата явно имат различни умения.

– А като сме различни, защото имаме еднакви права?

– Защо според теб? – отново отговарям с въпрос.

Теодор се обажда:

– Защото жените винаги правят така. Когато им е изгодно, са по-слаби и трябва да им помогнеш. А когато не им е изгодно, сме равни.

И оттук навлизаме в една дълбока феминистка тема, мама срещу петима мъже. После защо ми викали мама нинджа...

И все пак предпочитам да разсъждават, да анализират и да оспорват авторитетите, отколкото да вървят по течението и да вярват на всичко, което чуят по новините.

А вие на какво мнение сте? Умеете ли да мислите критично? Да наблюдавате, сравнявате и анализирате? Да не вярвате сляпо? Да изслушвате чуждите идеи без предубеждение?

Може би ще ви е интересно да прочетете и какво казват специалистите по темата.