или Как "погубих" мъжествеността му

Автор: Мая Цанева

Преди да се срещнем той живееше в ергенска квартира.

Покани ме да живеем заедно. Казах „не“.

Той купи кухня.

Изхвърли бюрото, което „било видяло много“ (18+).

Майка му ме хареса.

Минаха години.

Аз превзех гардероба му. Е, почти.

И ризите от пясъчна коприна изхвърлих.

И кетчупа също. „Само домашен доматен сос, моля!“ - поръчва той.

После му родих син.

Първият от две поколения в семейството.

„Браво! Най-накрая!“ - каза баща ми.

Замених ракията в камерата с кърма за дохранване.

Първите дни му казваше „чичовото“. После стана най-добрият татко.

Винаги има мокри кърпи в джоба. И количка – също.

Отнех му последното ергенско занимание – да си пере сам чорапите.

Сега те ухаят на прах за чувствителна кожа.

На Цветница приятелите му подаряват нещо дребно... и саксийно цвете за мен.

Вече съм с последно предупреждение да не искам нови цветя, но те, хората, си знаят:

подарък и цвете.

Истински мъж

Но той е мъж, защото:

- знае историята на космическата програма "Аполо";

- прави ужасно миризливи свински крачета;

- прощава ми, че не готвя шкембе;

- умее да издялка „ножка“;

- приготвя страхотни шницели

и пази ревностно последните си ергенски позиции:

- колекция от дискове;

- статии от сп. „Космос“;

- лаптоп за музициране;

и амулет срещу грозни жени.

Плаче на анимационни филми,

но е смел като Люк и умен като Йода.

Пази ни като Фродо от Ам Гъл.

Ревнувам го от котката, но аз я поисках.

Тя спи върху, до, над него.

Всяка нощ.

Конкуренция от друга категория.

Той е нашият Мъж и го обичаме!

Препоръчваме ви още:

Имаше един Иван

Мъжете, които винаги са на мода

В какво се превръщат мъжете