Автор: Мая Цанева

Скъпи мой бъдещи съпруже,

Обичам те. Знам, че вече сме обявили датата на сватбата, майка ти си е купила рокля, моята – също, но ми се струва удачно ти прочета какво пише с дребен шрифт на моя „етикет“. По-добре сега, отколкото после, когато след като сме се „взели“, връщането става по-трудно.

И така, любими мой, както знаеш аз не готвя с удоволствие. Няма вълшебна целувка, подпис в общината или пръстен, които да ме накарат да стана втора Марта Стюарт. Да, същата онази от кулинарната телевизия, не баба Марта. Спомняш ли си онази спаначена супа с плаващи като лодки листа над водата... Да, вече знам как я обичаш, но и двамата има още много да готвим, да ядем и шедьоври, и странни манджи, и да се учим. Знаеш къде е содата за хляб, нали... Ако смяташ, че стомахът ти няма да ме понесе, имаш време да се откажеш. Не очаквай чудотворна промяна и продължи да готвиш с удоволствие, за да се храним, за да живеем щастливи.

Знам колко мразиш да пипам техниката вкъщи. Няма как да предвидиш дали няма да изтрия харддиска на лаптопа по случайност или дали няма да разбъркам програмите на телевизионния приемник. Съжалявам, че изтрих флашката ти с последния проект. Случвало ми се е, и ще се случва, да причинявам технологични бедствия, макар че се опитвам да стоя далече от техниката. Считай се за предупреден и си купи допълнителен диск, ако решиш да рискуваш да останеш с мен.

Писмо до бъдещата ми жена

Готов ли си наистина да се сродиш с моето СТРАХотно семейство? Помниш ли как столът под теб се счупи на първото ти гостуване вкъщи... При толкова дъщери всеки потенциален зет преминава изпитание. Е, вече седиш стабилно на масата ни, но ще ти отнеме още време да свикнеш с нашия английски хумор, понякога остри мнения и вицове за адвокати. Понякога ни е трудно и на самите нас, а камо ли на теб...

Когато се оженим, те ще станат и твое семейство. За твоя радост чичо ми разказва без свян вицове за тъщи, но аз не ти препоръчвам да правиш същото. Ако нямаш търпение да чуеш от алфа до зет доказателство на математическа теория, също помисли дали не искаш да се откажеш. Ако приемеш, ще спим на дивана в хола у мама за Коледа, а децата ни ще имат любими баба и дядо, които знаят и как да ги обичат, и как да им се скарат.

Сега идва трудната част. Спомняш ли си кога станахме гаджета? Първо бяхме приятели. После те направих домашен майстор вкъщи и ти поверих любимите си цветя, а после те разкритикувах рязко за облеклото ти. Междувременно те отблъснах, а накрая се влюбихме.

Наясно си, че аз не съм лесна. Дълго говорих за „теб и мен“, не за „ние“. Но вече сме заедно достатъчно дълго време, а колкото по-дълго гледаме в една посока, толкова повече ми е трудно да продължа сама. Вече сме „ние“, но винаги ще запазя моето лично пространство, мнение и една малка, но силна част воля да остана свободна, дори и с пръстен на ръката.

Ти не искаше жена тип „боса, бременна и до печката“ и няма да я получиш. Ако си размислил по този въпрос, сега е времето да кажеш. Ако се оженим, ще споделим любов, уважение, подкрепа и предизвикателен живот, в който едва ли ще мога да ти закърпя качествено чорапите, но ще знам къде да намеря любимото ти вино или да организирам почивка за един час.

И накрая, най-важното. В дъното на „етикета“ ми пише: „Не мога да ти обещая, че ще те обичам вечно. Ще съм с теб дотогава, докато виждам в теб мъжа, повярвал на 100% в мен, който ме приема, такава, каквато съм, уважава свободата ми, и ме прегръща така опияняващо, както онази вечер преди няколко години.“ След онази вечер ти пратих съобщение: „Ако ме целунеш, ще отвърна“. Днес мога да ти кажа: „Ако останеш, ще те обичам“.

Препоръчваме ви още:

Компромисите, които превръщат зимите ни в лято

10 неща, които щастливите двойки НЕ правят

Думите, които спояват връзката ни