Как преживях един месец, съгласявайки се с всичко

„В Бразилия и Япония хората никога не казват „не“. За тях това е проява на лошо възпитание, защото с отказа си могат да обидят събеседника. Затова японците са известни по цял свят като най-вежливата и деликатна нация, а бразилците като най-щастливата. Какво би станало, ако опитаме да казваме на всичко „да“ в нашата реалност? Реших да проведа експеримент и живях един месец, съгласявайки се с най-невероятни предложения.“ – казва авторката на експеримента Кира Фетлисова.

Фитнесът

Вселената разбра за моето решение буквално след два часа, когато тръгнах към фитнеса.

- Имаме промоция на заниманията с личен треньор. Първите две са безплатни. След това предлагаме специални отстъпки. Искате ли да опитате? – посрещна ме с оферта момичето на рецепцията.

Предвид постоянните ми пътувания и плаващото работно време, заниманията с личен треньор ми звучаха нереалистично, но тъй като все пак бях започнала експеримента си, без да се замисля приех. Треньорът Кирил се оказа симпатичен шегаджия с огромни татуировки по раменете. На думите ми, че имам нужда да укрепя гърба си, защото твърде много седя, той загадъчно се усмихна и отвърна: „Ще го укрепим.“ После ме подложи на едночасов маратон по тренажорите в комбинация с клекове и скачане с въже.

"Това не беше разумно „да“!" , паникьоса се мозъкът ми, когато тялото съвсем се изтощи и ми се прииска да псувам.  -"В какво се забърках? Може би ми стигат експериментите? Няма да издържа месец." - Мозъкът ми измисляше драматични сюжети как умирам от изтощение на някой тренажор.

- Браво на Вас! Такова натоварване обикновено правя на третата тренировка. На първата тестваме тялото, за да разберем какви са възможностите му. Вашият организъм наистина може много. – гласът на треньора се посипа като манна небесна. - Не забравяйте да отидете в сауната да загреете мускулите, за да можете да станете от леглото си утре. Ако не успеете, обадете ми се, ще ви помогна. - Залата се озари от блестящата му усмивка и заразителния смях.

Защо тичам?

Работата

Работата веднага ми поднесе няколко изненади, с които можех да проверя вярата в собствените си възможности.

- Кира, ще напишеш ли сценарий за любовен спектакъл, нещо с парфюми?

- Може би. Но аз не съм сценарист… Аз съм лайф коуч, писателка и експерт по парфюмите.

- За човек, който много пише и непрекъснато слуша историите на хората, няма да е трудно да измисли един любовен сценарий. Просто опитай. Сигурна съм, че ще ти се получи. Не забравяй Фройд.

После звънна един клиент:

- Кира, препоръчаха ми Вас като имиджов аналитик. Бих искал да анализирате социалните акаунти на жена ми, а след това да отидете на една нейна среща, на която няма да присъствам и да наблюдавате отношенията й с един мъж. Струва ми се, че имат връзка. Аз не съм светец, затова мога да приема един лек флирт. Но ако нещата са по-сериозни… През последния месец жена ми много се разхубави. Прекрасно разбирам, че не е заради мен. Но ми се иска да запазя брака си.

- А кога ще бъде срещата й?

- След седмица. Съгласна ли сте?

- По принцип молбата ви е за детектив, но добре. За една вечер и анализ в социалните мрежи съм съгласна.

Така се превърнах в сценарист и детектив с функции на имиджов аналитик. Хареса ми. И бракът им беше спасен.

Как излетях от клетката

Срещите

Във фейсбук отдавна ме преследваше някакъв странен тип, с не по-малко странни комплименти: „Княгиньо, Вие сте прекрасна!“ Канеше ме да пием кафе и да ходим на изложба. Всичко това продължаваше почти 3 години. Аз отговарях само: „Княгинята е заета.“ или „Княгинята е омъжена.“ Така почитателят ми постепенно премина в отстъпление за няколко месеца. Интересно дали ще се появи сега? Ако това се случи, ще има шанс да се видим на кафе.

Докато си мислех за него, получих съобщение в месинджъра: „Княгиньо, вие сте прекрасна. Искате ли да пием кафе?“

„Да го направим. Изберете време и място!“

„Какво, веднага ли? Вие винаги ми отказвате? Как така се съгласихте изведнъж?“

„Днес разположението на планетите е подходящо. Не пропускайте шанса си, иначе ще се откажа.“

„Кафе „Ванили“ устройва ли ви?“

„Да. До скоро.“

Проучих профила на странния кавалер. Преподава политология в университет, участвал е в телевизионни предавания. Изглежда относително адекватно, като изключим странното обръщение „княгиньо“. Да видим какъв ще се окаже на живо. Мислено го нарекох „княза“.

Рядко отивам навреме за среща, но да закъснееш с 15 минути в големия град е нормално.

За срещата с княза също закъснявах с 10-15 минути. Нека почака, да се поизнерви. За капак излезе заваля обилен сняг и задуха леден вятър. Закъснението ми от 15 минути се проточи до 30-40. Звънна телефонът:

- Княгиньо, пристигнахте ли?

- Не, закъснявам. А Вие?

- Аз също. Наберете ме като пристигнете.

С 45 минути закъснение се добрах до „Ванили“, съблякох студеното си мокро палто и се заоглеждах за княза. Никъде не се виждаше.

- Очакват ли Ви? – попита някакъв сервитьор.

- Да, един мъж…

- Тук има много мъже. Изберете си. Може би ще откриете вашия – подсмихна се сервитьорът и изчезна.

Набрах неизвестния номер, от който ми беше звъннал княза.

- Катедра по политология, слушам Ви. – каза възрастен женски глас. От изненада затворих и написах на княза съобщение в месинджъра. Отново ми позвъниха от неизвестния номер.

- Пристигнахте ли?

- Да, пристигнах. А Вие къде сте?

- Аз не дойдох. Приятно прекарване. Ха-ха-ха…

Последва истеричен смях и сигнал за прекъсната връзка.

Хм. Явно мъжът толкова дълго е чакал да се съглася да пия кафе с него, че е решил да си отмъсти като не дойде. Интуицията ми не ме подведе. Беше странен тип. Но пък съм в приятно кафене. Сама. Тук има много други мъже, сред които сервитьорът ми предложи да избирам. Защо да не послушам съвета му, все пак аз продължавам да казвам „да“. „Не“ каза князът, не аз…

- Намерихте ли мъжа? – появи се отново сервитьорът с дразнещите си въпроси.

- В процес съм. Може би ще ми помогнете? Как мислите, какъв мъж ще ми подхожда за разговор на чаша кафе?

- Мисля, че онзи брюнет с очилата. Чете английски вестник, но явно му е скучно. Чужденец е. Зле говори езика ни.

- Супер. Благодаря за препоръката.

Отправих се към симпатичния брюнет с пухкави устни и вестник в ръцете. Като ще играем, да играем. Експериментът си е експеримент.

- Здравейте! Казвам се Кира. Аз съм журналист и писател. Имате ли нещо против да се присъединя към Вас за чаша кафе?

- Здравейте! О, вие говорите английски и сте журналист! Прекрасно! Разбира се, заповядайте. Ще се радвам. Може би ще ми разкриете тайната – защо местните хора толкова малко се усмихват и толкова рядко казват „да“?

Така започна нашето приятелство с Матю от Лондон…

Колко е важно да си НЕсериозен

Вместо заключение

Да казваме „да“ вместо „не“ означава да отворим вратата си към нови хора и нови възможности. Хората и възможностите са най-различни. Така започваме да разбираме по-добре себе си и своите задръжки. Осъзнаваме къде свършва зоната ни на комфорт и къде започват приключенията. Някои „не“-та се диктуват от изплашения ни мозък, други от интуицията. След един месец под мотото „да“ аз разбрах, че мога много повече, отколкото предполагам. Че хората, които ми предлагат да изпитам себе си в ново амплоа, ме виждат такава, каквато все още не съм. Но за тях аз вече съм такава.

Силно ви препоръчвам да направите този експеримент, ако сте загубили вкус към живота. По-добре отрано отбележете всички категорични „не“, за нещата, които никога не бихте направили, например никога няма да убиете някого, да изневерите, да ядете месо, ако сте вегетарианци. И тогава процесът на пребиваване в „да“ ще бъде максимално безопасен и интересен.

Препоръчваме ви още:

 Животът е курав и сурав

Живот по мярка

Обичай се, момиче