Аз съм баба и съм номер 2

Вярно е, че повечето бабите душа дават за внуците си. Подаръци, разходки, угощения, дори игнориране на родителските забрани. Носят ли полза такива отношения между баба и внуче? За това как да се наслаждаваме на общуването с внуците си, без да „дърпаме одеялото към себе си“, разказва една баба на прекрасна внучка, която освен това е психолог.

Някъде във фейсбук срещнах пост на майка, която споделя, че детето й не се отлепя от баба си, а възрастната жена я обвинява, че ревнува. Накратко – жените са в конфликт. Самата аз съм баба. Малко повече от три години. Много обичам внучката си Ева и съм готова да се виждам с нея 150 пъти седмично – да играем на криеница, да правим пакости, да строим кули, да събаряме коледната елха и да се смее така, както може само тя.

Най-често се виждаме в скайп и когато дълго време не мога да посетя децата, ме тормози мисълта, че момиченцето ще отвикне от мен, ще ме забрави и ще ме възприема като чужд човек. Затова е обясним и стремежът ми да долетя и да запълня цялото й пространство със себе си. НО!

Аз разбирам, че съм номер 2. Изначално и винаги. Номер 1 са мама и тате.

Това няма никакво отношение към любовта – обичам я толкова силно, колкото сина ми, колкото жена му Аничка.

Моят номер 2 е здравият смисъл, ако искам децата ми да са щастливи.

Моят номер 2 е начин да избегна глупавото състезание за любовта на Ева.

Моят номер 2 е разбирането, че момиченцето е дошло на този свят, не за да мога да поправя грешките, които съм допускала във възпитанието на собственото си дете, и да ме ощастливява.

Моят номер 2 е приемането на подхода, с който децата ми възпитават поколението си, а не натрапването на „безценния“ ми опит.

Разбира се, бабите са най-опитните майки. Но не бива да забравят, че за младите родители опитът няма да падне от небето. Ако ме попитат – ще отговоря, ще покажа, ще науча. Искат да вървят по собствен път? Отлично! Ще погледам, ще попитам, ще се науча. Животът се промени много. Мен ме учеха да захранвам детето с каша, непременно да му давам хляб, до двегодишна възраст да не пътувам никъде с него, да го слагам да спи като го люлея. Ева пътува с родителите си и се приспива с тихото пеене на снаха ми или четенето на сина ми.

Достатъчно е просто да обичаш

7b74cb7c1df98e92e969c64cad239390 XL

Да бъдеш номер 2 не означава да се дистанцираш.

Номер 2 обозначава само степента на влияние на бабата върху живота на детето. Винаги съм готова да бъда до тях, но не натрапвам гледната си точка за възпитанието на момиченцето, не се опитвам да засенча значимостта на родителите и разбирам, че те са главните възпитатели.

Освен това разбирам колко важно е да се договорим кои техни правила не бива да нарушавам при никакви условия: как да се храни детето, как да разговаряме с него; как да го слагаме да спи; за какво да го наказваме и за какво да го хвалим. Все пак основната част от времето си то прекарва с мама и татко. Затова не бива да им пречим. Всеки възрастен трябва съзнателно да приеме всичко, което обсъждаме. Зная, че във всичко трябва да сме последователни – ако мама е забранила нещо, баба не бива тихомълком да го позволява.

Никога не забравям, че децата ценят помощта ми. Разбирам, че тя не бива да вреди – в семейството трябва да има мир и спокойствие, нормални отношения между всички. Когато виждам как Ева тича да посрещне мама или тате и се хвърля на врата им напълно забравила, че съм там, тихо се радвам. Защото тяхната любов, грижа и ласка й дават усещане за безопасност, защитават я срещу ирационални страхове в бъдеще, формират й адекватна самооценка и увереност в себе си; подтикват я към творчество, програмират успеха й.

Случва се в семейството нещо да не е наред – проблеми между бабите и родителите, детето реагира неадекватно на някой от нас, плаче, когато някой от нас си тръгва… Седнете и поговорете. Обсъдете подходите си. Кажете какво ви харесва и какво никога няма да приемете. Договорете правила за взаимодействие. Не откривам Америка. Това е ясно на всички. Наистина хората по-често мълчат и се отдръпват един от друг.

За бабите с любов!

c71be6c6d86a2e5631c652e7f756efae XL

Според мен да бъдеш истински родител означава:

- да познаваш съвършено детето си

- да общуваш с него без посредник – без всичко, което може да стои между вас – телефон, компютър, дъвка…

- да имаш вкус към живота – да приемаш всички събития позитивно

- да се усмихваш на детето си често

- да общуваш цивилизовано с него

- да бъдеш супер майка, супер татко, супер баба или супер дядо


Някога, може би преди около 10-12, години синът ми сподели, че би искал аз да възпитам бъдещото му дете.

- Харесва ми как си ме възпитала и искам детето ми да порасне същото.

Мисля, че забрави за това. Но аз помня много добре и отчетливо всичко и това доверие ме топли и досега. Наистина тази идея остана нереализирана – аз съм баба и съм номер 2. А възможността да изпитат сладостта на майчинството и бащинството за тях се оказа много по-увлекателна и съблазнителна в пътешествието им из безкрайните дебри на Живота…


Препоръчваме ви още:

Бавачка или баба

Защо е полезно да познаваме корените си

Защото баба така каза!

 

Последно променена в Неделя, 13 Януари 2019 10:06
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам