Не се научих в този живот на нищо. Особено да не правя непоискано добро. Явно няма и да се науча. Да не си мислите, че съм добър човек или перфектен? Нищо подобно! Нищо човешко не ми е чуждо. Само дето обичам да правя изненади, да се смея, да се шегувам, да радвам хората по мой си начин. Да, обаче собственото мерило за добро не е същото като на тези, към които го отправяш. Това не бива да се забравя, знам го и въпреки това си блъскам главата в стената всеки път.

Преди време реших да поканя приятелка за съвместен бизнес. Знаех, че е зле финансово, че има нужда от помощ. Работим в една област, но всяка умее нещо съвсем различно от другата. Офисът от мен, клиентите също, наемът – символичен. Приятелството си е приятелство, но все пак нека не се чувства като на подаяния. Всичко тръгна добре. Пращах клиенти, всеки си вършеше работата. На нея на два пъти й се наложи аз да изработя нещо, което тя не може. Не се замислях, свършвах го. Пари? Абсурд! Не мога да взема пари на приятел.

Тази година обаче на мен ми се наложи да прибягна до нейните услуги. Знаех, че няма да ми откаже, но все пак това е труд и попитах за цената. Тя се усмихна и отговори:

- Ооооо, не се тревожи, няма да бъдеш ощетена. Ще ти взема, колкото и на другите, цената е същата и за теб.

Преглътнах, извадих точните пари, направо ме пареха по пръстите, нямах търпение да ги дам и да се махна, излязох и се разплаках с глас, ама в колата, та да не я обидя. И не, не ме разбирайте погрешно, въпросът не е в парите, а в отношението. След обидата дойде гневът. Край! Бях дотук! Никога повече няма да й пратя клиенти, няма да ползва повече офиса, стига! Писна ми!. После дойде и трезвото мислене. На кого се сърдех аз изобщо? На себе си! Та кой ми е крив, че не е такъв, каквато съм аз. Оттук идват проблемите ни. Всички очакваме хората да реагират като нас. Но ние сме различни, няма как да стане така.

25 добрини, които можете да сторите не само по Коледа

Убедена съм, че всичко се връща, и че Вселената не търпи празно място. След няколко дни ми се обадиха за две огромни поръчки, в пъти по-скъпи от сумата, която аз й дадох. Но не това е важното. Малко по-късно излезе страхотен проблем, който трябваше да реша в рамките на 24 часа. Никакви пари нямаше да помогнат. Тогава с мен се свърза човек, когото не познавам. С две думи реши ситуацията и ме остави безмълвна. Върху мен се стовари с всичката си сила добро, което не очаквах, дори не знаех, че съществува! То ме намери в точния момент.

Всяка година имам по един клиент, когото изненадвам. Работата е дълга и позволява да се опознаеш с хората. Този, който не може да си позволи услугите ми, но така или иначе му трябват, ги получава безплатно. И това го разбира накрая. Няма по-голямо удоволствие от това да видиш две шокирани очи, после в тях блясва изненада, недоверие и накрая широка усмивка. Това е то. Има ли нещо по-ценно? За мен няма. Тази година ще изненадам не един, а двама. Надявам се да е приятно.

Когато правите добро, просто не се замисляйте. Хвърлете го и не го търсете. Не чакайте благодарност. То само ще ви намери. Сигурна съм! Продължавам да работя с тази жена. И не, няма да я изгоня, няма да спра да й пращам клиенти, защото тогава ще ми загорчи от мен самата. Денят ми започва с усмивка и мисъл – днес кого ще усмихнеш? А вашият? 

Това писмо за непоисканото добро ни изпрати Рая. Темата за непоисканото добро е обект на много афоризми, поговорки и вицове. Изводът, до който аз съм стигнала е, че човек прави добро не по задължение и не за благодарност. И колкото и странно да звучи, дори не за да помогне, а защото това го кара да се чувства щастлив. Да, когато някой е в нужда и му подадеш ръка, това доставя удоволствие на самия теб. Защото инстинктът да помогнеш на себеподобния е заложен в нас, защото съчувстваме и разбираме, защото искаме да бъдем по-добри хора. Затова може би не трябва да имаме никакви очаквания към отсрещния човек за благодарност или връщане на услугата. А Вселената наистина си знае работата. :) 

Препоръчваме ви още:

Добродейците, които владеят езика на човечността

ParaKids - за да спортуват всички деца

Тийнейджъри пишат за доброто