Какво изпитва родителят, когато собственото му дете започне да упражнява сарказма си върху него. Един разказ за това как отчаяно се опитваме да запазим авторитета си пред порасналите деца.

Ти може да си твърда. Най-твърдата. По-твърда от твърдо сварено яйце. Но една малка забележка от тийнейджърката, по съвместителство твоя собствена дъщеря, може да те отнесе като ядрен взрив град.

До неотдавна, преди пет години, ти беше богинята, която създава света. Твоите рисунки с криви къщички, между които по кривите пътечки се движат не по-малко криви хорица, като в оная английска песничка, бяха смятани за шедьоври. За откровение. Можеше да го прочетеш в грейналите очи на детето си. Всичко, което правеше, беше не просто фокус, а чиста магия. 

Какво значи да си майка на тийнейджър

Откъде се появи изведнъж този хладен скептицизъм? Кога беше първият момент? Преди три години, когато на твоето мрънкане, че трябва да учи, последва хладният въпрос: „Мамо, а при теб всичко ли беше гладко в училище?“

Към теб се обръщат като към динозавър, който наставлява някъде от мезозоя. И няма никакво значение какво ще каже. Ерата на динозаврите отдавна е обрасла с мъх.

А може да се е случило, когато детето ти с изненада е открило, че сладките ти са криви и обгорели? Едва вчера беше, когато твоето готвене беше чудо. Изпод бъркалките на миксера белтъкът се превръщаше в морска пяна, а от фурната излизаха облачета. Забелязваше ли детенцето, което стоеше в кухнята, че тестото прегаря и залепва към тавата?

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка

Сега не си богиня. Дори не си паднал ангел. Твоето вълшебство придобива шутовски измерения. Всичките ти красиви празнични гирлянди се оказаха евтини китайски боклуци. Празниците станаха неуютни, сякаш си качила някой и друг килограм и не можеш да дишаш в роклята си.

Имала си различни проекти, екстремни ситуации в офиса, клиенти, от чийто поглед ти замръзва кафето. Но нито едно твое действие не е било така внимателно следено от шефа ти, както сега прави това собствената ти дъщеря, в чиито очи четеш: „Всичко се връща.“ 

Може да си космонавт и да сваляш звезди от небето, но ще чуеш хладния й въпрос: „На теб това, реално, харесва ли ти?“ и ще те приземи до основите на цокъла. До неотдавна безспорната ти корона се търкаля в ъгъла. И не само короната. И купата. Аксесоарът на съвременния шут. „Това ли е всичко, което можеш? Наистина ли смяташ това за постижение?“ – насмешливо пита тийнейджърката, гледайки жалките ти опити да й покажеш всички съкровища от колекцията на рекордите ти.

В отговор на твоя възторг, по повод поредния сертификат, получаваш прозявка в лицето. „Това ще ти донесе ли повече пари? А, това е нещо като хоби… На една приятелка баща й е алкохолик. Казва, че това му е хоби.“ И ти се нареждаш до бащата-алкохолик. Дъщерята обелва черупката от твърдо свареното яйце на майка си. А устата на доскорошното божество се отваря и затваря като на изхвърлена на брега риба. В очите на детето – отегчение.

От кухнята изплува твоята собствена майка, вече баба на тийнейджърка. В мъдрите й думи се усещат тържествуващи нотки: „Внуците ще отмъстят за нас.“ Вероятно на своите тринайсет ти също с подобна невъзмутимост си газила в нейната градина. 

Незнайно защо си спомняш, как тригодишната ти дъщеря ти е донесла гърнето си с ако и с гордост ти е казала: „Виж, мамо, сама го направих.“ Сега със същия поглед, с който тогава ти гледаше дъщеря си, те гледат твоята майка и твоето пораснало дете. За тях ти си онова смешно момиченце с гърнето. Всичко, което правиш е грешно и неуместно.

След малко бабата и внучката солидарно ще се оттеглят. А ти ще останеш насаме със своя никому ненужен връх.

Автор: Евгения Василева

Източник: econet

 Препоръчваме ви още:

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

Длъжни ли сме да обичаме майките си

Аз, майката