Автор: Калоян Явашев/ Татко Калоян, откъс от новата му книга "Апокалипсис сега с деца"

Имам собствена теория за човешкото появяване и раз­витие, затова, преди да продължим, ще трябва да ви за­позная с нея. Не е научно обоснована, нито теологически коректна, но за мен е най-близко до истината и ми дава много отговори, дори и когато нямам въпроси.

Започваме от момента, в който планетата е оформена като такава от някакъв вид божествена енергия и съзна­ние, което впоследствие сме нарекли Природа, Гея, Майка Земя и т.н. Отбелязвам, че всички названия са в женски род и това не е случайно!

След като Природата създала флората и фауната, веро­ятно е седнала да изпуши една цигара и да си поговори по телефона с някаква нейна приятелка, която била планета от друга галактика, но се запознали на рождения ден на една звезда, която и двете не харесвали. Разговорът про­дължил няколко десетки милиона години, което е средна­та продължителност на един телефонен женски разговор и до днес, а когато най-накрая затворила, Гея се огледала и видяла една досадно идилична картинка, която изглеж­дала правилно, но била втръсващо предвидима и много, много скучна. Всеки ден бил като предишния, монотон­ността се стелела като мъгла наоколо и въпреки изгревите,

залезите и прекрасните пейзажи липсата на разнообразие натрапчиво навявала мисли за самоубийство!

Решила Природата чрез своята братовчедка на име Ево­люция да създаде хората, за да стане малко по-интересно, макар че това е все едно да хванеш въшки, за да не ти е скучно. Навсякъде се твърди, че първо бил създаден Мъ­жът, и аз няма да споря, а доверчиво ще се придържам към този факт.

Всичко започнало с първото събуждане на първия чо­век в първия му земен ден, в който първо пръднал, поче­сал се по задника, излязъл, прозявайки се, от пещерата, за да се изпикае върху една изненадана костенурка, коя­то помислил за табуретка. Нахранил се с изобилието от био плодове и зеленчуци около него, а после кротко пак се излегнал в пещерата и - почесвайки се по други части на тялото, отново заспал. Това започнало да се повтаря всеки ден и първият човек изобщо не правел живота по- интересен, нямал желание да се развива и дори игнори­рал опитите на Еволюцията да го вкара във форма и да спре да набива банани. Всъщност единствения напредък, който осъществил нашият пръв прародител, бил да изо­брети фотьойла, чесало за гръб и да започне да вари ба­нанова ракия.

Обаче Майката Земя копнеела за екшън и драма в живо­та си, а първият човек и давал само скучни махмурлуци и тонове бананови обелки. Падала си и малко романтичка, та най-вече страдала от липсата на зашеметяваща любовна история, гарнирана с неочаквани обрати и изпепеляващи нощи. Решила тогава Еея, че трябва да създаде Жената и животът и ще стане доста по-вълнуващ, макар че за един много кратък момент и станало гузно, че ще жертва безме­тежното спокойствие и благоденствие на Мъжа.

И така, един ден Мъжът се събудил отново с махмурлук и вкус на отдавна умрял и гниещ пор в устата си. Поглед­нал учудено до себе си, за да види кое е това нахално съ­щество, което спи навряно между ръцете му и завито с меча кожа и родопско одеяло, въпреки че в пещерата било 35 градуса. След като изкарал космите на дългата и коса от устата си, разтрил схванатата си ръка, на която тя спя­ла цяла вечер, той се изправил сковано, без да изпуска от поглед новото същество, и се приготвил да посрещне ут­рото така, както го правел винаги - облекчил чревното си напрежение чрез безконтролно изпускане на газове! След три секунди бил вдигнат първият земен скандал, а сащи­саният Мъж си глътнал езика, получил аритмия и запо­чнал да заеква едновременно! Новото същество, което се наричало Жена, явно било много ядосано по непонятни нему причини и, преодолявайки първоначалния шок, Мъ­жът усетил, че животът му никога няма да бъде същият.

Природата и нейната братовчедка Еволюцията за първи път работели заедно и затова нещата не се получавали съв­сем гладко от самото начало, защото имали някои пропус­ки. Мъжът и Жената започнали да живеят заедно, но ско­ро се оказало, че почти не се забелязват и не си обръщат никакво внимание. Нямало нито драма, нито екшън, а за изпепеляващи нощи и дума не можело да става! Мъжът си варял ракията и се чешел по гърба, седейки на фотьойла, а жената всеки ден следяла през прозореца живота на стадо маймуни, които живеели на отсрещното дърво, и така се появил първият телевизионен канал!

Осъзнали техните създателки, че трябва да направят нещо, за да променят статуквото, и ги дарили с жлези, кои­то произвеждат хормони, които пък от своя страна произ­веждат чувства, страсти и желания! Слуховете оттогава твърдят, че щом Мъжът и Жената се сдобили с чувства, страсти и желания, незабавно се отдали на алкохол и тан­ци, а когато открили радостта от секса, организирали ор­гии, по време на които изчезнали поне четири биологични вида. Първите човешки гаджета започнали интензивна връзка, която била много вълнуваща, но и отворила много работа на Майка Земя.

Първите мъже се наложило да ги създава сама и... нали разбирате, че да ги създаде и е отнемало доста време и усилия? Ама чакайте малко! Вие да не си мислите, че съвсем първият човек е оцелял?! Че първият МЪЖ е оце­лял?! Съвсем първият човек се претрепа на втората ми­нута от създаването си, защото видя една птица да лети и въодушевено се хвърли от една скала след нея. Още десет серсема след него по същия начин загубиха жи­вота си и милиони години труд на Еволюцията, докато Природата реши да създава хората на по-равнинно мяс­то - така се озовахме в Африка, където пък първият мъж беше изяждан от лъвове (25 638 пъти), задави се с фурми (48 754 пъти) и хвана камилски трипер (123 778 пъти). Инстинктът за самосъхранение се оказа едно от най- трудните неща за вграждане в мъжете и това не се е про­менило и до днес.

Жената обаче се оказала тайното оръжие на Еволюци­ята. В своята песен „It’s a Man’s World“ покойният James Brown ни уверява, че всички мъжки постижения са нищо без жена или момиче. Ами прав е човекът и ви уверявам, че Мъжът нямаше да създаде нито една професия, ако Жената го беше оставила на мира. Обаче скритият коз на Еволюцията е започнала да го ръчка и човекът не е имал избор. „Скъпи, искам рокля“ - Мъжът става шивач, „Скъ­пи, искам шкаф“ - Мъжът става дърводелец, „Скъпи, чудя се какво ли има в гръдния ти кош и коремната кухина“ - Мъжът става патолог и със собствените си ръце извърш­ва собствената си аутопсия (но не и преди да е завършил шкафа). Ако ги нямаше жените, амбициите на мъжете за развитие щяха да приключат с изобретяването на скарата, турбото и Шампионската лига.

И така - щом Мъжът и Жената получили работещи жлези, освен с безкрайни празненства и оргии се сдоби­ли и с характер, който варирал в зависимост от нивото на хормоните. Така Жената започнала да изразява мне­ние и претенции за всичко. Поискала да правят ремонт на пещерата, да купят нова кола и да отидат на круиз до Карибите, а забележката от страна на Мъжа, че кораби­те още не са изобретени, а островите не са открити, му спечелили едноседмично плътско въздържание и гъбена супа, в която мухите загадъчно умирали. Тези скандали започнали да взимат своите постоянни жертви, понеже на спорещите страни им било по-лесно да се отърват един от друг, пращайки се в отвъдното, отколкото да правят компромиси. Липсата на адекватна съдебна система и работещ полицейски орган направили случайните инци­денти с фатален край доста редовни. Например Жената опява за разхвърляните чорапи на Мъжа и вечерта съвсем изненадващо се оказва, че дели постелята си с гърмяща змия! Мъжът се разкрещява на Жената, защото последна­та е решила да разбърка дървата в огъня с любимата му въдица, и завършва вечерята си по очи в купата и с пяна около устата.

Природата се хванала за главата от толкова разхища­ване и убийства и решила да регулира хормоналните на­стройки. Наложило се да създаде нещо, което да свързва мъжете и жените, да е по-голямо и важно от тях и да ги накара да спрат да се избиват. И (патката му с патка!!!) съз­дала родителския инстинкт, който не само я освободил от задачата да създава хора, а също така ни задължавал да отгледаме и възпитаме собствените си егоистични, нарци- стични, дразнещи, влудяващи копия! Еврика!!!

Първата бременност била тежка и всъщност е диагно­стицирана точно преди раждането. През цялото време Мъжът и Жената си мислели, че растящият корем бил нор- мално явление и не можем да ги виним, защото все пак това са били първите хора и много неща им се случвали за първи път.

След девет месеца, някъде към шест следобед, първата жена започнала неистово да крещи, вие и проклина. Мъ­жът вече имал известен опит в общуването с противопо­ложния пол и логично решил, че поводът за крясъците е някоя негова постъпка (не си е пуснал водата в тоалетната, забравил е годишнина, обръснал се е в леглото...) и тихо­мълком решил, че е дошло време да изобрети джогинга. Тъкмо избутвал камъка от входа на пещерата, когато чул странно ръмжене и пръхтене зад себе си, което напомняло на динозавър с астматичен пристъп. Обърнал се бавно и гледката го накарала да си мечтае за динозаври, защото там стояла Жената и явно се случвало нещо много лошо и страшно с нея. Гледката на първата раждаща жена била приятна почти колкото проказа и Мъжът, заеквайки, за­почнал да реди молитви, които да го избавят от ужаса, и неусетно поставил основите на първата религия. Жената не изглеждала никак женствено, а ако трябва да сме съв­сем честни, дори не изглеждала никак човешки. Косата и стърчала във всички посоки и напомняла на октопод, който е пренебрегнал правилата за безопасно боравене с електричество. От лицето и струяла неподправена омраза към всичко, но най-вече към всеки, който не ражда точно в този момент наравно с нея. Напъните, които инстинк- тивно произвеждала, променяли физиономията и гласа и до неузнаваемост, а когато изтекли и първите в историята околоплодни води, Мъжът мекушаво изпуснал и своите води, които не били съвсем околоплодни.

Кулминацията наближавала и жената започнала да усе­ща как нещо си проправя път и напъва да излезе от един отвор, чийто цолаж бил крайно надценен. Появяването на главата на бебето предизвикало неподправен потрес, мно­го болка, викове, псувни и припадъци, но въпреки това Мъжът се справил и дори накрая на раждането бил почти в съзнание. Жената поела в ръце първото бебе в историята и с учудване го огледала. Било малко, беззащитно, грознова- то (приличало на баща си) и ревяло като разгонен бабуин (без съмнение - цял бащичко!). Въпреки всичко тя решила да се грижи за него, да го пази и да го направи човек, което в онези времена се изчерпвало с взимането на баня всяка година и ходенето на два крака през по-голямата част от времето.

След това знаменателно събитие нашите първи праот- ци вече били различни, защото родителският инстинкт ги променил и сега те не били най-важните на света. Имали си едно малко бебе, което ги сплотявало и ги карало да се чувстват почти, хм... като какви?! Точно така, чувствали се като Гея, Природа или Майка Земя! Те вече имали сила­та да създават нещо велико, грандиозно и красиво! Те мо­жели да създават живот, а това бил най-прекрасният дар, който Природата е могла да им подари, въпреки че мъжът известно време продължавал да настоява, че тройната пре- варка и оралният секс са много по-полезни и приятни!

Започнали тогава да се размножават хората и да раждаш бебета вече не изглеждало като сцена в транжорна зала, а придобило рутинен и дори празничен характер (за всич­ки освен за родилката, разбира се!). Човешката популация растяла, колибите и пещерите се превръщали в села, квар­тали и градове. Прогресът вдъхвал увереност на всички, че бъдещето е страхотно и изпълнено с нови възможности. Хората започнали да пътуват и дори да си избират къде да живеят. Вървели, вървели, вървели и си казвали: „Я, каква хубава земя! От днес ще живеем тук, ще говорим само със срички и ще ядем всичко, което мърда!“ - хоп, появил се Китай. Други вървели, вървели, вървели и когато спрели, казали: „Я, каква хубава земя! От днес ще живеем тук, ще жестикулираме, когато говорим и ще правим красиви, но чупливи коли!“ - хоп, ето ви я Италия. И така, хората вър­вели и намирали нови места за заселване според вкуса си. Едни харесвали планини, банки и часовници - хоп, Швей­цария; други харесвали плаж, секс и режим на тока - хоп, Куба! Всеки намирал своето местенце и го превръщал в свой дом, защото му допадали климатът, ландшафтът и съседите! Малко недоумение предизвиква у мен населява­нето на места като Иркутск (- 71°С), Ахваз (+46°С средна годишна температура) и Силистра (доскоро градът се гор­дееше с популацията си от колибри, докато не се установи, че това са комари!), но вече съм преживял достатъчно, за да уважавам всеки човешки вкус и избор.

Разбира се, понякога възниквали държави и поради дру­ги причини, а нашата родна България е чудесен пример. Всички знаем как Аспарух е пресякъл Дунав и забил меча си, обявявайки началото на българската държава (всъщ­ност го е направил чак в Шумен, че с тия комари не се стояло около реката). Обаче защо е напуснал семейното гнездо и е тръгнал към непознати земи, народи и опаснос­ти? Защото бил пътешественик по душа, обичал приклю­ченията и гръцката кухня или защото бил заблуден от нис­ките цени на имотите? Не, не и не! Аспарух е бил третият син на Кубрат от общо пет и когато пораснал достатъчно, решил, че трябва да сложи край на тормоза, който търпял от братята си. От собствен опит ви казвам, че да гледаш повече от две деца в една къща изисква желязна ръка, из­ключителен дипломатически талант и неизчерпаеми запа­си от магнезий. Представям си как старият владетел стои на трона в шатрата, а вътре бягат синовете му и постоянно се бият с мечове, обстрелват се със стрели и се целят с копия. Кубрат бил наясно с детската природа и затова ги събрал и им изиграл сценката със сноповете пръчки и как трябвало братята да останат заедно, за да са силни, осъзна­вайки, че те ще направят точно обратното и не след дълго те се разделили.

Аспарух създал своя държава на безопасна дистанция от другите си братя и поставил началото на своя династия. Идвали и си отивали владетели, границите се свивали и разширявали, а човечеството продължавало своя прогрес във всяка сфера от живота си. Изобретявали се много нови неща, оформяли се общества и традиции, а възпроизвеж­дането на човешкия род ставало все по-безопасно и сигур- но (започнали да ползват вода при раждането, а дори ня­кои фанатички въвели модата да се завива новороденото в чисти одеяла, вместо в прясно одрани животински кожи). Да се родиш ставало все по-приятно и безопасно, но не и да оцелееш след това.

Фактът, че на родителския инстинкт също му е било нужно време, за да се развие, е подкрепен от историче­ските книги и най-вече от една специална такава, която държи първото място за бестселъри, откакто изобщо има класация - Библията!

Там можем да се убедим, че в началото детският жи­вот не бил с особено висока стойност, ако го сравним с днешни дни. Нали си спомняте за Авраам, който решил да жертва сина си, защото Бог решил да изпита любовта му?! Е, не казвам, че днешното общество е перфектно, но все си мисля, че ако някой случаен минувач види мъж с нож и вързано дете върху олтар, което пита: „Тате, какво ще правиш?“, а бащата си вдига ножа и спокойно му казва: „Ще те пратя при Бог, когото много обичам, защото той ми нареди!“, веднага ще намери нещо голямо и твърдо, с което да халоса бащата по тиквата, и после ще се обади на социалните служби.

Всъщност Бог спира Авраам в последния момент и той не убива сина си, но доста първородни египетски синове не могат да се похвалят със същия късмет в един друг епизод от книгата. Прелиствайки страниците на истори­ята, ще срещнем много доказателства за еволюцията ни като мислещи и чувстващи форми на живот, които въпре­ки всичко продължават да се развиват. Без значение, че хората се разделят на нации и държави и се пръскат по целия свят, има нещо, което винаги ще се повтаря неза­висимо дали сте от Мачу Пикчу или от Малко Търново. Това е цикълът, който започва с раждането, следва жи­вотът и накрая идва смъртта. Не вярвам да има особена разлика в методите на зачеване и раждане, свързани с расата и националността ви, но при отглеждането и въз­питаването на деца вече се наблюдават съществени раз­лики, породени от степента на развитие на обществото и затова е важно да уточня нещо. Аз съм заченат, раждан и възпитаван през 80-те и 90-те години на миналия век в България и в момента съм в разцвета на силите си. Аз съм последният и най-нов модел мъж и благодарение на хиля­долетния опит на предците ми, разполагам с най-новите и полезни ъпдейти. Аз мога да лекувам, да летя в Космоса, да произвеждам блага, да се усъвършенствам и да не за­вися от природните стихии. Е, не аз лично, но схващате идеята! Разполагам с безкраен извор на информация (ин­тернет), още по-безкраен извор на информация (майка ми) и всички съвременни удобства, за да мога да се чувствам удобно и спокойно в ролята си на родител. Имам достъп до медицински услуги, децата ми ходят на градина, в от­носително безопасен квартал сме и почти не ми се налага да ловувам, за да нахраня семейството си!

Тогава защо, по дяволите, се чувствам като първия чо­век, който има деца на света?!

"Апокалипсис сега с деца" е втората книга на Калоян Явашев, по-известен на хората с деца и без деца като Татко Калоян. Първата му книга е "Дневникът на един татко-звероукротител". А тук можете да прочетете цял куп негови истории.