Автор: Мария Пеева

Всеки ще ви каже, че на света има един най-прекрасен град и той е родният. За мен - това е Пловдив. За жалост, откакто и родителите ми вече не са тук, го посещаваме много по-рядко, особено семейно. Но винаги, когато се върнем, се чувствам у дома. А градът се променя, винаги ме изненадва, винаги е нов и различен, по-хубав отпреди. Само едно не се променя - тази прекрасна атмосфера, която го прави "моето място".

 Прекрасна къща с реновирана фасада в Стария град

Този път сме в разширен състав -  Митко е тук, братът на съпруга ми, който 15 години не беше се връщал в България и се държи като същински японски турист - всичко му е ново, спира се на всяка крачка, възхищава се шумно и прави стотици снимки. Много му се радваме. С нас е и свекърва ми, която пристигна миналата седмица от Канада. И една огромна фамилия се разнася напред назад из главната и Стария град, покорява Пеещите фонтани, тича из парковете и преоткрива потайностите на Града на седемте тепета, за да запознае с тях и най-малките, за които този град не е роден и го приемат просто като "мама и тате са се родили тук ПРЕЗ МИНАЛИЯ ВЕК", както обясни 11-годишният Коко на малкото си братче.

На разходка по Главната :)

Не можем да пропуснем книжарницата :)

Косьо не дойде с нас, затова му купихме подарък - страхотна книга за Втората световна война

Коко много ме разсмя вчера. Разхождахме се с из Градската градина - показах му разни мои кътчета и култови места.
- Виж, маме, тук в парка, пловдивчани обичат да седнат на хлад и да бистрят политика.
А той изтича и седна в беседката.
- Ела, мамо, седни до мен. Хайде де, ела.
Седнах, а той се наведе и ми каза на ушенце, с поверителен тон:
- Съсипаха я тая държава.

Вечерта беше ред на Алекс да ни развеселява. Седнахме в заведението, което се намира на Пеещите фонтани, едновремешната "Симфония", за да хапнем и да изчакаме Фонтаните в девет и половина вечерта. В един момент се появиха две танцьорки, уредбата загърмя яко рап и ресторантът изведнъж се превърна в нощно заведение. Но Алекс без никакво притеснение, все едно цял живот е обикалял баровете, скочи на диванчето и затанцува така, че от всички маси зяпнаха нашата. Направо им открадна шоуо на симпатичните девойчета с латексови панталони и черни бюстиета, които упорито продължиха да размятат коси в кафезите.

Но после започна шоуто на фонтаните и всички замлъкнахме. Прекрасно е, непременно трябва да се види. 

А това е детската площадка, на която преди 40 години ме водеха моите родители. Тогава, разбира се, не изглеждаше по този начин.

На същото място имаше каменна чешма, до която тичахме да наквасим устни в студената вода. Сега е ред на внучето ми, което все още не може да стигне до водата, но като същински малък Пеев не се отказа, а се набра на мускули и се повдигна. 

За днес сме планирали още цял куп интересни места за посещение, сред които е кулинарният фест на главната, нова разходка в Стария град, за да им покажем тайното местенце, където се качвахме с баща им да гледаме града отвисоко, после ще обиколим Гребната база, където се разхождахме всички заедно с баба им и дядо им, докато бяха здрави, и още, и още...

На света има един най-прекрасен град и той е Пловдив.

Тук разказвам повече за Митичният чичо Митко,  с когото се сдобихме това лято и чийто юбилей всъщност празнуваме този уикенд :)