Да четат?
Да казват “извинявай, моля и благодаря”?
Всъщност повечето от гореизброените те научават без особени усилия от наша и тяхна страна.
Най-трудно според мен е да ги научим да взимат решения.
А без преувеличение това е най-важното умение в този живот. Всеки ден ние взимаме стотици решения - някои от тях са съвсем незначителни - дали да си облека розовата рокля или бялата, а други променят живота ни - дали да уча висше или не, дали да започна тази работа или другата. Неминуемо децата ни ще се сблъскват с необходимостта да взимат решения всеки миг и всеки ден и стъпка по стъпка ние ги подготвяме за това.
Само си спомнете колко е лесно, докато са бебета - ние решаваме всичко вместо тях: какво да облекат, с какво да се хранят, дори и кога да се хранят.
После те порастват и пак ние решаваме къде и дали ще ходят на ясла и градинка, в кое училище да ги запишем, дали да ги заведем в парка или не.
После идва моментът когато отново ние решаваме дали да ги пуснем на кино с приятели, дали да ги запишем на курс по математика или по английски.
Но колкото повече растат, толкова по-малко стават нещата, които решаваме ние и толкова повече са изборите, за които те трябва да вземат решение.
Затова и някъде по пътя на израстването, е важно да са усвоили правилните умения за това. Първо, защото ние няма винаги да сме до тях и да решаваме ЗА тях. Второ, защото не искаме да свикват някой друг да решава ВМЕСТО тях. И трето, защото трябва да знаят, че всяко решение ИМА ПОСЛЕДИЦИ.
За нас, възрастните, умението да вземем решение, изглежда много лесно. Превърнало се е в автоматичен процес и затова и не му обръщаме много внимание.
Но понякога и решенията, които взимаме, не са най-добрите. Защото някъде по пътя сме пропуснали възможността и сме взели погрешното решение.
Не сме се представили добре на матурата, защото на предния ден сме избрали да отидем на купон.
Пропушили сме, защото всички готини хора около нас пушат.
Теглили сме кредит, който не можем да си позволим да връщаме.
Оженили сме се за неправилния човек, защото всичките ни приятелки вече са женени и родителите ни се тревожат за нас.
Ако се огледаме около себе си, навсякъде ще намерим примери за решения, чиито последици понякога носим дългосрочно. Затова и много държа моите синове да се научат не просто да взимат решения, но да взимат обмислени решения, а освен това да са наясно, че всяко решение има последици, които те ще носят.
16-годишният ми син започна работа. Вместо да прекара ваканцията в далеч по-забавни занимания, той направи избор и взе правилното решение - да се развива, да научи нещо ново и да изкара сам някой лев. Заслугата за решението си е негова, а аз мога само тайно да се потупам по рамото, че някога в процеса на личния пример, в процеса на възпитание сме го научили да взима решения не според това какво за момента ще му е приятно или на какво мнение са приятелите му, а според последиците. Сега трябва да помогна и на по-малките си деца да усвоят това умение.
Шестокласникът ми наскоро имаше ситуация, която ми се стори подходяща за пример. Искаше да отиде на лагер, с негов приятел избираха между два, той реши да изчака, за да са заедно, но впоследствие приятелят му се отказа и се случи така, че местата бяха заети и той не успя да се запише нито за единия лагер. Стана му мъчно, разбира се, но тази случка ми се стори идеален повод да поговорим за взимането на решения. А тъй като тяхното поколение обожава влогъри и видеа, използвах едно много забавно видео от Уча.се, което препоръчвам и на вас. Само пет минути е и е от безплатния пакет образователни видеа, която учи децата как работи икономиката около нас. Темата на това конкретно клипче е ВЗИМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ и е поднесено по достъпен и интересен за тях начин.
Според психолозите пътят за взимане на решение е следният:
Звучи много сложно, но всъщност не е.
Отправих на шестокласника ми предизвикателство да помисли защо не е доволен от избора си за лагера и къде е сбъркал.
Никой не обича да си признава грешките, нали така? А всъщност е толкова полезно. В крайна сметка се получи нещо такова:
Въпреки това мисля, че той си направи добър извод и следващия път няма да чака някой да взима решенията вместо него. Впрочем, преди два дни му предложих друг лагер, идеята му хареса и той покани приятелите си отново, но този път помоли да го запиша без да чакаме ничие чуждо решение.
Предлагам ви следното предизвикателство.
Попитайте децата си има ли решение, за което съжаляват.
Анализирайте го стъпка по стъпка и открийте на кой етап са сбъркали.
Попитайте ги какво би трябвало да направят, за да вземат правилното решение.
Може да е ваканция, но това не значи, че не бива да учим уроците от живота. А ако децата ви обичат да гледат клипчета (като моите), ви препоръчвам и другите видеа от поредицата. Може да видите например това - за взимането на колективни решения и компромисите.
Още по темата:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам