Аз, Корея и шофьорът на такси

Автор: Йорданка Воденичарска

Често ме питат: "Защо Корея? Какво толкова ти харесва?"

А защо не? Защо очите ми са сини, а на друг кафяви? Защо някой предпочита синия пред жълтия цвят, люто пред кисело? Как някои се раждат левичари, други десняци, а такива като мен откровени леваци? Защото светът е шарен и интересен, и има толкова страхотни неща, които ни обогатяват, карат ни да се усмихваме повече, да бъдем по-добри? За нас остава само да ги забележим и споделим. Надявам се това, което съм написала по темата, да ви хареса или поне малко да ме разберете.

Корея през моите очи

Каква е Корея през моите очи? Не бях се замисляла до този момент, но когато го направих, когато се запитах, пред мен изникна една картина. Видях широка улица с подредени павета и бели зидове, над които кокетно се подаваха цветните, ярки краища на покривите. Това е за мен Корея - път от загадки, мечти и красиви задявки. Корея, мой път...
Запознах се с нея отдавна, формално. Площ близка до родната България, климат - подобен, население... повечко, доста при това. Столицата се казва Сеул, една държава, разделена на две. Това знаех и за друго не питах. Но дойде време, в което малко по малко тази далечна земя започна да влиза в сърцето ми. Първо леко почука, надникна и ми се усмихна чрез драмите си, разпери красивия си ханбок, кокетно ме погледна с очите си бадеми и с музика и песен се настани в сърцето. Подмами ме с вкусната си кухня... Вкусна? Не само, но и красива. Всяко ястие поднесено с финес, какъвто балканската ми душа не познавaше. О, кухнята, за нея песен трябва да се напише!

Когато Корея поиска душата ми, отдадох я без съпротива, с усмивка и радост. Мисля, че тогава осъзнах влюбването си. Приех го и реших да стана нейна. Без страх, без протест, драговолно поех по пътя на Утринната свежест. И се родиха мечтите за младост, за радост, за усмивка, за красива градина и нежна песен. Във време, в което хората си изричат грозни думи, а за хубава е набедена пошлостта, аз успях да се докосна до красотата. Повярвах, когато мнозина се отказваха, приех различното, което повечето не познаваха, станах част от група на новатори, повярвах в себе си, създадох си цел, родих се отново! Сърцето ми се изпълни с любов, а душата с живот.
Корея, която е на хиляди километри от моят дом, ми изглежда все по-близка и моя. Тя е моят път непознат, но обичан, тя е тази, която ме води напред.

Към мечтите!

София, 04.03.2015 г.

44267095 1692644187506490 7634074957256851456 o

И днес, няколко години по-късно, продължвам да се чувствам влюбена. Държи ме дълго, почти колкото половинката :) С благодарност и радост споделям събития, които запознават хората със Страната на утринната свежест - кауза, която приемам за лична и една от малкото позитивни такива.

Съвсем скоро, в средата на ноември, в София и Пловдив предстои кратка кино панорама организирана от корейското посолство. Представени ще бъдат четири филма, като особено един от тях препоръчвам с две ръце, глава и сърце. Корейските кинематографи обичат да заимстват известни заглавия, какъвто е и случаят със „Шофьор на такси“. В корейския филм се говори за малкия човек, способен на голямо дело, за отваряне на очите за чуждата болка, за това как „аз“ се превръща в „ние“. Базиран на реални събития, филмът ни показва една малко позната част от съвременната история на Южна Корея - далечна страна, която в очите ни е символ на технологии, благосъстояние и успех. Но всичко това не е поднесено на тепсия, нито е постигнато с лекота. Корейците изминават дълъг и болезнен път, за да стигнат до почетното първо място за иновативна икономика в света. Част от него преминава през последствията от една още неприключила война, разделение на държавата, диктатура, икономически срив...

03koreataxi 1 superJumbo

nytimes

 „Шофьор на такси“ е посветен на частта с бунта и рефлектирането му върху един обикновен човек. Толкова обикновен, че не бихте го забелязали на улицата, не бихте запомнили гласа му. Може би толкова „обикновен“, колкото всеки от нас? В края на филма си мисля как всички ние всъщност сме уникални, но същевременно си приличаме. И тайничко се надявам, че моята скромна персона прилича с частица поне на главния герой, обикновения шофьор на такси – човек, споделящ доброто от себе си с останалата част на света.

Ако обичате филми по действителни събития, ако ви радва добрата актьорска игра, ако просто искате да видите нещо различно, може да отделите 2 часа от времето си в една предстояща вечер и да гледате филма, а ако желаете после и да споделите мнение.

„Шофьор на такси“ е част от Седмицата на корейското кино 2018, която предстои в София и Пловдив от 9 до 14.11.2018 г.


Прочетохте ли

Корейската вълна

Последно променена в Четвъртък, 08 Ноември 2018 10:01
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Тиганът, без който не можем

Тиганът, без който не можем

17 Авг, 2019 Забавно

Страшна късметлийка

Страшна късметлийка

15 Авг, 2019 Блог

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам