Автор: Иво Иванов

Денят на истинските парижани или les vrais parisiens (VP) започва, разбира се, със секс à la française на фона на музика от акордеoн. 

Следва традиционна френска закуска с кафе et croissants в типично парижко кафене в le quartier Latin, със столове, обърнати към улицата и усмихнати, млади, красиви и très aimables сервитьори, които много се харесват на Мadame la parisienne и тя им хвърля лакоми погледи. 

Тъй като Monsieur е интелектуалец до мозъка на костите си, той прекарва свежата ноемврийска сутрин в Jardin de Luxembourg, comme chaque jour, където чете книга, докато около него потни граждани търчат по шорти. 

Madame la parisienne позира пред камерата на Monsieur с прилепнала блузка с надпис ‚Paris, je t’adore‘ около фонтана, за да повдигне духа на войничетата, стоещи на стража с автомати около двореца Luxembourg, седалище на френския Сенат. 

След тази ободряваща утринна фотосесия, les VP посещаваt църквата Saint-Sulpice, станала популярна от романа на Дан Браун, за да проверят какво действително се крие под шахтите нa пода. Светлината в храма в ранната неделна утрин е приглушена, тайнствена и много подходяща за целта. Събралото се в храма за неделна служба малобройно паство обаче осуетява намеренията им, защото е застанало върхи шахтите, затова les VP излизат, минават покрай Сорбоната, след което се спускат към Hôtel de ville – кметството на Париж на брега на Сена, за да подадат заявление за почетни граждани на Paris. Оф, ма то пък е неработен ден. Нищо де, в понеделник. 

Религиозни до мозъка на костите си, les VP влизат в храма Saint-Gervais за неделната меса. Красивите витражи, органът, акустиката в храма и ангелогласните песнопения на облечените в бяло монахини могат да обърнат всеки във вярващ, отбелязва Madame. Monsieur е толкова съпричастен със случващото се, че грабва един от разпечатаните листове с текста на псалмите и а-ха да запее с хора, но Madame e нежно го смушква в ребрата да не се прави на по католик от папата и деликатно го хваща под ръка, за да го извлече навън и да не се излагат пред паството. 

Сигурно една такава служба е още по-величествена в Notre Dame, но легендарната катедрала е оградена отвсякъде с плътна ограда и изглежда много потискащо след пожара, à vrai dire. Тъжна гледка. 

Светски дела отклоняват les VP към квартала Le Marais – старият еврейски квартал на Париж, днес модерно и шикозно място за живеене, с баснословно високи цени на апартаментите. Маре е очарователен микс от архитектурни стилове, с изникващи неочаквано площадчета, градинки, вътрешни дворчета, симпатични малки галерии и магазинчета, бохемски кафенета и артистични гей барове. Там е и кварталната перла - красивият Place des Vosges.  

Подмамени от миризмата на прясно изпечени кифлички, les vrais parisiens прекрачват прага на една boulangerie-patisserie и си тръгват с топли кифлички и опакован в красива картонена кутия изкусителен сладкиш с бял шоколад и засукано име, който по-късно ще хапнат на слънце в градините на Тюйлери. 

Разходката из Маре завършва на площада на Бастилията. Там les VP хващат метрото (входовете на старите парижки метростанции са в стил Art Nouveau – и този вход е такъв) и слизат на метростанцията под Лувъра в търсене на тоалетна, защото дори и истинските парижани имат естествени нужди, naturelement!

Таксата за тоалетна, заради топ мястото и многото туристи, е евро и 10 цента при стандартни 50 цента навсякъде другаде в Париж. Това определено е най-скъпото пикане в живота на Monsieur. За тия пари би трябвало да му го изтръскат и забършат, а вместо това половината тоалетни кабини са с развален сифон и hors service, поради което опашката е огромна. На всичкото отгоре и държачите за хартия до умивалниците са повредени и хартия се раздава на ръка от служителките на входа. Alors Monsieur по-добре да си беше свършил работата зад едно дърво, както беше видял да прави предния ден друг истински парижанин на quai François-Mitterrand – улицата край Сена, на която е разположен Лувъра.

Quelle impudence! Monsieur e възмутен и вдига скандал на чист френски на служителките, които седят като на трон и събират таксата. Една елегантна френска бабетка-аристократка от опашката го подкрепя веднага и двамата провеждат диалог в стил „Съсипаха я тая държава!“. Останалите на опашката мълчат и Monsieur загрява, че това е защото са туристи и не разбират френски. Затова Monsieur започва да изразява шумно недоволството си и на английски, за да получи подкрепата на международната общественост в тоалетната, и успява! 

‚Свобода, равенство, братство и безплатни тоалетни!‘е лозунгът, с който Monsieur напуска „модерната“ обществена тоалетна на Carrousel du Louvre и щеше да затръшне вратата след себе си, ако тоалетната имаше врата.

Опашките пред Le musée du Louvre са огромни и добре, че les VP посетиха обекта вчерашния ден, още след отварянето му в 10 сутринта. След около 3 часа и половина двамата бяха вече толкова преситени от изкуство и предозирали с култура, и толкова изтощени от неспирния поток от туристи от всички краища на света, че вече им беше все едно дали на картината е изобразена сватбата в Кана Галилейска, Тайната вечеря или абитуриентския бал на Мис Тигрова. 

Това, което определено впечатли Monsieur бяха Веронезе и Ботичели. Също гръцките скулптури и секцията с изкуството на Древен Египет. За Лувъра си трябва поне около седмица, по груби сметки на Monsieur. Но трябва времето да е лошо. При хубаво време Monsieur et Madame не се завират по музеи и галерии définitivement. 

Направи им впечатление, че елинските статуи на жени са някак доста плоски, с малки цици и увиснали дупета, докато мъжете бяха издялани с великолепни пропорции. Само дето пишките им малки, но Monsieur има обяснение на това, защото е образован и е чел книга за сексуалните практики в Древна Гърция и Древен Рим. Просто такъв е бил стандартът за мъжка красота. Отклоненията от нормата са се приемали за варварски белези. И все пак, докато идеалът за женска красота се е променял неколкократно през вековете, то моделът за хармонично мъжко тяло като че ли е константа, n'est-ce pas?

След разходка в Jardin des Tuileries, където les VP се натъкват на истински кози (!) и на коледен пазар (apropos, коледният дух вече е завладял Париж и градът вечер грейва празнично украсен и осветен), двамата огладняват и е тъкмо време за френска лучена супа от коледните павилиончета. Цената й е като в заведение, ако не и по-висока. Продавачът, un vrai Francais с огромни мустаци, слага вътре филийки сухар и настъргано сирене Gruyère. Monsieur няма големи очаквания, но супата се оказва адски вкусна. Не си е представял, че може да се направи такава вкусотия от лук и вино. Madame си избира супа с леща, която продавачът й препоръчва, и остава très contente aussi.

Следобяд les VP правят един тегел по стъргалото – прословутото Avenue des Champs-Élysées. Madame дори пуска на телефона си песента на Joe Dassin Champs-Élysées и двамата весело припяват, докато крачат по улицата с най-широките тротоари в света. След Монте Карло обаче вече никаква гъзария не може да впечатли Mаdame et Monsieur. Обръгнали са на лукс, така да се каже. 

Madame, разбира се, би искала да разходи по авенюто най-хубавите си рокли, вместо този раздърпан спортен панталон. Monsieur предлага да се отбият до магазина на Louis Vuitton – Дай да влезем за малко и да се държим като претенциозни ексцентрични богаташи. Ще питаме – а това имате ли го в цвят корал? - А в цвят сьомга? Не?! Quel dommagе! И ще си излезем скандално възмутени. Madame обаче не се съгласява. - Аре бе, ще го изиграем великолепно! - Ама аз не говоря френски, няма да съм убедителна! – Ти само ще кимаш с глава и ще казваш NoNo, C'est ridicule!

Пред магазина обаче има огромна опашка. Да няма промоция бе? 2 потника на цената на 1?

Madame refuse да се реди на опашка заедно с некви хора, които дори не са vrais parisiens evidement. Les vrais parisiens не се редят на опашка във Louis Vuitton, dit Mme et elle a bien raison. 

Искам парфюмче, искам парфюмче! – категорична е обаче Madame. 

Monsieur я завежда на Place Vendôme - там са бутиците за парфюми в Париж. И други бутици има, та си напазаруват разни дребни неща от Cartier, Dior, Patek, Vuiton и Philippe Plein. Да не се разкарват само заради некъв площад с колона по средата, нали...

Привечер M&M се строяват на опашките пред la tour Eiffel. Кой ще им повярва, че са истински парижани, ако никога не са се качвали на Айфеловата кула! Monsieur се заприказа свойски с охраната и му проверяват раницата отгоре-отгоре и го пускат много бързо, за разлика от други туристи, чийто багаж бива щателно проверяван. Изобщо, навсякъде Monsieur използва възможността да побъбри с местните на френски и е за отбелязване, че всички франсета са много любезни и отзивчиви с него и на много места минава метър. Ако им се говори на английски, не откликват по същия начин на въпросите ти. А понякога хич даже по никакъв начин не откликват, а те подминават с Je ne comprends pas. Madame протестира срещу това дискриминационно отношение, но Monsieur ехидно потрива ръце -все пак тоя френски трябва да се капитализира.

На опашката двете девойки пред les VP говорят странен френски и Monsieur предполага, че са канадки. Оказва се прав – от Монреал са. Освен по странния акцент, можеш да познаеш, че са от Канада и по това, че всички наоколо са се забулили в шапки, шалове, качулки и ръкавици срещу студения вятър, а тези двечките са с тънки якенца и кецки и студът не им прави впечатление. 

M&М изкачват пеша стълбите до 2-рия етаж на кулата. 

Доста стълби. 

Много стълби. 

Адски много стълби! 

Madame е доста по-пъргава и бърза от Monsieur, който се задъхва и трудно я следва с това темпо. 

Гледката си струва и les VP прекарват доста време там горе – докато се мръкне и светлините на големия град грейнат. Усещането да си на Айфеловата кула – това наистина забележително за времето си инженерно съоръжение – е страхотно, sans doute. Каквото и да си говорим, това е най-разпознаваемата туристическа забележителност в света, а май и най-посещаваната. Тази година кулата - символ на Париж навършва 130 години. A в началото истински парижани като Мопасан и Викто Юго дори не са я харесвали и са събирали подписка против построяването на тази ‚грозна купчина желязо‘. И са си пиели кафето под кулата, понеже това било единственото място в града, от което тя не се виждала. 

Време е за вечеря. Les vrais parisiens избират типична френска Brasserie в квартала Beaubourg, близо до центъра Pompidou. В Париж масите в ресторантите и кафенетата са миниатюрни и доста гъсто разположени една до друга. Бихме могли да кажем, че е възтясно и сгъчкано, но пък така се постига една интимност и задушевност. Monsieur си поръчва стек Тартар, а Madame – печено патешко. И вино, bien sûr. Порциите са големи и всичко е delicieux. Сервитьорът – жизнерадостният испанец Педро – е приказлив и приятелски настроен към всички посетители. Педро решава че M&M са руснаци заради странния език, на който си говорят. 

На съседната маса сяда странна двойка – възрастна леля с анцуг и стара плетена жилетка и мускулест млад красавец в яркорозов панталон. М&М са леко озадачени – тия сега vrais pariesiens ли са, не са ли?

Сити и доволни, М&М си пожелават bonne soirée с всички на масите наоколо и си тръгват. Отвън на улицата продават печени кестени в картонена кесия. Madame купува една кесия печени топли кестени, които двамата изяждат на улицата. 

Ça, c'est tellement parisien!

Всички приказки за много опасния нощем Париж за щастие не се оправдават. Виж, предния ден Monsieur беше леко притеснен, когато пътуваха в метрото за романтичния Montmartre, a също и когато слязоха от метрото в квартала на хълма. Толкова страховити и подчертано неромантични субекти Monsieur досега e виждал само в Брюксел. 

Вчера привечер М§М се завъртяха и около Place Pigalle – център на сексклубове, стриптийз барове, кабарета като Moulin Rouge и още нещо...

Късно вечерта les vrais parisiens се прибраха в свойта тясна парижка квартира 18 квадрата, пиха вино, слушаха шансони, правиха любов, после заспаха уморени и сънуваха Сена, Pont-Neuf и Juliette Binoche.

FIN