Автор: Мария Пеева

Можете ли да си представите да ви се обади някой непознат и да ви каже: Госпожо/господине, вие сте избран да участвате в „граждански панел“ в Европейската комисия. Заедно с още 149 граждани от различни европейски държави ще седнете да се запознаете с еди кой си казус, да го обсъдите и да дадете препоръки на Европейската комисия как да се реши оптимално.

Звучи малко като телефонна измама, нали? (Малка смешка – една от участничките действително е подала сигнал в полиция за телефонна измама)

Но не е. Съвсем истинска идея е и се практикува от септември 2022. „Гражданите“ не са изборна длъжност като депутатите в Европейския парламент. Не са и заплатени. Идеята е да се вземе предвид мнението и идеите на случайни хора, разнородни по възраст и пол, убеждения, образование, местоживеене и каквото се сетите, хора, които не са професионални политици, които дори не са искали да се занимават с политика – случайни, моментни снимки на обществото и неговите нагласи. Да се направи „брейнсторминг“ на тези хора, да се съберат техните препоръки, техните непредубедени (или предубедени, каквито се случат) мнения и идеи по въпросния казус.

Преди седмица се върнах от Брюксел, където бях „мълчалив наблюдател“ на всички тези 150 граждани, заедно с още стотина журналисти и инфлуенсъри (ненавиждам тази дума). Преди да отида, не знаех нито какво е „мълчалив наблюдател“, нито какво е „граждански панел“. Казусът, който им беше представен за разглеждане, беше мобилното образование – програмата „Еразъм +“, която подкрепя образованието на младежи от Европа. Трябваше да дадат различни препоръки как тази програма да се подобри и да стигне до повече хора. Ще ви напиша допълнително за самата програма, за да не стане твърде дълго сега.

Защото това, което сега искам да ви кажа е най-важното, което видях. Когато един обикновен човек, такъв, който не е политик и не е учил дипломация, и не е опитен, нито дори е специалист – но когато такъв човек получи отговорност и е овластен да реши даден обществен проблем заедно с още 149 хора като него – този човек изведнъж става съвсем различен. Аз не мога да ви опиша дори с каква отговорност и внимание хора, които са по националност, професия, възраст, произход и етнос най-различни, сядат заедно и разговарят, спорят, обмислят, четат, пак спорят, пак разговарят, гласуват и НАКРАЯ излизат с толкова смислени идеи по казус, за който повечето от тях допреди 3 седмици не са имали и най-беглата идея, че съществува.

Беше впечатляващо. Беше най-интересното събитие, което съм виждала.

И сега черешката на тортата. Накрая на нас, мълчаливите наблюдатели, ни дадоха възможност да разговаряме с „гражданите“.

И един от хората, с които говорих, ми каза, че той не харесва Европейския съюз особено. Не одобрявал много неща и много решения, които се взимат, защото според него са в ущърб на държавата му.

Малко се изненадах от позицията му. После, когато имахме възможност да интервюираме и организаторите от ЕК, това беше първият ми въпрос. Не е ли по-разумно гражданите, които участват в панелите, да вярват в смисъла от ЕС, да виждат полза в него за своята държава?

Всъщност не – беше невъзмутимият отговор – Девизът на ЕС е “обединени в различията си“ и това означава – обединени във всички различия, не само националност, култура, образование, възраст, пол и тн, но дори и в различните мнения, които хората имат по всякакви различни въпроси. И макар и да не е винаги лесно, беше отговорът, ние вярваме, че можем да намерим общ език и да работим за общото благо заедно.

И знаете ли, това наистина работи. Защото гражданинът, който ми каза, че дори не одобрява ЕС, все пак беше дошъл и беше отделил време, и енергия, и беше положил усилия. Не само това, ами беше дал доста добри идеи, които на всичкото отгоре бяха приети и внесени в Европейската комисия.

Та това, което всъщност искам да ви кажа е, че някой ден някои от вас ще получат такова обаждане. Здравейте, имате ли желание да участвате в граждански панел на Европейската комисия?

И то няма да е измама. Няма да ви искат пари, няма и да ви дадат. Вместо това ще искат мнението ви по въпрос, от който вероятно нищо не разбирате. Вие ще се хванете да четете по него, защото изведнъж ще ви стане интересно. Ще се срещнете с още 149 граждани, също като вас събрани „от кол и въже“. Някои ще ви станат симпатични, някои – не. Ще обсъждате и ще спорите с тях. (Не, не се притеснявайте за езика, ЕС осигурява преводачи на всички участници в панелите). Сами себе си ще изненадате колко блестящи идеи можете да дадете и колко интересни мисли може да роди главата ви по казус, който доскоро не сте познавали. Ще се изненадате и как хора от съвсем далечни държави мислят като вас, а хора от собствената ви страна може би са на обратната позиция. А също и ще се научите, че мненията на всички тези хора имат значение. Също както и вашето собствено.

И сега, докато пиша това, осъзнавам, че всъщност това е, което най ме впечатли в тези панели. Повече от брейнсторминга, повече от сложната организация, повече от огромните, впечатляващи сгради, повече от събирането на случайните мнения, повече от „моментните снимки на обществото“.

Мисля, че най-после видях на практика как работи и какво означава да си гражданин на Европа. Да, бюрокрация, да, нещата стават бавно, да, дълги процедури, тежка машина и безброй правила.

Но в тази сложна система всеки от нас има значение и всяко мнение е важно, и с общи усилия може да се намери добро решение на всеки казус.

А това, мили хора, много ми харесва.

Впрочем би било чудесна идея да се прилагат такива панели и в държавната политика, на местно ниво. Това е нещо много различно от парламента, където са хората, които сме избрали, за които сме гласували, които са наши избрани представители (защото те са такива, независимо дали ги харесваме или не, ние сме си ги избрали). Гражданският панел са случайни, непредставителни извадки от обществото, които дават другия поглед и другото мнение, непрофесионалното и необремененото. И то може да допринесе много за общата картина.

Ще ви пиша допълнително за Еразъм + и за страхотните неща, които ще се случват там благодарение на всички тези 150 граждани и техните препоръки.

И накрая – днес е ден на Европа, денят, в който Съюзническите войски сложиха край на Втората Световна война и на фашизма. Европа, смазана от войната, опожарена и съсипана, дала милиони жертви, Европа, в която едни държави нападнаха други и се избиваха взаимно, бомбардираха се, затваряха се в концлагери, грабеха се и се сриваха със земята.

Тази Европа намери сили да се обедини, да си прости, да намери общ език, да продължи напред без войни и смърт.

Не знам има ли по-голяма победа от тази - от триумфа на мира над войната.

И ще съм лицемер, ако не кажа, че ми е мъчно, задето Русия, която беше на страната на доброто във Втората световна война, сега е агресорът. А Германия, която беше страната на злото и на фашизма, сега е основен стълб на Европа.

Но всичко това са избори – избори на хиляди, милиони такива обикновени граждани, за каквито ви говорех досега, защото да мълчиш и да се примиряваш също е избор.

Радвам се, че България поне този път е на правилната страна.