Автор: Мария Пеева

Всеки има различно усещане за декември. На някои им ухае  на портокал, канела и джинджифил, за други има вкус на шоколад, щолен или баклава, трети го очакват, за да грабнат ските и да потеглят на пътешествие. За мен декември е месецът на ритуалите. И дори в най-лютата зима, дори в този днешен наш свят, настръхнал от тревоги,  в коледните ритуали намирам утеха и радост, надежда и споделеност. Изобщо ако има нещо, което да направи зимата по-поносима за топлолюбиво същество като мен - това е Коледа и коледните ритуали. У нас те започват в началото на декември с украсата на елхата. Признавам си чистосърдечно, че всяка година тайничко отлагам момента. С толкова животни у дома  колкото по-късно наредим елхата, толкова повече шанс има да оцелее до Бъдни вечер. Но още в началото на месеца момчетата ми вече са нетърпеливи. Знам защо - за тях украсата, коледните календари, коледните сладки са поредица от любими ритуали. Това са стъпките на радостно предусещане, които водят към скорошния празник, очакваните подаръци, семейните вечери и обеди на вкусна трапеза, сред смях и закачки. В моите спомени баба все още е с мен, обикаля дома ни и кади тамян, меси питка с паричка и с блага усмивка ме подрусва на  коленете си и ми разказва за бебето Исус, докато заспя сгушена  в скута й. Така някой ден и аз ще съм в спомените на внуците си - може би с баницата ми с късмети или с коледната баклава, или с някоя забавна история за бащите им, или с приказката, която им чета край камината. Ритуалите ни свързват с  миналото и ни водят към бъдещето. Те ни дават сигурност, че хубавото ще бъде отново, че лошото ще си отиде, а доброто ще се върне. И каквото и да става, през каквито и трудности да преминава човек, семейството отново ще се събере и отново ще бъде Коледа, и Новата година ще дойде с нов късмет.

Когато сядах да пиша историята на младото семейство от Велико Търново, които този месец са посланици на Lidl, мислех да фокусирам върху чудесните коледни рецепти, които ни споделиха. Ще има и рецепта, разбира се, но преди това искам да ви разкажа за техния коледен ритуал, който много ме впечатли - ритуалът със сурвакниците. В моя край им казваме сурвачки, но в тази история ще използвам умишлено израза “сурвакница”, защото така ги наричат Стела и Слави. А най-напред нека ви представя тяхното семейство - шарено и весело, с две усмихнати, палави хлапета. Всички спортуват активно и са винаги в движение. Имат и куче Аякс - старонемска овчарка на 12 г. Стела го нарича най-доброто, най-умно и разбиращо куче, нещо като по-голям брат на Дари и Гого. Дария е на седем и половина, вече е ученичка в първи клас. Тренира спортна гимнастика и тази година за първи път взима участие в големи състезания и дори печели медали с отбора си. Гого е на четири и е „щурецът“ на семейството. Обича да играе мач, да се прави на войник, да крещи силно и да бяга бързо. Слави, главата на семейството, пътува често по работа и затова Стела се грижи за децата, тича по задачи и поддържа домакинството, а за да поддържа форма и тонус тренира бокс. Обичат много да пътуват, да обикалят България, но и да си отдъхват в голямата им къща на село, където се събират с роднини. Велико Търново е прекрасен град с красиви паркове, в които децата играят с  приятели, а понякога ходят и на езда в “Арбанаси”. В петък си правят семейна киновечер с някоя комедия, а през почивните дни с децата изпробват рецепти за сладки, питки или хлебчета. Невинаги им се получава, признава Стела с усмивка, но винаги е забавно, брашняно и изцапано. 

За Бъдни вечер цялото семейство се събира на богата трапеза. Създали са си ежегоден ритуал, който първо е хрумнал на Стела, защото баща й, дядо Жоро, с огромна любов и търпение изработва с децата сурвакници всяка година. Обяснява им подробно защо се правят  от дрян, защо се слага червения конец, пукат заедно пуканките и така нататък. Една година на Стела й домъчняло след празниците тези красиви сурвакници да се хвърлят, след като знае колко труд е вложен в тях. Затова предложила да ги оставят върху камината, където да стоят цялата година. Оттогава на Бъдни вечер, когато цялото семейство си е вкъщи и камината хубаво се разгори, а бъдникът се разпали, децата вземат сурвакниците и преди да ги сложат в огъня, всеки си казва "нека с тая стара сурвакница си отиде и да изгори всичко лошо от тази година”. 

Помолих Стела да сподели и как изработват сурвачките.

Нашите сурвачки/сурвакници

Първо - сурвачките се правят от дрян, защото е силно и жилаво дърво и символизира здравето. 

Още през лятото дядо Жоро (моят татко) си наблюдава дряна в двора. Оглежда го за подходящи клонки, тънки, гъвкави и с достатъчно разклонения, които като се огънат едно към друго и  да образуват кръг. Нужно е да има за поне два такива кръга. 

Когато наближи Коледа, татко отива и отрязва тези клонки, вика децата и заедно започват да ги украсяват.

Първо се правят въпросните кръгове - те са, за да бъде сплотено семейството.

После пукат пуканки и правят дълъг наниз с тях, който увиват около клонките.

Накичват ги още с неща, които се слагат на трапезата на Бъдни вечер - сушени плодове, люти чушлета, чесън, малки содени гевречета (отново кръгът, който символизира здравото и сплотено семейство). Задължително се слагат и червени вълнени конци. Могат да се сплетат на пискюли или да се увият около клонките. 

Накрая, когато сурвачките са готови, ги наричат да ни носят само здраве и берекет. 

На първи януари най-малките сурвакат за здраве най-възрастните. Те пък от своя страна ги даряват с орехи, сушени плодове и някое левче.

А за ритуала с изгарянето на старите сурвачки на Бъдни вечер вече ви разказах. Интересен факт е, че някога в търновския край е имало такава забравена традиция, която Стела, сякаш вдъхновена от тайнствена родова памет, е възкресила отново. А на мен толкова много ми допадна, че реших да я споделя с вас. Символизмът в нея ми допада много, особено в година като настоящата, когато всички преживяхме толкова много. За финал - една вкусна рецепта на семейство Велчеви за Коледен обяд. Като всичките ми любими рецепти и тази е сравнително лесна и тази година непременно ще я пробваме.

Шпикована свинска плешка с бекон 

по рецепта на сем. Велчеви от Велико Търново

Време за приготвяне: 120 min 

Степен на трудност: 1

Брой порции: 4

Необходими продукти:

600 g свинска плешка XXL без кост

300 g бекон Pikok 

2 моркова

1 малка глава чесън

2 с. л. брашно

2 с. л. соев сос

сока от 1/2 лимон

2 с. л. захар

сол

черен пипер

бял пипер 

олио

Начин на приготвяне:

Нарязваме бекона на ленти. Шпиковаме свинската плешка и в прорезите редуваме бекон, морков на ленти и няколко скилидки чесън. Овкусяваме със солта, черния и белия пипер и олиото.

Слагаме плешката в тава и наливаме 2 – 3 пръста вода. Завиваме с фолио и печем на предварително загрята на 200° С фурна. След 90 min махаме фолиото и връщаме месото да се допече, така че да хване коричка.

Соса приготвяме, като сгъстим брашното с бульона, в който се е пекло месото. Овкусяваме със соевия и лимоновия сос. Карамелизираме малко захар за цвят и аромат и я добавяме към соса. 

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.