Любов по време на Холера

Христина, а иначе казано Холерата, е жена с убийствен чар, жестоко чувство за хумор и огромно сърце. С едно изречение може да ви вбеси, разсмее, провокира и просълзи. Отдавна искам да споделя с вас нейната история, но най-добре да ви я разкаже тя.
На 5 години срещнах Калина. Беше в съседната група, имаше огромни черни очи и дълги дебели плитки, които някой (по-късно заподозрях майка й) мистериозно връзваше с ослепително бели и прилежно колосани панделки. Умирах си първо да ги помириша – още помня упоителния аромат на изгладено бяло и детски шампоан Кря-Кря. После си умирах да ги дръпна силно назад с наивността, че никой не ни вижда. Накрая си умирах от смях в някой ъгъл на стаята на II-ра А група, докато другарката Бочева ме гледаше изпитателно и мърмореше „Какво, какво, какво да те правя?!“ – честно казано и до ден-днешен чувам този въпрос. Шкафчето на Госпожица Прекрасна беше до моето, играехме на „Майки и деца“, тя настояваше да ми готви, а аз услужливо изяждах салатата си от листа в съседния парк, след това унизително повръщах върху вътрешните си обувки, но гордо се изправях с изкривен от спазми стомах. А напролет ми правеше салата от лалета. Може би затова оттогава любимото ми цвете е бяло лале: бяло като панделките на една Калина. Само дето сега не бих го изяла. После настъпиха размирни години – годините, които наричам Rebel Yell. Бях откАчена и всичко си беше наред. На 20 години срещнах човека, с когото нямаше как да предположа, че дори на прага на изтребване посредством опънати нерви на парче от вестник, пак ще разделим всичко поравно – включително и желанието да имаме дете. Този човек happened to be a woman (се оказа жена, бел.ред). Както винаги и дотогава, и след това. И никога повече не си зададох въпроса „Защо?“.
Частта с детето е колкото забавна, толкова и прозаична: бях сигурна, че ще е момче, цял живот съм искала син. Беше доста смешен като бебе, а всемирната любов изобщо не ме заля на родилната маса. По време на раждането слушахме Purple и Rainbow – може би затова сега той е заклет фен на Metallica. Майчинството ми беше съвсем обикновено и премина през всички задължителни за българската средностатистическа майка фази:
1. Книгата на д-р Спок, изд.’76, наследствено предавана;
2. сп.Кенгуру;
3. За и против ваксините;
4. Колики, зъби, прохождане, класически концерти на възглавници и твърдата убеденост, че синът ми е геният, който ще изобрети безплатно и леснодостъпно гориво за цепелин.
Въпросът „Къде е татко?“, зададен нехайно и между другото, получи отговор „Ти имаш две майки. Ти си едно момче с късмет!“, след което следваха неколкократни въпроси с цел убеждение, че и двете го обичаме. Синът ми и аз днес живеем в Германия. Все ви е едно защо, как и какъв е животът там. Това, което бих се радвала да ви интересува, ако децата ви общуват с моето, е факта, че той има много приятели, често яде сладолед, умее да борави с вилица над нивото на приматите, може да брои до 30 на три езика, усмихнат, чувствителен и чаровен е. И много. Много. Много обичан. Което е определящо. Животът ни е съвсем обикновен, заровен между моята работа, безкрайните немски думи, безбройните момчешки колички, неговото „Обичам те“ и някой и друг среднощен разговор с приятел от България. А какво е да си майка и гей? Не мога да ви кажа това. За сина си аз съм просто мама. За приятелите си – Холера. И може би за всички останали, които не желаят да видят отвъд – гей.
Христина, на 33 г. без косъм. Микаел, на 3,6 г. без четвърт. Приятно ни е.
И ако тази история ви скандализира, проблемът не е в Холерата, а в стереотипите, които ни е трудно да разчупим. Ето какво разказва Христина за детската градина на Мика в Берлин:
Не всички в градината на Микаел знаят, че той е дете на еднополови родители. Не съм закачала обявление на таблото. Учителите му и психолога – да. Родителите на най-близкия му приятел, с когото играят често през уикендите – също. Тъй като учебната година приключва и от новата идват други учители, досиетата на децата се ъпдейтват и ни раздадоха нови въпросници с факти от живота на децата, които трябва да попълним: цвят на косата и очите, домашни любимци, хобита, родна държава, кое е моето семейство. И снимки. Отивам тази сутрин и директорката, заедно с психолога, раздават отново същите формуляри. Гледам недоумяващо, а те:
– Коригирахме анкетните листи. В частта със семейството пише „майка“ и „баща“, а ние имаме деца, които имат цветни родители
Цветните родители се просълзиха от тоя жест на толерантност в 8:45 и отидоха да пият кафе.
И ще ви кажа, че не сме loud’n’proud. Просто сме като всички останали – ни повече, ни по-малко.
Нямам какво повече да добавя, освен че Мика е случил на майка. Даже две.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Летният лагер – плюсове и минуси

Летният лагер – плюсове и минуси

18 Юни, 2019 Развлечения

Жената, която направи дом

Жената, която направи дом

16 Юни, 2019 Отношения

Имало едно време...

Имало едно време...

15 Юни, 2019 Истории

Къде е мястото на децата?

Къде е мястото на децата?

14 Юни, 2019 Възпитание

Не убивайте Моцарт

Не убивайте Моцарт

14 Юни, 2019 Възпитание

Нашето доброволческо лято

Нашето доброволческо лято

13 Юни, 2019 Развлечения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам