Автор: Мария Пеева

Когато написах “Дайте ни избор”, много родители коментираха, че не биха пратили децата си на училище, дори ако училищата и градините отворят врати след 13 май. Сред тези късметлии съм и аз - работя у дома и момчетата се справят с дистанционното обучение.

Но това не променя факта, че има хора, които много скоро ще бъдат в крайна, подчертавам, крайна безизходица.

Първата група, която най-много ме притеснява, са самотните майки с малки деца. Много малка част от тях имат възможност да работят у дома. При положение, че ясли и детски градини не работят, тези хора остават без никакъв доход. 

Надолу споделям това, което ми написа една учителка, която е и самотна майка на две деца.

“Проблемът е, че много родители вече са изчерпали правото си на платен отпуск за годината и сега трябва да излязат в неплатен, за да гледат дете в яслена и градинска възраст. И ако в семействата с двама родители може да има вариант единият да работи, а другият да гледа детето, все пак ще имат някакъв доход. Самотните родители обаче остават без възможност да работят, съответно остават без доходи. 

По принцип за самотните родители е трудно да бъдат наети (поне в провинцията), трудно се намират и работни места в редовна смяна без събота и неделя, а заплатите са сравнително ниски и услугите на детегледачките не са добре развити. Разчита се основно на помощ от семейството и приятели, ако изобщо някой наеме самотна майка. Затова и в момента ние сме много уязвима група - изтече ли ни платеният годишен отпуск, оставаме без доходи. 

Аз като педагог имам 48 дни платен годишен отпуск + 8 дни от синдиката и още 2 дни като майка на две деца под 18 години. Вече изчерпвам платения си годишен отпуск, но не мога и да се върна на работа, понеже няма кой да гледа децата, а не мога и да ги водя с мен на работа. Единственият ми вариант остава да поискам неплатен отпуск за гледане на дете под 8 години. Което не решава проблема, защото все пак някой трябва да ни храни.”

И не, заемът също няма да ги спаси, защото това са хора с толкова ниски доходи, че дори и безлихвен кредит ще ги зароби. Ако не се намери решение за тях, те буквално са осъдени  на глад и мизерия.

Втората уязвима група са учителите и възпитателите от детските градини, които нямат дистанционни занимания. Доколкото разбирам, от директора на заведението зависи как ще се процедира, дали ще имат учителите възможност да работят дистанционно или да полагат някакъв труд по ремонтни дейности на работното място. Там, където няма такава опция, десетки, стотици в момента ползват платения си отпуск. Какво ще се случи с тях, след като изтече? И досега те винаги са били в неблагоприятна ситуация - с малки заплати за нелекия си труд, с огромни групи деца, без особена подкрепа от родители и организации. Откриването на дежурни групи за децата на лекари, полицаи, служители в непрекъсваеми производства и самотни родители ще даде възможност на тези хора да работят и да си издържат семействата. Другият вариант е платеният им отпуск да се удължи до отваряне на детските заведения или да бъдат ангажирани по някакъв начин в онлайн занимания с деца. 

Третата група са родителите на деца със СОП. Те буквално останаха в нищото и напредъкът, който са постигнали досега, е напълно изгубен. В майчинските групи се споделят десетки отчаяни постове на родители, които търсят помощ за децата си, които бавно и сигурно регресират, защото центровете, които са работили с тях досега, са затворени. Трябва да се намери начин да се помогне на тези родители и на децата да се осигурят занимания с логопеди и специалисти както досега. Не можем дори да си представим какво е за една майка, която е виждала напредъка на детето си стъпка по стъпка години наред, сега да е свидетел как детето губи умения и се връща назад.

Не знам какъв процент от населението на България са тези групи хора и не ме интересува. Това не са статистики и бездушни цифри. Това са хора около нас, които до вчера са имали работа и са плащали данъци, и са си гледали семействата, и децата им са се развивали добре. Да, всеки от нас ще помогне веднъж, два, три пъти на когото може, но това не е достатъчно. В такъв момент, в такава криза държавата, правителството, институциите трябва да докажат, че са способни да се грижат за уязвимите. 

Някакви мерки трябва да се предприемат спешно за тези групи хора - извънредни мерки, защото и ситуацията е такава, извънредна. И ако за едни е въпрос на избор, за други е въпрос на оцеляване.